Публицистика
Инициативно-комитетско
Днес е девети септември. В деня на професионалния празник на инициативния комитет на Йотова реших, че мога да отделя няколко минути и да прегледам списъка по „раздели“. Бързичко се получи – включително културата и медиите. Сторих го втори път (минута и половина), отдъхнах си. Настина е покъртително. На почти 72-годишна възраст, софиянец, работил цял живот в определени „раздели“, написал и превел някоя и друга книга, моя милост не познава лично – с едно изключение – никого от въпросния комитет. Никого. Нямам какво да добавя...
Предесенно
Изминаха почти две трети от годината. Лятото си отива. Иде есен. Децата ще тръгнат на училище. Сякаш всичко се повтаря. 2026-а обаче не е като предишните ѝ пет, десет, петнайсет сестри. Говоря в политически и социален аспект. Колкото и отвратителни да бяха в тези две отношения последните години, тази ще остане уникална. Тя вече е уникална. Случиха се три събития, които са забележителни по злочестината си. Петрохан-Околчица (2 и 8 февруари), парламентарните избори (19 април), Младежкият хълм в Пловдив (4 август). Шестима мъже и едно дете бяха убити по...
Случайности
Чудато същество е човекът. По целия свят твърдят, че „няма нищо случайно“. Както и че „всичко е до късмет“, тоест случайно. Още по-странно чудо е човекът българин. Типичният, масовият българин. За него в живота му не само няма нищо случайно, но всичко е плод на далавери, заговори, на всякакви задкулисни машинации и най-вече на оная очевадна световна конспирация, която съществува единствено за да прецаква масовия българин, понеже цялото земно кълбо му завижда какъв е велик. Да не споменавам светата троица пословичности на типичния...
Мъчениците
Изчаках повече от седмица, за да попадна на някакво синтезирано обяснение за изборните резултати. Прочетох, чух, видях какво мислят много умни хора. Моите почитания, но това, което излъчи още на 20 април по новините си една от водещите телевизии, си остава за мен върхът на мъдростта и всеобхватното обобщение. Съдете сами. 150 години от Априлското въстание. Слънчева пролет. Дечица щъкат из Борисовата градина (организирани били в „чети“), слагат цветя пред паметниците на героите ни. Видео: „четниците“, цветята, паметниците. Глас зад...
Избори по време на светли празници
Странно се получава през този изборен април. Католическа Унгария гласува на православния Великден. Резултатите са обнадеждаващо-стресиращи. Обнадеждиха се читавите хора там и из Европа. Стресираха се (и побесняха) всякакви военнопрестъпници, негодници и чутовни дебили – и европейски, и отвъдморски. У нас пък тече Светлата седмица. Народът ни я нарича и Празна, тоест не трябва да се работи. Не съм теолог и затова не съм наясно дали според християнската традиция мисленето е работа. Ако е, не съм притеснен, че ще нарушим каноните. Както и да...
Предизборно, дузпаджийско, шопаро-жълтопаветно…
Гледам репортажи от мачовете в Шампионската лига. Бият дузпа, вратарят спасява. Налага се да я изпълнят отново. Спортният журналист, коментаторът заявява: - Оказа се, че нито един от краката на вратаря не е на голлинията. Пояснявам за дамите, а и за господата, които не се интересуват от футбол: всички крака на вратаря трябва да са на голлинията, преди изпълняващият дузпата да докосне топката. После може и да ги отмести – колкото си иска от тях. Или да не ги мръдне всичките. Някои вратари така правят. Да ми прости Господ, но в това предизборно...
Предзеленочорапово, следпетроханско…
Някога си работех нещо си в някакво издание и някой си бе пратил някакъв текст, където прочетох откровение, което помня вече четвърт век: „Кришна е бил най-вероятно прабългарин, понеже и той е имал тъмен цвят на кожата.“ Тогава тъкмо се разгаряше поредната „патриотична“ вакханалияот потуро-пилонов тертип и човек можеше да научи много интересни „факти“ за нашата славна история, за славните ни „бит и душевност“, както и за цвета на кожата на Кришна. С Кришна е лесно, ала с Джубран Халил Джубран е по-сложно, понеже е живял...
Добри хора, лоши хора
България е пълна с лоши хора. Освен с лоши живеем под едно небе и с огромен брой много лоши хора. Не смятам, че е нужно да се аргументирам. Пълно е и с добри хора. Както и с много добри хора. Бог да ги поживи! Разбира се, редна е уговорката, че няма идеално добри хора, нито „чисто“ лоши. Изключенията са пренебрежими. Говоря за предимно добри и много добри хора и преимуществено лоши и много лоши хора. А по средата е морето, по-скоро блатото. Нито риба са, нито рак. И те не знаят понякога какви са. Ще им се да са добри и най-често биват такива, но често...
Метаполитика
Няколко обяснителни думи. Наскоро бях ощастливен да ми бъде подарена ценна стара книга. Търсех я, намериха ми я. Иде реч за том първи от неиздадените приживе съчинения на Стоян Михайловски (1856-1927) под общия надслов „Метаполитика“, с „увод бележки и уредба от Иван Богданов“. Изданието е на Комитета „Ст. Михайловски“, 1940. Томът съдържа две творби: „Въведение във философията на новобългарската история“ и „Как западат и се провалят държавите“ – с подзаглавие „Метаполитически студии“. Писани са (поне като...
Оптимистична минитеория за краха на световния и родния политически идиотизъм
2-ри януари е, повече няма да чакам. Все се надявах, че радио, телевизия, медии или ония влиятелни магьосници от нет-а ще ме потърсят, за да ме питат и мен коя е думата на 2025-а. Тишина. Налага се сам да се попитам. И си отговарям: идиотизмът. Политическият идиотизъм. Както в общосветовен, така и в индивидуален план. Нека да припомня: политическият идиотизъм ако не е полубрат, то е поне първи братовчед на злото. Да бях Кант или Иван Хаджийски, да напиша солиден научен труд, ала не съм, така че ще се огранича до няколко абзаца. Преди да завърша...
Препрочитайки Йовков: съпричастието
Чета любимия Йовков, военната проза. Чета и постоянно се питам защо никога досега не изпитах нужда да я препрочета. Не знам защо. Срамота е, но истината си е истина. Почти нищо не помня, разбира се. От появяването на 6-томното издание, което притежавам по наследство, е минал почти половин век. Поне малко успокоение е, че ме е срам само заради пренебрегването на първия том, „военния“. Другите съм ги чел, чел, чел… Все пак от третия том нататък редактор е родната ми майка. Освен че още от детството ми Йовков бе литературно божество в дома ни....
Можем да теглим вече някои изводи
След изборите на 9 юни и особено след вчерашния ден можем да си позволим някои заключения. Не са необходими и много думи. И дори не е нужно ние да ги измисляме. По-добре е да се обърнем към умни хора – бивали, търпели несгоди и божем разсъдливи люде, които ужким почитаме заради делата и думите им. Захарий Стоянов е такъв човек. Или Джендо Стоянов Джедев, ако предпочитате, бившият медвенски овчар, починал като председател на Народното ни събрание. Да поясня. Цитатът долу е от „Превратът през 1881 година”. Три години след Освобождението, на 27...
Аз съм прост и вие сте прости, затова добре си кампанийствахме
Както би рекла едната глава на двуглавото полутонно чудилище, което голяма част от българския народ отново се кани да овласти. И де юре (пак), понеже де факто им е малко. И на чудилището, и на въпросната част от народа. Наистина бе много тъпа предизборна кампания. Каква друга би могла да бъде освен тъпа като главните герои. Банкянско-сарайският двумутрест змей завлече, влачи и почти удави всякаква рационална мисъл, всеки размисъл, да не говорим за промисъл, пази Боже. Удави (без почти) и всякаква конкуренция на своя полюс, на полюса на...
Невежеството – опит за бегъл портрет
Три предварителни бележки, за да не се получи объркване. Ще пиша за невежеството в най-широкия и най-дълбокия смисъл на понятието, доколкото и както моят ум го схваща. Невежеството не означава само неграмотност, необразованост, ниска обща култура и все в тоя порядък. Много по-всеобхватно е, по-дълбинно е и несравнимо по-страшно. Възприемам невежеството като проблем световен, глобален, вездесъщ по цялата ни планета. И като един от най-мрачните врагове на човечеството. Отколе. Ала акцентът ще е върху родното ни невежество, въпреки че българско...
Опит за размисъл
Днес е особен ден. Почитаме нашите скъпи покойници. Мир на праха им в небесните селения. От друга страна, от земната страна, днес е ден за размисъл. „Дават” ни съвсем официално такава възможност. Нека тогава се възползваме и да поразмишляваме – съвсем накратко. Тук се обръщам само към малцината ми читатели софиянци, за които съм сигурен в две неща: че ще прочетат текста; че мнението ми има значение за тях. На останалите желая светъл уикенд. Както е обичайно напоследък, и този избор ще е много труден. Пак няма да има „прошка” за нас,...
Хайде стига сте се срамували, моля!
Де що се появи читав човек с някакъв читав текст през последната седмица – почти всички се срамуват. А от вчера е като епидемия. Срам над срамотите! Срам ги е от президента на държавата ни. Честни хора, почтени, разбираемо е. Ще бъда съвсем кратък. Може ли някой измежду читавите сам на себе си да обясни, след като помисли една минута в самота и на спокойствие, откъде накъде се срамува заради лицето румен радев. Сами си отговорете. Какъв ви е той? Какво общо имате с него? (Дори ако по някакви неведоми за мен съображения сте гласували за него...
Литература и философия
Единствената причина да загубя десет минути от живота си, за да поровя в гугъл и да напиша тези няколко изречения, е желанието ми да опитам да спестя нерви и ядове на много хора, между тях и уважавани украински дипломати. Първо литературата. Една бележка: не знам защо, но мнозина цитират само по един стих или куплет от творчеството на именитите поети, а това е неправилно. Трябва да се цитира изцяло, защото иначе рискуваме да изпуснем някое важно послание и да осакатим внушението. И така, две творби на поетесата Соня Момчилова от албума „Ръгай...
Не е чак толкова сложно, Уотсън
Вървят дискусии кой е отговорен за екокатастрофата в поречието на Днепър. Най-различни умни хора по цял свят се питат кой е сторил престъпния екоцид. Надявам се редовете по-долу да ви улеснят. Те не са правили червен терор след 1917-а. Те не са правили голодомор в началото на 30-те на 20 век. Те не са избили десетки милиони хора в ГУЛАГ. Те не са се договаряли с Хитлер да си поделят Европа и света. Те не са избили полските офицери в Катин. Те никога, ама никога не са изнасилвали жени из Европа между река Неман и Берлин. Те не са окупирали Източна Европа,...
Първоаприлски размисъл
Забавно е, че денят за размисъл се случи на 1 април. Вероятно ще излезе много шеговит общонационален размисъл. Сега сериозно. Изборът утре бил прост, казват редица пишещи братя, повечето умници. Напълно съм съгласен, прост е. Прост обаче за кого? Така че, мисля си, добре е да поразчепкаме за 1-2 минути тази „простота”. 1. Първа стъпка: изборът да гласуваш или не. Ако не гласуваш, решението ти означава, че оставяш на другите да решават. Другите е широко понятие, особено у нас. Между другите е фашизоидът Копейкин, който иска да отваря лагерите от...
