Разкази
Нов откъс от "Балада за златната есен"
Драги приятели, публикувам нов откъс от новия ми роман „Балада за златната есен“ с подзаглавие „Кръжокът на съдията Жечев при Клуба на смирените сърца“. Да, прави сте: правя препратка към великия хит на Бийтълс за сержанта Пепърс и неговия клуб на самотните сърца. В книгата ще прочетете кое как е. По-долу: малко от атмосферата на сбирките на "кръжока". Този път се събраха дванайсет души. Маргарит Иванов се запозна с още една жена, която бе пропуснала последните два петъка. Крехка, усмихната жена, която още работеше от време на...
Откъс от "Балада за златната есен"
Драги приятели, както обещах, публикувам откъс от новия ми роман „Балада за златната есен“ с подзаглавие „Кръжокът на съдията Жечев при Клуба на смирените сърца“. Да, прави сте: правя препратка към великия хит на Бийтълс за сержанта Пепърс и неговия клуб на самотните сърца. В книгата ще прочетете кое как е. По-долу ще се запознаете с двама от основните ми герои: Поетът (Маргарит Иванов) и лекарката Христина (Тина). После заговориха за Жечев, за когото той вече бе информиран от нея. Предстояха му сериозни изследвания след Нова година...
Мрежата
Това е частица от новия ми роман „Островът на утехата”. Заглавието на откъса е условно. Прилагам и разгърнатата корица на книгата без никакъв текст, просто да се полюбуваме. - Хайде да сядаме, че днес ще побеседваме за мрежата. И утре също, и нататък, докато не си изясним и двамата тия мрежести загадки. Загадки! И двамата! А липсваше дори и намек на шеговитост. Срам не срам, може и да е дреболия, може и да е нищожна подробност, но Иво си признаваше, че част от сутрешното удоволствие от заниманията им с учителя Бели бе сокът, с който домакинът...
Изгрев преди залеза
Драги приятели, Напомням ви, че представянето на новия ми роман „Изгрев преди залеза” ще бъде след два дни, на 30 март, четвъртък, 18:30 ч., АРТ Къща, ул. „Дукатска планина” 18. Намира се съвсем близо до „Пирогов”: втората пресечка по бул. „Пенчо Славейков” след главния вход на болницата, после отново се завива вляво, №18 е съвсем близо – пак вляво. Заедно с „Изгрев преди залеза” ще кажем няколко думи и за миналогодишната ми книга „Броеницата”, която се роди във все още „ковидно” време. Актрисата Линда Барбара...
Откъс от "Броеницата"
Допи ми се кафе. Слънцето бе още сравнително високо. Поех към центъра на селото. Не беше лошо кафето на мегдана. Поприказвахме си със селяните кой какъв е и как я кара, кой вече си е приготвил дръвцата за зимата, а кой повече го е грижа ще му стигне ли ракията. Щеше да стигне, кога пък не е стигала? Пак се защурах по горите. Толкова беше спокойно и тихо, когато селото запали тук-там светлините си, толкова бе меко и времето, и настроението ми, че се замислих дали пак да не спя в колата някъде по поляните с горичките наоколо. Отложих решението си за...
Копнеж и алкохол
Действието в тази далечна история се разви през втората половина на 70-те години на ХХ век. Никак не съм сигурен дали „разви” е точната дума, а не „разля”. И за „действие” се колебая. Да се каже обаче, че не действахме, а сме седели пред чашите си със скръстени ръце и затворени усти, също не е справедливо. Пиенето също е действие, ако не и свещенодействие, както си мислехме едно време. Така че – нека да е действие. Действащите или дейните лица бяхме студенти от най-старото учебно заведение в България, при това от най-стария...
Стринка Мара
Стринка Мара живееше през една къща и съответно през двор от нас. Нас – нашето семейство – се състоеше от баба ми с дядо ми и моя милост. Имах си родители в далечна и напълно непозната София, ала семейството ми беше тук, в градчето насред Дунавската хълмиста равнина, както пишеше в моя любим атлас от онова време. Адресът на стринка Мара и нейното семейство бе на улица „Цар Симеон” 44, а ние – на 48. На любознателните вероятно ще им е любознателно да научат, че по едно време „Цар Симеон” бе преименувана на „Симеон”, но после...
