Есета
Откъси от романа на Конкордия Антарова „Два живота”
Втора част от подборката на пасажи, в които Учителят Мория е представен най-ярко. ІІІ, 7, 149 По-долу Льовушка чете дневника на брат си Николай, съдържащ наставления на Учителя Мория. (Б. м. – В.П.) „Моето раждане – четях по-нататък – стана неотдавна, макар че вече съм на двадесет и четири години. Ако сега ме попитат на колко години съм, бих отвърнал: година и седем месеца. Всичко, което бе в моя живот дотогава – всичко е покрито с мъгла. Всичко бе преддверие на живота, а разбрах Живота едва след като се родих за втори път преди година и...
Учителят Мория – герой в романа на Конкордия Антарова „Два живота”
В тази последна трета част на публикацията за Учителя Мория ще приведа откъси от романа на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова „Два живота”, в които Махатма Мория е представен най-ярко. Най-напред нека отново споделя малко информация за четирилогията. В този забележителен роман за първи път в художествена форма са представени ярки и дълбоки образи на Великите Учители на човечеството. За първи път в роман, предназначен за широк читателски кръг, с огромна любов е обрисуван техният самоотвержен труд за общото благо на хората, за...
Откъси от послания на Учителя Мория
Т р ет а последна част от извадката на послания на Учителя Мория, предадени от Татяна Микушина между 2005 и 2016 г. Владика Мория 5 юни 2010 г. Никога досега не се е случвало Възнесените Същества на Светлината да оставят човечеството да се справя самò. Голяма илюзия на човешкото съзнание e това, че човечеството е способно да се развива самò по своите закони, откъснати от Закона, който съществува в тази Вселена. Съществува единен космически Закон за тази Вселена и едно от положенията в този Закон е, че тези, които са достигнали по-големи...
Извадки от послания на Учителя Мория
Втора част от извадката на послания на Учителя Мория, предадени от Татяна Микушина между 2005 и 2016 г. Възлюбеният Ел Мория 14 май 2005 г. Устременост, постоянство и преданост – това са качествата, които са необходими на нашите ученици. Можете да се занимавате с ежедневните си работи и да изпълнявате своите домашни задължения, но трябва постоянно да държите в ума си образа на нашия свят. Трябва постоянно да пазите съзвучието с нас. Възлюбеният Ел Мория 21 май 2005 г. Запомнете, вие преминавате тестове и отработвате карма независимо от това, че...
Откъси от послания на Учителя Мория, предадени от Татяна Микушина между 2005 и 2016 г.
Както споменах в уводните думи на тази публикация, имах щастието и духовната радост да бъда част от екипа, който подготвя новото, преработено и допълнено българско издание на „Книга на мъдростта. Послания на Владиците на Мъдростта“ от Татяна Микушина, което скоро ще се появи на пазара. Всички откъси по-долу са по това ново издание в последен стадий преди отпечатването му. Подредил съм посланията хронологично. Нека обърна специално внимание, че не всички послания ще бъдат включени в извадката по-долу, както и че представям само части...
Учителят Мория
Моят ангел хранител, духовен учител и наставник Ханс, с когото контактувам чрез приятелката ми Вергиния Мартева, ми предложи да се опитам да изпълня нова задача. Отново – както при „Роялът на ангела“ и „И рече Бог“ – имах свободния избор да откажа. Най-вече заради моите си неизбежни, неподлежащи на пропъждане и съвсем основателни опасения, че няма да се справя. Бог с тях, с опасенията. Този път не се колебах нито миг, приех да свърша работата според скромните си възможности. Каква е задачата? Да напиша и да подбера вече написани...
Балада за златната есен
Здравейте, приятели, Новият ми роман „Балада за златната есен“ вече е отпечатан. Този път реших да не правя представяне. Книгата няма да се продава в книжарската мрежа. Може да я имате чрез заявка до мен на лични съобщения във фейсбук или на имейла ми – има го в сайта readvasko.com По-долу е кратката анотация, публикувана на задната корица. Скоро ще подбера и малки откъси, ще можете да ги прочетете пак в сайта и фейсбук профила ми. Бъдете здрави! Незначителна досадна разсеяност и мимолетен „случаен“ порив раждат странно приятелство....
Сантиментално предисловие
Здравейте, приятели, Новият ми роман вече е в печатницата. За мен остана удоволствието да ви поканя на представянето му, което ще се състои на 15 ноември, петък, от 18:30 ч. в АРТ Къща, която се намира на ул. „Дукатска планина” 18. Съвсем близо е до „Пирогов”, втората пресечка на бул. „Пенчо Славейков”. Там беше и премиерата на последната ми книга „Изгрев преди залеза”. Добре дошъл на всеки. Днес публикувам предисловието на романа „Островът на утехата”, което вероятно би могло да се приеме и като своеобразна анотация. ...
Есенно
Може, разбира се, как да не може! Кой ни пречи да не участваме в изборите? Особено ако човек си намери подходящи основания. А основанията с лопата да ги ринеш. Моя милост пък изобщо няма нужда да търси основание. Имам рожден ден тогава. Ама някак няма не е коректно спрямо господин президента. Въпреки някои (основателни!) колебания човекът накрая отсече: 27 октомври. С което ми дари двоен празник – избори по време на юбилей. Ех, не мога да пренебрегна такъв височайши подарък. Затова ще постъпя като добрия стар Швейк. 110 години оттогава, но светлият...
1990 години по-късно
На Велики четвъртък винаги си мисля за едно и също и винаги се изумявам от необятността на човешката природа. Бих искал да обърна вниманието на читателя на малък „щрих” за Тайната вечеря, който присъства и в четирите евангелия. При Йоан е по-различно, но и там го има. Ще цитирам: Матей 26:21-22 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз. Господи? Марк 14:18-19 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене,...
Накратко за новата ми книга „Броеницата”
Христос воскресе! Изпълнявам обещанието си отпреди празниците да напиша няколко думи за новата си книга. И така, в момента се печата „Броеницата”, подзаглавието е „На попрището жизнено далеч отвъд средата”. Издателството (традиционно) е „Факел”, обемът – съвсем поносим (за вас), жанрът – съвършено непонятен (за мен). Вече споменах, че след романа ми „На живо” това е вторият ми опит да направя равносметка на живота си, както и да представя субективното си виждане на времето, през което съм тук. Ама и време ни се случи. И...
В Господ ми е упованието
Не, не е изненада, но все пак българската политическа каста днес е покъртителна гледка. Нито едно настина държавническо изявление, никаква държавническа визия за нашите и световните проблеми вчера, днес и особено утре, ни грам кураж, ни прашинка отговорност. За действия, за дела не говоря. Отнася се и за управляващи, и за опозиция, и за извънпарламентарните „силици”. Не отварям дума за всякаквите „-лози”. Тук-там човек може да чуе или прочете човешка мъдрост, да почувства човешка нравственост, но това винаги са човеци далеч извън...
Честит празник на будителите!
Докато пиша тези редове, телевизиите, радиата и сайтовете вече със сигурност се пукат по шевовете от словоблудията и лицемерието на пълчищата пишманполитици и псевдоинтелектуалци, които редят дежурните „будителски” клишета. И задължително рецитират ония списъци, начеващи с Паисий и завършващи „загатнато” със самия декламатор, който скромно премълчава името си, понеже то нали се подразбира, че и той е там вътре покрай дядо Вазов и Ивайло Петров. Същевременно в България живее огромна армия от истински будители, които хабер си...
Послание на Ханс за Любовта
Любовта и само Любовта може да стане жертва в името на това да спаси нечий живот, кауза или прераждане.
Любовта и само тя свети като факел в тъмното, когато всички бягат.
Любовта и само тя притежава ангелското великодушие да оправдава, да приема, да прощава и да забравя.
Любовта и само тя бърка с голи ръце в огъня и не мисли, не разсъждава, не коментира.
Любовта не се надява на любов, когато се раздава.
Тя не чака, просто мечтае. И дори мечтите ѝ да не бъдат сбъднати, тя е благодарна, че е дала част от притежаваното, дори всичко и после може само...
Животът е доброта и милосърдие
Драги приятели, преди няколко дни ви предложих скъпоценни късове мъдрост, посветени на човешките срещи, подбрани от четирилогията на Конкордия Антарова „Два живота”. Предстоят празнични дни, в които сърцата ни ще са обърнати със смирена благодарност към въплътената еманация на добротата, нашия Господ Иисус Христос. Добротата е една от многото осеви линии в романа на Конкордия Антарова. По-долу събрах само малка част от проникновените завети и отечески съвети как да съхраняваме и развиваме добротата у себе си и ближните си. Весели...
Радост и мир
Драги приятели, очертават се коледни дни, през които – за разлика от „нормалните” години – по-трудно и по-рядко ще се срещаме с близки, приятели и колеги. Тук ви предлагам скъпоценни късове мъдрост, посветени на човешките срещи. Такива, каквито би следвало да бъдат срещите между хората. Светлите слова са от четирилогията на Конкордия Антарова „Два живота”. Весели празници! Щастлива Коледа! Приеми, приятелю, бодрото стискане на ръката ми и върви през живота в проста доброта. Щом само добротата стане всекидневен, привичен...
Идва векът на любовта
Както и всички други послания на ангел Ханс, и това дойде при нас чрез неговия "говорител" Вергиния Мартева. Послание на ангел Ханс 19.11.2020 Братя и сестри, От Коледа тази година светът влиза в голяма Божия прегръдка. Надеждата ни е хората да откликнат подобаващо на Бог и целият ад да свърши. Влизаме в ерата на Водолея по Коледа. С малки стъпки. Идва период, в който хората ще трябва да се научат да се обичат. Омразата тръгва още от семействата ви. Предателствата, подлостта, изневерите, извращенията – коренът на всичко идва от...
Петата Божа заповед
И тази песъчинка е от книгата „ 169”. Имаме ли и най-малката възможност да се избавим от едно от най-старите, най-трудните и най-болезнените изпитания за човечеството? Да се освободим от бреме, което лежи върху нас има-няма вече 3500 години? Става дума за 5-ата Божа заповед, неотделима част от вярата на юдеите и християните (за католиците заповедта е под номер 4). Императивно морално предписание, с изпълнението на което вероятно 99% от човеците по земята (ако включим всички останали вероизповедания) имат огромни, тежки или по-леки проблеми....
Предполагам
И тази песъчинка е от книгата „ 169”. Ех, ако можехме и след смъртта си да проследяваме съдбата на нашия труд! Съдбата на онова, което сме оставили след себе си. Не говоря само за художествените творби, за произведенията на изкуството, а за плодовете на цялата ни житейска трудова реализация. Тогава може би нямаше приживе да копнеем за творческо и трудово признание, а защо не и за слава. Тогава може би нямаше да страдаме от липсата на видимост, на популярност, на адекватен отзвук на положените от нас усилия и осъществени постижения. Небето...