Следновогодишни хоризонти
Хоризонтите в заглавието може и да са в кавички. Знам ли и аз. Със или без кавички времето си тече, коледните празници отминаха, история са и новогодишните почивни дни. Нека поработим. Да видим докъде я докарахме. Не да се озърнем наоколо за мандати, мандатчета и криптовалути, а да се загледаме по-надалеч, че и да се взрем към хоризонта, ако се налага. Хоризонтите по-точно. Оня отзад и оня отпред. Ще започна с простичка констатация: живеем добре, дори много добре. Като цяло. Като народ. Като общонародни показатели. Да ни се ненадяваш. Каквото и да...
„Правим се на улави” – основното национално театро на сезона
Понякога се сещам, че съм филолог. По-долу подбрах само част от богатството, свързано с „улав”. Няма да навреди да попоглеждате към тези думички и изрази, докато четете по-долу „основния” текст. Синоними: * шашав, шашардисан, зашеметен, смаян, унесен, замаян, занесен, заплеснат, объркан, забъркан, завеян, извеян, захласнат * смахнат, гламав, ненормален, побъркан, шантав Фразеологични синоними на „правя се на улав”: правя се на три и половина (две и половина) правя се на ударен правя си оглушки правя се на дръж ми шапката правя се на...
Ех, будителю…
Винаги бива, а и е редно да се обърнеш към будителите в навечерието на празника им. Тук подбрах кратки откъси от някои стихотворения на един от най-личните будители. Съвсем умишлено го направих. Малки откъси от само няколко творби, за да не се дразним излишно с прекалено будуване. 1. Някога в поробена България: МАЙЦЕ СИ Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази? КЪМ БРАТА СИ Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. ...
Чудовищата
Гледам (много рядко) и чета (къде да се скрия?) какво приказват някои дами и господа. И как приказват. И неизменно се сещам за чудовището Кати, героинята на Джон Стайнбек от „На изток от рая”. Гледам и чета за Костя Чикатилович Копейкин, за разни други същества от военновъздушните и цивилноземните ни ловни полета, за госпожа Елеонора Митрофанова, ценния кадър на покойния вече Жириновски – и тутакси си спомням за Кати и за гениалния Стайнбек. Стайнбек, на когото дължа толкова спестени сълзи и нерви, задето чрез Кати ме научи малко по-леко...
Няколко жълтопаветни „опорки”
Най-напред, за да не забравя – благодарността ми. Тя е извън класирането, не е „опорка”. Най-искрено благодаря на гласувалите с „не подкрепям никого”, защото те оставиха славитрифоновците извън парламента. Само те му липсваха на клетия ни „законодателен орган”. Тези десетки хиляди действителни гласове вдигнаха нивото на бариерата, ето че негативизмът имал смисъл. Благодаря сърдечно и на всички негласували. На всички – от Ванкувър през Чикаго, Берлин, София до Мелбърн и Сидни. Само като си помисля как щяха да...
„Всичко е безсмислено – няма да гласувам.” Глупости на квадрат, на куб, на тиквена степен!
И така, изборите чукат шумно на вратата. Хлопат яко. Насред грохота чувам отчетливо, че всичко било безсмислено, затова те нямало да гласуват. Те – горе-долу половината български гласоподаватели. Не се интересувам как са стигнали до това „прозрение” за безсмислието, просто приемам факта. Както впрочем ми се наложи да приема купища „факти” през последните две години и половина покрай ковида и войната на Русия срещу Украйна. Ще се опитам да подходя с минимум емоции и към това поредно безумие. Затова се обръщам към разумните хора,...
Боклукът вън е следствие на боклука вътре
Попътувах и поживях напоследък из родината. Цели три седмици. Бях в Средна гора, в Родопите, оттам обратно на север към Балкана, после морето край Балчик, накрая на запад към София. Нагледах се на красоти и хоризонти. На разни други неща у хората и около хората. Сега обаче ми се ще да кажа две приказки за пътищата ни и по-конкретно за отбивките. И за изборите ни. Допускам с огромна вероятност, че в нашата прекрасна с природата си страна няма нито една пътна отбивка, където да не е захвърлен боклук. Много или малко. Или съвсем малко понякога. Но без...
Още за невежеството
От оня ден ме гложди, че в последния си текст („Теглейки чертата”) пропуснах едно-две важни неща за невежеството. Канех се вчера да ги напиша, отложих го за днес, трябвало е. Преди малко ми се случиха две случки: ще почна с тях, за да си спестя половината усилия нататък. Идеалният център, връщам се от кварталния магазин. Решавам да си преместя колата малко по-назад, че предната броня „застъпваше” една мислена пешеходна линия. Преместих я, колата отзад се оказа с номер от Пирот, фаровете ѝ светят. На мястото до шофьора 40-годишен мъж с...
Теглейки чертата
С голямо закъснение попаднах на шведския писател Фредрик Бакман. Великолепен е. Умее така просто и сбито да открива и извлича от хаоса мъдрост и човещина, а сетне да ги формулира и поднася мъдро и човешки. Чиста проба светъл талант. Именно Фредрик Бакман ме подтикна да надмогна почти непреодолимото напоследък мое нежелание да споделям какво мисля за случващото се у нас. Ще приведа по няколко думи от две книги на Бакман. Приемете ги като мото на този текст. „Бьорнстад”, 352-ра страница: „Какво е една общност? Сборът от нашите избори.”...
Казусът „Волгин” и разни други казуси
Това на рисунката са бурлаците, теглещи кораб по Волга. Репин ги е нарисувал. Читателите, които не знаят кои са били бурлаците, могат да се осведомят в Уикипедия. Ние също си обгрижихме и обнежихме един такъв бурлак, който тегли тегло в националното ни радио. Години наред вече той влачи „Аврора” назад срещу течението. Тежък крайцер е „Аврора”, а и старичък. Течението на времето, на историята също не помага на нашия бурлак – то е могъщо, а и тече наобратно, проклетото. Не е толкова отчайващо обаче. За Петър Волгин, бурлакът. Както личи...
Размисли пред иконата
Днес е 6 март, Сирни заговезни. Прошка. Седя у дома при иконите. И точно пред любимата ми, с разпнатия Христос. Моля се, размишлявам. Разбира се, Господ да ни е на помощ. На всички ни, дето се събрахме напоследък върху тази благословена и злощастна планета. Приемам, че Господ ще дари помощ дори на масовите убийци. На днешния ден бих могъл да го допусна и да го приема. Той е такъв, всеопрощаващ. Миналия понеделник, на 28 февруари, значи на 5-ия ден от войната на Русия срещу Украйна, написах и публикувах „Пубертетски размисли”. Редовете по-долу са...
Пубертетски размисли
Този текст ще се получи твърде личен. Ала какъв друг би могъл да бъде в тия времена? Ще започна със суха информация за хората, които не ме познават. Редовете по-долу ще са написани от човек, който надникна Там. Бях стигнал съвсем-съвсем почти зад чертата, но Божията и ангелската милост ме върнаха обратно. Така че хич не ме е еня за харесвания, одобрения, съгласия и прочее суети. Както и за нехаресвания, неодобрения, несъгласия и прочее суети. Ще кажа какво ми се върти в главата от събота с надеждата на някого да му стане по-леко и по-светло. И...
Следвайки Пипи
Току-що завърши още един кратък етап от съвременната нашенска сага. Предстои следващият. Очертава се да бъде драматичен, но ние отдавна не се плашим от драми. Нито впрочем от лириката и епоса. Каквото и да се случи обаче, то ще е тепърва, а ние нека погледнем за минута-две назад. Няма доволни след поредния разочароващ миниетап. Всички са недоволни, като изключим само някои измежду едрите криминални престъпници с бели якички, магистратски тоги или депутатско-президентски имунитет. Те обаче не ни интересуват в случая, те са капка в морето, стотна...
Проклятието на числата
Има ли нещо по-красноречиво, ала и по-безпощадно от числата? Малко ще огрубявам и закръглям, но смисълът ще се запази. Големият смисъл. Моля да се отбележи, че смисълът се запазва, макар че ще посоча само малка част от числата. Президентски избори. Прогнози. 1. От една страна, председателят на Върховния касационен съд се радва на число, което е 5 пъти по-голямо от радостта, която поема фолкпевицата Луна Йорданова. Казано образно, ако съберете една дузина средностатистически българи и им предложите задължително да изберат един от двамата, 10 от...
Обучение с елементи на геймификация
Почвам и ще продължавам тук-там с цитати, понеже – цитирам – „който цитира, той не умира”. Това е от безсмъртният Радой Ралин. Значи, вървя си по една мръсна уличка в самия център на европейската ни столица и виждам малка витрина, на която пише разни работи. Чета. Схващам, че това е някакъв център за занимания с деца. Стигам до заниманието „обучение с елементи на геймификация”. Десетки пъти съм минавал покрай това приземно помещение, но никога не бях му обръщал внимание. Впечатлих се. На другия ден пак минах оттам, пак се...
Учиндолската философска школа и заплитането на кокошо-яйцевия проблем
Поведението на видните философи отУчиндолската философска школа не ни оставят голям избор. Дойде ми тия дни байгън, както би се изразил един свиден син на майка България. Някак вече не върви да си евфемист, сиреч шикалкавист, върти-сучист и пр. Затова и аз като учиндолци ще я карам направо. Какво свърши ръководното тяло на Учиндолската философска школа за 40-те дни от 11 юли насам? (40 си е много многозначително число, нали?) Какво произведоха победителите, галениците на Суверена, новите Те? Произведоха следното: 1. Не съставиха правителство. 2....
Бедни ми, бедни Петков, защо ли не си остана в Канада…
Моля, нека направим следното упражнение. Отваряме в гугъл конституцията ни. Готово. Глава пета, Министерски съвет. Ето, чл.110: „Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.” Хайде в Глава трета, Народно събрание. Чл. 65: (1) „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.” Лошо за някои дами и господа,...
Българско лято`2021 Психиатрични фрагменти
За да е съвсем психиатрично, подбрах подходящи илюстрации. Рисунките са на неподражаемия Йозеф Лада, обезсмъртил допълнително безсмъртния роман на Ярослав Хашек „Приключеният на добрия войник Швейк през Световната война”. А снимката е от „Полет над кукувичето гнездо” на Милош Форман. 1. Да, разбира се, най-добре е човек да се вгледа в себе си. Ето, вглеждам се. Леле! Хич даже не е лицеприятна гледка… Както съм се вгледал, съвсем вероятно ми изглежда аз да съм изперкал, а Те да са точно такива, за каквито се представят. Генерал...
И все пак е земен рай
Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. От Матея Свето Евангелие 7:7-8 Да уточня все пак, че да не се получи объркване. В заглавието визирам нашия химн в буквалния смисъл – родината ни, татковината ни е земен рай, а не държавата, която днес „имаме като такава”. Този текст, разбира се, е за всички нас, но го пиша по-специално за младите хора между 18 и до около 40 години. Тези наши деца и внуци или не са били родени...