Успех
Когато човек е писател, принудителната изолация не го потиска толкова тежко, колкото гнети повечето хора. Писателят постоянно живее в изолация, само че тя е самопринудителна и е самоизолация. В този смисъл, колкото и да са неприятни, извънредното положение, карантината и другите ограничения заради коронавируса не променят кой знае колко разпорядъка на деня ми. От някаква нелепа гледна точка, от някакъв звучащ чудовищно зрителен ъгъл такова и толкова свободно време е благословено за писателя. Звучи като морален абсурд, но когато човек е...
Схизмени асоциации
Цяла нощ не заспах. За първи път щях да стъпя в Западна Европа, и то в Италия. Отделно тясната каюта, горната ми неудобна койка, лекото полюшване на кораба, кръстосващ между Игуменица в Гърция и Бари. Никога не бях пътувал с ферибот за почти 53-те си години. Още на разсъмване стоях на носа и гледах как порим Адриатика. Морето бе абсолютно спокойно в средата на август, излъчваше чистота, някаква извънвременна ведрост. Същото това море, през което са преминавали венецианците, за да завладеят търговията по Средиземноморието. Виждах галерите им,...
Амин!
- Дядо ти кога е починал? – попита внезапно жената. - Кой дядо? – уточни мъжът. - Този, за когото първи се сещаш. Мъжът кимна. - Преди почти четиридесет години. - Виждам го – съобщи жената. Мъжът тръпнеше от благоговение, докато я слушаше. - Прилича на теб – каза тя. Той се усмихна, не я поправи. - Атлетичен е. Мъжът леко въздъхна. - Един достолепен такъв, изглежда много мъдър. - Той беше много мъдър – произнесе тихо. - Подпрял се е на някакво дърво… Не, не е дърво. Това е дръжка на мотика или на нещо друго за копаене. - Казма може би. Така...
„Пинк Флойд”
Днес, когато се връщам в спомените си повече от четвърт век назад, ми е трудно да повярвам колко много съм обичал „Пинк Флойд”. Знам, че съм ги обичал, както впрочем ги обичам и днес, много добре помня, че ги обичах, много добре помня и откога ги обичам – още от оня ролков магнетофон на моя някогашен приятел, докато слушахме смълчани от възторг първите им албуми, особено „Тъмната страна на луната”. Помня, но все пак ми е някак странно да допусна, че толкова много съм ги обичал. Ясните, недвусмислените спомени обаче не лъжат. Било е...
Глад
Зима. Януари. Шест часът е. Тъмно. Току-що сме се прибрали от детската градина с почти шестгодишния младеж. - Дядо, гладен съм. Започва се. - Не си гладен. - Много съм гладен. - Ял си следобедна закуска само преди два часа. - Ама тя беше малко. Умирам от глад. - Не, не умираш. Как не му омръзва едно и също всяка вечер! * Прадядо му на младия мъж, тоест баща ми, бе военен журналист и връзкар, разбира се. Поне когато бях на осемнайсет години, вече беше як връзкар, дума да не става. Як връзкар в онази армия, народната. Майка ми ще трябва здраво да го е била...
Пролетен дъжд
Този разказ е третият от новия ми сборник, който още няма заглавие. Съдържа десет разказа – къси, дълги, всякакви. Написах ги в първите месеци на тази странна година, след като ги бях „износил” достатъчно, някои с десетилетия. Мъжът паркира малко по-далеч от входа на старата кооперация, където живееше. Успя да вмъкне семейната кола в пространството, което съседите бяха оставили, загаси двигателя, излезе отвън. Бе още рано да се смрачава за късния април, но небето бе почерняло от тежките облаци. Мъжът ги огледа преценяващо, сякаш...
Пастирче на нощта
Този разказ е вторият от новия ми сборник, който още няма заглавие. Съдържа десет разказа – къси, дълги, всякакви. Написах ги в първите месеци на тази странна година, след като ги бях „износил” достатъчно, някои с десетилетия. Напоследък ги редактирах, а от днес лека-полека ще ги публикувам в сайта си и във фейсбук. Ще пускам разказите в поредността, в която ги написах. Не знам дали ще ги издавам в книжно тяло, не знам дали няма да добавя и нови (и по-стари), ако реша да ги събера в книга. Със сигурност обаче по-нататък ще създам общ файл и ще...
Мили Боже!