Весело посрещане на 2020
Весело посрещане на Новата 2020 година, сестри и братя по земна съдба! Искрено вярвам, че Господ отново и отново ще е щедър към хората и тя пак ще бъде благодатна в дълбоката си същност година. От всички нас се очаква едно единствено усилие, за да се окъпем в тази Негова благословена щедрост. Синът Му ни е завещал какво трябва да е усилието ни: да правим за ближните си и на ближните си онова, което искаме те да правят за и на нас. А ако (по-скоро когато) съмненията или безверието загризат душите ни, нека веднага си спомним, че откакто разумното...
Автоинтервю с полупривидение
Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, понеже актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност . Ерих Фром - С какво да започнем? - Най-доброто би било с „добър ден”. - Вярно. Добър да е за всички. - Да се захващаме за работа! - Аз питам, ти отговаряш, нали така? Както се договорихме. Да не се отметнеш сега – аз съм шефът? - Ти си, ти си шефът. Ти си водещият. Аз се водя по теб. Апропо, ти ли избра тази хубава мисъл на Ерих Фром? - В твоя чест. Нали ти ще даваш отговорите, бъди радостен. - И жизнеспособен. Е, питай! И се...
Търпение
„Как ни търпи Земята?!” Често го чуваме този полуреторичен полувъпрос-полувъзклицание. Изразяваме гняв, яд, обида, учудване, благодарност, привързаност към майчицата ни. И още много чувства – според каквото ни е на сърцето. Как ни търпи ли? Вероятно все по-трудно. И тя като нас има избор: дали да ни търпи и доколко да ни изтърпи. Бог и на не я ѝ е дал правото на избор. Дори би могло – с много и всякакви уговорки и условности – да се изведат някои груби пропорции. Както ние търпим някой отвратителен съсед, който се гаври с нервите и...
Мъдрост
И тази песъчинка е от книгата „ 169”. Що е мъдрост? Не оная – Сократо-Платоновата, нито Конфуциевата, нито ламаистката, нито Августино-Боециевата, а простичката, всекидневната, човешката мъдрост на обикновените човеци. Вероятно тя е милион неща, вероятно е милиард неща, но между тях задължително присъства радостта заради щастието на другите. Мъдрият човек осъзнава, че покрай всичко останало щастието на другите означава липса на промяна в изначалния поток на живота. Означава, че смисълът на живота продължава да е все същият, оня...
Болка за словото
Чета мъдра, добре преведена, извънредно полезна за мен книга. Пропуснал съм я преди 15 години, но Господ си знае работата. Бях на гости у роднини, от любопитство порових в купчина книги и я открих по-отдолу да ме чака. E, срещнахме се. Дотук – чудесно. Освен мъдростта книгата ми дарява и повод да напиша тези няколко абзаца по тема, която ме вълнува отдавна. Вълнува е меко казано. Сега ще приведа „представителна” извадка от най-впечатляващите преноси на думи само в първата половина на книгата. Да повторя – тя е прекрасен труд, качеството е...
Неведомите пътища на упованието
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. Докато печатницата си върши работата, ще публикувам няколко откъса. Днес започвам с кратката анотация. Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. Не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат...
700 думи за компромиса и за предателството на самия себе си
Продължавам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Опитвам се да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Прави ми впечатление едно дълбоко неразбиране. Да поразсъждаваме накратко над него. Много безкомпромисни люде възмъжаха напоследък. Възмъжаха и издигнаха високо знамето на безкомпромисната борба с компромисите....
„Покаяние Господне”
Десет пъти се изкушавах да напиша нещо много силно и много, ама много духовно за „Покаяние Господне”. Нещо разтърсващо, което поне малко да отговаря на поезията на Румен Леонидов. Отказвах се, разбира се, защото не е по моите сили да тълкувам със земни думи словото, което иде от небесата. Радвам се, че надмогнах над изкушението, не се изложих. Междувременно тия дни във fakel.bg бяха публикувани две писма до Румен Леонидов – първо на Георги Цанков, а веднага след него и на Неда Антонова. Великолепни отзиви или по-скоро възторжени изповеди на...
760 думи за сношението между противоположностите
Не, няма да четете за секс. Не ми е темата за такъв тип сношения. Пък и какви противоположности са мъжът и жената, те са едно цяло. Не, няма да четете за велики противоборства, за взаимоотношенията между чутовни сили, които си противостоят. И не, този текст не е за битката на доброто със злото, на светлината с мрака. По-простичко е. Думата ми е за сношението на противоположностите в собственото ни съзнание. За избора на ценностната ни система: коя от сношаващите се постоянно в живота ни противоположности е приемлива за нас във всеки конкретен...
Пастири и наемници: 816 думи за нашенската логистика на овцевъдството
Продължавам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Опитвам се да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Един съвет в началото. Съвет, който отправям и към самия себе си. Напомняне, не съвет: не е нужно да четем непременно дебелата мъдра книга. Тя тежи, твърда е, неудобна е за четене. Защо да си утежняваме живота – можем да...
860 думи за добрия и лошия човек
Да не хабим ограничения брой думи, за да се разпростираме върху всеизвестното: не съществува идеалният добър човек, нито стопроцентово лошият. Всеки добър човек има лоши черти, всеки лош човек има добри качества. Надолу пиша за добрите и лошите хора в общоприетия смисъл, който влагаме в тези изрази, когато ги употребяваме всекидневно. Веднага да заявя нещо, вероятно също всеизвестно: добрият човек по правило е скучен, тих, съсредоточен в делата си, а лошият често е интересен, забавен, шумен и така неустоимо привлекателен в своята...
978 думи за мозъка, информацията, съвестта
Има едни тройки от понятия, помним ги от училище. Делимо, делител, частно. Множимо, множител, произведение. Съпротивление, сила и напрежение на тока. Винаги има закономерности между тях. Проблемът е „само“ да ги разбереш и после да ги запомниш. Красиви са взаимоотношенията им, мъдри, хармонични. Има и други тройки. Изградени са от понятия, които съществуват като „свободни валенции“. Можеш да си ги събираш заедно, да им се полюбуваш как ще си взаимодействат в изкуствено новоизградената тройка, да се замислиш за едно-друго, докато им се...
800 думи за конституцията, институциите и проституцията
Предлагам да не се занимаваме със семантика, етимология и разни такива сложнотии. Нека просто приемем звучната „рима“ на трите думи в заглавието. Я как задружно завършват на „ституция“! А сега да поиграем с въпросните три думи на оная популярна полухазартна-полумошеническа игра „тука има – тука нема“. Помните ли що народ изгоря с „немане“-то! Подобно е положението и с конституцията (сам-самичка), институциите (всичките) и социално-политическата проституция, приложени към или по-скоро наложени върху България. Има...
931 думи за еволюцията , „успехите“ и безумието
Понякога ми е просто неудобно, че пиша на такива теми. Срамота е и заради читателите, и заради самия мене си. По точно – не че пиша е срамота, а че се налага да пиша и аз като мнозина други. И още по точно – не че се налага, понеже нищо не го налага, а е трудно да преодолееш самоизмамното (и себелюбивото) усещане, че като напишеш (и ти) за хиляден път, нещата, които са били на кантар да бъдат разбрани, най-после ще бъдат разбрани окончателно – и край на безумието. Да бе… Знаеш идеално, че се самоизмамваш, знаеш идеално, че се себелюбуваш, но...
895 думи за ада
Продължавам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Опитвам се да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Старая се да поддържам някаква периодичност – примерно един текст на десетина дни. Добре, няма ад. Лично на мен тази хипотеза много ми допада. Щом няма, няма. Е, без този плашещ ад ни остават горе-долу три по-обобщени...
938 думи за непоносимата лекота на националните предателства
Най-напред благодаря задочно на Милан Кундера за гениалното заглавие на романа му „Непосилната лекота на битието“. Моите почитания! Как да не се възползвам (при моята тема) от възможностите, които дава едно „малко“ и най-добронамерено полуплагиатство! Възникват два въпроса около полузаимстваното заглавие. 1. Непоносима за кого лекота? За малцина. Поне засега само за малцина. 2. Що е то национално предателство? Хубав въпрос. Лесен. Благодаря за въпроса. Национално предателство е, когато съзнателно зловредиш на нацията си в своя...
Злоносници и „доносници“
Всички, родени след 1970 година, нямат причастие към омерзителната реалност, която е тема на този текст: ченгета, „доносници“, досиета. По-възрастните сме съпричастни, а ние за жалост сме половината народ. Нямам никакви илюзии, че тази част от народа, към която принадлежа, ще промени отношението си или поне гледната си точка към съдбите на десетки хиляди хора. Понеже ние, над 50-годишните, в огромното си мнозинство сме умници, при това хем етични, хем безгрешни, хем не си меним току така светогледа, който по правило е най-правилният. Затова би...
900 думи за овластеното бездарие
Какво означава бездарие? Какъв човек е бездарникът? Елементарно е, нали? Бездарие е да вършиш нещо, за което нямаш дар. Бездарникът е човекът, който върши нещото. Обикновено стигаме дотук и махаме с ръка към бездарника с презрение или просто с отегчение. Понеже ние сме надарени. Малки по-сложно е обаче. Бездарникът е бездарник в работата, с която се е захванал, да го питаш защо, а той най-често ще ти отговори, че е за власт и пари. Бездарникът е бездарник в областта, в която бездарничи, но по правило съвсем не би бил бездарник другаде. Вероятно би...
936 думи за гласа народен, дето бил глас Божи
Почти 30-тина години вече, откакто народната ни бивша република бе преобразувана в република. Тоест откакто „дървеното дърво“ си стана дърво. Та тогава наивниците – моя милост също – се възнадеждихме, че заигравките с понятието народ логично ще стихнат. И уж бяха понамалели сякаш. Особено ония „в името“, „от името“, „за благото“ на народа, при това винаги на целокупния народ, при това винаги думата „народ“ членувана, да не би някой да си помисли, че не сме едно цяло. Уж… Днес „народното“ се радва на нов...
Ние, вие, те: 676 думи за именителната форма на личните местоимения в множествено число
Отнапред да кажа, че този кратък текст няма абсолютно никакви претенции да покрие дори една хилядна част от океана, където свободно кръстосват въпросните местоимения самолетоносачи. Ще поплувам само в едно мъничко уж заливче, където обаче трите грамадни кораба се отбиват всекидневно, ежечасно, ежеминутно. „Ние“ е царството на истината от последна инстанция, на дълбоката мъдрост и на най-правилното решение, което почти винаги е и единствено правилното решение. „Ние“ е царството на непогрешимостта: там много рядко се бърка,...
