Тази извадка е допълнение към 7-те текста за Учителя Мория, публикувани на сайта ми.
За да се разбере кой е Ръководителят на Първи лъч, кой е Чоханът, Възнесеният Владика, Учителят, Йерархът, Махатма Мория, каква същност е, каква е ролята му както горе, така и тук при нас, трябва да се представи поне в няколко въвеждащи абзаца Учението за 7-те лъча. Тези лъчи са известни като 7-те лъча на Божествената еманация; на космическата енергия; на развитието на света; на Планетарната Йерархия – и още, и още… За тях са писали от векове най-просветлените умове, въплъщавали се на Земята, включително Петър Дънов и Ваклуш Толев. Информацията е достъпна, всеки заинтригуван лесно ще я намери и в книги, и в мрежата. Да повторя: точно такава популярна информация използвам и аз в тези бележки.
Седемте лъча, които еманират от Логоса и структурират еволюцията на човечеството, са обект на множество изследвания, на спорове и разгорещени противоборства. Без да се впускам в каквито и да е детайли, накратко привеждам сравнително общоприетото кои са те и в какви области работят.
Първи Лъч на Волята и Могъществото, на Силата. Това е Лъчът на Божията цел, на разрушаването на старото, негодното, изживялото времето си.
Втори Лъч на Любовта и Мъдростта. Лъчът на Христос, на Учителите на Мъдростта. Аспекти: безусловната любов, състраданието, духовното просветление и извисяване.
Трети Лъч на Активния Интелект, на Активното Познание. Лъч на адаптацията, на абстрактната мисъл, философията, идеите.
Четвърти Лъч на Хармонията чрез Конфликт. Лъчът на изкуството, красотата, на пътя към съвършенство, на връзката между духа материята.
Пети Лъч на Конкретното знание, на Науката, на техническия напредък. Подвластни са му умът, логиката, анализът, духът на търсачеството.
Шести Лъч на Предаността и Идеализма, на Религията. Лъч на вярата, на дълбоката преданост към висшите идеи.
Седми Лъч на Церемониалния ред и Магията. Лъч на организационния порядък, на ритуалите, на осъществяването на духовните закони в обществените форми на човешката цивилизация. В скоба само заради целите на нашата публикация: Учителят, ръководещ този лъч, е Ракоци, известен повече като Сен Жермен. Именно Седми лъч носи енергиите, свързани с настъпващата (настъпилата) епоха на Водолея.
Абсолютно необходимо е да се спомене, че всичко по-горе е представено схематично и опростено. В действителност всичко е безкрайно по-сложно, същността и взаимодействието между лъчите са все още почти непостижими за човешкото съзнание на този етап. Същото се отнася и за промените, които съответните лъчи търпят през епохите, което, разбира се, се отразява и на развитието на цялата ни планета.
Нека добавим, че причината, поради която Първият Лъч идва сега „в силата си“, е че в момента се намираме в критичен момент за Санат Кумара (планетарния ни Логос) и за Земята. Енергиите на Първия Лъч са от изключително значение за по-нататъшната еволюция на нашата цивилизация.
***
Мория, Учителят от Великото Бяло Братство, допуска името му да стане широко известно покрай създаването на Теософското общество през ХІХ век. Информацията за него идва от Елена Петровна Блаватска, на която Учителите възлагат и помагат да основе Теософското общество.
Приема се, че в своето последно земно въплъщение Мория се е появил като раджпутски княз в Индия. Не е известно точно кога се е родил. Името му е Ранбир Сингх. В 1858 г. Ранбир по наследство става махараджа на Кашмир. Почива през 1885 г.
Според описанията той бил много висок, носел е бели дрехи и тюрбан. Изглеждал е около тридесет и пет годишен. Блаватска заявява, че когато го е видяла за първи път през 1851 г. в Хайд парк, Лондон, Учителят на външен вид е бил същият като в детството ѝ, когато се е явявал в нейни сънища и видения.
На тази среща Учителят Мория съобщил на Е. П. Блаватска, че му е необходима за създаването на бъдещото Теософско общество и че тя ще прекара три години в Тибет, за да се подготви за осъществяването на тази задача. След почти три десетилетия Елена Петровна наистина е в Индия и Тибет, където отново има среща с Учителя.
В своята книга „Из пещерите и дебрите на Индустан” Елена Петровна Блаватска описва своите пътешествия с Учител, когото тя нарича такур Хулаб Лал Сингх. Ще приведа два кратки цитата.
„...грамаден на ръст раджпут, независимият такур от провинция Раджастан, който ние отдавна знаехме под името Хулаб Лал Сингх, а го наричахме просто Хулаб Сингх[…] Носеше се мълва, че той уж принадлежи към сектата на раджа йогите, посветени в тайнството на магията и разни други съкровени науки на Индия. Той бил богат и независим човек и мълвата не смеела да го заподозре в измама, още повече, че ако той се занимава с тези науки, то старателно криел своите познания от всички, освен от най-близките си приятели.
Почти всички такури имат за начало на своя род Сури (слънце) и затова се наричат суряванси, потомци на слънцето, не отстъпвайки на никого по гордост. Както те се изразяват, „земната мръсотия не може да полепне по слънчевите лъчи”, т.е. по раджпутите...”
„…към края на пътешествието Хулаб Сингх признал:
„- Аз наистина съм посветен в това, което при вас се нарича гупта-видя – тайни науки... Аз съм брахмачария...
- Какво е „тайни науки”? – продължил такурът. – За мен тези науки, както и за всеки, които е посветил целия си живот на тях, съдържат в себе си ключа към всички тайнства на природата и световете, както на видимите, така и на невидимите. Но за този ключ се плаща по-скъпо отколкото си мислите. Гупта-видя е нож с две остриета и към него не можеш да пристъпиш, без да пожертваш предварително живота си, по-лошо, разума си, тъй като тя побеждава и убива всеки, който не успее да я победи...”