Този разказ е първият от новия ми сборник, който още няма заглавие. Съдържа десет разказа – къси, дълги, всякакви. Написах ги в първите месеци на тази странна година, след като ги бях „износил” достатъчно, някои с десетилетия. Напоследък ги редактирах, а от днес лека-полека ще ги публикувам в сайта си и във фейсбук. Ще пускам разказите в поредността, в която ги написах. Не знам дали ще ги издавам в книжно тяло, не знам дали няма да добавя и нови (и по-стари), ако реша да ги събера в книга. Със сигурност обаче по-нататък ще създам общ файл и ще...
Всичко има смисъл. Господ не познава безсмислието
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. По-долу е четвъртият последен откъс от романа. - Имаш ли някакви въпроси? – поинтересува се небесният водач. - Хиляди – отвърна веднага човекът. - Имаш право на три. Толкова ми е мярката за теб. - Благодаря. - Аз обаче ще те питам по-напред. Искаш ли вече да се прибереш у дома? Антон чу въпроса и блокира. Не можеше да повярва, че не знае какво да отвърне. Не можеше да повярва, че не е...
Ще е благодат за теб, когато прозреш отвъд стената
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. Публикувам няколко откъса. По-долу е третият. Елена го чакаше на ъгъла само с дамската си чанта, докато той бе преметнал сак на рамо. - Взел съм си международния паспорт, разни документи – съобщи ѝ вместо поздрав. - Много добре, но надали ще ти потрябват – кимна тя. - Как така няма да ми потрябват? – недоумя той. Тя мълком го поведе по тротоара покрай шумния трафик. - Няма ли да...
Старата добра приятелка от памтивека
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. Публикувам няколко откъса. По-долу е вторият. След още дни на колебание и нарастващ яд към себе си Антон позвъни на входната врата на собствения си дом. Бе отишъл в късната вечер без предупреждение, без покана, без нито дума поне за намек какво възнамерява да върши. Жена му не бе особено изненадана, но не скри, че никак не ѝ е приятно така да нахълтва в личното ѝ време, пък защо не и...
Имаме още много недовършена работа
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. Публикувам няколко откъса. По-долу е първият. Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл,...
2018. Любови на село
Кой е казал, че няма истинска любов у нас? Предана, сърцераздирателна, обречена любов! Има, има такава любов! Ако не в града, то поне на село. Един без десет. Не, не през нощта, а на обед. Комшийката събира от земята презрели джанки за тазгодишната ракия на мъжа си. За първи път от Бог знае кога не вали, жега е, влажна жега. Слънце по пладне, около джанката е безпощадно голо. Тя кълве, пълзи, прилежно събира плодовете по уличката, макар че и в двора им е пълно с джанки, и цялата планина наоколо е бъкана с узрели джанки. Вярно, някои доста гнили, но пък още...
Изгонете търговците на души от храма на живота ви и ще познаете какво означава свободно да дишаш и свободно да гледаш право в светлия лик на правдата
Това е последният откъс от романа „И рече Бог“. Преизданието на книгата отдавна вече е в книжарниците. Само за минути около магазина се скупчи хилядно множество, което бързо утихна, когато Христос вдигна високо десница с вперен някъде далече над народа замислен взор. - Аз съм, скъпи чеда мои – проговори кротко. – Аз съм, Господ Бог ваш. Аз съм, Христос, Спасителят ваш. Божественият мек глас звучеше високо и ясно. Чуха се викове, възклицания, стенания, тълпата се люшна напред. Мнозина отзад обаче не бяха чули добре, питаха, молеха...
Аз съм част от Христа, моята душа, моята същност е част от душата, от същността на Христа, а не е пленник на земната тлен
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“. Книгата вече...
Аз съм този, който пресътворява упованието в земна реалност
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“. Книгата е...
Блазе томува, който не загърбва, а се е обърнал с открито лице към светлината!
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“. Преизданието...
Самотата е цената, която истинският творец доброволно заплаща за правото да твори правда и красота
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“. Преизданието...
Най-прекият път да се слееш с Господа Бога е да се слееш с братята си, служейки им с любов и без корист
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“. Преизданието...
В парка
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Мъжът седеше на пейката и гледаше гората наоколо, ала умът му бе другаде. Хубав мъж, спокоен, достоен по някакъв очевиден начин. И пейката бе хубава, здрава, удобна. И оригинална: представляваше два яки ствола, съответно обработени и боядисани, които лежаха направо на земята. Макар да нямаше облегалка, беше удобна. Поне да си седиш, а умът ти да е някъде далече. - Здравей, момче! – поздрави бодро старецът. Момчето, което бе около петдесетте, а може би и доста над...