Стожери и стражари: 944 думи за тях и за още няколко милиона души помежду им
Нашето общество наистина е дълбоко разделено. С огромни резерви би могло да се приеме, че все още съществува някакъв дележ на десни и леви; на консерватори и либерали, каквото и да означават двете понятия по нашите ширини (аз вече не съм наясно); на русофили и русофоби; на евро- и америкофили и фоби. Границите на този дележ обаче са толкова размити, ако изобщо ги има, а и словоблудието с термините е забъркало такъв хаос, че думите вече не съответстват на автентичното си значение. Да, совата изобщо не е това, което е. Или поне което беше. И ако...
Велики вторник
Подбирам само няколко стиха от онова, което е казал Христос преди 1985 години на Велики вторник. От Матея Свето Евангелие Глава 23: 13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. 16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. 17. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? 23. Горко вам, книжници и фарисеи,...
Дебили и дебели: 994 думи за тях и за нас
Най-напред по-лесното – за наднормените килограми. Няма нормален човек, който да не е съгласен, че не е редно, нито възпитано, да се подиграваме на чуждите физически недостатъци или несъвършенства. Кой няма такива, ако не броим Венера, Аполон(ама те са богове!) и с някои резерви – простосмъртните Корнелия Нинова и Илияна Йотова? Но! Въпреки този „цивилизационен консенсус“ десетки, стотици хиляди българи с удоволствие подхванаха находката за „тримата шишковци“, развивайки я в дълбочина и най-вече, разбира се, в широчина. Сякаш...
997 думи за разврата
Разврат според „Тълковен речник“ в „Гугъл“: 1. Безразборни полови връзки. 2. Прен. Пълно нравствено разложение; поквара, безнравственост. Кой знае защо второто значение било преносно. И пропускат да уточнят чии са разложението, безнравствеността. В домашния ми Тълковен речник с вехт словник от 1955-а е по-различно, понеже е съставен от цвета на българското езикознание, включително от мои покойни професори все от вехтата преддеветосептемврийска школа. За тази школа второто значение не е преносно и професорите точно посочват чие е...
903 думи за демагогията
Започнах поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“. Това е четвъртият текст от поредицата. Да си представим...
899 думи за възмездието
Започнах поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“. Това е третият текст от поредицата. Възмездието е тема на...
865 думи за нисшата справедливост, която не съществува
Започнах поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“. На тази земя няма нисша справедливост. Така си мисля от...
902 думи за Висшата справедливост
Започвам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Ще се опитвам да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма да има текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия ще предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Надявам се да успея да поддържам някаква периодичност – примерно един текст седмично или на десетина дни. Ще ги публикувам в рубриката „Есета“. Висшата справедливост е Божията справедливост. При нея няма...
Ханс за себе си
С тази последна извадки приключвам посланията на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, оформяйки поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. И в тази последна извадка, както и другаде, се повтарят някои послания във вече публикувани подборки от тази поредица. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив...
Ханс за ангелите хранители и ангелското братство
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. И в тази извадка, както и другаде, се повтарят някои послания във вече публикувани подборки от тази поредица. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за...
Ханс за прераждането на душите ни
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. Тази извадка също е доста обемна, като тук се повтарят някои послания във вече публикуваната подборка „Ханс за душите“. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в...
Ханс за прераждането на душите ни (2)
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. Тази извадка също е доста обемна, като тук се повтарят някои послания във вече публикуваната подборка „Ханс за душите“. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в...
Камъчетата
След броени дни ще излезе от печат новият ми роман „Да върнеш лятото”. Това е част от анотацията на новата ми книга, по-долу може да прочетете откъс от нея: „Да върнеш лятото” е романс за доброто и светлото у човека, за дълбоката промяна, която може ненадейно да настъпи във всеки момент от живота. Едно лято сред простора на планината, под звездите и месечината, където човешката душа винаги търси и понякога намира своя път към обичта, дружбата и съпричастието. Сава Петров и Наум Спасов станаха приятели след шест дни. Случи се...
Ханс за душите ни
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. Всичко е душа! Душата представлява огнено енергийно ниво, биополе, съставено от непознат за вас...
Да върнеш лятото
Издателство „Факел" заложи за печат новия ми роман „Да върнеш лятото”. Това е част от анотацията на новата ми книга, по-долу може да прочетете откъс от нея: „Да върнеш лятото” е романс за доброто и светлото у човека, за дълбоката промяна, която може ненадейно да настъпи във всеки момент от живота. Едно лято сред простора на планината, под звездите и месечината, където човешката душа винаги търси и понякога намира своя път към обичта, дружбата и съпричастието. - А злото? – пошепна тя. - Какво злото? - Ти усещаш злото. Ти улавяш...
Ханс за Земята, за света, за човечеството (1999-2015)
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото… Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. Тази извадка е доста обемна, понеже Земята, света и човечеството са доста обемни. Навсякъде, където има мой авторов...
Ханс за България (1999-2015)
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за прегледност – В.П. 1999: В България...
Ханс за приятелството
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. Господ може да промени всичко. Господ чака от народа да се обърне към него и да каже: „Господи,...
Ханс за доброто и злото
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата. Добрувай и мисли доброто, то е заложено с дъха у теб. … Всяко едно добро се умножава горе по...
Ханс за изборите ни
Надявам се, от днес новият тираж на „Роялът на ангела” вече ще бъде във веригата книжарници „Хеликон”, книжната борса и другаде. Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене....
Честит празник!
Честит празник на народните будители! Честит празник на вълшебниците, които разпръсват мрака, за да дойдат светлината и надеждата! Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за прегледност – В.П. А сега да се върнем назад във времето. Да се издигнем нагоре във висините и да замрем в благоговение. Нека не забравяме да свалим шапките си, да сведем глави. Предавам съвършено изненадващото послание на Ханс дума по дума, без каквито и да е съкращения . Искам да ви разкажа нещо, което ще ви порази. Трябва да го чуете, за да осъзнаете...
Ханс за любовта
Тиражът на „Роялът на ангела” бе изчерпан преди седмици. Днес, 29 септември, ще бъде отпечатан новият тираж. Надявам се, че в понеделник, 2 октомври, книгата ще стигне и до веригата книжарници „Хеликон”, до книжната борса и другаде. Тук ще публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Ще носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от...
Четири миниатюри за писателската орис
Още текстове в книгата ми с миниатюри „ 169 ” с подзаглавие: „169 песъчинки от дневника на един методичен записвач на възторзи и тревоги”. Щение Господ да е на помощ на всеки истински писател, изправен пред дилемата, достойна само за титани на духа. Какво да реши писателят, ако Бог го е благословил с такива изключителни способности, че да има възможността да избере и да осъществи една от двете чутовни мисии: да носи мир и покой в сърцата на хората; или да предлага на човечеството най-величествени идеи, прозрения, пътища към...
Не като да угаждаме на човеците, а на Бога
Всеки пореден прочит на текстове от Новия завет винаги носи нещо изненадващо, винаги осъзнаваме нещо ново, което прониква все по-дълбоко в душите ни. Наскоро се върнах отново към Първо послание на свети апостол Павла до солуняни. В началото за първи път ме сепнаха два акцента, на които досега не бях обръщал по-особено внимание. Първият е за труда ни, за вършенето на работа тук на Земята (в случая Божията ни работа, разпространението на Божията благовест сред хората). Иде реч за труда, за практическото дело, „разположено” между вярата,...
Христос е у всеки един от вас
По-долу публикувам почти дословно онова, което споделих пред гостите, дошли на представянето на „Роялът на ангела”. Ще се опитам да изведа поне част от най-ценното, което научих от Ханс и Учителите му и съответно от историята на написването на тази книга. 1. Внимавай в изборите си. Бях научен да съм в будно съзнание, да проявявам будно внимание към изборите си. В книгата съм описал как се запознахме с Вергиния. Ние с жена ми можехме да откажем на нашите приятели, които ни предложиха тогава да ни свържат с Вергиния, можехме да не пожелаем да...
Внимавайте с изборите!
2015 година. Ханс бе в стихията си! „Няма човек, който да е работил за Светлината и да не е усетил удара на тъмното. Сам Бог, който е абсолютният безгрешник, изпрати сина си тук, на Земята. Онзи, който не направи едно лошо дело, беше осъден от онези, на които вършеше добро, та вие ли? Така че приемете мисията си, кажете си, че само Бог може да ви съди. И онези, които ви обичат, понеже биха могли да ви осъдят по-справедливо, обичайки ви. Или пък изключително несправедливо да ви оправдаят, обичайки ви. По същия начин. По-скоро се доверявайте на критиката...
А има ли за Бог да си хапне?
2012 година. Ханс заговори за едно детенце горе при тях и ни покърти. Отпърво разказваше Вергиния, не той, че съвсем наскоро детенцето било починало в много големи мъки от туберкулоза. Ханс се занимавал с него. Било много умно, със способности на поет, на писател. Детето произлизало от „европейски бедни райони”, било със смесен произход от емигранти. „Боси-боси крачета, одърпано, опърпано” – така го били качили горе. Обичало „шоколад, пастички”… Дали му горе нещо подобно, сиреч помогнали му да си представи, че яде нещо...
Щом имаш любов, имаш всичко
2011 година. - Ха! – възкликна весело Вергиния. – Той ти казва да прочетеш апостол Павел. - Кое? – попитах. - За медта, що звънти. Ханс ми заръчваше да прочета глава 13 от Първото послание на свети Апостол Павел до коринтяни: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.” И така до края… Ханс заговори,...
Иван Вазов и Елин Пелин: По светенето ще ги познаете
2013 година. А сега да се върнем назад във времето. Да се издигнем нагоре във висините и да замрем в благоговение. Нека не забравяме да свалим шапките си, да сведем глави. Предавам съвършено изненадващото послание на Ханс дума по дума, без каквито и да е съкращения. „Новата Библия вече е факт. Още не е готова в пълния ѝ вид, но тя вече е факт, тъй като идва ново време. Но искам да ви разкажа нещо, което ще ви порази. Трябва да го чуете, за да осъзнаете какви хора са ходили по вашите земи – живите светци по вашите земи. Да си светец, сине, не означава...
Роялът на ангела
„Роялът на ангела” е лично изживяна книга, посветена на духовните послания и практическата работа на ангела Ханс и човека Вергиния Мартева. По-долу ще публикувам извадки от нея. Започвам с уводните ми думи в „Пролог”-а. Те носят най-обща информация какво представлява тази книга. Пролог „Роялът на ангела” е лично изживяна книга, посветена на духовните послания и практическата работа на ангел и човек. Практическа работа с хората и за хората. Героите на тази книга са Божият ангел Ханс и Вергиния Мартева, неговото второ аз тук...