Дейността на Учителя Мория в тази му последна инкарнация е посветен на сближаването и постепенното обединяване на духовните корени и на философията на Изтока и Запада. Огромна крачка към поставената цел е основаването на Теософското общество на 17 ноември 1875 г. в Ню Йорк и по-нататъшното ръководство на тази организация.
Е. П. Блаватска твърди, че нейните фундаментални трудове „Разбулената Изида” и „Тайната доктрина. Синтез на науката, религията и философията” са написани благодарение на помощта на Махатма Мория, Махатма Кутхуми и други Възнесени Учители. Тези книги разкриват общия източник на всички философски системи и религиозни вярвания. „Аз не съм авторът на тази книга, казва Елена Петровна за „Тайната доктрина“. Аз съм само преводач и преписвач. Всяка страница ми е диктувана от Учители, които съхраняват древната мъдрост в непристъпните манастири на Тибет. Моята задача е да адаптирам това знание за съвременното съзнание и да го представя във форма, достъпна за разбиране.“
В своите първи стъпки Теософското общество е наставлявано и чрез кореспонденция отново между Махатма Мория и Махатма Кутхуми с двама високопоставени английски офицери: Алфред П. Синет, редактор на индийския вестник „Пионер“, и А. О. Хюм – чиновник в английската администрация в Индия. Преписката започва през 1880 г. и продължава около пет години. През 1923 г. кореспонденцията е издадена под заглавието „Писма на Махатмите“. Днес оригиналите на тези писма се намират в Британския музей в Лондон.
Работата на Владиката Мория за благото на човечеството продължава и през ХХ век. Учителят сътрудничи с Елена и Николай Рьорих. Благодарение на тяхната съвместна работа между двете световни войни се появява учението, познато като „Агни Йога“ или „Живата Етика“. На човечеството отново е дарена възможност да сънастрои съзнанието си със законите на всемира, да проникне по-дълбоко във връзката на човека и Вселената, да осмисли спецификата на човешката еволюция и задачите, пред които стои съвременната ни цивилизация.
През втората половина на ХХ в. Учителят Мория работи с американските духовни водачи и религиозни дейци Марк и Елизабет Клер Профет. Те създават организацията „The Summit Lighthouse“ („Фарът на върха“), която след смъртта на Марк Профет г-жа Профет разширява и преобразува в религиозно движение. Плод на сътрудничеството на Махатма Мория с Елизабет Профет е книгата „Чела и Път“, продиктувана от Учителя.
В началото на ХХІ в. Владиката Мория, заедно с мнозина други Учители на човечеството, работи активно с техния посланик Татяна Микушина. Вече знаете, че тази негова дейност ще е обект на втората част на настоящата публикация.
Ще се спра накратко и на предполагаемите инкарнации на Махатма Мория.
Авраам (около 2000 г. пр. Хр.)
Старозаветният еврейски патриарх е почитан от юдеи, християни и мюсюлмани. Името Аврам означава „възвишен баща“. Бог променя името на Авраам (Бит. 17:5): това означава „баща на множество“ или „баща на множество народи“.
Авраам е приеман за родоначалник на израилския народ. Бог сключва с него завет и му дава тройно обещание: за многочислено потомство като звездите на небето, за обетована земя и за благословение – чрез неговия род да бъдат благословени всички племена на земята.
Апостол Павел (Рим. 4:11) го определя като баща на всички вярващи.
Най-подробно за житието-битието на Авраам може да се прочете и в Стария, и в Новия завет на Библията.
Крал Артур е легендарен вожд на бритите, централен герой от британския епос. Всичко за него е широко известно от многобройните легенди, рицарски романи, игрални филми.
Сергий Радонежки (ХІV в.)
Сергий Радонежки е светец на Руската църква, основател на Троицкия манастир край Москва, сега Троице-Сергиева лавра. За живота и делото на този „велик подвижник“ – покрай обилните свидетелства – са писали и Елена и Николай Рьорих, както и техният последовател Борис Абрамов в „Светлините на Агни Йога”.
Акбар Велики (1542-1605)
Акбар Велики е третият император (падишах) на династията на Великите моголи, тимурид, внук на Бабур, пряк потомък на Тамерлан.
Покрил се със световна слава заради военните си успехи, реформаторската си вътрешна и външна политика, както и като мъдър покровител на науките и изкуствата, на различните религиозни вярвания в пъстрата си огромна многоетническа империя. Забележителното му владичество го прави знаменит като Акбар Велики – най-могъщия от Моголските императори.
Неговият внук Шах Джахан (предполагаемо въплъщение на Учителя Кутхуми) построява величествения мавзолей Тадж Махал.
Смята се, че и Сократ, Томас Мор и други изтъкнати личности са въплъщения на Махатма Мория.
Накрая на тази първа част отново ще напомня: цялата информация за дейността на Учителя Мория през последните около 170-180 години е широко осветена от многобройни източници. Онези, които проявяват сериозен и траен интерес, могат да се запознаят сами с всички достъпни извори за живота на Владиката Мория, за историята на Теософското общество, с трудовете на Елена Блаватска, Алиса Бейли, семейство Рьорих, семейство Профет, Конкордия Антарова, Елена Микушина и мнозина други.
Откъси от послания на Учителя Мория, предадени от Татяна Микушина между 2005 и 2016 г.
Както споменах в уводните думи на тази публикация, имах щастието и духовната радост да бъда част от екипа, който подготвя новото, преработено и допълнено българско издание на „Книга на мъдростта. Послания на Владиците на Мъдростта“ от Татяна Микушина, което скоро ще се появи на пазара. Всички откъси по-долу са по това ново издание в последен стадий преди отпечатването му.
Подредил съм посланията хронологично. Нека обърна специално внимание, че не всички послания ще бъдат включени в извадката по-долу, както и че представям само части от всяко от тях.
Датирам отделните послания, но без заглавията им в оригинала, защото невинаги цитираните абзаци са в съответствие с надслова над цялото послание.