Оптимистична теория за част от българския народ
Това беше краткото заглавие. Нямаше как, наложи се да съкратя пълното, а то е: Оптимистична теория под формата на ретрофентъзи за конкретни отломки нищожни от българския народ, изретрофентъзирано в късното лято на 2016-а от изгрев до заник-слънце озарен, че и нощем, насред селския ми двор в Балкана, с изключителното участие на скъпите на сърцето ми (по реда на появяването си): Иван Хаджийски (в краткото заглавие), Пейо Яворов (в пълното заглавие), Йордан Йовков, Елин Пелин и Иван Вазов (в самата оптимистична теория под формата на ретрофентъзи) ...
Водокеф
Мъжът спря в средата на въжения мост. Загледа се на запад към гористия връх, но не изпита познатото съжаление. Беше му додеяло вече няколко години поред да съжалява, че дори не може и да си представи как би изкачил този връх, от който се ширваше такава вълшебна панорама. Опита се поне да си представи панорамата, да я възстанови в паметта си такава, каквато беше едно време. Не успя, едно време беше твърде отдавна. Сведе очи към реката, която почти безшумно течеше под него. Облегна се на дебелата стоманена тел, която служеше за парапет, и се отдаде...
Победата над Родопа (в цвят)
Съвместна публикация с www.fakel.bg С възрастта остават все по-малко тъмни страни на битието, с които не се примиряваме. Не иде реч за никаква мъдрост, за никакво духовно смирение – просто се примиряваме. Осъзнаваме най-после, че тъмното се променя извънредно рядко, а ако чудото се случи, промяната най-често е в посока към по-тъмното, а не към светлото. И се примиряваме. Допълнително играе роля и самозаблудата ни, че самите ние с нищо не можем да променим природата на мрака. Разбира се, не сме прави да се примиряваме. Липсата на примирение у нас...
На въжения мост
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Мъжът с боровата тояга стоеше точно в средата на въжения мост и си приказваше сам. Вероятно е по-право да се каже, че мъжът стоеше насред люлеещия се мост, понеже някой читател може да остане с убеждението, че мостът бе от ония старите, които бяха направени от въжета. Вярно, и този селски мост се крепеше на две дебели въжета, ала те бяха стоманена тел. Изобщо целият мост беше от метал – и плоскостите, върху които се стъпваше, и разните скоби и болтове с гайки, и двете...
Образ и подобие
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). - Готина мацка, а? – отбеляза безпристрастно младежът. Не го произнесе сухо, а именно безпристрастно. - Не ви закачам – каза възрастният мъж. Осъзна, че младите хора го плашат вече по някакъв особен начин. Осъзна го, без да се учуди ни най-малко. Кой знае откога го плашеха. Едва сега го осъзнаваше. - И аз не те закачам – отвърна младокът. – Просто ми направи впечатление, че често я заглеждаш. - Механично. - Механично, но честичко. Младият се засмя без злоба, без...
Красиво и вярно
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). - Да продължавам ли? – вдигна поглед жената. - Ти ли питаш? – засмя се кратко мъжът. - Понеже винаги се интересуваш от такива истории. Жената сведе очи и продължи да си играе с чашата за чай. - Да не закъснееш? – рече домакинът. - Ще взема такси. Историята си заслужава. А е и кратка. - Още чай? - Не. Мъжът се облегна удобно на любимото си място в кухнята и се приготви да слуша. Гостенката му обаче мълчеше и въртеше празната си чаена чаша с два пръста. - Кога беше това? - А, скоро...
На прага
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). - Ти вече знаеш всичко, което ти е необходимо, за да продължиш напред сама. Младата жена кимна на баща си, но не защото бе съгласна с него. При тези обстоятелства бе немислимо да му възрази, че в действителност не знаеше почти нищичко. Камо ли пък онова, което ѝ е необходимо, за да продължиш напред сама. Не знаеше какво означава да продължи. Не знаеше къде е напред. Нямаше никакъв опит какво означава да си абсолютно сам. - Ще се справиш – добави окуражително той. Тя огледа...