Има такъв невежа
Става дума за моя милост. Кая се. И така, преди има-няма седмица си лежа в болницата, току-що опериран като Кумчо Вълчо в „Червената шапчица”, възстановявам се един вид, чета. И попадам на текст, където се споменава за някаква много известна песен „Суит чалга ин тайм” (оригинално заглавие Sweet chalga in time). Ти да видиш. Пеели я новият месия на новото светло българско бъдеще Слави Трифонов (Учиндол, Плевенско) и други. Добре, но не мога да се засмея, защото болките в корема са режещи. Не мога и да ругая, да крещя, да скоча, да ръкомахам, пак по...
Още малко аритметика – съвсем без числа
Редовете по-долу са кратко допълнение към текста ми отпреди 2-3 дни. Току-що минах през огромното изпитание, неречено „Симулатор за машинно гласуване”. Отне ми няколко секунди. Цитирам „Алфа Рисърч”: „…притесненията от машинното гласуване… могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите… Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот.” Азия или Европа. По-точно Северна,...
Малко предизборна аритметика с числа и без числа
Пак идат избори. Какво да правя – не мога да не го напиша… Мой много близък се закахърил, че един от Харвард-Йейлските ни читави министри бил казал, че за не знам си какво са раздадени на „наши фирми” 8-9 млрд. лв. За година време. Голям кахър, чудо голямо! Имали бол милиарди – раздали. И колко да са откраднати директно и безвъзвратно от тия 8-9 милиарда? Най-много 3-4 милиарда. Голям кахър, чудо голямо! Виж, доста кахърна е аритметиката с брутния ни вътрешен продукт, откакто мнозинството от нашия народ реши, че Въвеждащият Ред в Хаоса е...
Стокхолм, Дънинг-Крюгер и прочее сложнотии
Първо, да отбележа все пак, че съм изразил – публично и писмено – какво мисля за Бойко Борисов десетки, а вероятно и стотици пъти. Мнението ми е равномерно разположено в последните почти 20 години. Нямам какво да добавя, поне засега. Второ: Румен Радев и Бойко Рашков са ми политически интересни и близки точно толкова, колкото са ми Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Все още ме вълнува какви ги върши моят народ. И така, говори се все по-широко и по-свободно, че Бойко Борисов бил много лош, а можело да се окаже току-виж, че е и чудовище. Лъжел,...
Разни работи
Като всеки значим празник 24 май ни кани да се замислим над разни работи. Ето ви една такава „разна работа”. Наричаме я способност за различаване. Никой българин не би спорил, че 24 май е професионален празник на Христо Ботйов Петков. Поет, писател, журналист, публицист, учител и най-важното – ученик, при това на Светлината. При това – отличник! Мнозина българи биха спорили (без никакво основание), че 24 май е професионален празник и на редица видни публични дейци, които няма да изреждам поради липса на смисъл. Ще спомена само един титан...
Елегия за „птички под дъжда”
Бележка: цитатът, който ми се стори подходящ за заглавието, е от филма „Зеленият път”. И една чудесна книга имаше едно време с подобно заглавие – на Александър Томов. За всеки непредубеден разумен човек е очевидно, че децата не са приоритет за нашето общество. Много ги обичаме, много се грижим за тях – особено за здравето и образованието им, но с ръка на сърцето трябва да си признаем, че съществуват и по-важни проблеми от тях. Терзаят ни фундаментални въпроси, чието решаване не търпи отлагане, докато децата могат и да почакат. Какви...
Homo sapiens и Хомо не съвсем
Увод Тези симпатяги на картинката принадлежат повечко къмто Homo sapiens. За Хомо не съвсем липсва илюстративен материал, така че всеки читател би могъл да се довери на въображението си. Накъсо: Хомо не съвсем си е моя измишльотина с агитационна цел. Понеже текстът по-долу е именно предизборна агитация. Кратка, сбита, в две части – фентъзи и реалити. Пиша с ясното съзнание, че е безсмислено начинание. Чудя се дали е напълно или почти безсмислено. Защо безсмислено? Защото не мога да се отърва от твърдата си убеденост в две хипотези, ама доста sapiens...
Да теглим браздата
Бях замислил да напиша този текст в началото на годината. Ала не можех и не можех да се заставя да го започна дори, камо ли да го завърша. Ето вече повече от три седмици. Така е трябвало очевидно, понеже доста неща се случиха и се поизясниха през януари. И текстът сега ще е много по-различен от този, който бих написал по-рано. Това дотук като някакъв увод. Първоначалните ми намерения бяха да споделя няколко думи само за предстоящите парламентарни избори. Но как да говоря за изборите, без да ги впиша във времето, което ни люлееше миналата година и...
Идиотизмът като извор на национален оптимизъм
Ще бъда съвсем кратък, че и на мен ми омръзна да пиша за нашенския тип идиотизъм. Ала каквото битието, такива и темите ни. Целта на този текст е да представи въображаем диалог между три високопоставени длъжностни лица от национален мащаб. Ще стигнем бързо и до диалога. Първо обаче за негово всепоглъщенство идиотизма. Като човек на преклонна възраст, която ми позволява (напоследък) дори да пазарувам по всяко време, аз си живеех със светлия си песимизъм. Той се изразяваше в надеждата ми, че идиотизмът ни вече обитава ако не мазето, то поне партера...
Стоян Михайловски
Днес пак е 10 ноември. За 31-ви път. И пак ще се изпонапишат и изговорят милионите думи, които пишем и произнасяме всяка година. Същите думи. Само разочарованието и гневът, с които емоционално ги натоварваме, растат в геометрична прогресия. По българските земи някога е живял наш сънародник, името му е Стоян Михайловски. Ние нищо не знаем за него, освен че е създал „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви…”И някакви басни. По-търпеливият читател, който ще се запознае с цитата по-долу, ще подразбере защо нищо не знаем. Впрочем ние...
Предатели и родолюбци
Текстът ми търпи десетки кавички. Включително и в заглавието. Предоставям на читателя тази неблагодарна работа. Слагайте си ги, където душата ви подскаже. Мисля си за предателите на България. Не от онзи ден, откакто приеха многострадалната паневропейска резолюция, покрай която предателите се опозориха окончателно, а от години си мисля. И пиша от време на време на тази тема. За националните предатели. Не е трудно да се пише за тях, повярвайте ми. Всичко е просто, а публиката у нас, както е известно, обича простотата, за да се разбира и помежду си,...
На живо от последното българско въстание
22 септември 2020, около 17:25. Национален празник. И 3-то „Велико народно въстание”. Хората са започнали да се събират около шадравана пред Археологическия музей, по стълбите на Народната банка. Приказват си, обсъждат едно-друго. Доста хора вече. Микрофонът е включен, уредбата работи, „водещият” приветства групи, дошли от провинцията, подгрява протеста. След което от високоговорителите еква онова. Онова е запис с премиера на България, който говори с някого си. Пълно е с малки деца, доведени от родителите си, с пубертети, с юноши и девойки....
Като цяло
В този текст няма да има нито дума за протеста. Този път ще минем без икономика, без социалното ни дередже, без образование, здравеопазване, пенсионните ни мизерии и пр. Нека се опитаме да погледнем по-мащабно към нашата национална нива, да се издигнем – за кратко – над всекидневието и да обозрем по-нашироко и по-отвисоко как изглеждат националните ни „показатели” за онези висши ценности, за които се присещаме само когато говорим за смисъла на човешкия ни живот. И то ако изобщо се присетим. Тази картина – от висинето – ще ни даде...
Точно 30 години по-късно
Как се повтарят тъпите номера на негодниците. Лошото е, че макар и самите негодници да са негодни за нищо друго освен за престъпления или дивотии, номерата им често са годни да хванат в мрежите си нормалните доверчиви люде. А нашето племе е доверчиво на квадрат, нищо че се броим за хитри андрешковци и заклети томи неверници. Мнозина негодници обаче бяха наясно колко сме лековерни и се възползваха. Многократно. И възнамеряват пак да се възползват. През първата половина на 1990 година тогавашната българска комунистическа партия излъга...
Малко четене, малко смятане – какво излиза при рисуването...
Помилвал ме Господ да не съм български политолог, социолог или анализатор на българския политически живот. Като обикновен писател ме интересуват душевните нагласи на хората, какви са вътрешните им кипежи или мъртвила, на какво се надяват дълбоко в сърцата си и как си представят да осъществят надеждите си, в какво и кому вярват и защо. Разбира се, стандартните социологически проучвания не могат да задоволят моя интерес. Те обаче ми дават храна за друг тип размисли. Ще споделя набързо какво извлякох от информацията, която ни предостави тия...
Нас червеното знаме роди ни
Ще кажа няколко очевидни за мен истини, понеже съм обезпокоен. Сигурен съм, че изразявам притесненията на голяма част от хората на площада и на още по-голям процент от онези, които по една или друга причина не са там. Тревожат ме опитите за размиване на протеста, за разпарчетосване на посоката и целите му, усещането за хаос във вътрешната му, невидима отвън „обмяна на веществата”. Две думи за мафията. Протестът е срещу мафията, нали така? Тя пък откъде се взе? Да цитирам: Нас червеното знаме роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта – ние сме...
Няколко молби
Този съвсем кратък текст е предназначен за младите хора, които следят сайта ми или профила ми във фейсбук. Моля, отделете 2-3 минути, може да ви е от полза. 1. Моля, поинтересувайте се какво става напоследък в Русия. Веднага ще забележите, че приликите с днешна България са повече от очевидни. Причината е, че огромното мнозинство от овластената мафия у нас много харесва какво става в Русия и се стреми да ѝ подражава. Между тях, ала не мнозинство, а 100 процента, са хората, които решиха да предложат Румен Радев да бъде избран за президент. А той се...
„Най” и „най” на двата полюса на житейската геометрия
Велика магия е животът! Винаги ни поднася такива негледни доказателства за процесите, които текат пред или зад завесата. Бих казал, геометрично идеални конфигурации, които да ни помогнат да се ориентираме, ако имаме някакви съмнения около същината на процесите. Друг е въпросът дали ние виждаме тази съвършена геометрия. Така и тия дни. На единия полюс – позитивното „най”. При всичките ми субективни симпатии, но и „претенции” към Христо Иванов, към неговата публична „теория и практика”, а не към личността му, не мога да се...
Притеснения около 4 юли
За мнозина може да прозвучи странно, но си мисля, че случилото се тия дни в Русия не е от особено голямо значение за световния порядък и за глобалните процеси сред човечеството. Вярно е, че на 4 юли Русия официално се превърна в някакъв странен хибрид между псевдоконституционна монархия и православна джамахирия, ала тя си беше такава и преди 4 юли, макар и неофициално, не на книга. В този смисъл „промяната” не се отразява по никакъв начин нито на световния порядък, нито на глобалните процеси, разтърсващи човечеството. Съвсем друг въпрос е,...