Ханс и неговият Духовен Учител: Не можеш да риташ срещу Светлината – Светлината ослепява
2013 година. Кръстовден, събота: хубав празник, хубав летен ден в Тракия. Пътувахме за Пловдив четирима души – ние с Радиана и наши приятелки. Докато Ханс и Вергиния работеха с двете дами, ние с жена ми се разходихме до близкия квартален храм – чудесно закътано място, което много обичам заради зеленината и тишината му, запалихме свещи, помолихме се, поседяхме там, починахме си. Дойде време да останем само тримата. Щяхме да чуем за пореден път мъдри слова за помощ и вдъхновение, които щяха да ни бъдат и ориентир, и утеха при много бъдещи...
Висша мъдрост, висш покой. 11
„Два живота”, т.4: Вие сте хората, вие сте света, вие можете така широко да обичате и благославяте опечалените, неустойчивите и нещастните в широкия си живот хора, че вълните на вашето доброжелателство да долетят до тях и да им донесат мир и успокоение. Всяка страст, която вие ще победите у себе си, от която ще освободите сърцето си, ще полети като лъч на радостта и енергията към далечния свят. Никаква енергия, изпратена от човека в доброта, не може да пропадне в света. Енергията на злото омотава само онези, у които среща раздразнение. Тогава...
Висша мъдрост, висш покой. 12
Приключвам с извадките от четирилогията на Конкордия Антарова „Два живота”. Подбрах само късчета злато от огромния рудник, преизпълнен с мъдрост и любов. Вярвам, че за мнозина те са донесли духовна радост и добротворно озарение. „Два живота”, т.4: Сега вие можете да живеете на Земята само като в свещен храм, където всяка минута на вашия труд се лее като славословие на този свещен храм – Земята. Всичките ви предишни понятия за добро и зло, за наказания и награди, за бъдеще и минало, за избор за себе си на изискани положения и места...
Висша мъдрост, висш покой. 10
„Два живота”, т.4: Чувствах се някак висяща в междупланетното пространство, без да имам непоклатима опорна точка. В този момент аз осъзнавам в себе си и небето, и земята. Примиреността и пълното разбиране на раждането и смъртта се носят за мен във всяко прошумоляване на тревите и листата, във всеки смях и ридание, във всяка песен на птица и крясък на животно. Аз познавам великата Светлина в себе си независимо от формата на обкръжението, от времето и мястото. И моят мир, придобитата нова примиреност – моето постоянно славословие към...
Висша мъдрост, висш покой. 9
Стигнахме и до последния том. „Два живота”, т.4: Погледнете колко малко останахте. Нима вие, най-старите вождове, за каквито се смятате, не разбирате, че всичко младо и най-добро при вас умира, защото вие не умеете да се грижите за подрастващото поколение, а не защото съдбата с нейните несполуки ви преследва. Твърдите, че новото поколение расте зло, не ви се подчинява и ви опропастява, разрушавайки солидарността на народа ви. А аз твърдя, че вие малко обичате народа си и не се грижите за бъдещето му. Вашият мързел ви кара да търсите начини да...
Музикален триптих
По-право е да се каже, че триптихът е не само музикален, а и доста звездно-таралежов. Тук-там се усеща и ненатрапчив научен привкус. Споменавам ги тия нюанси само за да не излезе, че подценявам звездите, таралежите и науката. А иначе триптихът си е предимно музикален. 29 август вечерта. Отдавна не бях виждал такова звездно небе над селския ми двор. Многотия. Е, повечето звезди не са тъкмо над селото, камо ли пък точно над двора ми. Особено онова съзвездие (не знам дали е съзвездие), любимият ми петоъгълник над планинското било на юг – той повече...
Безпомощността
Безпомощността е богата дума. С нея ние изразяваме невъзможността да сторим едно, второ и трето (или почти всичко) поради поразени жизнени функции, поради някакви други временни или постоянни причини или обстоятелства, сиреч при физическа, физиологическа, психическа и каквато и да било друга човешка безпомощност заради инвалидност или заболявания; изразяваме и невъзможността ние да помогнем на живи-здравите ближни, макар и да искаме; и невъзможността те на нас – живите и здравите – да ни помогнат, макар и ближните да го искат. В...
Висша мъдрост, висш покой. 8
„Два живота”, т.3: Не можеш да дадеш на някого онова, което ти самият не притежаваш, което ти самият нямаш. Ето затова сред проповедниците на нови идеи са толкова малко онези, които ги проповядват успешно, понеже проповедта им е чисто формална. Призовавайки своя народ към жертви и лишения заради високите идеи, проповедниците най-често издават закони и задължения, изключвайки от тях самите себе си и оставяйки си всички привилегии и преимущества. А онези от тях, които носят проповедта не чрез слово, а чрез собствения си жив пример, винаги...
Висша мъдрост, висш покой. 7
„Два живота”, т.3: Виждам как върху теб се стовариха отведнъж десетки и десетки уроци. Виждам как стоически ги издържаш, мой скъпи приятелю Льовушка. Струва ти се, че наоколо има твърде много страдания, че Милосърдието на Живота би могло повече да се погрижи за радостта на хората. Не, Льовушка, не Животът раздава наградите и сполуките или наказанията. А човек събира в дните си онова, което сам е разхвърлил около себе си в своето творчество през вековете. Невъзможно е да изхвърлиш едва ли не с кофа мътната вода, която сам си пролял в живота....
Висша мъдрост, висш покой. 6
„Два живота”, т.2: Необходимо ти е, дъще моя, не да плачеш, не да ти изтича кръвта. А да си спомниш как обеща пред вечния огън да носиш утеха и помощ на хората. Какъв е смисълът да седиш и да плачеш? Нима неизбежното няма да се случи, защото ти плачеш? В кого баща ти може да намери сила и отдих сега? Сега, когато му предстои да промени формата на живота си. Ти си свикнала да наричаш тази промяна смърт. Но няма смърт, има го предразсъдъка ти. Вече ти казах: докато живееш, не губи нито миг в безделие. Стреми се да твориш със сърцето си. А в сълзите няма...
Висша мъдрост, висш покой. 5
Преминавам към том втори на „Два живота”. И пак блаженство за душата. И все така висша мъдрост, висш покой. „Два живота”, т.2: Когато Бог зове човека, Той му дава два пътя: или пътя на радостта, или пътя на великата скръб. Няма среден път. И ти, и твоят мъж, и двамата сте щастливи избраници, понеже и на двама ви Той отреди пътя на радостта. […] Сега ще тръгнеш по пътя на обаянието и такта. Пленявайки хората с красотата си, ти ще ги привличаш и с чистотата си към високия духовен път. Помни: злото никога няма да те докосне, докато не те...
Висша мъдрост, висш покой. 4
„Два живота”, т.1: - Какво, Льовушка, сложностите на живота ли те налегнаха? - Налегнаха ме, Лолион – отговорих, без повече да се изненадвам от умението му да прониква в мислите ми. – И не това ми е досадно, че хората разпиляват така безполезно силата си за вечните мисли единствено за себе си. А това, че човек се заробва в тези постоянни мисли за битовото блаженство и елементарната близост. Той поверява на друг тайните си, които стигат не по-далече от кухнята и спалнята, въобразява си, че именно това е приятелството, и лишава мисълта си от...
Висша мъдрост, висш покой. 3
Чета, чета... „Два живота”, т.1: Не всяка любов свързва плътта на хората. Но лоша е и онази любов, която свързва робски духа им. Истинска ще бъде любовта, при която всички способности и таланти се разкриват за творческа дейност, освобождава се човешкият дух. … Не гледайте на този предстоящ ви живот като на наказание. Великият мъдър живот не познава наказанията. Той дава на всеки човек възможност да израства и да укрепва точно в онези обстоятелства, които са лично необходими на всеки и единствено само на него. В дадения случай не мислете...
Висша мъдрост, висш покой. 2
Препрочитам за кой ли път „Два живота”. Блаженство за душата. Висша мъдрост, висш покой. „Два живота”, т.1: Приближихме кърмата и смехът ми изведнъж секна и застина. Дори почувствах, че устните ми са останали полуотворени. Морето сякаш бе разрязано с нож на две неравни части. Сравнително неголямото пространство, през което се движехме, бе черно, в бяла пяна, но не представляваше страшна картина. Зад тази черна ивица започваха огромни водни планини; стени от зелена вода с бели хребети, налитащи една срещу друга досущ като великани в...
Висша мъдрост, висш покой
От няколко дни препрочитам за кой ли път „Два живота”. Блаженство за душата. Висша мъдрост, висш покой. „Два живота”, т.1: - …Чрез вас и във вас за мен се откриват сякаш нови хоризонти, сякаш целият живот придобива нов смисъл. Едва сега разбрах, че животът е ценен и прекрасен не само с връзките на кръвта и любовта в него, но и с радостта да живееш и се бориш за щастието и свободата на всички хора, която осъзнах край вас. О, какво би станало с мене, ако вие не бяхте до мен през всичките тези дни? Дори не е важно, че щях да загина от ръката...
Весела Коледа!
Весела Коледа на всички с два кратки откъса от великия роман на Конкордия Антарова „Два живота”. Цитатите са от том 3. Активната енергия, донесена на хората от Христос, е издърпала изпод краката на невежите основната опора на лицемерието и е дала пример за действие „докрай”, действие на лична доброта и любов. На грешниците може да се донесе само вест за пробуждане и именно тя единствена и ще бъде вест на спасението. Но да донесеш на някого самото спасение, в което човекът ще бъде само чувал, който трудно се обръща и се жалва от...
Есенен етюд
Тия дни, шест без петнайсет надвечер. Меко есенно време, нито топло, нито студено. Децата играят в двора на градината, чакат да си ги приберат. Показвам се зад ъгъла, търся с очи внук си. Той беседва с две госпожици. Оставя ги за малко, премества се да поговори с друга група госпожици, пътем се включва да поиграе мач за няколко секунди. Вдига очи, погледите ни се срещат. Колебае се за миг и вместо към мен с радостен възглас – както обикновено, хуква обратно към дъното на двора и изчезва зад нещо като жив плет. Забавно е. Не мърдам от мястото си....
Засега без заглавие
„Засега без заглавие” е част от самиздатската ми книга „Зимата на нашата ламбада” с подзаглавие „Историйки, фантасмагорийки, тоталиторийки” (1990). За нея – в бележката над постинга „Интервю”. 26 години по-късно хиляди и хиляди, и стотици хиляди измежду нас все още се прехранват като през последните 71 години. А мнозина дори наддадоха. Включително и на тегло. В интерес на светата Божа истина времето не беше време. Навсякъде лудееха свирепи хали. Снегът бе затрупал тесните прозорчета и навън не се виждаше нищо. Тясната...