Бог с нас
И този разказ е част от новата ми книга „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Жената седеше, вторачена в голяма икона далеч пред очите ѝ. Не знаеше кой е светецът, изобразен на иконата. Не го и виждаше вече, потънала в мислите си. Не познаваше добре и старата римска базилика – разрушавана от варвари и земетресения, превръщана в джамия и отново сполетявана от земни трусове, преди да добие днешния си облик, – понеже жената живееше далече и влизаше тук най-много за трети път. И отново съвсем случайно. В църквата течеше вътрешен ремонт....
Пчеларят
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Стръмният коларски път правеше остър ляв завой и продължаваше право нагоре покрай бърдото. Кафяво-жълтите песъчливи скали, тук-там надвиснали заплашително, се препичаха почти голи на лятното слънце. Пролетните потоци бяха изрязали дълбоки бръчки през лицата им, където нарядко се бяха задържàли инатлии борчета и ниски храсти. Коловозите на пороите цепеха напречно неравния път и се губеха надолу сред тревите и дървесата на мекия хълм. Да, хълмът вдясно се спускаше...
Етюд за четвъртвековно приятелство, потник и леко яке
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). За този четвърт век възрастният мъж, който постепенно се бе превърнал в почти старец, така и не научи името на младежа с потника. Не че не можеше. Когото и да попиташе в селото, щяха да му кажат как се казва непознатият младеж. Предпочиташе обаче да не го свързва с никакво име. Знаеше, че името някак ще обрамчи събеседника му, ще го ограничи, ще го натика в тясна килия, от която няма измъкване. Килиите, в които ни арестуват имената ни, са до гроб. Харесваше му така, както я бяха...
Кирил и Методи
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). На Кирил и друг път му се беше случвало. Отдавна-отдавна бе срещал още неколцина с името Методи: кратковременни познати, на които вече не помнеше лицата. Днес обаче кой знае защо го досмеша, когато стисна ръката на този Методи. Хем и предварително знаеше името на хазяина си за идната седмица. Самите имена прозвучаха весело и някак предизвикателно сред полудивия балкан, който нагоре съвсем подивяваше. Нагоре… Нагоре се виеше нещо като път, по-скоро нещо като ровенина...
Нощ
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Мъжът безшумно приближи по пътеката между седалките. - Добър вечер – поздрави съвсем тихо. - Проблем ли има? – поизвърна се шофьорът. - Не, не, всичко е наред. - Казвайте! - Искате ли компания? – попита мъжът. - Обикновено не. - А тази нощ? Автобусът гълташе магистралата със сто километра в час, осветената от фаровете лента обречено летеше право под гумите му. Изглеждаше някак нереално, докато мъжът наблюдаваше така отвисоко. Нереално, но своеобразно красиво. - Често ли...
Странно
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Не бяха се виждали от поне петнайсет години. Съдбата ги срещна за кратко в подходящ момент, за да поприказват от сърце и душа, както го бяха правили неведнъж в ония далечни времена, когато отношенията им бяха стигнали до топлотата на съпричастието, макар и в рамките на колегиалността. Топлотата често ги предразполагаше към разговори от сърце и душа. Нищо не им пречеше тогава, контактите им бяха всекидневни. Нищо не им пречеше и сега, не бързаха за никъде в късния...
Майка България
Този текст е част от книгата ми „Извънвремието” с подзаглавие „Хроника на неродилото се бъдеще”, 2002 г. Написах я през 1997-ма. Действието в тази глава се развива през 1996-а по време на изборите за президент, когато Петър Стоянов спечели срещу Иван Маразов. Всичко споделено е абсолютно автентично. Всичко описано е лично преживяно. Времето тече и всичко се променя. Вероятно повечето от действащите лица вече са покойници. Времето тече и много неща у нас не се променят. След 18 години отново и отново злото е алтернатива за стотици хиляди...
Верния пазач
Разказът по-долу ще е част от сборника, който готвя. Всички разкази в него са почти изцяло диалогични. Понякога на моите герои им се случва да водят беседа не със себеподобните си. И този разказ е точно такъв. Добри харесваше името си отскоро. Навръх рождения си ден, когато навърши четиридесет, се сети за името си. Бог само знае защо се сети и се замисли. Не помнеше откога не беше се замислял за името си, както не се замисляме и за много други неща от всекидневието си, с които сме свикнали. Така или иначе – замисли се, а краткият му размисъл...