Black-White Lives Matter
Не възнамерявам да се разпростирам върху идиотизма, който залива света под формата на расови противоречия. Ако някой досега и все още не е разбрал какво се случва, как и защо се случва, кой се възползва от целия този пандемиотизъм, конкуриращ по разпространение коронавируса, и най-вече докъде може да доведе развихреното расистко малоумие, от една страна, и лицемерие, от друга – аз съм безпомощен да му помогна на този събрат. Очевидно е доста недосетлив. Очаквам в най-скоро време – без никакво преувеличение или заигравка от моя страна –...
Слаб ум – висок пост – големи беди
Най-напред да обясня защо подбрах тези снимки. Откликвам на призива „да изберем българското”. Иначе всеки землянин би могъл да си сложи своите снимки: англичанинът – английска, руснакът – руска, китаецът – китайска. На темата. Последните няколко месеца ни показаха и доказаха, че цяла армия слаби умове се е добрала до много отговорни и дори до най-отговорни позиции из целия свят. И чрез избори (в демократичните страни), и другояче – в авторитарните и тоталитарните „джамахирии” (може и без кавички). Причините са също цяла...
Съвест и коефициенти
Дължа ви приятелско предупреждение. В този текст ще говоря за съвестта. Ще е доста скучен, предполагам. По необходимост ще употребявам отвлечени понятия, ще иде реч за престарели истини – вярно, неглижирани и постоянно забравяни истини, които заслужават малко по-добро отношение от наша страна. Тъй или иначе – суха материя, при това нематериална. Идеализъм. Нещо като пунта мара, ако едва-едва поизнасилим нещата. Е, поне ще се опитам текстът да е поносимо дълъг. Две задължителни уговорки. Първо, почти всичко надолу се отнася за съвестта ни...
Страх – паника – депресия – безумие и мракобесие
Ще се опитам да представя съвсем накратко и по най-достъпния начин проблем, за който се е писало и се пише постоянно. И ще се пише, защото той ще си остане с нас – въпросът е да не съсипва до такава степен живота ни, както го прави сега. Бог ни е създал със способността да изпитваме страх. Ясно е защо. Съществуват обаче страх и страх. Нашето злочестие се оказа общосветовната ни предразположеност да живеем в ирационален страх, в страх, който не „се обработва” и „преработва” от разума ни, който не е подложен да логическа...
Благодарности и така нататък
Ще го напиша по-най-простия начин, по най-достъпния. Без мъдрувания, без сложни интелигенщини. Този на билборда е китайският най-голям началник. А благодарностите са от нашите балкански братя сърбите, защото техният „брат” – въпросният китайски най-голям началник – им е дал нещо за защита от коронавируса. Та тази снимка ме преследва вече 2-3 седмици комай станаха. А вчера ме „настигна” някъде из международната преса, че „Китай бил на път да загуби доверието” на света. На път! Значи: онзи от билборда си седи в кабинета,...
Някои впечатления и съответните размисли
Този текст включва някои впечатления от живота, на който съм свидетел и в който съм пасивен участник. Позволявам си да разсъждавам, но не и да „анализирам”. Няма да откриете никакви мъдрости от рода колко лош е коронавирусът (КВ), колко важно е да имаш добра здравна система и всеотдайни лекари, както и „откритието”, че светът утре няма да е същият. Ще ви спестя моите медицински „оценки” и мнения: аз съм лаик в медицината. Нито дума не ще прочетете за всякакви конспиративни теории и теореми. Нито едно име (и презиме) на жив...
Златният телец и коронавирусът
Кой каквото прави, а аз все си цитирам Конкордия Евгениевна Антарова, ще станат вече 15 години. Гениалното си е гениално. „Два живота”, 2007, т. 1, гл. 23: „Чудесно помня как той ми каза: „Придобитото с кръв и страдание, с кощунство и грабеж не само няма да донесе щастие и власт, но носи робство, отрова и смърт на самия собственик. Ако чистата целувка на състрадаващо сърце не пресуши сълзата върху бузата ти – краят ти ще бъде страшен!” Тогава не придадох никакво значение на тези думи и му се смеех в лицето. А сега се сбъднаха.” Геният...
30 години срамота
Отлетяха кръгли 30 години от падането на Берлинската стена. Толкова са и от началото на нашия „преход” от онова тогава към това сега. Сякаш беше вчера, нали? Отдавна обмислях този безрадостен (както ще се стори на мнозина) текст. Реших обаче да поизчакам. Хем да отмине „светлата” годишнина, хем да се ориентирам какво мислят пишещите и говорещите известни и неизвестни сестри и братя за живота ни от 10.11.1989 насам. Прочетох, чух, видях. Сега ще кажа и аз какво мисля, като ще отмятам настрани не само всякакви подробности и дреболии, но и...
Асоциации, аналогии
Мина време от повторния „избор” на г-н Гешев. Страстите се поуталожиха, всеки отишъл си ден „лекува” уж законните противобългарски безобразия на онова нещо, което се нарича Висш съдебен съвет. За онези, които са гледали поне част от второто „обсъждане”, остават възприятията и спомените от видяното и чутото. А те, поне при мен, породиха и все още пораждат доста асоциации, събудиха и все още събуждат аналогии. Сега, докато пиша, очакваната развръзка се осъществява при президента. Тъкмо е сгода да споделя съвсем накратко някои от...
Памет
На днешния ден преди 102 години (25 октомври по стар стил) в тогавашна Русия се е случило събитие, чиито последствия са живи и до днес. Не само в днешна Русия. Милиарди пълнолетни хора по света нямат дори и повърхностна информация за какво иде реч. Стотици милиони със сигурност не са и чували за болшевишкия преврат, който донесе неописани от никого – понеже са неописуеми – беди на човечеството. Такава е човешката памет: къса е, повърхностна е, дрипава и скоротечна е. Понякога си мисля, че е и за добро – иначе как се живее с подобна мъка в...
„Избори” и избори
Това нещо миналата и идещата неделя наричаме избори само по навик. Нека му сложим кавички, за да се приближим поне малко до истината. Или да го назовем с по-точното – гласоподаване. Или с още по-точното: пускане на най-разнообразни бадева похабени хартии в прозрачни кутии с прорез отгоре. Изборите в смисъл на осъществяване на една от най-демократичните процедури са нещо доста различно от „изборите” у нас, без значение от какъв тип са. Да не говорим за житейските ни избори, за общочовешкия смисъл на способността ни и правото ни да...
Мародери
Оказа се, че от доста време подсъзнателно съм се опитвал да намеря една дума, която да обхване отношението ми към огромна част от политическата каста у нас. И не само политическата. Да обхване същността им на тия хора, манталитета им, начина им на мислене, всекидневното им поведение, публичните им и тайните им деяния, както и тяхното пък отношението към мен и милионите ми сънародници извън тези касти. Е, тия дни резултатът от работата на подсъзнанието ми внезапно изплува до съзнанието. Бях учуден донякъде колко е оголена истината. И за пореден...
Невежеството. Едно единствено общо съображение-апел
Ако е живот и здраве, скоро ще поговорим и за някои конкретни аспекти на невежеството. А в този текст да започнем с добрия стар възрожденец Найден Геров Хаджиберович, светла да е паметта му. Дори да забравим многобройните му заслуги към отечеството ни, какъвто си ни е адетът да сме късопаметни, многотомният му речник пак ще остане в историята ни като пример за родолюбиво дело. Да отворим първия том на фототипното издание. Красота! „Рѣчникъ на блъгарскъiй язъкъ с тлъкувание рѣчи-тъi на блъгарскъi и русскъi“. (Забележка: тук пиша „i”, а у...
Разни данни, разни идеали или скудоумия, глупости, заблуди
То бива, бива демагогия, ама чак толкова да бива, не бива. * Крали Марко от Банкя бил спечелил сам българските избори за европейския парламент. Мигар? Както обикновено спечелиха нашенската апатия, безразличие, примирение, глупост, завист, алчност, алъш-веришлък, шуро-баджанакизъм, страх, страх, страх и робска мижутурщина, облечени в байганьовско сиво-черно. * Комунистите, те и родолюбци, те и русофили, те и модерни социалдемократи, те и пазители на корени и грудки, били загубили заради оная кръшната мома, дето си я избраха за лидер, лице и други...
951 думи за мъдростта на народа
Все си мисля напоследък за народа. За моя народ. За мъдростта на моя народ. И неизменно се сещам за вуйчо ми, който обичаше да повтаря с неприкрито възхищение: „Няма нищо по-мъдро от народа.” Бях малък тогава и му вярвах. После попораснах и на същото ме учеха в училище. А и вуйчо ми си беше жив и здрав и продължаваше тържествено да повтаря веруюто си. Накратко – каквото мисли, каже, направи народът, то е истината от последна инстанция. И аз вярвах. Все още вярвах. Струваше ми се доста правдоподобно, понеже и живеех в народна република. Ако...
1000 думи за особеностите на националното ни всекидневие
Опитвам се да осмисля онова, което видях и чух последните около две седмици. Онова „скандалното”. Продължавам да гледам и да слушам. Интересуват ме „скандалните” факти, инсинуации и измислици, които виждам и чувам. Интересува ме още повече и най-вече какво опитва да скрие зад тях злото. Престъпните, подлите, несръчните, бездарните му опити. Споделям „на глас” част от осмисленото. 1. Нищо скандално няма в тези „скандали”. Скандалното е другаде. И думата изобщо не е тая. Чудовищно е най-слабата дума. 2. Държавата ни съвсем...
548 думи за футболното словотворчество
Обичам футбола. Гледам мачове по телевизията. Първенствата в Англия, Германия, Испания, от време на време и български „дербита” с участието на някогашния ми любим отбор. Разбира се, следя националните ни „лъвове”, тимовете на Европа, световните и европейските първенства. Цяло изпитание е да слушаш младите и старите момчета, които е прието да наричаме коментатори. Изпитание и предизвикателство. Опитвал съм да гледам с изключен звук, но без да чуваш атмосферата на стадиона, мачът е половин мач. Така или иначе, свиква се и с...
892 думи за духовния разврат
Написах този текст вчера и бързам да го публикувам. Целта ми е да се появи преди „развръзката”, преди височайшата „летучка” в генералния щаб на гражданите за европейското ни развитие, където командващият Борисов ще реши съдбата на ЗКПЧ-то Цветанов. Понеже каквато и да е съдбата му, той ще си остане овластен лакей. Както и командващият. И понеже единственото чувство, което изпитвам около тази апартаментна сапунка, е омерзението. И тъй, това ли ни е дертът с Ц.Ц. – къде ще живее? И с какъв асансьор ще стига до луксозната си бърлога?...
867 думи за синдрома Гинденбург/Примакова
Напълно наясно съм, че това, което ще напиша, в крайна сметка ще е безсмислено: нищо няма да се промени към по-добро. Е, поне да съм „обърнал вниманието” ви към проблема. А той постепенно (но бързо) се превръща в чудовище. Ние от своя страна не само мирно съжителстваме с чудовището, а и го храним, радваме му се, че дори и другаруваме с него. Ето ви два цитата от руски текст, преведен на български в наш сайт. Преводачът е анонимен. Не е важно кой е текстът и къде съм го прочел тези дни, всеки може да си го намери. Първи цитат: „…робкие и...
Ало, дебили!