Заради значителния обем тази втора част за Учителя Мория тя ще бъде разделена на четири части.
Понякога отделни думи или термини в различните послания са ту с главна, ту с малка буква. Преводачът и редакторите са следвали както вътрешната логика на мисълта, така и оригиналното издание. Последният детайл се отнася и за изписването на някои имена на Учители на човечеството.
Надявам се, извадката, който съм подбрал, да даде поне приблизителна представа на читателя за благословената любов на Възнесените Владици към човечеството и за огромната духоспасителна работа, която те вършат и до ден днешен за доброто на хората и за непрекъсваемостта на нашата еволюция.
Възлюбеният Ел Мория
20 март 2005 г.
Когато бях в последното си въплъщение, знаете ме от него като Ел Мория, аз идвах с цел да дам на западните ученици част от тайните знания, които са притежавали посветените от времето на древната Лемурия и Атлантида. Достъп до тези знания имаха малцина посветени, идващи във въплъщение отново и отново, за да поддържат горящ пламъка на Истината в тази физическа октава. Огънят на Истинското Знание никога не е угасвал, но той е бил достъпен за много тесен кръг от хора, старателно опазващи тези знания от профани и новопокръстени последователи.
Ние, тримата царе Ел Мория, Кутхуми и Джуал Кхул, се въплътихме през XIX век и получихме възможност да дадем част от тайните знания, които имаха единствено височайшите посветени на тази планета. Успяхме да създадем организацията „Теософско общество” за разпространение на тези знания.
Поради отрицателното отношение на Запада към всичко, което идва от Индия и Тибет, като към нисше знание в сравнение със знанията, които се е смятало, че притежават най-добрите умове от това време, ние бяхме принудени да използваме посредници, притежаващи способности за приемане и транслация на образи и знания, съдържащи се в нашите физически умове. За такъв приемник на информация служеше Е.П.Б., наша предана ученичка и последователка. Също така използвахме няколко човека, принадлежащи към аристократичните кръгове на Англия, за разпространението на нашите идеи.
Под наша диктовка бяха написани редица книги. Ние старателно проверявахме всичко, постъпващо за печат, за да дадем колкото се може по-качествено Истината. И действително всички трудове, излезли чрез Блаватска, съдържаха Истината, но формата на подаване на материала бе умишлено объркваща, за да могат от Истината да се възползват само душите, намиращи се във въплъщение, които ще получат необходимите ключове за разпознаване на тази Истина.
Нашата задача бе изпълнена блестящо. Ние оставихме на Земята материално свидетелство за древната Истина във вид на издадените от Блаватска трудове.
Макар, разбира се, истинското авторство на тези книги да оставаше наше.
И ние постигнахме поставената цел. Творческата мисъл на най-добрите умове на Запада получи правилна насока. Хвърленото от нас зърно на знанието покълна в множество езотерични учения през следващия XX век.
[…]
Въпросите за падналите ангели и така наречения бунт на Луцифер не са изложени никъде другаде по-добре, отколкото в трудовете, написани от нас, когато бяхме във въплъщение.
Затова настъпи времето да преосмислите знанията, дадени в миналото, и да издигнете вашата представа за Истината на ново ниво.
Всеки път, когато във вас възникне желание да се борите с падналите ангели, спомнете си, че всеки от вас има този ангел в качеството на така наречения пети принцип или Христовото Аз.
Вие не можете да се борите с част от самите себе си. Вашата задача е именно да помогнете на този паднал ангел да се върне у Дома при Бог. Да направи това му пречат вашите четири нисши тела, обременени с натрупаната от вас карма по време на многобройните прераждания на Земята.
Затова всички ваши усилия трябва да бъдат насочени към това да се разделите със своята нереална част, с вашето его, с вашите кармични натрупвания и да извисите съзнанието си до нивото на вашето Христово Аз, на вашия Ангел Хранител.
Възлюбеният Ел Мория
25 април 2005 г.
Знаете, че се стремя да работя с хората. Няма друг Владика, който да има толкова ученици, колкото имам аз. Но личната си подкрепа аз оказвам извънредно рядко и в изключителни случаи.
Възможно е да не се досещате какво означава това.
Още щом Братството получава възможност да има постоянен фокус Светлина, закрепен в аурата на Посланик, който се намира в дадена страна, и докато този фокус Светлина съществува, не само Посланикът, но и цялата страна се намира под нашето покровителство.
[…]
Вие живеете сред хора и тези хора се нуждаят от вашата помощ. Имате четири нисши тела и те се нуждаят от изчистване. Затова не ми казвайте, че не знаете какво да правите и не знаете с какво да се заемете.
Настъпи времето за активни действия. Ще ви бъде оказана помощ от Небесата във всяко ваше начинание, ако то съответства на Волята на Бог! Какво чакате още?
Възлюбеният Ел Мория
28 април 2005 г.
Затова не се изморяваме да ви повтаряме едно и също: вие сте отговорни за изразходването на енергията си и сте отговорни за това двойно повече, ако продължавате предишния си начин на живот след прочита на тези диктовки и си казвате, че всичко, за което се говори в диктовките, въобще не се отнася за вас.
Вие се намирате във въплъщение във физическата октава и много от вас преди въплъщението си са поели задължението да помогнат на човечеството в това толкова тежко време на преход. Сега ви напомняме за поетото задължение.
Не казвайте после, когато застанете пред Кармичното Ръководство, че нищо не сте знаели и за нищо не сте се досещали, че не са ви предупреждавали и нищо не сте чували.
Повтарям ви отново и отново. Времето за учене свърши. От вас се искат конкретни действия и конкретни стъпки на физическия план.
Едва ли вече ще се удаде по-ясно формулиране на нашите изисквания към вас от това, което е дадено чрез този Посланик.
Вие трябва да промените приоритетите на съзнанието си.
