Втора част от подборката на пасажи, в които Учителят Мория е представен най-ярко.
ІІІ, 7, 149
По-долу Льовушка чете дневника на брат си Николай, съдържащ наставления на Учителя Мория. (Б. м. – В.П.)
„Моето раждане – четях по-нататък – стана неотдавна, макар че вече съм на двадесет и четири години. Ако сега ме попитат на колко години съм, бих отвърнал: година и седем месеца. Всичко, което бе в моя живот дотогава – всичко е покрито с мъгла. Всичко бе преддверие на живота, а разбрах Живота едва след като се родих за втори път преди година и седем месеца.
Сам се питам: все пак какво особено се случи? Съвсем нищо. Заблудих се в планините, срещнах планинец в усамотеното му жилище и останах да изчакам внезапната снежна виелица.
Това бе епизод, с който е изпъстрен животът на всеки. […]
Когато се събудих през нощта, пред мен стоеше индус.
Какво мога да кажа за него? Очите му пронизваха, човек можеше да ги определи като горящи въглени. На моето сърце, непознаващо до този момент страха, този непознат внушаваше страх, граничещ с пълната парализа на тялото.
Не можех да помръдна нито един крайник, нямах сили да извикам, не можех да реша въпроса кой е пред мен: Бог, дявол или видение на собствената ми фантазия. Мълчанието на това необикновено същество продължи минута, която ми се стори вечност, минута, която спря биенето на сърцето и ритъма на дишането ми. Изнемогвах и съзнавах, че умирам от някаква притискаща ме светлина.
Непознатият внезапно се усмихна, вдигна ръка с дланта към мен и у мен сякаш се вля силата на бушуващата зад прозореца фъртуна. Озарено от усмивката, лицето на непознатия ми се стори като лице на Бог и не можех да проумея какво у него приех преди минута за дяволска, смачкваща ме сила.
Под въздействието на погледа му и жеста на голямата му, смугла, прекрасна ръка в мен се вливаше и вливаше някаква сила, разтърсваща цялото ми тяло от главата до краката. Тази сила ме пронизваше като електрически ток.
Струваше ми се, че целият съм обхванат от пламък, сърцето ми се разширяваше от радост. Тази радост приближаваше гърлото ми, изпълваше целия ми мозък и си мислех, че сега, в тази минута, ще литна в екстаза на неведомо блаженство.
„Сине мой – чух гласа на непознатия. – Ти търсиш знания. Ти жадуваш отговори на изгарящите те въпроси: има ли Бог? Какъв е Той? В какво е Той? Как са Го постигали онези, които са писали и говорили за Него?
В този момент ти си в Бога и Бог е в теб. Сега цялата вселена ти се откри не защото си постигнал висотата на своите познания. А защото чистотата на сърцето ти, чистотата на живота ти в обикновените действия на делничния ти трудов ден ти помогна да приемеш радостта на божествената сила и да се слееш с нея.
Ако човек не живее в леност, мъчейки се да я нарече съзерцание, ако той се стреми да излива обикновената си доброта във всички дела и срещи, ако е готов да поеме върху себе си сълзите и скърбите на ближния, ако той е успял да развие поне в нещо своята вярност докрай, ако търсенията му на Бога не са били лична жажда за съвършенство, а са носели на хората безкористен труд, мир и отдих – човек е влязъл в онази степен на духовна зрялост, когато ние, индусите, казваме: „Готов ли е ученикът – готов е и Учителят му.”
Днес не аз дойдох при теб, а отговорих на постоянния ти зов. Защо можах да приближа към теб и силата ми не те изгори? Защото сърцето ти е чисто. И пламъкът, който пробудих в теб сега, е твоят пламък, той не изгори тялото ти, не изведе духа ти отвъд границата на земята, а закали цялото ти съзнание в ясност и сила.
Всеки летящ миг от земния живот не е обикновеният живот на плътта и духа, слети в една земна форма. Това е частица от онова Вечно Движение, което е влято като частица от творчеството във всяка земна форма. И затова няма друг път към освобождението на човека освен неговия обикновен ден на труд, където и да живее човекът. […]
Колкото по-ясен ти е в твоето просветено сега състояние животът на цялата вселена, живот, чийто пулс ти чувстваш да бие горещо, равно и силно в сърцето ти, толкова по-ясен ти е и пътят на любовта през делничния ден на труда към този Живот, който Сам се труди във всичко и във всички.
Досега ти имаше една задача: сам да откриеш и разбереш. Сега задачата ти се усложнява: не единствено за себе си трябва да откриеш и разбереш, а трябва да станеш слуга на огромен кръг хора, за да пробудиш у тях съзнанието, активността, силата и стремежа към труд за общото благо. […]
По пътя, който ти търсиш, не може да има спирания. Разкрепостявайки се в човека, силата, движеща вселената, му дава възможност да се труди, да се труди и да се труди. Понякога болен човек – тревичка по своите физически данни – много години влачи за общото благо каруца с такъв товар, че на наблюдаващите отстрани им става страшно. А на него самия животът му му изглежда прост и лек, понеже той не разбира живота на земята, без да се включи в труда и живота на своя народ. […]
Върви през деня си в мир и чест. Пази целомъдрие и чистота и ще стигнеш до живота в кръга на онези, които преди теб са стигнали до самосъзнанието, че са частица от Единния Живот, единица от цялата вселена.
Твоят път е път на служене на Бога в човека. Твоят труд е пътят на знанието, приложено в любовта и труда на обикновения ден.
