Седмица след балотажа хората продължават да споделят своите си стотици обяснения и причини, заради които резултатите от избора ни за президент са такива, каквито са. Имам предвид хората, загубили изборите. (Апропо – Копейкин и Волгин загубиха ли на първия тур?)
Напълно обяснимо е защо хиляди угрижени човеци преживяват така тежко изхода от вота. Мнозинството от сънародниците ни, отишли да гласуват, избраха за президент на България доказано безнравствен човек, безпътен човек, доказан лъжец рецидивист, покровител рецидивист на разпространители на наркотици – и те рецидивисти, рицар тамплиер на ордена на Държавна сигурност и така нататък всеизвестни факти. За тази дама – боя се – суверенитетът и териториалната цялост на страната ни е с по-малка ценност от съдбата на кирилицата, заплашена от кошмарните съновидения на липсващата съвест.
И още нещо обезпокоително, което не е за скоби. Мнозина се успокояват, че въпросната „майка и баба“ е избрана от някакво там малцинство. Истината е, че това изобщо не е вярно. Активността на втория тур не е била нелепите 28.67%, а е много по-висока. Понеже общият брой 6 590 000 гласоподаватели е смехотворно число, изсмукано от мързеливо-манипулативните пръсти на ГРАО. За сведение: на 7 ноември, час 9:24, броячът countrymeters/Bulgaria показа, че населението ни е 6 643 294 души. Още по-комична е ситуацията със националната „статистика“: тя пък сочи, че в края на 2025-а сме били 6 423 207 души, тоест у нас има повече гласоподаватели, отколкото население. Така че сами си правете сметката колко много по-голям е реалният процент на гласувалите.
А сега нека и аз споделя само три важни причини (измежду моите си стотици) за поредния ни пагубен избор.
1. Генетичните причини са на първо място.
За да е по-ясна картината, нека оставим настрана милионите ни предходници, които кротко, безучастно и примирено са наблюдавали агонията на родината си. Да се взрем в „крайностите“. Как мислите – измежду полюсите кои наследници са оцелели до ден днешен и образуват значителен дял от съвременния ни „генофонд“? Кои са днес между нас с преобладаващо мнозинство – правнуците на „съдията“ на Левски Иванчо Хаджипенчович, на дядо ви Вълю, дето предаде Бенковски, на убийците на Ботев, на Захари, на Стамболов, на Алеко… Наследниците на хилядите и хиляди предатели, измекяри, подлоги, ибрикчии и на турската власт, а после и на родните ни сатрапи, особено пък през ония незабравими 45 години под болшевишкото тегло. И отсреща – колцина са днес потомците на свитото до мизерни проценти малцинство на свободните духом българи от примерно Възраждането ни насам? И всичко това, без да се спираме на безутешния факт, че младите ни „луди глави“, апостоли, бунтовници, поети – светлиците ни, са си отишли рано-рано и са останали бездетни.
За любознателните: Иванчо Величков Хаджипенчович – според Уикипедията ни – е „османски и български държавник“, „избран депутат в Учредителното събрание и член на Държавния съвет и Върховния съд на Княжество България“. Тука е така. И не, не се е сетил да стане тамплиер.
2. Съдбата на бесарабските българи през последните години – и нашата общонационална реакция.
Ще се сдържа да напиша дословно какво ми е на ума за връзката между отношението ни към бесарабските българи и победата на загрижената за всички българи по света тяхна „майка грижовница“, рицарката. Тук поне имаме общонационален консенсус. Колкото нейната грижа, толкова и нашата. Да сте чули поне за един голям, значим, общонароден протест заради съдбата на братята ни в Бесарабия, заради десетките хиляди деца, жени, старци, съсипвани, а мнозина и унищожавани от един безбожен режим? Заради братята ни, чиито прадеди са подмамени преди 200, че и повече години да се заселят по своите днешни земи тъкмо от предците на тези, които днес сипят бомби, дронове и ракети над главите им. Понеже аз не съм чувал за общонародно възмущение и съпричастие. О, не броя онова протестче от 100-200 души преди година-две-три пред Археологическия музей – за позор на София и на България. Нейсе, запушвам я.
3. Убийствата горе на Петрохан и Околчица; в Пловдив.
На 26-и август, два месеца преди изборите, публикувах „Предесенно“. Има го в сайта и във фейсбук. Заявих, че „трите трагедии“ (освен горните две престъпления включвам и изборите за парламент през април) са плод на „процеси на нравствен разпад, водещи към катастрофа на разума върху тази територия“. Пророкувах (лесно е): „Тези жестоки престъпления срещу живота и здравия разум неизбежно ще оставят огромен черен отпечатък върху живота ни през годините напред. Върху живота ва всинца ни.“ Бях сигурен (лесно е): „Едно е абсолютно сигурно: и през 2026-а няма да поемем отговорност като народ и общество за случващото се у нас. След почти седемте месеца след февруари поръчителите и физическите убийци на Петроханската шестица светли люде вече могат да си пият най-спокойно уискито. Ще се замете под тепетата и гаврата с клетия Георги. Колкото до „Прогресивна България“, тя цъфти и плодоноси в кукувичето си гнездо с любезното съучастие и безучастие на милиони българи.“
Изборът на жената, която стана президент на България, е брънка от същата верига. И тази брънка няма да е последната.
Сигурно съм го писал безчет пъти. Кой ни излъга, че тези кощунства остават без последствия и за тях не се плаща? Кой ни излъга, че за безчестията не се носи отговорност? Нека никой не се самозаблуждава: няма да ни се размине и изборът на 1-ви ноември. Още ще има българската глава да пати, докато не се научи да прави възможно най-разумните избори и да поема отговорност за тях.
Този текст може да бъде – за огромна моя и ваша жалост – с дължината на „Война и мир“. Приключвам.
Вгледайте се пак в резултатите от изборите и си добавете вашите стотици обяснения към моите стотици, от които споделих само три. И си спомнете, че безчестието не може да бъде път – духовна смърт е. Нито може да е начин на живот – живуркане е. Ама то и плазмодият живурка.
А ние сме разумни човеци, нали? Или поне имаме претенциите, че сме.