Разберете, че ние сме безсилни да направим каквото и да било на вашия физически план без вашата помощ и подкрепа. Ние нямаме достъп до вашия физически свят, освен ако някой от вас не подготви храма си за нашето присъствие и не отправи призив да използва своите четири нисши тела, за да можем да се възползваме от вашите ръце и крака за осъществяването на нашите планове.
И така, аз ви давам този призив. Моля, отправяйте го всеки ден.
„В името на АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО АЗ СЪМ, в името на моето могъщо АЗ СЪМ Присъствие, в името на моето Свято Христово Аз призовавам възлюбения Ел Мория да влезе в моя храм и да действа чрез мен за проявление Волята на Бог във физическата октава и плътните слоеве на астралния план. Възлюбени Ел Мория, аз предоставям напълно на твое разположение всичките си четири нисши тела: физическото тяло, астралното тяло, менталното тяло и етерното тяло. Действай чрез мен, ако такава е Божията Свята Воля. Да се изпълни Божията Воля. Амин.”
И аз ви обещавам, че още щом се предостави възможност, ще вляза във вашите храмове и ще действам чрез вас.
И така ние ще променим този свят! И Земята ще живее и ще стане прекрасна звезда на свободата, радостта и любовта!
Възлюбеният Ел Мория
29 април 2005 г.
Вие можете да преобразувате карма с помощта на чакрите си, не само своя карма, тъй като по това време вече нямате своя лична карма, а кармата на планетата, на страната. Вие можете да оказвате насочена конкретно помощ на хора, които виждате, че се нуждаят от помощта ви и молят да им помогнете.
Това са наистина фантастични възможности и действително неоценима помощ на човечеството, която можете да окажете, ако преминете необходимите посвещения за отварянето на вашите чакри.
За да получите представа за мощта, която в такъв случай постъпва под ваше разпореждане, ще приведа такъв пример.
Десет минути пулсации на централната ви чакра, преобразуваща карма, могат да заменят 400 часа четене на повелите на виолетовия пламък.
Това е наистина най-мощният инструмент, възлюбени, и този инструмент е скрит вътре във вас.
[…]
Бог е готов да ви даде най-съвършения инструмент, така необходим ви в това тежко за Земята време. Вземете го. Възползвайте се.
И само от вас самите, възлюбени, зависи ще получите ли в свое разпореждане този съвършен инструмент или не.
Казвам ви: времето дойде, вие можете да разполагате с този най-мощен инструмент на Бог.
Необходимо е само да направите избор и да се устремите по Пътя на Посвещенията, да преминете с чест всяко посвещение, което Бог ви позволи да преминете.
Възлюбения Ел Мория
5 май 2005 г.
Аз помагам преди всичко на вашата душа и на безсмъртната част във вас. Просто изключвам от сметката вашето физическо тяло и всичко, свързано със спокойното му и процъфтяващо пребиваване във физическия свят.
Вашето физическо тяло трябва да бъде в работоспособно състояние, но само тогава, когато изпълнявате Волята на Бог, а не когато използвате физическия си храм за получаване на удоволствия в този свят.
Затова, ако някой не среща в живота си никакви препятствия и го използва само за получаване на удоволствия, аз бих се замислил жив ли е този човек? Дали неговият вътрешен човек вече не го е оставил спокойно да доживее времето си. И има ли този човек бъдеще? Или той е мъртвец, доживяващ дните си в разкош, благодарение милостта на Небесата. В края на краищата всеки получава това, което заслужава и към което се стреми.
Възможно е днешната ми беседа да ви се е сторила сурова и нелицеприятна. Какво пък, в задачата ми не влиза да правя комплименти и да бъда бавачка на онези от вас, които не искат да следват Волята на Бог и Закона на тази Вселена. Но за онези, които са готови да следват Волята на Бог, ще бъда такава грижовна бавачка, каквато не ще намерите на физическия план.
Възлюбеният Ел Мория
14 май 2005 г.
Устременост, постоянство и преданост – това са качествата, които са необходими на нашите ученици.
Можете да се занимавате с ежедневните си работи и да изпълнявате своите домашни задължения, но трябва постоянно да държите в ума си образа на нашия свят. Трябва постоянно да пазите съзвучието с нас.
Това ще ви позволи да развиете чувствителност. Чувствителност към нашите нужди и потребностите на момента.
Ние поддържаме денонощно наблюдение върху планетата, позволявайки си само за малко краткотраен отдих, като се потапяме в нирвана.
Какво ви пречи да вземете пример от нас? Запазвайте и поддържайте чувствителност и устременост през целия ден.
Възлюбеният Ел Мория
21 май 2005 г.
Запомнете, вие преминавате тестове и отработвате карма независимо от това, че може да допуснете неправилна реакция в неочаквана ситуация. Отработвате карма и преминавате тестове, когато извличате правилни уроци от ситуацията, която се е появила в живота ви.
Аз наблюдавам всички мои подопечни, помолили за моята подкрепа и защита. Но това не означава, че ще ги пазя от трудности и несгоди. Бог изпраща най-големите изпитания на тези, които Той особено много обича.
Защото само преодолявайки трудности, вие растете, умножавате своите способности и разширявате своето съзнание.
Важно е да ви дам разбиране за тези препятствия, с които се срещате, и в нужния момент да ви напомня за важността на преодоляването и на непреклонността, и на устрема, и смелостта.
Сред моите ученици няма хленчещи и лентяи.
Възлюбеният Ел Мория
25 май 2005 г.
Никаква разруха във физическия план и никаква безизходност в умовете на хората не е препятствие. Най-важното е да се посеят семената на стремежа в умовете и сърцата на хората. Да се запали огънят на знанието и да се раздуха пламъкът на Божествената Свобода.
Вие сте свикнали да разчитате на външното. Привикнали сте да строите своите планове, опирайки се на външните си знания, получени чрез вашия ум. Дойде времето, когато трябва да дадете възможност на Бог да действа чрез вас. Всичко, което е необходимо за това, възлюбени, е да се отречете напълно от вашето его, от всяка привързаност към вещите на този свят. Вие трябва да предоставите своите храмове за Божествено ръководство. На нас ни пречи вашето его. Суетата на вашия ум, суетното любопитство.