Критика на чистата пауза
„Критика на чистата пауза” е поредният текст от самиздатското ми книжле „Зимата на нашата ламбада” с подзаглавие „Историйки, фантасмагорийки, тоталиторийки” (1990). Повече за него – в бележката над по-предишния ми постинг „Интервю”. Ако останете с впечатлението, че между служителите в някогашната еднопартийна Говорилня и техните духовни дечица и внуци в днешните разнопартийни говорилни няма кой знае каква разлика, причината е, че съвременните говорилни много приличат на майчицата си отпреди 25 години. Каквито...
Предчувствие
„Предчувствие” също е част от самиздатската ми книжка „Зимата на нашата ламбада” с подзаглавие „Историйки, фантасмагорийки, тоталиторийки”. Може да прочетете за нея в бележката над предишния ми постинг „Интервю”. Там пропуснах да спомена, че не променям нито дума от написаното преди четвърт век. В гората се стелеше сумрак. Подухваше ветрец, захладняваше. Прегърнало голите си колене, опърпаното девойче продължаваше да плаче. Седеше неподвижно върху пънчето, само щръкналите му раменца потреперваха от риданията....
Интервю
Напоследък реших да сканирам и да кача на сайта част от книгата си „Зимата на нашата ламбада”. Помните ли, преди четвърт век ламбадата беше много популярна? Още от първите дни след 10 ноември 1989-а започнах да пиша кратки, много често иносказателни текстове за нещата, които се случваха около мен и у мен. За националната ни постпревратаджийска ламбада, и за моята си повратно-съдбовна ламбада. Беше изключително интересно време – и реално си беше, и лично за моя милост. Сутрин обличах в думи някакво вътрешно усещане или предчувствие, или...
Законът на синархията
Има философи и писатели, които играят изумителна, при това неочаквана роля в живота ни. Прочиташ дори част от творчеството им и вече нищо наоколо не е същото. Било е едно, сега е друго. И няма връщане назад. Макар че можем и да не забележим веднага промяната у себе си. Владимир Алексеевич Шмаков е един такъв граничен феномен лично за мен. Почти нищо не се знае за този изключителен мъж, за този удивителен мъдрец, живял преди около 100-150 години. Може би преувеличавам, но поне се надявам, че разбирам 10 процента от онова, което съм прочел от него....
Вечер
Понякога ти писва да стоиш сам тук, на село. Редакторска работа, техническа работа, писане, писане, доброволно отшелничество в името на твоето си късче от литературата, в името на значими за теб идеи, в името на важни за теб задачи, които си поел пред самия себе си; имена да искаш. Но ти писва. Иска ти се да се прибереш в къщи при жена си, при децата и внуците, да си пуснеш телевизора, да се излегнеш на фотьойла, да си вдигнеш краката на табуретката и да зяпаш някакъв тъп филм, тъп мач или просто да си легнеш и да си четеш нетъпа книга. И точно тогава се...
Три селски миниатюри
Много бе примамливо този текст да се развие нашироко. Предпочетох обаче да е кратък – ясно защо. Пък и е август, жега е. Много бе примамливо този текст да стане художествена творба; или поне вдъхновена полухудожествена проповед; или поне дълбокоумна притча с райски дълбокоумна метафоричност; или поне някакво духовно „ала-бала”, но пипнато. Предпочетох обаче да си остане само кратко споделяне. Август е. Тия дни случайно попаднах в лаптопа на стар позабравен файл. По обед жегата навън бе нечовешка, но следобед най-после притъмня и...
Две селски миниатюри
Anthology Имам си директория с музика – Anthology. Сам си я сглобих преди десетина години. „Антология”-та съдържа любими хитове. Срещат се и няколко, които много са ми харесвали тогава, но сега не бих ги включил в Anthology. Не я пипам обаче: нито прибавям парчета, нито вадя. Свикнал съм им на произволния ред, те си съседстват, другаруват си и се допълват толкова време вече – нека си бъдат заедно така до края. Та слушам онзи ден Anthology на селски теферич и изведнъж осъзнавам – за първи път осъзнавам! – каква голяма част от хитовете са на мои скъпи...
Писателят
Преди почти две години публикувах тук книгата си с миниатюри „ 169 ” с подзаглавие: „169 песъчинки от дневника на един методичен записвач на възторзи и тревоги”. Хрумна ми, че вероятно ще е добре – най-малкото за прегледност – да събера на едно място всички песъчинки, посветени по един или друг начин на писателската работа. Допускам, че на някого измежду младите люде с творчески нагласи би могло да му е интересно какво споделям за тази благословена радост, за тази съкровена мъка. А защо не и да му е от полза? Какво е необходимо,...
Две миниатюри
Още две миниатюри от книгата ми „169”. Смешното Всичко е смешно в някакъв смисъл, в определена степен, в един или друг аспект. Дори и в най-големите трагедии (през булото на мъката ни) може да се различи смешното, нелепото, абсурдното. Комично нелепото, комично абсурдното. Можем да усетим една особена ирония, макар и често твърде болезнена. Един специфичен парадокс, в който откриваме и комичен привкус – въпреки страданието ни. Не и у Христос. Нищо у Христа не е...
Семе
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.” Умно го е казал светецът Йоан. Много по-късно по нашите сегашни земи и наоколо са се появили солунските братя, школите в Преслав, Охрид и Търново, Паисий, дядо Славейков и Вазов, Ботев и Яворов, Захари и Алеко, Пелинко и Йовков. Семе. А след тях изпоизникнаха и изпобуреняха едни съвсем други, та досега. Безсеменници. Не е болка за умирачка. Не е основание за униние. Който иска, стига да иска, винаги може да посегне и към Словото, и към семето му. За мъдрост, за радост, за утеха....
Гераците
Изминава още една работна седмица, през която пак и пак се занимавахме с любимата ни родова троица: замазване, отлагане, приказване нахалост. Възнамерявах да споделя какво мисля за начина, по който работи нашата държавност и изобщо за кпд-то на нашата публичност; за умопомрачителната ни яловост да решаваме проблемите си. Сетих се обаче, че е излишно да пиша наново. Написал съм го преди четири години, тогава и го публикувах за първи път в „Кафене.нет”. Четири години, пет правителства, три парламента… Сто (или хиляда?) трилиона единици...
Човешкият избор: между Небето и преизподнята
Днес е Велика Сряда. Преди 1982 години на този ден се случило нещо изключително греховно: злото е замислило да извърши пъклено дело, което е променило хода на човешката история. От Матея свето Евангелие, глава 26: 3. Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, 4. и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; 5. но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа. … 14. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците 15. и рече: какво ще ми...
Първата елементарна нравствена сила
Още три миниатюри от книгата ми „169”. Първата елементарна нравствена сила Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2008, т. 4, Приложение: Две девойки разговарят. Едната споделя на другата: А всички твои усилия да украсиш живота на сестра си и майка си изчезваха като вода в дупка на пода. Защото не ти се удаде да развиеш в тях дори първата елементарна нравствена сила: вкуса . На въпроса какво обичат те , какво харесва на тях можеше да чуеш отговор за хиляди вулгарни неща от еснафския, егоистичния живот, за външния блясък и...
Четири миниатюри
С най-добри пожелания за новата 2015 година! Живот и здраве да е, пак ще бъдем заедно – с Божията милост. Весели новогодишни празници! Абсурд Не можем да бъдем приятели на децата си. Детето ти е дете, за да му бъдеш родител, а не приятел. Абсурдно е да станем приятели на децата си. Невъзможно е да си едновременно родител и приятел. Наивно, глупаво е да се надяваме, че сме способни да го постигнем. Никой никога не го е постигал. О, нека не се заблуждаваме: не говорят истината онези родители, които с непресторена, разбираема, често трогателна...
Кураж
Още три миниатюри от последната ми книга „ 169”. Кураж Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2008, т. 4, гл. 18 : Деца мои, скъпи мои гости. Никога не мислете за срещнатия човек като чужд за вас. А запомнете всичко, на което бяхте и ще бъдете свидетели тук. Твърдо знайте: до последния момент трябва да вярваш и се надяваш да пробудиш у човека неговата светая светих. До последните сили на сърцето трябва да молиш Живота за помощ на заблуждаващия се, заблудилия се или стъпилия накриво брат, понеже Той живее у всеки, а за ...
Лято
Чужбина. Не далечна, но все пак чужбина. Палми, маслинови дръвчета, морето се плиска на няколко метра, ветрец, синьо небе, хубава бира. И колкото и да си забраняваш, накрая все пак посягаш към лаптопа, понеже в чужбина под палмите има интернет, а теб все повече те гложде какво става в татковината ти. По-скоро по институционалните върхове и ливади на татковината ти. Откъм близката все пак чужбина, откъм палмите с маслиновите горички ставащото изглежда някак призрачно и може да се опише с три думи: позор, посредственост, простащина. Към трите думи...
Знаци
Тези няколко реда са предназначени за хората, които вярват в Божия промисъл. И съответно в знаците, които Господ ни праща – на всеки лично по пътя му и на всички нас като общност по пътя ни. Знаците са най-различни, а степента им на сложност можем условно да разделим на три вида: извънредно трудни за осъзнаване; поносимо трудни; простички за разбиране, лесни за тълкуване. По понятни причини напоследък Господ Бог изпраща на нашия народ предимно знаци от третия вид. Моля, обърнете внимание на директната символика: кален потоп; ужасяваща...
Теология на покоя
Вчера, 24 юни 2014. Привечер, небето се е намръщило, пак ще гърми и ще се лее потоп. С младия теолог (точно 5-годишен) се прибираме от детската градина. Беседваме, обменяме мисли. Бог знае защо стигаме до кафето. Конкретно: как действа на хората; защо децата не бива да пият кафе; заплахите, които дебнат детския организъм от страна на коварния кофеин; защо баба и дядо никога не пият кафе след 5 часа следобед, ако искат да спят нормално. Следва диалог със слабо мое участие. - Представям си какво ще стане, ако изпия цяла кана кафе! – заявява младият...
Опит за летене. Или поне за оцеляване
Тежки проблеми, които влачиш от десетилетия. Дълбоко лични, фундаментални проблеми на личността ти. Или на начина, по който личността ти се справя с живеенето си. Да, опитваш дълги и дълги години да се справиш. Да победиш. Да преодолееш. Да отложиш. Да избуташ встрани. Да се измъкнеш. Да забравиш. Да приемеш. Да се примириш. Да се смириш. И още много и много подобни и различни опити. И все не успяваш. Тежките проблеми стават даже още по-тежки. И сякаш се роят, множат се. И в един миг отгоре слиза просветление. Оглеждаш го, опипваш го отвсякъде – не,...