Това е най-краткото определение, което мога да дам на военно-мутренската генералска гротеска във връзка със събитията във Венецуела. Гротеска или пък може би трагикомедия, достойна за „Швейк” и „Параграф 22”. Дебилите, разбира се, сме ние. Както обикновено. Всичко е за сметка на България и на нас, българите. Както винаги. Последствия и отговорност няма да има, както си му е отколе редът по тия географски ширини. Конституция на Република България: Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на...
На вниманието на г-н президента: три предложения за Съвета за стратегическо развитие (ССР)
По-надолу ще се майтапя (доста злъчно и недобронамерено). Сега нещо съвсем сериозно. Не вярвам на нито една дума на президента Р.Р. Дори когато говори истината. (Не му вярвам още от първия ден, когато падна толкова ниско, че се съгласи да бъде издигнат за кандидат-президент на БСП.) Една от най-гнусните манипулации, която използват непочтените хора с несъразмерни на моралния им ръст амбиции и с нечиста съвест, е да смесват истини с нагли лъжи, надявайки се (с основание), че ще заблудят за намеренията си мнозина. Още по-гнусно е, когато се казва...
Размисли за порядъчните хора и òмразите
Рамките на баба ми за понятието порядъчност бяха извънредно тесни. Излезеш ли (дори само веднъж) извън тези рамки менгемета, тя те отписваше от категорията „порядъчен човек”. Ще трябва да имало немалко порядъчни люде в малкото градче на оная несъществуваща вече България, понеже баба ми сърдечно общуваше с доста хора и бе видимо благоразположена към тях. Странно. Не само броят на порядъчните хора обаче е донякъде изумителен (за 15-хиляден градец тогава, през 50-60-те на миналия век!). При това хора, отговарящи на такива строги критерии. Чудя...
998 думи за „воровете в закона” и за нас
Някои от по-младите читатели вероятно не са чували руския израз „вор в законе”. Пояснявам, цитирайки Уикипедия: този тип човекоподобно е „крадец, заемащ висше положение в елита на престъпниците”. Да уточня: тази висша мутра в „закона” на организираната престъпност е типично и единствено руска мутра (вижте им мутрите в Уикипедия), мутра отколешна – дореволюционна, съветска, а днес пак руска, самата „титла” е само руска, да си „вор в законе” е най-високото бандитско стъпало, което може да се заеме в бандитската...
Клета Матер, сиротна Алма
Възнамерявах да напиша този текст малко по-късно и да го публикувам на 1 ноември. Да, именно, в Деня на народните будители . Премислих, току-виж някой по-буден направи разни неправилни асоциации. Пък и по-добре по-рано – още е хубаво времето. Ей-сега ще разберете какво общо има меката есен. В предишния си текст („Журналистика и проституистика”) споменах, че често обикалям из центъра на София, включително и край Университета. Сега добавям – минавам и през двора на Университета, такъв ми е най-прекият маршрут. Благодарен съм на Господ, че...
Журналистика и проституистика
Никога не съм писал за проституцията, поне като основна тема. Отчитам този пропуск. Проституцията е дълбоко уважавана професия, затова и заслужава словото за нея. Уважава я и руският президент, както знаем отскоро, уважава я и американският президент, както знаем отдавна. Да я уважа най-после и аз, макар че ще пиша за доста по-специфична форма на проституирането. Отварям Уикипедия. Има нещо красиво в достъпната простота, с която там се подхожда към простосмъртния читател, каквито сме почти всички ние. Обясняват ни се сложни материи в...
За гуменките и хората
26 март 2017, избори. Действието се развива насред пъпа на европейска България. Основно училище насред пъпа на европейска София. Внук ми учи там, първокласник е. Семейството ни обаче не е информирано, че пред избори е добре да си прибереш всичко ценно, което иначе си държиш в ученическата стая. И след изборите внук ми остана без гуменки и една празна тетрадка. Бележка: много от учебниците и ученическите му тетрадки също бяха там под чина му, но не са пипнати, понеже не представляват търговски интерес. Средна възраст на живеещите в нашия квартал...
На лъжата краката са дълги
Де да беше така, както твърди една от най-популярните поговорки, ама не е така. И по света, и у нас на лъжата краката не са къси, а дълги, често ужасно дълги. И нямат никакво намерение да окъсяват от самосебе си. Има обаче решение на дълокракия проблем. Някои мъдри народи още преди векове са избрали да решават проблема си и къде по-добре, къде по-зле се справят. Ако не възразявате, ние да си поговорим как е у нас. Най-напред бегъл поглед към безрадостната ни лъжовна картина. Цитирам: „Република България е безбожна държава, където справедливостта...
O tempora, o simplicitas! О mores, о sancta demographia!
Идеята на този текст е семпла, сиреч проста: да напомни простата истина, че всичко е едно. Всичко на този свят. А също и всичко на този свят с всичко на оня свят. Сигурно сте чували метафората за паяжината, опъната над Земята. Дърпаш паяжината в Нова Зеландия – нещо се случва в Исландия. Да я допълним: нещо правиш на Небето, то отеква на Земята. И обратно, особено обратното. Всичко е свързано и всичко е едно. Грехопроизводството, скверноделието и злотворството, откъм страната на мрака, и покаянието, откъм светлата страна, също са едно, също са...
На русофилски теми
Странни връзки между сходни съдби се заплетоха в моя живот на читател. Преди няма и месец руски публицист, когото уважавам, заяви, че книгата на дисидента Владимир Буковски „И возвращается ветер…”, 1978, трябвало да бъде поставена на най-видно място, да бъде четена от младите люде, да се учели пасажи наизуст и т.н. Не бях чел тази книга; сега я чета бавно, много бавно. Напълно подкрепям думите на руския публицист. Съдбата на „лудия” дисидент Буковски пък ме заведе до „лудия” философ Пëтр Яковлевич Чаадаев и неговите...
Елегия за деца и възрастни
Налага се да повярвам как лети времето. Минаха два месеца и половина, откакто публикувах „Видиотяването: погибел или изход?”. В средата на март написах своеобразното продължение: „Топ 10 на най-големите публични лъжци в България”. Оттогава не съм се обаждал с нито думичка за идиотизма нашенски. Гледах го идиотизма ни, измервах го на сой, на бой, на вой, на лой и на бицепс – и се борех (всуе) с потреса си. Сега да кажа каквото се е насъбрало. То ще е един вид трета част, трета поред елегия. И ще е само частица от насъбралото се. Голямата...
Надежда Савченко и уродливата нашенска проститутка
Уродливата нашенска проститутка има различни имена, известна е и с популярни псевдоними, но нека обобщено я наречем „Български медии”. На темата. Седмицата мина под знака на две събития: атентатите в Брюксел, извършени от диваци ислямисти; и финала на съдебния позор в Русия, сътворен от диваци путинисти, завършил с 22-годишна присъда за Надежда Савченко. За ислямския тероризъм и „начина му на употреба” от родната проститутка няма да говоря. Ще кажа само няколко думи как родната проститутка отрази присъдата над Надежда Савченко....
Топ 10 на най-големите публични лъжци в България
Преди време публикувах в сайта си „Видиотяването: погибел или изход?”. Струва ми се, че краткият текст по-долу може да се приеме като продължение. Малко предистория. Във „Видиотяването: погибел или изход?” (краят на февруари) отделих място на някои принципни разсъждения за „царството на лъжата и несправедливостта”, демек за родината ни. На 8 март Бойко Борисов даде пространно интервю за „Медиапул”: „ГЕРБ е балансьорът в този парламент”. Прочетох го и реших да напиша пространен обзор за лъжата в България, базиран на...
Видиотяването: погибел или изход?
Зимата си отива, а беше и продължава да е богата на събития и на уроци зима. Ще споделя нелицеприятна, но честна моя си равносметка на житието-битието ни напоследък. Заявявам го директно: нещо се случи тази зима и видиотяването вече безпределно и всеобхватно властва у нас, като все повече розовее, дебелее и щастливее от тази пълна власт. Да го кажа ясно: не иде реч за някакъв коварен преврат на видиотяването, за някакъв изригнал идиотски бунт или „велика идиотска” революция, за нещо внезапно, изненадващо и затова непредвидимо в идиотизма...
На театрални теми
Няколко въвеждащи думи Последната постановка на Теди Москов („Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело) е в Народния театър на голямата сцена. Защо споменавам сцената? Защото режисьорът ни предлага топло сценично решение. Публиката е разположена на няколко реда върху сцената, отзад е просторният тъмен и пуст салон, а отпред на метър разстояние – фуниеобразна пресечена пирамида, ама полегнала с „глава” към дъното. Там, във фунията, играят артистите. Представете си горе-долу по същия начин друга пиеса, нашата пиеса. Нашата пиеса...
Уроци за домашно
Документалният филм се нарича „Народен дом на терора”. В рамките на един час режисьорът Стойчо Шишков разказва историята на пустеещата, рухващата днес сграда на „Лъвов мост”, която е била седалище на Дирекцията на полицията до 9 септември 1944 и съответно на Народната милиция след това. Сграда, която помни много зло, неописуемо зло, българско зло. Говоря за следдеветосептемврийското зло под възторжения напев на балалайки и частушки. Можете да видите филма в кино „Одеон”, да си излезете мълчаливо с поглед, забит в земята, да...
Избор
Вместо „Имаме поща. 2” Публикувах „Имаме поща”преди месец. За този месец дебилите наистина ни затрупаха с дебилните си послания. Бях написал: „А посланията валяха, валят и ще валят всекидневно, а ще има дни – и всекиминутно. И все по-дебилни, и все по-дебилни. И така на всеки километър. И до края на света.” Изобщо не беше трудно човек да предвиди обема и качеството на пощата им. Какво да ги правиш – дебили. Само да напомня (виж „Редебилизация сега”), че освен тъпите дебили има и умни дебили, които обаче „са такива...
Имаме поща
Тези дни дебилите ни изпратиха две важни послания. Не схващайте посланията като някакъв – как да кажа? – странен творчески акт, неприсъщ при дебилите. Разбира се, дебилите като цяло не сътворяват послания, те не осъзнават, че произвеждат послания. Те просто дебилясват, а резултатът от въпросното дебилясване ние възприемаме като послание. Понеже той си е послание. Послание първо. Дебил дебилу око не вади. Може и по-различно: дебили от всички породи – съединихме се от векове и за векове. Може и така: сговорни дебили планина съсипват. Може...
Редебилизация сега
Да си призная най-искрено: ако ангел небесен долети ей-сега отгоре, седне до мене зад бюрото и ме попита защо пиша този текст, честно ще му отговоря, че не знам защо го пиша. За тоя, дето духа най-вероятно. Ще му заявя обаче, че не мога да не го напиша, колкото и да е безсмислено да вършиш нещо, за което предварително знаеш, че няма да донесе никакъв резултат. А ангелът небесен ще въздъхне и ще си иде. Какво да каже горкият за нашите земни български дела! Почнах това писание пред три дни и спрях. Отложих го, за да понаблюдавам величието и размаха на...
