Роден съм в София през 1954 г.
Автор съм на 21 книги, повечето романи. Много по-често пиша къси форми – разкази, есета, размисли, тревоги... Може да ги намерите в този сайт.
Със сигурност най-доброто дело, което съм извършил в служба на събратята си, е преводът на четирилогията „Два живота” на руската писателка Конкордия Антарова. България е първата страна, в която романът излиза на чужд език. Все още – и единствената.
Чета много, все по-избирателно. Често препрочитам любимите си писатели. Слушам музика, старовремска: Бах и Вивалди, Бийтълс и Ерик Клептън. Все по-рядко гледам филми, ако в тях не участват Ал Пачино, Клинт Истууд, Морган Фрийман и останалите.
В съвсем древни времена „се изучих“, а през 1978-а завърших специалност „Славянска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В интерес на Божията правда, тогава Климент Охридски не го признаваха за светец – поне върху дипломите. После служебна работа и писане. А от петнайсетина години – само писане и редакторски труд.
Имам синове, вече и цяло каре внуци: две момичета и две момчета. И съм женен – при това за майката на синовете ми. Но пък съм безпартиен.