Трябва просто да се осланяте на Волята на Бог. Трябва напълно да се подчините на Волята на Бог.
Волята на Бог не се проявява във външните църкви. Не съществува никаква организация във физическия план, която би могла да е проводник на Волята на Бог. Волята на Бог, възлюбени, се проявява само чрез вас, чрез вашите сърца.
Възлюбеният Ел Мория
21 юни 2005 г.
Така както слънцето, което просветва през облаците, може да ви даде понякога лъч надежда и да ви дари с усещането за любов и състрадание, по същия начин и вие можете да дарите всеки човек, с когото се срещате в живота си, с Любовта на вашето сърце.
Повярвайте ми, само Любовта е способна да прогони всички отрицателни прояви от вашия свят.
Но бих искал да се върна към темата на нашата прекъсната беседа. Да се върна към качеството Свобода, Божествена Свобода, и как ние, Възнесените Същества, разбираме това качество.
Разбирането на Свободата като отсъствие на всякакви ограничения и като всепозволеност е изкривяване на качеството Божествена Свобода, което е присъщо на Възнесените Сонми.
Така както във вашия свят ограничавате различни прояви на ненаситните желания и стремежи на отделни индивиди, които могат да причинят вреда на другите, така съществуват и ограничения в Божествения свят.
И енергийната бариера, която съществува между нашите светове, не пропуска в нашия свят индивидите, които не подчиняват своето съзнание на Закона, действащ в тази Вселена.
Всякакви несъвършени прояви, в това число и несъвършеното качество на свободата, което присъства в умовете на смъртните, не могат да проникнат зад завесата, разделяща нашите светове. И за да можете да преодолеете разделящата ни енергийна бариера, трябва последователно да се откажете от всяко небожествено качество и небожествена проява във вашето същество и да ги замените със съвършени образци и съвършени прояви.
И в хода на тази нелесна работа над себе си вие се освобождавате от отрицателните енергии, съдържащи се във вашите аури. Вашите аури получават съзвучие с Божествената реалност, чакрите се отварят и нивото на вашите вибрации ви позволява отначало краткотрайно да пребивавате в нашият свят, в ефирните октави, а по-нататък, когато затвърдите вашите постижения и потвърдите достигнатото от вас ниво с многобройни тестове, получавате правото да присъствате сред Възнесените Същества и да станете един от нас.
И в замяна на отказа от вашите несъвършени качества и вашето човешко разбиране за свобода получавате Божествената Свобода. Не като всепозволеност, а като доброволно подчинение на цялото си същество на съвършения Закон, приет в тази Вселена. И само тогава ще получите тази степен на свобода, която ще ви позволи да преодолявате границата между световете и да имате достъп до всякаква информация. Ще можете да посещавате нашите библиотеки, ще можете да преглеждате записите в акаша. Ще получите достъп до всяка информация, която вашето съзнание може да побере.
Затова вашето съзнание е единственото ограничение на вашата свобода, вашата Божествена Свобода.
Ако нивото на вашето съзнание не е високо, но стремежът ви към пътешествия в другите светове е огромен, ще можете да напускате вашето тяло и в астралното си тяло да пътувате по астралните светове. Но никога не трябва да забравяте, че вашето ниво на съзнание се явява ваш ограничител. И ще извършвате своите пътешествия по тези светове, които имат ниво на вибрации, съответстващи на вашите вибрации.
Затова казваме, че световете са отворени за вас, но все пак основната ви задача е да се грижите за вашето съзнание, за неговото ниво и да се стремите да се избавите от всяко несъвършенство, което препятства вашето развитие.
Вие прониквате със своето съзнание във все нови и нови светове. Прониквате през различните нива на Небесата. И се устремявате все по-нагоре и по-нагоре към Безпределността.
Възлюбеният Ел Мория
30 юни 2005 г.
Много скоро ще можете да наблюдавате в живота си последствията, към които ще ви доведе вашето променено съзнание. Ако не видите никакви промени в живота си, това може да се обясни само с едно – напразно сте си губили времето да четете тези диктовки, защото сте пропуснали най-главното, за което бяха дадени. Не сте успели да промените съзнанието си. Загубили сте драгоценно време и сте пропуснали драгоценна, дарена ви от Бог възможност.
Вие, както и преди, сте си мислили, че ще прочетете в тези диктовки красиви думи и това е всичко, което ви е нужно. Сгрешили сте, защото освен четене на красиви думи от вас се искаше да предприемете конкретни действия, които със 100% вероятност неумолимо щяха да ви доведат до резултата – промяна на вашето съзнание, ако не мързелувахте и четяхте диктовките не просто като думи, а като ръководство за практическо действие и дела във физическия план.
Възлюбеният Ел Мория
30 април 2006 г.
Аз съм много конкретен Владика и не обичам да го усуквам много. Затова ви призовавам да не чакате някой да ви даде по-подробни указания как да действате. Ние даваме само общата насока. А всички подробности трябва да получите непосредствено от вашето сърце.
Ако прочетете отново всички диктовки, които сме дали чрез нашия Посланик за последната година, ще разберете, че цялата информация, която се съдържа в тези диктовки, е напълно достатъчна, за да започнете конкретна дейност. Защото можете да започнете с обстановката, която ви заобикаля, и с навиците, които имате. Опитайте да не започвате утре, а направо сега, и се освободете като начало от най-голямата си привързаност, която най-много ви пречи в живота. Това може да е страхът, стремежът за осъждане и критикуване, пушенето или всяка друга привързаност, всеки друг недостатък.
След това ще намерите друг недостатък, след това следващия. И винаги ще имате само една първостепенна задача, която трябва да решавате. А след това можете да пристъпите към решаването на следващата.
Не се стремете да обхванете наведнъж голям обем дейност. Поемайте тези задачи, които са ви по силите.