По-кротко с „предателите”
Пак се почна. Ако изобщо е спирало. Изборите наближават и отново загърмя „братският” огън. Огънят вътре вляво никак не ме интересува, те да се оправят. Имам предвид досадата, настъпателността, арогантността, много често агресията на (уж) дясноориентирани избиратели към хора със сходни (уж) политически нагласи по повод неучастието в изборите. Тази агресия се повтаря вече, кажи-речи, 25 години. От едната дясна страна са добрите граждани, ориентираните, отговорните, едва ли не граждански праведните, които твърдо гласуват, като при това...
Хора
Прибрах се в София, включих телевизора и нет-а, гледам и чета какво се е случило тия един-два месеца и пак почнах да се питам сред какви хора живеем. Никога не съм ходил на Бузлуджа. На оная Бузлуджа, тяхната, с чинията и кюфтаците под чинията. Ходил съм на Бузлуджа, моята, където е гробът на Хаджи Димитър. Описал съм го във „Визитацията”. Питам се какъв човек трябва да бъдеш, за да подкараш отново и отново (като предшествениците си) тези нещастни хорица по на 60-70-80-90 години в най-лютата жега под палещото слънце, да ги качиш на такава голяма...
Историята – голяма, географията – малка
Ще разкажа набързо за Виктор, голлиниите и за спестовниците. Виктор ми е съселянин. По-точно аз съм му съселянин, когато съм на село. Виктор наближава осемдесетте, все още кара колело, пие от сутрин до вечер и пее. Понякога пее дори когато кара колелото си. На времето трябва да е бил майстор по това или онова: което не знам, не знам. Аз го познавам като майстор на улуци. Преди 25 години той ми слагаше улуците на новопридобитата прастара къща – улуци втора употреба за къща пета-шеста употреба. Помня как треперех да не падне от покрива, понеже той...
Вярата. 1990
Разказ с елементи на примирение (Забранено за седмокласници и по-малки!) Не, нямаме памет. Нямаме памет не само за далечното минало, а и за собствения си живот вчера, онзи ден. Съвсем умишлено изчаках да минат 7-и и 10-и юни. Както и очаквах, 25-годишнината от синия митинг на Орлов мост и от изборите за Велико народно събрание мина като през пустиня. Стана 11-и юни. На днешния ден преди четвърт век студентите окупираха Университета. Скоро след това се появи Градът на Истината. Хубави времена бяха, вярвахме в урбанизацията. Сега, когато текат други...
Преразказ с елементи на разсъждение. 2.
Трябва наистина да си голям сухар и завършен мизантроп (а защо не и българофоб?), за да не ти се свие сърцето от властимащата мъка, която тия дни щедро се лее или пък свенливо простенва. Въпросната мъка расте като пирамидална грамада покрай завръзката и началото на кулминацията на КТБ-ейската драматургия. И на мен ми се сви сърцето, каквато съм си мекица, като видя човешко страдание, па било то и властимащо страдание и с горчив пирамиден привкус страдание. Реших обаче да стисна зъби, да преглътна сълзите и да напиша какво виждам. Виждам...
Извънпразнично
Ако се доверим на американското списание „Тайм”, че руският президент Владимир Путин е най-влиятелният човек на планетата, следват много изводи, сред които два основни: 1. Нещо не е наред с планетата ни. 2. Нещо не е наред с разума и морала на обитателите на планетата ни. Очевидно не е точка 1, понеже планетата ни си е съвсем наред въпреки обитателите си. Очевидно е точка 2 въпреки прекрасните условия за живот на планетата ни, които Господ е предоставил на обитателите ѝ – включително за развитието на разума и морала им. Очевидни са и още...
Бате Боре и бат` Сали
Предупреждение : Макар и кратък, този текст е изключително манипулативен и крайно популистки. Писателите по правило пишат манипулативно, но популизмът е тежък творчески грях. Поемам го и коректно предупреждавам да не четете по-надолу, ако ви е писнало от популистки манипулации. Ако е останал някой читател, да му споделя как седнах да пиша за бате Боре – Борис Гуджунов, и за народния представител Александър Методиев – бат` Сали. Преди няколко месеца – може и да е било в края на миналата година – по вечерните новини на някоя от...
Преразказ с елементи на разсъждение. 1.
Иван Вазов. Тъмен герой (Разказ из смутните времена) Бележка на автора: Този текст ще наблегне повечко на преразказвача, почти никак на елементния, да не кажа елементарния, разсъждавач, а най-много ще наблегне на дядо Вазов, което и му се полага по право и по уважение. Целите ми са няколко. Най-напред ми се ще да свалим шапка на провидеца, на пророка дядо Вазов. По-сетне ми се ще да свалим шапка на честния правдив писател дядо Вазов, който не се изкушава и не се заиграва да ласкае народа си, а просто го обича такъв, какъвто му се е паднал. После ми...
Тихо като през пустиня
Много е тежко да се пише за идиотизма. Особено когато идиотизмът е от общонационален мащаб и е с пълно национално покритие и обхват. Не че е трудно да се пише, а тежи. Не ми е за първи път, не ми е и за десети – и пак тежи. Затова от време на време ще викам на помощ моя стар приятел, пастир и спасител Христо Ботйов Петков. Последните десетина дни бяха доста поучителни лично за мен. В безбрежните пясъци на българската идиотщина се случиха разни важни неща, но три от тях минаха и заминаха извънредно тихо. Поучителното лично за мен дойде от...
Да луднеш или да не луднеш – това ли е само въпросът?
Де да беше само това! Моят избор впрочем е да не лудна. Засега. А мнозина мои събратя – разбирам ги и уважавам решението им – предпочетоха и предпочитат да луднат. Вероятно е по-комфортно оттатък. А и нещата се опростяват, предполагам. Преди лудването обаче напират още много въпроси, които би трябвало да вълнуват всеки, който се опитва да запази някакво човешко приличие на тази наша територия между Тимок и Странджа. Аз ще споделя накратко само два, които не дават мира поне лично на мен. 1. Какво да изпитва нормален (все още) човек, когато се...
Минска нощна музика в Пут-мажор
И друг път съм имал сгода да пиша за така наречените победи или загуби в политиката и не само в политиката. Повдига ми се, като чета и слушам как Путин бил победил, а Меркел била загубила. Или обратното. Сякаш някой знае какво ще се случи в бъдещето и какво ще отсъди някога историята за това предстоящо бъдеще. А ако някой толкова пък напира да знае още днес мнението на историята, желая му късмет. Има много мъдри люде – и западни, и руски, и наши, които вече написаха достатъчно смислени анализи, дано те помогнат на по-припрените и любознателните....
Ехидство и завист с червеногъз привкус
Понякога е много трудно да осъзнаваш, че си съвременен българин. Болка е. Аз обичам Гърция. Мога да споделя и защо. Заради Платон преди всичко и преди всички. Заради Омир и Казандзакис също. И заради онова заливче с белите камъни, където преди години имах щастието да поседя няколко часа. И заради още много неща, които свързвам преди всичко със стара, но и с по-нова Гърция. И въпреки често драматичната ни съседска история. Гърция... Просто ме е срам да гледам, да слушам и да чета как ѝ се нахвърлихме. Преди много десетилетия бабата на един моя бивш...
Сървайвър 1-3
Тест за проверка на реформаторските ви нагласи Настъпи време реформаторно. Реформаторно и разделно. Истината е, че тестът ми, състоящ се от три прости казуса, бе написан преди три дни. Не ми се щеше да го публикувам. Написах го за собствена разтуха, за собствено горчиво забавление, като шега такава някаква тъжна и самонараняваща. Сетне промених решението си да не го публикувам, понеже прочетох в kafene.net следното заглавие: „РБ търси подкрепа от социалистите за съдебна реформа”. Заглавието привлече вниманието ми, тъй като аз знам, че РБ...
Автоинтервю с пишманвампир
Аз1: Благодаря, че прие да поговорим на глас. Аз2: Заглавието обаче ще е мое. Аз1: Така да е. Аз2: Заглавието е „Автоинтервю с пишманвампир”. Аз: Мили Господи! Дотам ли я докарахме с тебе! Защо точно пишманвампир? Пишманвампирът (Пв): Ти пък какво се правиш на ударен? Именно пишманвампир, защото и аз като мнозина почнах да вампирясвам в тая вампирясала несъществуваща държава. Боря се уж, махам с ръце, ритам с крака, уж аха да се изскубна, но лека-полека все пак вампирясвам. Усещам лекия привкус на първоначалното натрупване на вампиризма. Не е...
14 декември 1989
Днес се навършват 25 години от две събития, които имат огромно значение в моя живот, а със сигурност и в живота на мнозина съвременници. Преди четвърт век нова България бе прекършена и полуубита от предателство, което се нарежда между най-подлите и най-гнусните дела на българското измекярство през последните 70 години. На тази дата почина и един велик човек – Андрей Сахаров, без когото светът стана различен. По-долу публикувам два текста. Първия написах точно преди 25 години за тогавашния вестник „АБВ”; вторият е писан около 1992-1993-та, бе...
Вместо есе
За вулгарността и елементарната порядъчност Миналата седмица имах благото намерение да напиша кратко есе за вулгарността и за липсата на елементарна порядъчност във всички сфери на публичния ни живот. (Не „пренебрегвам” личния ни живот. И не че нямам достатъчно наблюдения. И не че именно вулгарността и липсата на елементарна порядъчност в личния живот на мнозина водят до вулгарността и липсата на елементарна порядъчност в публичния ни живот. Не ми се пише обаче роман или трилогия на такава гнусна тема.) Та имах разни благи творчески...
Петъчни размисли
„The only thing necessary for the triumph of evil is for good men to do nothing.” „Единственото нещо, което е необходимо, за да триумфира злото, е (хората на) доброто да не прави нищо.” Отново ми попадна известната мисъл на английския политик и философ от 18 век Едмънд Бърк, която пък ме наведе на друга мисъл. През последния месец порядъчните хора у нас (хората на доброто) се разделиха на две части в съотношение, за което не се наемам да гадая. (Говоря за истински порядъчните хора, а не за предрешените в бяло черни и сиви нечестивци.) Едните, следвайки Бърк, решиха, че е...
Цивилизационен избор и парламентарен вот
Много се надявам до 5 октомври повече да не ми се наложи да пиша текст, свързан по какъвто и да е начин с така наречените парламентарни избори. Сега, отрано, ще споделя нищожна част от онова, което имам да кажа за предизборната ситуация в България – и толкова от мен. Безспорно, у нас стана доста сложно. И не защото наистина е сложно. Ние го възприемаме като сложно, а и цяла армия усложнители нали с това се занимават – да ни е сложно. Не, не бива да им се сърдим: колкото по-сложно е при нас, толкова по-добре е при тях. Такъв е общественият договор,...
Да се завърнеш в бащината къща
Бащината къща не е нито бащина, нито е къща, да уточня. И не се завръщаш, а по-скоро се прибираш. И вечерта не гасне смирено, и тихите пазви в тихата нощ ги няма никакви, и изобщо нищо не е като при Димчо Дебелянов. Като образ обаче, като метафора, поне като заглавие за долните няколко абзаца ми се струва подходящо. Както и да е, завръщаш се в бащината къща. Слава Богу, за кратко. Понеже е лято, благословено лято. След час вече си пуснал телевизора, включил си компютъра, някой е оставил някакви вестници с донякъде втора прясност. Гледаш, слушаш,...