Цел и средства
Усещате ли как отново и Бог знае за кой ли път се фокусираме върху целта (целите) на обществото ни? Усещате ли как заветната цел (колкото и да е различна тя за всеки от нас) пак и пак измества, неглижира, задушава темата за средствата, с които възнамеряваме да я осъществим? Усещате ли как публичният разговор наново се съсредоточи и замря върху това какво искаме да постигнем, а въпросът как да го сторим полека утихва, утихва, утихва?… Усещате ли как полъхва познатата позорна смрад, как се носи в душната ни атмосфера неизменното ни и все така...
Доверие
Още миниатюри: в последната ми книга „ 169”. Проблемът с доверието – една от големите мъки на човека. И у човека. Азбучна истина: без доверие не може да се живее. Абсурдно е дори да си го помислим. Нали? И в най-величествените аспекти на проблема, и в най-, най-дребните и битовите без доверие животът е немислим. Нали? Като най-очевиден битов пример – да влезем за кратко в тоалетната. Вдигаме капака, а на половината цивилизовано човечество ни се налага да вдигнем и седалката. Което движение мърси ръцете ни – на цялото цивилизовано...
Отново от „И рече Бог”
По Великден обичам да препрочитам тук-там от „И рече Бог” . Помага срещу едно-друго. Днес е третият ден от Великденските празници. По-долу привеждам малка част от 11 глава. Вярвам, че и на вас ще ви стане по-топло. Христос воскресе! - А ще ми кажете ли кой е най-впечатляващият текст, който сте прочели напоследък? Този, който най-много лично вас ви е впечатлил? - Никак няма да ми е трудно. Жената изведнъж се отпусна, видимо задиша по-леко, по-разкрепостено. - Вярвам ви – каза гостът ѝ с доста променен тон. Тя бързо го погледна, понадигна се,...
Приличието
Отдавна ми се щеше да напиша нещо като полуесе-полувопъл за приличието. Или по-скоро нещо като епитафия за мъчително издъхващото приличие по нашите земи. За агонията на приличието, задушаващо се без въздух и без слънце сред нас. За сърцесъкрушителното изпитание да наблюдаваш безпомощен тази смъртна агония. Възнамерявах да развия своя вик. Или стон, ако е по-подходящо. Или зов, ако е още по-подходящо. Щях да обрисувам панорамно трагедията на приличието у нас. Да опиша несретната орис на това българско сираче. Да покажа липсата на приличие у...
Привидни противоречия
И това е песъчинка от „169” . Все по-малко ме изумяват две привидни противоречия, които до съвсем скоро ме стъписваха. Слабо разбирах природата им, затова. Първото и по-важното противоречие: защо страхът от смъртта много често се изразява в страх от живота, дори в отказ от пълноценен живот? Не би ли било логично и естествено страхът от смъртта да ни прави много по-витални, много по-жизнелюбиви – дори до безразсъдство? Нали ни чака смъртта, защо да не си поживеем! Второто противоречие: защо страхът от живота ражда агресия? Защо страхът...
Чудесна книга!
Долните няколко изречения не са рецензия, не са отзив, не са бележка. Приемете ги просто като спонтанна реакция на читател, току-що дочел чудесна книга. Книгата е документалният роман „Царица Елеонора Българска“, автор е Неда Антонова, издателството – „Факел“. Нека си представим, че заставаме на Централна гара в София (с надеждата за по-представителна извадка) и задаваме примерно на 1000 души въпроса какво знаят за българската царица Елеонора. Не подбираме обаче хората, питаме наред. Убеден съм, че няма да ни потрябва записващо...
Три миниатюри за творчеството
Повече: в последната ми книга „ 169”. Депресия С какво писателят ще си помогне, когато е най-обезверен, когато е най-отчаян, че трудът му отива нахалост, че не носи полза на ближните си поради липсата на интерес към произведенията му? С други думи – с какво писателят ще си помогне при най-често срещаната творческа депресия? Разбира се – с онова, което му е най-близко, присъщо, скъпо. Както дърводелецът в потиснато състояние ще грабне триона, чука, длетото и ще измайстори нещо, което ще го успокои и възвиси отново до самообладанието и...
За утеха. 2
Преди няколко дни публикувах размисли на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова за злото. Днес подбрах светли пасажи за радостта, която е един от нашите най-сигурни Божи щитове срещу мрака. Откъсите са само от първата част на четирилогията „Два живота” . Сине мой – започваше писмото. – Ти доброволно избра своя път. И този път е любовта и верността към онзи, когото ти сам прие за брат-баща. Не се поддавай на съмнения и колебания. Не погубвай делото си с отрицание или униние. Бодро, леко, весело бъди готов за всяко изпитание и носи...
Два българо-руски казуса
20. Дезоксирибопутиноинова киселина Какъв морален изрод е българската путинистика! Моралната гнусота обаче е само част от бедата ѝ, макар и по-голямата, огромната част. Българската путинистика е и интелектуално отвратителен, и естетически отвратителен урод. Като основен и основополагащ дял от родната псевдожурналистика и антижурналистика той, уродът, е и исторически обречен дегенерат. Да, дегенератът по правило служи само за пари и заслужава само презрение. Ала се срещат и медийни клетници, дето путинясват от сърце и по убеждения. Те вече...
За утеха
Напоследък злото напълзя отвсякъде и ужасно обнагля. По света и у нас. Споделям утехата, която аз намирам в мъдростта на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова и нейния роман „ Два живота ” . Откъсите са от втората част на четирилогията. Помни: злото никога няма да те докосне, докато не те докоснат страхът, неверността и лъжата. Атмосферата на чистота е непоносима за злото и то бяга от нея. И само когато в сърцето ти се мерне най-малката пукнатина на съмнението – само тогава злото ще съумее да те докосне. Всичко е в самия човек. И не...
Два казуса
18. Панически казус Най-често това чувство идва закономерно и ние знаем защо и как. Подготвени сме, страдаме, преодоляваме го, продължаваме да живеем. Понякога то се промъква потайно и се стоварва върху нас като непосилно бреме, затрупва ни като лавина, оставя ни без дъх, без изход, без надежда. Буквално ни убива. Тогава е особено трудно. Чувството на безбрежна самота сред многолюдието наоколо. Чувството за липса на доверие към събратята ни. Чувството, че няма спасение и за нас лично, и за хората като цяло – въпреки Голгота. Чувството, че...
Нови четири казуса
Продължавам поредицата от кратки текстове, които нарекох „казуси”. Останалите: в рубриката „Есета”. 14. Докосване Следващите редове са посветени на едно лично наблюдение. То се отнася за четирилогията на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова „ Два живота ” . Вече 6-7 години ми е предоставена възможността да следя отблизо как подхождат читателите към романа, който имах щастието да преведа. Първи том предизвиква възторзи. Вероятно и едно на ум, понеже след него читателите намаляват, макар и почти незабележимо. Допускам, че за...
Привечер
Младежът е на четири години и девет месеца. Моята отговорност е да го прибирам от детската градина. Разхождаме се, разговаряме за нещата от живота. - Дядо, откъде З. знае връбски? З. е едно от усмихнатите момичета, които го гледат в детската градина. - Тя знае сръбски! – учудвам се аз. - Не сръбски, а връбски, дядо! Младежът чака, топлата му ръчица в моята, крачим бавно, а аз се опитвам да съобразя. Ала не ми стига интелигентност. - Я ми разкажи по-подробно! – предавам се. - Ами тя ни казва, че едно врабче ѝ пошушвало какви бели сме направили, когато я...
За хармонията
Може би мнозина от нас – поне от време на време – имат нужда да си спомнят за хармонията. Препрочитайки „ Милост Божия ”, си спомних и аз каква благодат е, когато тя те споходи. Двамата ми герои, музиканти, разговарят някъде из Родопа преди повече от 800 години. Само че те не си спомнят за нея, те живеят с хармонията. За хармонията ми беше думата. И за покоя. Те са като близнета. Никога, никога на този свят никой няма да познае хармонията, няма да се огледа в хармонията, ако душата му не е в покой. И обратното е вярно. Няма как да успокоиш и...
Четири казуса
Продължавам поредицата от кратки текстове, които нарекох „казуси”. Останалите: в рубриката „Есета”. 10. Пролетен казус Познато ти е всичко. Толкова години. Много, много години. Февруари, март. Идва пролет. Всичко знаеш как е, как ще бъде. Познаваш чудесно дори оня неуловим аромат на въздуха, който нито бензин, нито боклуци, нито хора, нито нищо не може да заличи – ароматът на пролетта, на живота. И въпреки това тръпнеш в очакване на неочакваното. На онова, дето ще дойда за първи път. И то ще е прекрасно – и това знаеш. Пролет. 11....
Гении
И това е песъчинка от „169” . Интересно и извънредно поучително е отношението на простосмъртните към най-великите гении на човечеството. Към онези, които сътворяват и извършват най-титаничните световни дела – величави борби за справедливост, епохални открития, разтърсващи и пречистващи творби на изкуството и пр. Ако някой от тях, от гигантите – дори когато вече е провел битката си докрай, дори когато вече е приключил изключителната си работа, – ако предаде идеите си, отстъпи от принципите си, загърби веруюто си, тогава ние,...
И още три казуса
7. Симпатичен казус Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен – хем да бъда откровен хем да бъда симпатичен. Това изповядва Радой Ралин. Казус: Има ли изход от тази „трагедия”? Или да махна кавичките? Разбира се, че има. Нужна е една-единствена стъпка, и то не особено трудна. Просто трябва да се замислим – не е кой знае каква драматична стъпка. Замислим ли се, не би следвало да ни отнеме много време, за да проумеем, че когато иде реч за откровеността, честността, почтеността, порядъчността, доблестта, смелостта и т.н., е...
Още три казуса
4. Солен казус Помните ли как се нарича Лотовата жена? Това е въпрос-уловка. Не ни казва името ѝ Библията. Безименна е жената на Лот. И безименна се превръща в солен стълб – точно както я е бил предупредил Бог. Казус: Защо се обръща назад Лотовата жена? И това не ни казва Мойсей в „Битие”. Просто се обърнала и там си останала във вид на сол. Какво е искала да види още веднъж – за последно – тази любознателна жена? Любимия си Содом, потъващ в небитието сред огън и жупел? Жестоката картина на възмездието? Или пък никак не ѝ се е...
Три казуса
1. Дебат по време на чума Как постъпва човек, доведен до ръба на бездната заради постоянни унижения и гаври с достойнството му? Отговорът е повече от ясен. Понеже човекът вече няма какво да губи, там – на ръба на бездната – гадориите са крайно оголени, той се извръща и с отчаяна ярост се хвърля срещу онези, които са мачкали живота му. Понякога дори печели, когато се оказва, че потисниците му са страхливи негодници. По-често те го изхвърлят в бездната, но пък човекът загива с чест и достойнство. Казус: Как постъпва народ, доведен до ръба на...