Понякога за мнозина е доста по-трудно да се откажат от пушенето, отколкото да построят ашрам.
Владика Мория
7 юли 2006 г.
Качествата постоянство, преданост и устременост са присъщи на много малък брой индивиди. И като правило тези качества са били отработени в предишни въплъщения чрез възпитаване на тези качества в общините на Духовните Учители или в отшелнически колиби. Не мислете, че всичко, което имате в този живот, ви е дадено по наследство от вашите родители или че сами сте постигнали тези достижения в сегашния си живот. Твърде много ваши постижения и качества идват от далечното минало, включително от времената на древните Атлантида и Лемурия. И едва сега, в този живот, те изплуват във вас и получавате право да ги ползвате. Затова, моля, използвайте вашите Божествени дарове и качества, за да служите на Общото Благо, да служите на Живота на Земята и на нас, Великото Бяло Братство. Защото ние сме Учителите на човечеството, които го съпровождат в продължение на милиони години. Ние бяхме с вас по време на въплъщенията ви в древните Лемурия и Атлантида и ви обучавахме, тогава все още като по-малко развити индивиди, в нашите школи и ашрами.
Възлюбеният Ел Мория
10 януари 2007 г.
Ние знаем за вас. Ние познаваме всеки от вас, който е способен да изпълнява нашите поръчения и да осъществява нашите дела на физически план.
Всеки от вас се намира под нашия внимателен контрол и наблюдение. И много от вас, вече получили цялото наше доверие, нашата акредитация, все пак не намират сили в себе си да продължат започната работа и напускат Пътя.
Винаги когато влизате в контакт с нас и получавате нашето доверие, не мислете, че това е случайност. През много въплъщения вие сте отстоявали правото просто да общувате с нас и да изпълнявате задълженията, които сте поели, преди да се въплътите.
[…]
Повярвайте ми, няма във вашия свят нищо, което би могло макар и малко да се доближи до радостта от Служението, до изживяването на удоволствието от изпълнения дълг, от свършената работа. И когато след напускане на физическия план се връщате в ефирните октави на Светлината, милиони същества на Светлината от цялата Вселена бързат да ви засвидетелстват своето уважение и да ви благодарят за самоотвержения труд по време на земното въплъщение.
Вземайте пример не от тези, които са на показ. Доста наши предани служители чакат цял живот, за да изиграят своята малка роля. И тази на пръв поглед незначителна роля довежда понякога до промяна на ситуацията в цялата страна, а понякога и в целия свят.
Затова вслушвайте се внимателно в своето сърце. Не е ли дошло вашето време да покажете Служението си на Живота?
Ние с радост ще ви окажем цялата необходима помощ. Ще намерим възможност да доведем до вашето външно съзнание задачата, от чието изпълнение е възникнала необходимост. Но когато трябва да действате, не хленчете и не казвайте, че ви е тежко и ви болят старите рани, и че нямате достатъчно храна в запас.
Няма във вашия свят нищо, което би могло да спре истинските сътрудници да изпълнят задачата на живота си.
Възлюбеният Ел Мория
10 юли 2007 г.
Ние никога не закъсняваме с помощта си. Целият въпрос е в това да можете да издържате на енергиите, които ние даваме за осъществяване на делата на физическия план.
Всеки път, когато някой от вас е готов да поеме върху себе си отговорност и да върши нашите дела на физическия план, ние даваме нашето благословение, нашата помощ и нашата енергия. Вие бодро се захващате за работа. Но минават само няколко месеца и от вашата устременост и желание да работите за Бог не остава и следа. Намират се хиляди уговорки и причини, заради които захвърляте нашите работи и се връщате към вършене на нещата, които, както ви се струва, са по-значими и по-печеливши, които дават непосредствено нещо лично за вас.
Аз ви предупреждавам, преди да поемете върху себе си задължението да работите за Владиците, моля, хиляда пъти преценете, защото ние ви даваме енергия и ако вие се разпоредите неправилно с тази енергия, ако я насочите за осъществяване на ваши лични работи, тогава цялата неправилно използвана енергия в този случай се превръща в карма от неизпълнение на задължения пред Бог и Владиците, иначе казано – карма на предателство. А вие знаете, че този вид карма се отработва най-трудно и е съпроводена с много големи усложнения не само в този живот, но и в редица следващи животи.
Възлюбеният Ел Мория
30 юни 2008 г.
Няма нужда да се спирате задълго на противоречията. Защото когато действате, движите се и решавате в ход текущите задачи, отпада необходимостта от много болезнени спорове. Реалните действия, насочени към Общото Благо, Доброто, са способни сами по себе си да служат за верен ориентир в света на хаоса. Истината се намира само там, където на физическия план се създава нов образец. Там, където има празни и дълги разсъждения и дискусии, няма Истина.
Затова се казва, че времето се ускори и е скъпа всяка минута от вашето пребиваване във въплъщение. Всяка минута е необходимо да се изпълни с реален смисъл и да се насочи енергията за създаване на образци на физическия план, които да могат да се тиражират и разпространяват по целия свят.
Нужно е обединяване на всички сили, нужни са конкретни дела, нужни са вашата помощ и участие!
Аз не зная какви думи да намеря и какво да ви кажа, за да се събудите най-после от сладкия сън и да решите да насочите своите усилия към конкретни дела за създаване на Божествени образци на физическия план.
Отново и отново ви повтарям, че вашите разногласия нямат значение. Няма време за разсъждения, когато около вас бушува пожарът на човешките страсти. Необходими са сплотени и точни действия. Всичко, което може да бъде спасено и пренесено в Новия Свят, трябва да бъде спасено сега.
Възлюбеният Ел Мория
1 юли 2008 г.