Три стъпки и три опорни точки
Ето каква излезе тя. Засега. Стъпки: 1. Главатарите на няколкостотинте криминални престъпници, които управляват България, разграбвайки я и ограбвайки ни, тайно се договарят за новия дележ на плячката. 2. Законово упълномощените представители на няколкостотинте криминални престъпници, които управляват България, разграбвайки я и ограбвайки ни, публично се споразумяват за правителство на съгласието. При което лаконично вметват, че ако не се съгласим със съгласието, ще ни спретнат правителство на спасението, че тогава да видим. 3. Законово...
В навечерието на политическата мъдрост с марка „Правец”
Поводът за тези редове са предстоящите така наречени консултации между така наречените политически сили за парламентарните така наречени избори. Добър повод да се върнем малко назад към времената, когато по нашите земи властваше мъдростта, а после да обобщим какво се крие зад и около така наречените консултации. Хората на средна, зряла и попрезряла възраст със сигурност си спомнят, че преди десетилетия у нас живееше и управляваше страната един автентичен и доказан мъдрец, който се наричаше Тодор Живков. Та въпросният изтъкнат мъдрец,...
Интелигенция и позор
Изповед в бялата зала Няколко предварителни думи. Този текст няма нищо общо с евроизборите. Той е замислен преди тях, те са само поредната подробност и поредното обидно свидетелство за позорния пейзаж. Тук няма да се упражнявам що е интелигенция. Нека приемем най-безболезненото тълкуване: огромна група хора, които често използват главата си за мислене, а обикновено и работят предимно и на първо място с нея. Така че включвам не само творческата и научно-техническата интелигенция, разбира се, но и преподавателите и учителите, медиците,...
Избори и личен избор
Този текст вероятно ще се чете предимно от интелигентни хора. Затова ще бъда пределно кратък. Темата е предстоящите евроизбори. Изразявам позицията си на гражданин, която освен че е дълбоко лична, не предявява претенции някой да я споделя. Допускам обаче, че мнозина от нас имат нужда от време на време да си сверяват с някого другиго размислите, раздвоенията и най-вече тревогите. Аз поне имам. Макар че ще изглежда малко схематично, ще си послужа с няколко „опорни точки”. Модерно е, а и носи прегледност. И така, какво не подлежи, струва ми...
Голата маха
Емоцията е главният източник на всичко, което става осъзнато. Без нея не може да има превръщане на мрака в светлина или на апатията в движение. Карл Густав Юнг Не се наемам да опиша Голата Истина. Вероятно дори и Гоя би се затруднил да я нарисува как ми махаше. Разбира се, тя изобщо не приличаше нито на жена, нито пък на мъж. По-скоро напомняше някаква мека светлина, която трептеше. Да си призная, не съм и съвсем сигурен дали Голата Истина махаше все още. Толкова се бе отдалечила вече, едва я виждах как бързо навлизаше в първия остър завой на...
Залагане на мръсниците
Едва ли щях да преведа тази глава от книгата „ Россия в концлагере ” на Иван Солоневич, ако не бях прочел следното изречение: „Това е тип човек с мозък на овен, с челюсти на вълк и моралното чувство на протоплазмата.” От поне 30 години търся с какво да оприлича моралното чувство на определен тип двуноги и най-вече на болшевишкия апарат. Твърдя, че протоплазмата е изключителна находка. А в светлината на актуалните ни днес великобългаризми, пишманпатриотизми и милата напоследък ксенофобофилия – протоплазмата се превръща в...
Какво ви става бе, хора?
Опитвам се да следвам един проверен в житейската ми практика принцип: въздържам се да коментирам текстовете на колеги. Дал Бог други теми за коментиране, ако ти се коментира. Така че пак няма да коментирам (почти), а само ще цитирам. Поводът за подборката цитати по-долу е текст, който е извън представите ми за елементарна коректност, да не споменавам почтеността. Струва ми се, заслужава си да се вгледаме за поне няколко минути какви ги вършим. Две предварителни бележки. Първо, щях вероятно да напиша нещо лично от мен и доста по-пространно още...
Домашното на един лаик в смятането
Две топновини с разлика по-малко от две денонощия ме подтикнаха да се върна в трети или може би във втори клас. Тъй като иде реч за любимия ми предмет „Смятане”, сърцето ми се сви тъкмо както се гърчеше и преди половин век, но стиснах зъби и се заинатих да се опитам да си реша домашното. Обръщам внимание, задачата не е от най-леките. Дадено: 1. 22-23 ноември 2013. Първа топновина във всички медии: „България ще строи 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй” по американска технология. Това беше договорено във Вашингтон от министъра на икономиката и...
Кому?
На стената зад гърба ми виси голяма снимка на паметника на Христа в Рио де Жанейро. Има я и в Гугъл: копирайте последните думи от горното изречение, вижте илюстрациите, тази е вляво малко по-надолу. Прекрасна снимка, направена вероятно от хеликоптер в слънчев ясен ден. Спасителят е заснет в профил, откъм лявата му ръка. Гледам фотоса всеки ден, многократно всеки ден, и всеки Божи ден от няколко месеца се появява едно и също видение: Христос е разтворил широко ръце, сякаш щедро, великодушно ни предоставя цялата околна красота за наше ползване,...
Литературни сантименти
Родителите и изобщо семействата, които имат седмокласници, вероятно знаят, че точно тия дни децата изучават „Немили-недраги” на дядо Вазов. Така е по учебната програма. Да си припомним и ние накратко, ако не възразявате, частица от патриотичната повест на българския литературен патриарх. 1870-1871. Никола (Нено) Тодоров държи подземна кръчмица в Браила, където храни хъшовете. Нено Тодоров е знаменосецът на Филип-Тотювата чета. Обезсмъртен е по нашите земи вече 130 години заради благодарното перо на Вазов. Познаваме го като Странджата. Ето как...
Грешка
И това е песъчинка от „169” . Наскоро ми попадна новата книга на Ричард Бах „Живот под хипноза”. На страница 85-а прочетох ето това: „Всеки човек по света с всеки изминал ден навлиза все по-дълбоко в собствения си транс, всеки има своя лична история, в която вярва.” Великолепно! Каква е разликата между умния човек и неговата противоположност? Умният знае за собствения си транс, за дълбоката субективност и условност на своята лична история, напълно наясно е за дълбоката субективност и условност на всички чужди лични истории и...
Горкият аз, горките ние
Да направя първо уговорката, че пиша този текст без никаква връзка със 7-и ноември: днешната дата отдавна не означава нищо за мен. Освен повод за огромно състрадание към жертвите на болшевишкото безумие. На темата. Не познавам човек, който да не потъва в състоянието „горкият аз”. Поне понякога и най-малкото някак автоматично всички пропадаме в черната дупка. Моя милост не прави изключение. И няма никакво значение, че най-често го вършим несъзнателно. И няма никакво значение, че при едни тая трагедия трае кратко, при други – по-дълго, а...
Опит за пълзене
Сега ще се опитам да пълзя. Ще се опитам да се поставя на мястото на едни особени хора. Ще се опитам да ги разбера поне малко от малко. Не знам какво ще излезе: импровизирам. И тъй, ще си представя, че съм влечуго, пълзящо насекомо, мекотело. Че съм змия или гущер, че съм хлебарка или попово прасе, че съм охлюв, включително плужек. Ето, почвам… Господи! Ужасно е гадно! Нямам думи колко е гадно и унизително, но ще се постарая да издържа възможно най-дълго. Докладвам: пълзя като змия. О, я виж ти, мога да разбера „голямата четворка”! Разбирам...
Страх
Страхът не ми излиза от главата дни наред. Сблъсках се челно с него. Не, нищо не ме е уплашило. Просто стигнах до него в личните си духовни търсения и бях сериозно разтърсен от истината, която за първи път ясно осъзнавам и която за първи път успях да облека в обикновени думи. А истината лежеше съвсем на повърхността и със сигурност е лежала там от памтивека. Най-вероятно щях да запазя за себе си смирените си прозрения, ако отношението на преобладаващата част от нашето общество към включването на студентите в протестите не беше такова, каквото е...
Идиотизъм
Днес се случи нещо извънредно важно и добро. Част от съвременните български студенти решиха, че е време активно да се включат в сътворяването на съвременната българска история. Вече ги подкрепят техни колеги. Сигурен съм, че подкрепата ще нараства като лавина – така и е редно да бъде с добрите, със справедливите дела. Вчера се случи нещо извънредно идиотско – „парламентаристите” ни сътвориха поредния си свръхидиотизъм. Сигурен съм, че няма да е последният – така и е редно да бъде при идиотите. Идиотите нямат мораториум върху...
Уродус булгарикус
Пиша вече втора бележка към този текст, който отново публикувам в сайта си. Което никак не ме радва. „Уродус булгарикус”не е обида, не е самоунижение, не е и обобщение. Приемете го като вирус, като бацил. При определени балкански условия допускам, че е смъртоносен, ако го оставиш да се развихри, както само той си знае. Боя се, че мнозина от събратята българи не желаят или се боят да приемат уродщината у нас в пълния ѝ облик, тоест в пълния ѝ ужас. Сигурно ги е страх от онова, с което неизбежно ни предстои да се преборим, ако искаме да оцелеем....
Околодеветосептемврийски размисли или Живо ли е още Чудовището
А се бях зарекъл да не чета такива книги. Не до живот, ама поне дълго-дълго. И го правех. Почивах си от Чудовището. Както и да е, по горещата препоръка на мои близки прочетох не една, а две от ония книги – при това дебели, при това тъкмо през почивката си. Не съжалявам, заслужаваше си. Тези размисли са породени от въпросните две творби: Едвард Радзински, „Сталин” (не намерих информация да е преведена на български; оригиналът е достъпен в мрежата, ако се напише Эдвард Радзинский. „Сталин”); Виктор Суворов, „Тя се казваше Татяна” с...
С половинмесечно закъснение
Напоследък живях в села, където липсва интернет. Затова публикувам с половинмесечно закъснение почти всички свои отговори на въпросите, които журналистката Станислава Цветкова от студентския блог „НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА” ми зададе. Цялото интервю (заглавието е на г-ца Цветкова) можете да прочетете тук . Спомняте ли си кой беше първият текст, който написахте? Разбира се. Дори си ги пазя онези три-четири несръчни юношески разказа в две тънки тетрадки. Сигурно ще ви прозвучи странно, но само преди месец ги препрочетох, което не бях правил...
Поколения
Като гледам какво става с моя народ през последните месеци, години и десетилетия – вече почти седем десетилетия, мисля си, че е прекрасно, дето човеците все пак сме функция от времето. В смисъл че не сме способни да продължаваме едно и също идиотско, безумно и самоубийствено дело до безкрайност. В смисъл че всеки идиотизъм, всяко безумие и най-накрая всяко самоубийство завършва със смърт, нали? Та къде сме ние по тоя нерадостен път? Три поколения напълно и четвъртото отчасти вършеха каквото вършеха и вършат каквото вършат, но времето...