Милите те
Милият януари. Приземната стая с решетестия прозорец. Потъналият в сняг двор, докато го гледаш отдолу нагоре. Тихо. Бяло. Само печката бумти. Баба и дядо. Милият февруари. Гората мълчаливо следи стъпките ти през ланшната шума. Тук-там – мънички преспи с тънки корици отгоре. В ниското вече бълбука поточе. Опияняващото усещане за обнова, за ритъм, за живот. Милият март. Едно ново момиче с най-сияещата усмивка на света. С тънки пръсти, с тънки длани, с тънки китки. И с големи сияещи очи, излъчващи доверие. Едно ново момиче, което с годините ще се...
Три миниатюри
Приказки Какво пишат добрите писатели? Ако разопаковаме внимателно и докрай опаковката, ако стигнем до зрънцето? Само едно пишат – приказки за малки и пораснали деца. Красиви или грозни; смешни или тъжни; щастливи (в края) или страшни до края – все приказки и само приказки. Нищо в книгите не е точно като в живота. И все пак – колко ли по-малко щяхме да знаем за живота си, ако в измислените си приказки за малки и пораснали деца добрите писатели не ни го рисуваха толкова истинно, правдиво и вярно? Депресия С какво писателят ще си...
Нещо като хайку
1. Момченце къса смръзнати жълтурчета. Бог отлага зимата. 2. Празен училищен двор. Сами със себе си играят листата. Вятърът вкарва поредния гол във вратата. 3. Светлите слова стоплят пълната зала. Христос Бог слуша.
Няма прошка за словоблудието
И това е песъчинка от „169” . О, не очаквайте някакво ново откровение за думите след милионите думи, изписани и изречени за думите от поколения мислители. Кое за мен е странното? Като човек, който работи с думите и буквално живее с думите, би трябвало малко от малко да им познавам нрава и капризите. Ала все още съм далече от такова познание. Ето какво правят думите – например. Някои честити думи сияят непроменени три хиляди или две хиляди години. Прочетете стотина думи от Омир, Платон или Сенека и ще се убедите. Думите им и до днес блестят...
Равносметка
В крайна сметка най-важното нещо за вярващия християнин – по-важно от конкретните частности: какви родители сме били, какво дело сме оставили след себе си, колко любов сме дали на хората (може и в обратен ред) – е каква искрена равносметка бихме направили за живота си, ако попаднем пред Христа и той ни предложи да го сторим. „Подражавали” ли сме Му или не? И ако не – защо? Защото не искахме ли, или защото не можехме? Ако не можехме, какво ни попречи? И какви усилия положихме да преодолеем пречките? А ако не сме ги положили – защо?...
Да действаш в Истината
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2008, т. 4, гл. 32 : Казах ви, че най-великата от действените сили на човека е мисълта . Ако човек е постигнал самообладанието, мисълта му се е изравнила. Тя повече не изобразява скоковете и зигзагите, в които е бил притиснат несдържаният човек. Самообладанието на избухливия е заплашено от всичко, включително от всяко нищожно външно препятствие. Човекът с пълно самообладание може да се разпорежда с мисълта си точно толкова спокойно, без да се стеснява от всякакво разстояние, както се разпорежда с...
Словото на утехата
И това е песъчинка от „169” . Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2008, т. 4, гл. 29: В срещите на сивия ден не е важно словото на човешката философия . Важно е словото на утехата , за да може човекът да намери в себе си пътя към Мене . Аз не съм съдия, Аз не съм предопределение, Аз не съм неизбежна карма. Аз съм Светлината в човека, неговата Радост. Към Мен няма път чрез помощта на другите, а само чрез мира в самия себе си. Главните букви подсказват Същност от какъв порядък говори. Не това е важното обаче, а какво ни се казва. Един...
Богове и хора
От „169”. Когато отлагаме днешната неотложна работа за утре, ние го правим, защото смятаме, че сме безсмъртни. Дълбоко в себе си, най-често неосъзнато и неразумно, но така смятаме. Иначе щяхме ли да я отложим? Значи, ние се смятаме за богове. Безсмъртни богове. Да направим пауза? Да размислим, да асимилираме по-бавничко написаното? Добре. Е, как е при вас? При мен е все същото. Размислих, асимилирах, ала все така не виждам никакъв разлом в логиката. Да, ние, няколко милиарда души, всеки Божи ден отлагаме днешната работа за утре или за още...
Вяра и знание
И тази песъчинка е от новата ми книга „ 169”. Ние не знаем кой е създал мирозданието. Знаем, че е Бог, но кой е Бог? Не знаем. Не знаем как Бог е създал мирозданието. Не знаем защо го е създал. Не знаем как функционира. Не знаем къде отива. И още мириади неща не знаем. Не само за Бог, не само за мирозданието, но и за почти всичко. Все още. И въпреки незнанието си оцеляваме. Нещо неизмеримо по-важно – движим се нагоре. Напред и нагоре. Мисля си, че единственият главен инструмент да оцеляваме и да се движим нагоре е вярата ни. Вярата компенсира...
Вещи
И още един текст от новата ми книга „ 169”. Има един тъжен разказ на Георги Марков, „Подялба на вещите”. Публикувал го е през 1968-а в сборника с разкази и новели „Жените на Варшава”. Кратък разказ, твърде кратък, към 80 реда. Прекрасен тъжен разказ, за развод. Всички вещи остават за нея, така иска героят на Георги Марков. Ето какъв е краят: „Най-после стаята е празна. […] …прашните прозорци гледат мрачно и е пусто като в гробища… А кому да остана аз?” Ситуацията при мен е доста по-различна. Няма развод, а смърт. Стаята не...
Етикети
Още един текст от новата ми книга „ 169”. Всекидневно и неуморно лепим етикети на всеки и всичко. В 99 процента от случаите, без да съзнаваме. Знаем, че го правим, но не съзнаваме знанието си, докато го правим. И след това. Не се усещаме. Не съобразяваме какво вършим. И лепим, лепим. Стикер след стикер. Клише след клише. Лепим и не ни е еня. Което съвсем не означава, че не знаем какво могат да причиняват етикетите. Етикетите могат жестоко да убиват, да съсипят цял един – много често невинен – живот, да нараняват, да удрят болезнено, грубо да...
13 септември 2012
Следващата седмица ще публикувам в писателския си сайт новата си книга „169”. Има и подзаглавие: „169 песъчинки от дневника на един методичен записвач на възторзи и тревоги”, което напълно представя, струва ми се, и краткостта на текстовете, и съдържанието им. Ще кача лесно достъпни за четене формати, имах случай вече да спомена – безплатни. По-долу е още една от песъчинките, писана на днешния ден преди една година. Много неща преживях това лято. Много нови места видях, запознах се с нови хора. Беше доста разнообразно лято за...
Дишане
Още една песъчинка от бъдещата ми книга, която ще види бял свят наскоро. Стори ми се подходящо в навечерието на утрешния ден да си спомним някои истини за дишането. Често казваме: „Там не може да се диша.” За някой дом или учреждение. Или град, държава. Или въздъхваме: „Около нея/него не може да се диша.” Както и обратното: „Там се диша с пълни гърди.” И не иде реч за планина, а за центъра на пренаселена столица, примерно. Съвършено вярно сме забелязали, че въздухът променя духовните си параметри. В него сякаш се съдържа чувството...
Август
И този августовски спомен е част от бъдещата ми книга, която ще види бял свят наесен. Може би е редно пак да спомена, че всички тези текстове са писани от края на август 2010 г. до април-май 2013-а. В началото на месеца ходех до църковния двор към девет и петнайсет. Тъкмо се стъмваше напълно. Сядах на пейката до входа на малката черквица, облягах глава на топлия каменен зид и дълго се молех. От „Отче наш” до най-подробни лелеяни копнежи. Молитвата ми обаче не е точно молитва, а по-скоро благодарност към Христос Бог за всичко. Включително и за все...
Бог
Това е още една песъчинка от бъдещата ми книга, която ще види бял свят наесен. Няколкото реда са писани преди две години. Свидетелствам: нищо не се е променило. Бог е толкова постоянен… Колата си я оставил точно над скалите. Отваряш широко прозорците, палиш и поемаш бавно-бавно по изровения коларски път. Гледаш в огледалото. Не знам защо, но е по-добре в страничното, то дава по-добра панорама от вътрешното. Фантастично е красиво. Виждаш море, само море, после хоризонтът на морето, после само небе; завой, виждаш суша – изгорялата крайморска...
Безличните глаголи в българския език
Няколко месеца след написването на печалните ми размисли, които озаглавих „ Минало неопределено време ” и които посветих на дистанцирането от собствените ни избори и дори от собствения ни живот, чух нещо покъртително в централните новини на една от най-гледаните национални телевизии. Ала преди да цитирам нещото и да приключа, нека надзърнем в класическия труд на стария мъдър професор Любомир Андрейчин, корифей на българския език и учител на поколения филолози. Ето какво пише проф. Андрейчин в своята „Основна българска...
Пак от „И рече Бог”
Напоследък препрочетох „И рече Бог” . Написах романа през 2009 година, мина време. („Написах” може да се прочете и като „записах” – няма да е погрешно.) В книгата се описва житието-битието на Господ Бог Иисус Христос в човешки образ. Спасителят прекарва немалко месеци у нас, в България, в наши дни. Контактува със събратята ни, учи ги на едно-друго. По-долу привеждам няколко абзаца от 28 глава: това е част от прощалното послание на Христа към дванадесетимата му последователи. Струва ми се, че посланието ще е от полза на мнозина...
По пътя и над пътя на земното благоденствие
Ще започна от кучето, че да е по-кратко. Може да се почне и от заека или пантерата, и от мравката, и от комара, от поповата лъжичка, от амебата или от зелената еуглена дори. От някоя бактерия. Не бих посъветвал никого да опитва – ще си загуби времето, а резултатът ще е същият. И тъй – от кучето. Опърпаният босяк, който живее покрай кофите за боклук, гледа хърбавото куче със струпеи по кожата, което му се умилква за къшей мухлясал хляб, и си казва: „Господи, ама и неговото е такъв кучешки живот! Този приятел е пълен нещастник в сравнение с...
Пак от „Визитацията”
Написах „Визитацията” през 2006 г., тогава се развива и eдноседмичното (без един час!) действие на романа. В книгата описвам 167-те часа, които великият ни сънародник Христо Ботев, слязъл изневиделица от небето, прекарва в съвременна България. Както и очаквах, романът – да цитирам поета – „премина тихо като през пустиня”. По-долу привеждам малка част от словото на Христо Ботйов Петков в парламента пред народните ни избраници. Да, ония отпреди седем години. Да, ония отпреди две врътки на вампирската им въртележка. Една част от тях...