Повярвайте на мен и на моя опит в работата с човечеството на Земята. Никой от вас няма да успее да излъже Великия Закон за кармата. И докато не уравновесите необходимия процент от своята карма, вие няма да бъдете способни да осъществявате своето Служение на Братството. Защото всяка ваша крачка към нас ще бъде съпроводена с необходимостта да се освободите от кармичния товар. Отначало ще побегнете много бързо от своите кармични проблеми, но когато започнете своето Служение под наше ръководство, вашата карма толкова бързо ще започне да се връща при вас, че няма да успявате да посрещате идващите една след друга кармични ситуации. И ако кармичният товар, който ви обременява, е твърде тежък, след кратко време вие ще хукнете презглава обратно към своето родно огнище и до края на въплъщението си ще недоумявате какво ви се е случило.
Затова е необходимо да се побърза, но е необходимо също така и внимателно да проанализирате степента на своята готовност.
Понякога преценяването и обмислянето на действията е много по-важно от бързането и скоростта.
[…]
Аз поемам задължението да ви наставлявам във вашите избори, ако се обърнете за помощ към мен. Само че когато ме молите за помощ и искате съвет, не пропускайте моя съвет покрай ушите си. Аз ще ви говоря със знаци, сравними с шумоленето на листата и тихия полъх на вятъра.
Дойдох при вас в този ден, за да ви настроя към необходимостта от изпълнение на Служението, заради което сте дошли във въплъщение. И се радвам, че целта на моето посещение е постигната.
Възлюбеният Ел Мория
29 декември 2008 г.
Позволете ми да ви обясня ситуацията така, както аз я разбирам и както я трактуват Възнесените Владици.
Вашето световно съобщество като съобщество на индивиди, намиращи се във въплъщение, не съумя самостоятелно да се издигне на следващата степен на еволюционното развитие. Вие предпочетохте да се скриете и да получавате удоволствия от живота, всеки в своето уютно местенце.
Затова беше взето решение да ви подканим малко да побързате. И вибрациите на физическия план на планетата Земя леко се повишиха. Измина година и това изменение на вибрациите започна да се отразява на вашия живот. Това не се отнася за някоя отделна страна, не се отнася за някой конкретен индивид или групи от хора. Това е глобално събитие, което ще засегне живота на всички хора, които живеят на планетата Земя. Някой няма да издържи повишаването на вибрациите и ще извърши преход, друг ще боледува, на трети повишаването на вибрациите ще подейства така, че ще се изострят неговите психологични проблеми. Най-лошото от всичко е, когато съдбата на държавите се окаже в ръцете на хора с неуравновесена психика, на които ние няма да можем да оказваме влияние, защото те са избрали да попаднат под влиянието на противоположните на нас сили. Затова съществува опасност от войни, терористични актове, всякакви действия от страна на хора, които се опитват да вършат работата по старому, не разбирайки, че времето е променено.
Затова има нужда и е необходимо подобни действия да се балансират. И ние се опитваме да правим това, но е нужна вашата помощ.
Владика Мория
21 януари 2010 г.
Е, какво, възлюбени, доволни ли сте? Получихте ли онзи импулс, който ще ви позволи най-накрая да преодолеете кармичните проблеми, реални или измислени от вас самите, за да оставите вашия обичаен начин на живот и изцяло да се посветите на делото на Владиците?
Вие не очаквахте този въпрос, нали? На вас ви е много по-приятно да живеете по стария начин и четейки Посланията на Владиците, да мислите колко велико дело вършите.
Не се залъгвайте с илюзията. Необходимо е най-после да поемете върху себе си пълната отговорност за всичко, което се случва на планетата. Необходимо е да излезете от детската възраст.
Във всички мои въплъщения главното и първостепенното за мен беше да изпълня Волята на Бог. Аз провеждах принципите на братските взаимоотношения по време на моето въплъщение като крал Артур. Това беше необичайно за онова време. Но ние се опитвахме да решаваме всички възникващи спорове и неуредени разногласия на кръглата маса. Аз действах в съответствие с Божествените принципи и учих на тези принципи другите.
[…]
Дотогава, докато във вашето сърце живее Бог, дотогава, докато сте радостни, дружелюбни, дотогава, докато вярвате и обичате, нищо не е страшно за вас!
Аз бих искал с помощта на днешното Послание да вдъхна във вас увереност и да ви освободя от страха.
Оставете миналото. Чака ви Новият ден и Новата Божествена възможност!
Владика Мория
4 юни 2010 г.
Какво имаме? Имаме неудържими, бесни нападки срещу нашия Посланик. Имаме безкрайни съдебни процеси и дела, насочени срещу нашия Посланик. И като резултат и венец на всичко имаме безпрецедентен случай, когато земи на ашрама безследно изчезнаха в търбуха на чиновническия бюрократичен апарат на Русия.
Прекрасен резултат от нашата петгодишна работа!
Повярвайте на моя опит в работата с човечеството на Земята. Никога досега нашите мисии на Светлината не са преминавали много гладко. Винаги срещу нашите сътрудници се е опълчвала цяла войска от служители на тъмата. И всеки път, когато насочваме нашите мисии на Светлината във въплъщение, всеки път, когато подготвяме нашите Посланици, ние се надяваме, че човечеството ще се вразуми.
Нашите мисии на Светлината ни служат като своего рода лакмус, по който съдим доколко човешката среда остава агресивна към Светлината, към всичко Божествено, което Небесата са готови да споделят с вас.
Имаме още един печален опит. И имаме още един случай, когато човечеството не премина теста за правото да влезе в Златния Век.
Вие знаете, че преди около сто години беше предприета една от нашите мисии на Светлината в Русия. По това време нашият сегашен Посланик беше готова за изпълнение на своята мисия и прие въплъщение в състава на царското семейство в дома на Романови. Вие знаете печалния резултат, който се получи в началото на миналия век: цялото царско семейство беше разстреляно. И бъдещето, което беше готово да се открие пред страната, се затвори за сто дълги години. И в това време страната газеше до коленете в кръв без Бог, без вяра. И досега хората на Русия жънат плодовете на безбожието и произвола, който беше допуснат в началото на миналия век.
Владика Мория
5 юни 2010 г.