Всеки, влязъл в партията на Бог, е грешник – няма съвършени в Божията партия
Разговорът ни с Румен Леонидов е публикуван във факел.бг Да хващаме направо бика за рогата. Какво мислиш за ставащото в България? Да го хващаме. Няма обаче да се разглаголствам за конкретни политически решения. Изобщо ще се постарая да бъда далеч от политиката в тесния смисъл на понятието. Каквото имах да кажа, съм го казал многократно и отдавна. Конкретно на въпроса: раздвоен съм. От една страна, изпитвам естествената радост на порядъчния човек, че се раздвижи здрава енергия, която отдавна не бе проявявала вулканичната си сила. Вулканът...
Реч на Чарли Чаплин от филма „Великият диктатор”
http://www.godlikeproductions.com/forum1/message1920779/pg1 I’m sorry, but I don’t want to be an emperor. That’s not my business. I don’t want to rule or conquer anyone. I should like to help everyone if possible- jewish, Gentile, black men, white… We all want to help one another. Human beings are like that. We want to live by each others’ happiness, not by each other’s misery. We don’t want to hate and despise one another. In this world there is room for everyone. And the good earth is rich and can provide for everyone. The way of life can be free and beautiful, but we have lost the way. Greed has poisoned men’s souls; has barricaded the world with hate; has goose-stepped us into misery and bloodshed. We have developed speed, but we have shut ourselves in. Machinery that gives abundance has left us in want. Our knowledge has made us cynical; our cleverness, hard and unkind. We think too much and feel too little. More than...
Аналогии
Обичам аналогиите. Обичам ясните аналогии, обичам и далечните. Обичам дори комплицираните, дори най-обърканите аналогии. Не мога да си представя света, цивилизацията, живота ни без постоянното търсене, намиране, анализиране на аналогиите. И без поучаването ни от аналогиите, без тежките и благословени уроци, които аналогиите всекидневно и ежеминутно ни поднасят. Тази ми любов трябва да е родителят на друга – любовта ми към Швейк, към ако не най-великия и най-мъдрия, то безспорно най-симпатичния аналогист и аналогизатор в световната...
Пак следизборно и много позитивно (без да се брои послесловът)
Уморих се от обругателства и оплювания. Ей Богу! И то от страна на умни и добронамерени хора. Уморих се от негативизма им. Тези няколко реда по-долу са плах опит да се вслушам в мъдрите съвети на Сергей Станишев. Мъдрият ръководител на ПЕС и БСП мъдро зове за позитивен прочит на народното волеизлияние – в по-общ план, и на новата управленска структура, родена от народното волеизлияние – в по-конкретен план. Тъкмо така и ще сторя. Ще последвам мъдрите указания на мъдреца и ще се взра съвсем накратко, но пък много позитивно в очарователната...
Следизборно
Нека не преживяваме толкова многострадално какво правителство следва от разпределението на мандатите. Какво друго да следва освен следствието на разпределението? А разпределението е: БКП (престъпната вещица с черната утроба) – 84 мандата; и черните й отрочета (по реда на абортирането): БКП (етническото каиново кадесарче) – 36 мандата; БКП (наглото фашизоидно комплексарче) – 23 мандата...; БКП (ояденото гангстерско дебилче) – 97 мандата. Общо мандати: 240. От тях за БКП: 240 мандата. Та някои хора, при това интелигентни на външен вид –...
Или ментето, или ние! Среден път не съществува!
Написах този текст в първите дни на тази година, публикуван е на 4 януари в „Кафене.нет”. Написах го преди референдума, преди изненадващите протести, преди ментето, в което се гърчим, съвсем да обезумее. Сега ще го предложа отново, без да променя нито една дума. Нямаше и никаква необходимост: нищо съществено не се е променило оттогава, което, мисля си, е твърде печално. Поовъргаляха ни с малко пикантерии, удавиха ни в нови смехотворни обещания, тук-там някой професионален дупедавец си извъртя дирника към по-перспективна манафско-капутска...
По-кротко с Едвин Сугарев, ако обичате!
Ама и каква помия се излива върху главата на Едвин Сугарев! С пълното съзнание, че едва ли някой от изливачите (впрочем част от тях са професионални помияри!) ще ме чуе, все пак ще призова да го дават малко по-кротко с този човек. Божи празници са все пак. Всеки, който е прочел дори две реда от мене, знае, че дълбоко (меко казано) не споделям позицията (последната) на Едвин нито за ГЕРБ, нито за Борисов, нито за нищо, свързано с тая безбожна пасмина. Което ни най-малко не ми пречи да уважавам и последната му, и по-предишните му (коренно противоположни)...
Слава Богу, че има Бог
Страстна седмица е. Зло да ни забрави. Ама то не само не ще, но и се е настървило, сякаш не си живее живота по тия ширини. Изнаглява, искам да кажа. Каквото и да правя, както и да се опитвам да се измъкна от менгемето на натрапчивите предизборни обстоятелства, все се връщам към „Бог. Морал. Аритметика” . Не е никак чудно: Бог е всичко, а моралът и аритметиката са едни от Неговите най-действени инструменти да ни научи едно-друго. В този кратък текст ще им обърна поредността. Първо повечко предизборна аритметика, после едно изречение за морала, а...
Сантименталността като кретения
Със сантименталността трябва да се внимава. Сантименталността е извънредно коварна: по най-дребен повод припълзява потайно в сърцето ни и някак незабележимо, преди да се усетим, то се изпълва с онази тиха нега, с онзи сладък копнеж, с онзи ведър блян, обърнат назад към миналото, от който слънчев блян хем боли, ама малко, хем ти става едно такова топло, мило, задушевно, че така ти се приисква да превъзмогнеш проклетото време и да се върнеш далеч-далеч назад в миналото, когато… Внимание! Когато какво? Наскоро посред бял ден минах покрай...
Клоносекачи
Изумявам се как е възможно цял един народ с такава лекота да реже клона, на който седи. И нерядко дори да се радва, дори да ликува колко чевръст клоносекач е и какъв му е остър трионът. Народ без най-умните си хора, без мислещите си хора, народ без интелигенция (в най-широкия смисъл на понятието) е като човек без вода и храна. Ала глупаците и не съвсем глупавите, но пък отказващи да мислят – всички те, които гонят умните и мислещите или вън от България, или в черна вътрешна емиграция, всички тези безхаберници няма как да осъзнаят, че скоро ще...
Отчужденост
Все по-популярен у нас става странен израз: отчужденост от собствения си живот. Казвам странен, но всъщност нито изразът е странен, още по-малко пък самото явление. Умни хора са го забелязали явлението, говорят, пишат за него, безпокоят се, страдат. И се чудят как да се справим с него, сиреч със себе си. Нека го изразя пределно ясно. Нито политически, нито икономически, нито финансови, нито демографски, нито етнически, нито никакви нашенски субективни дивотии, обективни проблеми или общосветовни предизвикателства – нищо от тях не е толкова...
НИЕ. ТЕ. ДРУГИТЕ
Започна се. Започна голямото пролетно опрашване. Кресливи прости мутри с пагони и без пагони; кресливи оправни хитреци току преди първия милион или далеч отвъд него; кресливи лицемерни умници със и без академични титли вече се надпреварват, а от утре още повече ще се надпреварват да лъжат и да демагогстват. Боят настана. Целта е по-големичко парче от баницата. ТЕ и ДРУГИТЕ наричат общонационалното благо баница. Сбърках – наричат всяко благо баница. Вероятно за да им е по-лесно: благо и баница започват с „б”, по-леко е за за запомняне....
Горгони и медузи
Този текст е писан преди година и половина по повод рахата на горгони и медузи, виреещи върху благодатната тор на синьото „единство”. 18 месеца по-късно общонационалният избор отново е само между горгони и медузи. Без да броим „единството” и дребосъците. Времето ли спря? Или ние съвсем обезумяхме? Ама съвсем без ум живее ли се в общонационален мащаб? Е, щом сме живи... Какво никога няма да разберат от най-новата ни история младите хора? Много важни неща. Безусловно най-главното и дори най-жизнеопределящото от тези много важни неща:...
Любов. Любов. И пак Любов! или Струва ли си да опонираме на апостол Павел?
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. Първо послание на свети апостол Павла до Коринтяни 13:1-3 Повод за този текст е заглавие от информационните сайтове отпреди десетина дни: „До 6 април трябва да са ясни...
Бесовете им чувам
А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. От Лука Свето Евангелие 8:32-34 5 март 2013 година. 60 години от кончината на един от най-големите злодеи в човешката история, Сталин. 11 часа сутринта. Слънце, студено. Автобуси са докарали хиляди миньори в София. Протести. Градската градина, майки, деца, пенсионери, отпочиващи миньори. Български депутат бавно крачи откъм жълтите...
Проклятията на България в свинско-бареков декор... И ние
Не бива да се лъже. Не е редно. Господ дори ни го препоръчва в заповедно наклонение. Така че този текст ще бъде посветен на истината. Лошо е да се лъже. Грях е. Баба ми и дядо ми, даскалите, все това ми повтаряха, когато ми беше време да слушам и да попивам. Никога и никъде по света лъжата не е сътворила нещо светло и чисто. Лъжата ражда или чудовища, или илюзии. Не подценявайте илюзиите, понякога те са по-страшни и от чудовищата. Така че този текст ще бъде посветен на истината такава, каквато аз я виждам: нямам друга истина освен моята си. Надолу ще...
Бог. Морал. Аритметика
І. Бог Да си го кажа още отнапред: Господ е прекрасен. Господ е самото вълшебно съвършенство. И животът, сътворен от него, е прекрасен. Земният – също. Включително у нас. Изумително, съдбовно щастие е да си жив. Включително у нас. Съвършено прекрасен е животът. Радост за душата, сърцето и очите. И човеците сме прекрасни, стига да сме с Господ. Включително ние. У нас. А сега на темата. Съвременна България е безбожна страна. Мога да го кажа и по друг начин: преобладаващата, огромната част от населението на държавата, позната като Република...
Клетите български мракобесници
Ще напомня велика истина, свидна истина, която е добре позната на всеки, който се интересува от взаимоотношенията между светлината и мрака. А тя е: когато светлината (доброто) помръква, помръкне или бъде почти задушена (само външно, само на очевидния, физическия, тленния план), мракът (злото) започва да се самоизяжда и продължава да се самоизяжда въпреки „победата” си. Велика, свидна истина е, че мракът не е субстанционален. Той не си е самодостатъчен. Той е функция. Той е паразит. Той не може да съществува без светлината. Понеже той се храни...
Клиника на целия етаж
Гледате ли? Четете ли? Слушате ли? „Казусите” били много объркани. Обстоятелствата били подлежали на „нееднозначен прочит”, каквото и да значи това. „Процедурите” създавали институционален хаос. „Тълкуванията” следвало да бъдат многопосочни. „Изводите” пък се налагало да бъдат противоречиви. Изобщо ситуацията у нас била много, ама много сложна. Мигар? Е, аз ще се опитам да я представя съвсем простичко с целия риск да изглеждам прост, простоват и простодушен. Ще се опра само на някои „обстоятелства” през...