Препрочитайки „Визитацията”
Написах „Визитацията” през 2006 г., през нея година се развива и eдноседмичното (без един час!) действие на романа. В книгата описвам 167-те часа, които великият ни сънародник Христо Ботев, слязъл изневиделица от небето, прекарва в съвременна България. Както и очаквах, романът – да цитирам поета – „премина тихо като през пустиня”. По-долу привеждам десетминутното му обръщение по националната ни телевизия, което той прави на четвъртия ден от престоя си при нас. Струва ми се, че посланието на гения ще е от полза на мнозина честни...
Препрочитайки „И рече Бог”
Напоследък почувствах подтик да препрочета „И рече Бог” . Написах романа през 2009 година, мина време. („Написах” може да се прочете и като „записах” – няма да е погрешно.) В книгата се описва житието-битието на Господ Бог Иисус Христос в човешки образ. Спасителят прекарва немалко месеци у нас, в България, в наши дни. Контактува си със събратята ни, учи ги на едно-друго. По-долу привеждам няколко абзаца от 8 глава: това са думи, отправени към един от героите, писател. Струва ми се, че посланието ще е от полза на мнозина честни люде,...
Сълзата
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2007, т. 1, гл. 23 ...Чудесно помня как той ми каза: „Придобитото с кръв и страдание, с кощунство и грабеж не само няма да донесе щастие и власт, но носи робство, отрова и смърт на самия собственик. Ако чистата целувка на състрадаващо сърце не пресуши сълзата върху бузата ти – краят ти ще бъде страшен!” Тогава не придадох никакво значение на тези думи и му се смеех в лицето. А сега се сбъднаха... Възнамерявах да приведа доста по-дълъг цитат, но се отказах. Пак сравнително кратък, но доста...
Крушение
Кое е първично? Първо се рушат семейството, обществените институции, държавата, а след това идва страдалческото чувство за липса на справедливост, което убива живота на хората и дори желанието им да живеят активно и пълноценно? Или обратното – първо идва мъчителното чувство, защото нещо наистина е смазало, погубило е справедливостта, а едва после вече идва разрухата на семейството, обществените институции, държавата? Опитвам се да намеря аргументи за евентуалната последователност на тези прискърбни явления. Не мога. Сякаш те стават...
Раздели
Как се разделят хората в духовен план? Без дори да се усетят понякога, между тях се натрупват различия. Тоест единият/едните тръгват на една страна, другият/другите на втора. И край. В един момент разбират или само усещат, че няма какво да си кажат. Че няма какво да правят заедно. Че си пречат даже. И тъй нататък. Кои са тези две посоки? Едната винаги е напред и нагоре. Втората може да е назад, настрани. Може да се случи и често се случва и да е тъпчене на едно място. Едните хора обаче задължително са поели напред. А защо не и те да са свърнали настрани?...
Прекрасно!
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2008, т. 4, гл. 31: Не аз трябва да ви увличам и не след мен трябва да вървите, където ви посоча. А вашата звучаща с радост енергия на Живота трябва да ви тласне към хората като стремителен поток на Любовта. Вие трябва да им донесете най-обикновена доброта и доброжелателност. И където и да се трудите за хората – навсякъде ще се трудите за Живота , живеещ в тях . А трудейки се за Живота, хората се трудят извън времето и пространството, извън текущите обстоятелства и форми, почитайки Него, Вечния, във...
Любов и страх
И тази песъчинка е от книгата „ 169”. Неведнъж съм размишлявал за възможностите на любовта. Несъмнено и вие сте го правили. Няма човек, който да не си е блъскал главата над извечните загадки на любовта. Да не е изтръпвал пред възможностите както на безкрайната магическа мощ, която се крие зад висшия смисъл на понятието любов, така и заради чудната сила на „простичката” земна любов между жената и мъжа. Сякаш всичко е написано с океаните мастило, сякаш всичко е казано в милионите устни предания, легенди, приказки, народни мъдрости......
Божи кравички
Въпреки постоянните и повсеместни тюхкания и вайкания по идиличното минало, което било прелест в сравнение с отчайващото настояще, истината е съвсем различна. Тъкмо обратно: все по-малко диви ставаме, все повече се очовечаваме. Идеализацията на младостта ни е разбираема, но тя затова е и идеализация, защото лъже. Преди почти половин век част от дървата за готварската печка на баба ми лежаха на огромен куп край герана. Сред дървата живееше колония червени буболечки, които се наричат Божи кравички. Моя детска милост разнообразяваше...
Всеки текст заслужава читателите си
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2008, т. 4, гл. 17 : Не е необходима велика наука, за да действаш правилно за ползата и щастието на своя народ. Нужна е обаче велика любов, която учи да пазиш човека. Не Бог, а вие сте сложени да пазите хората си. Не се мъчете да стоварите върху Бога собствената си отговорност. Може да види Бога в небесата само онзи, който се е научил да вижда и обича Него в човека. Помнете какво ви казах сега и не чакайте помощ отвън. Намерете любовта само в себе си. Любовта ви ще роди енергия, а енергията ще ви открие...
Красота
Какво е необходимо на един писател? Разбира се, на първо място, стойностни идеи. Същото, каквото е необходимо и на писача на есета ( Какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе? ), само дето писателят трябва и да облича идеите си в сюжети. При това адекватни, съпоставими със значимостта на идеите сюжети. Разбира се, на второ място, талант да изразява в художествена форма идеите си. Прекрасни идеи без талант предизвикват често уважение, понякога дори възхищение, но и досада, скука. Естествено, в такъв случай не може да се говори и за...
Минало неопределено време
Говоренето за самия себе си в минало неопределено време е точен подсъзнателен словесен израз на дистанцирането от собствения ни живот. Говоренето за самия себе си в минало неопределено време е точно подсъзнателно вербално свидетелство за дистанцирането от собствения ни живот. Минало неопределено време е дистанцирането от собствените ни избори, то е изява на причудливата ни нагласа, че животът ни е някаква сляпа случайност и едва ли не течението му не зависи от нас, както не зависи от нас и посоката на течението му. „Като млада съм...
Лъжата
Всички ние лъжем постоянно и за най-малките неща. Без смисъл. Без полза за нас. Без заплаха за нас. Без принуда. Без да съзнаваме дори – понякога и така се получава. Защо лъжем? Защото се страхуваме, че сме сбъркали, бъркаме или ще сбъркаме. Страх ни е, че грешим. И лъжем, за да скрием, замажем, омаловажим грешките си, които много често са въображаеми. Ако живеехме с убеждението, че няма защо да ни е страх – дори и да сме сгрешили, нямаше да лъжем. Или поне толкова много да лъжем. Ние обаче продължаваме да живеем с убеждението, че има защо да ни е...
Как ни търпи Земята
„Как ни търпи Земята?!” Често го чуваме този полуреторичен полувъпрос-полувъзклицание. Изразяваме гняв, яд, обида; учудване; привързаност, благодарност към майчицата ни. И още много чувства – според каквото ни е на сърцето. Как ни търпи ли? Вероятно все по-трудно. И тя като нас има избор: дали да ни търпи и доколко да ни изтърпи. Бог и на нея й е дал правото на избор. Дори би могло – с много и всякакви уговорки и условности – да се изведат някои груби пропорции. Както ние търпим някой отвратителен съсед, който се гаври с нервите и...
Чистачите
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота” , 2008, т. 3 , гл. 9: Ти нито веднъж не само не изрази неудоволствие, че живееш сред полукретени, но дори и не се запита: защо си захвърлен в такава пустош? Небесата те слушаха само да благодариш за красотата, в която живееш, но никой не е чул от теб ненавист, завист или недоброжелателство. Онова, което можеше да пречи на неустойчивия, само укрепваше твоята чест. Колкото повече виждаше крадци на държавни средства, разбойници, измамници и лицемери, толкова по-твърдо ти самият разбираше честта и...
Смисълът на добротворчеството
1. Добротворчеството трябва да има някакъв дълбок, грандиозен, величав смисъл. Струва ми се. Изписани са морета от мастило на тази тема, но не ми изглежда да сме стигнали до еднозначен или поне до задоволяващ мнозинството отговор. Мнозинството от мислещите хора. И докато за Христовия подвиг – при цялата условност на нашето разбиране на космическите тайни – горе-долу ни е ясно, че Господ е дошъл да изкупи греховете ни, да ни даде ново начало, да ни поведе по нови пътища, то смисълът на делото на добротворците от по-нисък порядък е обвито все...
Какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе?
Текстът по-долу е въведението към бъдеща книга, която подготвям под работното заглавие „Дневник на писателя”. Текстът ще обясни и защо избрах в менюто да пише „Есета”: не искам да обърквам читателя. Иначе за мен тези кратки форми, тези мои радости и болки си остават „песъчинки”.От време на време ще прибавям тук по някоя и друга трошица, капнала от пясъчния часовник на времето ми. Други „песъчинки” можете да прочетете тук и тук . ***** Какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе? Ще се опитам да отговоря...
Чудо
Какво се случва, след като си се насладил на наистина хубав филм, книга, платно, музика... Чудо се случва! Гледаш надписите на филма, затваряш последната страница, зазвучават последните акорди, а ти вече не си същият. Срещнал си се с измислено, нереално, създадено от тленен човешки ум творение, за да съществува то в онази нереална сфера, която наричаме изкуство. Ала там ли остава творбата? Разбира се, че не! Нещо тръпне у теб отвътре. Нещо се е изляло у теб, нещо извира, блести, полита нагоре – ти вече не си същият. Ала чудото не спира дотук и именно...
Отговорността
100-процентовата отговорност е 100 процента следствие от осъзнаването, че всичко е едно. Човек е дотолкова отговорен, доколкото е осъзнал единството на всичко в мирозданието. Затова и никой простосмъртен не е 100 процента отговорен. Никой не е достигнал онова стъпало на развитие, откъдето е възможно да се обозре Божията цялост. Все още. Милиони добродетелни хора, които са твърде далеч не само от увереността, но често и от самата идея, че всичко е едно, категорично определят себе си като отговорни, а и околните им ги приемат за такива. Бъркаме...
Радост
1. Нека се абстрахираме от критичните житейски ситуации: скръб по починал близък; тежко болнично лечение; възстановяване след катастрофа; друга голяма мъка... Нека се взрем в най-обикновеното ни всекидневие. Възможно ли е сутрин с отварянето на очите си да не намираме повече поводи за радост, нежели за напрежение, притеснение, страх, гняв? Възможно ли е да приемаме, че светлото около нас е по-малко от тъмното? Възможно ли е да приемаме, че доброто около нас е по-малко от злото? Та нима в края на краищата не сме живи и здрави, щом е утро и сме будни в...