Внезапно почувствах, че силата, онази огромна сила, която току-що ме изпълваше, ме напусна. Мястото, където стоеше непознатия, бе празно.”
ІІІ, 7, 159
Втора част дневника на Николай, съдържащ наставления на Учителя Мория. (Б. м. – В.П.)
„Ти си изпълнен с клокочещи мисли от вчерашните ми думи. Ти не схващаш как можеш да поздравяваш във всяка текуща среща Истината, влязла при теб в една или друга временна форма. Много срещи са ти отвратителни. Отвратителни са ти гуляите на другарите ти, вечните им карти, караниците им и дребнавите им интереси.
А между другото ти нито веднъж не ги осъди. Напротив, успя да бъдеш толкова безпристрастен към всеки от тях, че всички войници и офицери постоянно идват при теб с въпросите си, избират те за съдия на честта и се надяват да получат облекчение на своята мъка и недоумение.
Всички, дори отявлените скандалджии, които още отначало се стремяха да те обидят или изплашат, се отдръпваха смирени след опитите им да те предизвикат на лична свада. Твоята храброст ги лишаваше от всички поводи за разправии, а силата на любовта ти към човека караше всеки да си тръгва от теб с уважение към теб и дома ти. Мнозина си тръгваха със съзнанието, че са спечелили приятел. Други си отиваха смирени, трети в недоумение, но никой не отнасяше желанието да повтори скандалните прояви.
Преодолей сега разбирането, че само любовта и Бог са единствено прекрасни. Най-лошото, което ти се струва такова, не е нищо друго, освен същата тази любов, само че зле насочена у човека.
Любовта на крадеца към златото е все същата любов, лежаща под бремето на предразсъдъка на ненаситността и алчността. Любовта на мъжа към жена си, любовта на майката към децата е същата любов, която няма сила да развърже здравите ленти на любовта си и да види Бога в човека зад границата на личния предразсъдък „мое” семейство.
Премини в разширеното си сега съзнание в други форми на разбиране на заобикалящите те живи временни форми на хората. Във всяка среща, във всяка от тях прочети своя урок на деня, разбери една задача: онзи, който е дошъл при теб, той е главната и най-важната ти работа. Онова, с което си зает в даденото „сега”, то е първо по важност, на него отдавай цялата пълнота на силите и чувствата и не оставяй някакви части от духа и разума за по-нататък.
Вървейки през деня, носи безкористност в делата, мир и отдих на трудещите се редом с теб. Ти водиш целомъдрен живот. Води го и занапред. Но ако мислиш, че целомъдрието като такова, като самодостатъчна сила може да въведе човека във високите пътища на живота, ти грешиш. Това е само едно от събираемите, от многото събираеми в духовния живот на човека, което води към хармония и освободеност, но само по себе си няма цена.
Ако човек е пълен с предразсъдъците на разединението, цялото му целомъдрие няма да го помръдне от мястото му в стремежа му към съвършенството. И обратно, ако човек търси общуване с Учителя и няма сили да застане на пътя на целомъдрието, всичките му опити да премине във високо духовно сливане с Учителя ще си останат замърсени опити, винаги заплашващи да попаднат в обърканите кръгове на астралния план.
Не се замисляй за по-нататък. Приеми за даденото „сега” задачата и урока на целомъдрието като необходимо за теб към днешния ден звено от самообладанието, водещо към хармонията.
Няма нищо неизменно в пътя на ученика, всичко тече и се променя в единствената зависимост: развитието на творческите сили на човека ученик го води към съвършенството, където неговото самообладание и хармонията му са първоначални основи.
Те образуват верността на ученика към Учителя, те карат да расте равновесието на духовните му сили. Но, повтарям, те се движат и няма нищо мъртвостоящо в живота на небето и земята. Силите на духа у човека се движат и го довеждат до безстрашието.
Всички твои мисли, които те водеха към радостта, бяха мисли, изтъкали мост от теб към мен. Ако сърцето ти мълчеше и единствено здравият смисъл те водеше по земята, ти нямаше да можеш да стигнеш до този миг, когато ме виждаш пред себе си.
Отсега нататък всички твои срещи имат само един смисъл: да прочетеш твоя собствен урок, да ти разкрият какво ти е пречело да започнеш и завършиш срещата в радост.
Характерът на ученика не може да се създава така, както го създава еснафът. Еснафът търси най-големите външни успехи. А ученикът търси най-добрите мисли в себе си, за да напълни с тях сърцата, които са влезли в съприкосновение с него в дадения летящ миг.
Поривите на мозъчните центрове не се побират в духовното движение и не водят към самоусъвършенстване. Те представляват само пътя към озарението и вдъхновеното творчество. Но сами по себе си не представляват двигатели на духа.
Ето защо неграмотни хора могат да бъдат мъдреци и да се окажат с цяла глава над милионите учени, постигащи само онова, което може да се докаже геометрически, физиологически и с други материалистически способи. Но там, където работата опира до материята на духа, тоест до интуицията, там твори само сърцето. Затова оттук нататък не търси в книгите отговор на своите въпроси.
Чети книгата на собствения си живот, живей според Евангелието на собствения си трудов ден и ще постигнеш всички йоги на света по твой – невъзможен за другиго – път.”
Следва: трета последна част от пасажи от четирилогията „Два живота“ на Конкордия Антарова, в които Учителят Мория е представен най-ярко.