Любов
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). - Не се държах добре. - Не това е проблемът. - Не се въздържах. - Не търсиш там, където трябва. - Не проявих разбиране. - Не е това. - Не проявих толерантност. - Не е проблем. - Не беше ли проблем да те сравнявам с бившата си жена, с други свои връзки. - Не мисля. - Не се гордея с поведението си. - Всичките ни реплики започват с „не” – отбеляза жената. Мъжът утихна като пресечен, след малко кимна и погледна към телевизора в ъгъла. Бе изключил звука да не им пречи, но бе оставил...
Апостолите
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Ранната вечер на ранната мартенска пролет вече бе паднала и им предстоеше четиричасов разговор до след полунощ. И двамата не знаеха, че ги очаква толкова дълга беседа, и то на четири очи. И двамата не предполагаха, че странният им разговор ще се окаже чак толкова продължителен. А в началото домакинът дори не се догаждаше за какво ще приказват. Гостът бе пристигнал привечер – без покана, без предварителна уговорка, само бе звъннал по телефона, че ще се отбие след...
При извора
Разказът по-долу ще бъде включен в сборника, който готвя за догодина. Всички разкази в него са почти изцяло диалогични. Понякога на моите герои им се случва да водят беседа не със себеподобните си. Този разказ е точно такъв. Мъжът седеше на самия бряг на реката и вече от половин час ѝ разправяше живота си. Разказът му излизаше малко объркан и доста накъсан, но реката го слушаше внимателно и се намесваше само от време на време. - Много е успокояващо – засмя се изведнъж мъжът на хрумването си. – Мога да си говоря до довечера и да не се...
Докато светът си почиваше
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Дядото се бе поизлегнал на мекия диван в хола, а срещу него, удобно облегнати на стената, седяха по местата си Том, Джери и Мечо Пух. И трите плюшени играчки бяха много красиви, както винаги гледаха умно и спокойно, но този неделен следобед и малко някак с очакване. Детето спеше оттатък в стаята си, родителите му бяха на гости, а светът си почиваше. - Искате ли да ви разкажа какви играчки имах аз? – обади се дядото. - Ами да! – веднага се отзова Мечо Пух. – Аз много...
Очите
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). - Ей, батка, много ме зарадва ти днес! – възкликна радостно младежът, а очите му продължаваха все така щастливо да сияят. - Не съм се сещал поне от десет години, че ми викаше батка. - Така ти викам аз. Възрастният мъж се усмихна. - Разкажи ми всичко! Ама всичко! Откакто не сме се виждали, та досега. - Не мога – поклати глава възрастният. – Имам най-много два часа свободни. - Че за два часа можеш да ми разкажеш бавно-бавно целия си живот и да помълчим половин час! - Тридесет и...
Инвалиди
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Двамата зрели мъже се наслаждаваха на отпуската си. Единият малко над, другият малко под петдесетте, високи, здрави, с добре запазени фигури, те седяха на меката скала и наблюдаваха играта на кротките морски вълнички. Синята чиста вода едва-едва обливаше „Костенурката”, както те наричаха огромната гладка скала заради удобно заобления й приветлив гръб. Вълните нежно галеха „Костенурката”, плискайки я от лявата й страна, понеже главата й гледаше на юг, към...
Битие
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). Отецът служеше долу в града, в собствената си, така да се каже, църква. Собствена, понеже той лично я поддържаше, а жена му се грижеше за двора, за цветята, тревата, чистотата на плочника и пейките, за женските неща.Собствена, понеже църквите в градчето бяха три, а неговата се падаше най-крайната, в подножието на планината, и някак се водеше квартална, странична, изолирана. Отецът нямаше нищо против. Началниците от митрополията и Синода не се вестяваха никакви, никой не го...
Пак
Разказът е част от сборника „ 20 " („20 къси диалогични разказа"). - Нека седнем на съседната пейка – предложи мъжът. Усмихваха се само очите му, ала малкият едва ли забеляза. - Не, на тази. - Пак ли на тази? - Пак. - Всеки път седим на нея. Не ти ли се иска да седнем на другата? - Не, искам пак на нея. - Винаги на нея. - Пак на нея – поправи го хлапето. - Добре, ето сядаме пак на нея. - Не така. - А как? – разпери невинно ръце възрастният мъж. - Ти там! - О, забравих! – не издържа той и прихна. – Ти трябва да си отляво. - Пак забрави. - Съжалявам....