Никога досега не се е случвало Възнесените Същества на Светлината да оставят човечеството да се справя самò. Голяма илюзия на човешкото съзнание e това, че човечеството е способно да се развива самò по своите закони, откъснати от Закона, който съществува в тази Вселена. Съществува единен космически Закон за тази Вселена и едно от положенията в този Закон е, че тези, които са достигнали по-големи успехи по пътя на еволюцията, помагат на по-малките. Затова аз и другите Възнесени Владици правим всичко възможно в създалите се на планетата условия. И тези от вас, които считат себе си за духовно развити и напреднали, защо да не последвате нашия пример. Струва ви се, че Служението на еволюциите непременно предполага нещо възвишено и радостно, което ще ви издигне на пиедестал и ще положи на главата ви лавров венец.
Заблуждавате се, възлюбени. Най-често в 99% от случаите нашата работа и работата на нашите въплътени сътрудници представлява обикновен рутинен труд. Обаче има разлика между хората, които извършват аналогична работа, живеейки обикновен живот – и нашите сътрудници. И главният отличителен момент е мотивът, с който изпълнявате вашата работа. Защо вършите вашата работа?
„За да спечеля пари естествено” – ще отговорят 99% от хората, които четат нашите Послания.
И само този 1% и по-малко дори, които са достигнали в своето съзнание следващото стъпало на еволюцията, ще кажат, че вършат работата си за Общото Благо, за цялото човечество и в името на Служението на целия Живот.
И тази разлика в мотива води до това, че по-голямата част от хората се оказват въвлечени в кармична дейност, докато в същото време нашите сътрудници, които работят за Общото Благо, създават блага карма за цялото човечество, която може да бъде използвана за регулиране процеса на еволюцията на Земята.
[…]
Ние не ви призоваваме да вярвате сляпо. Ние ви призоваваме да се издигнете на това ниво на вашето съзнание, на което сте способни да изпитвате истинска Вяра. Вяра, не натрапена ви отвън, а идваща от вашите сърца. Само в този случай ние постигаме резултата, към който се стремим. Защото човек, който истински вярва, е способен да се издигне на следващото еволюционно стъпало.
Всичко е преплетено във вашия свят. И вашите кармични дългове ви отделят от състоянието, при което във вас изчезват съмненията, несигурността, страховете.
Ние протягаме нашата ръка за помощ на всеки, който ни моли за помощ и който искрено е устремен. И вие сами се отдръпвате от протегнатата за помощ ръка и предпочитате да тънете в морето на илюзията поради вашия егоизъм и липсата на Вяра.
Затова винаги знайте, че аз ще хвърля своето спасително въже на всеки, който искрено ме помоли за това. Не се стеснявайте да молите и да се обръщате за помощ, тогава нашата помощ непременно ще дойде!
Владика Мория
23 декември 2010 г.
Светът сякаш е все същият. Все по същия начин става смяната на годишните времена, дните и нощите. Обаче ситуацията на планетата Земя неуловимо се променя. Ние идвахме. Ние предупреждавахме.
И както преди единствената панацея, която може да ви бъде необходима срещу всички болести на човечеството в сегашния исторически момент, се състои в промяната на вашето съзнание.
Именно: в промяната на съзнанието, а не в това как разбирате изменението на вашето съзнание понякога.
[…]
А ние говорим вече за много фини неща, които са достъпни далеч не за всички. Учението, което даваме, при цялата му привидна простота, е най-сложното Учение, което съществува на земното кълбо в дадения момент. Защото това Учение отваря за вас вратата към Вечния живот. Но само онези, които са способни да усвоят това Учение в цялата му пълнота, ще получат ключовете от вратата, водеща във Вечността. Останалите, вие, които вземате от нашето Учение това, което ви допада, а отхвърляте останалото като ненужна вехтория, от вас ще бъдат скрити не само ключовете, но и самата врата, водеща във Вечността.
Горделивостта, духовната горделивост в това число – ето онова, което движи многото така наречени търсачи на Истината. Те мислят, че притежават мъдрост, която ще им позволи от различните учения и религии да сглобят нещо, което ще им даде възможност за духовно придвижване към Истината.
Не се утешавайте с такава илюзия! Никога досега лекомисленото и сляпо обединяване на различни учения не е водило до какъвто и да е положителен резултат.
[…]
Истината лежи само на няколко сантиметра от ръката ви, ако я поставите на гърдите си в областта на сърцето. И колкото повече се стремите да трупате различна информация и се опитвате да съставите синтез от различните учения, толкова все повече и повече ще се отдалечавате от Истината.
Вие постигате не когато се движите в широчина, а навлизайки в дълбочина.
Можете да ходите на много красиви места, да влизате в храмове, да посещавате градове и музеи. Можете да изхабите за това целия си живот. Но ще бъдете способни да достигнете Върха на Божественото съзнание само тогава, когато се движите в посока към върха.
[…]
Именно отречението. Именно самопожертвованието. Именно безкористното отдаването на всички сили на служение на ближния са способни да ви придвижат по Божествения Път. Но от гледна точка на по-голямата част от човечеството всичко, за което ние говорим, е само красиви лозунги, които те са готови снизходително да прочетат и дори да изръкопляскат.
Ситуацията се нагнетява. И всичко се променя не към добрата страна. Настъпи етапът, когато всеки от вас, който чете тези редове, трябва да реши да рискува и да отхвърли илюзорното благополучие и да дръзне да се катери по голите скали. Само вътрешните бариери ви разделят от Истината.
Владика Мория
26 юни 2011 г.
И това, което човек не може да направи, може да го направи Бог. Дори това, което изглежда невъзможно от гледна точка на човешката логика.
Просто допуснете в съзнанието си Бог и останалото Той ще направи Сам.
Неудобно е да повтарям тези прости Истини. Но суетата и обстоятелствата на вашия живот постоянно скриват от вас перспективите, които ние разкриваме в нашите Послания. Затова буквално всеки ден трябва да се измъквате от тресавището на масовото съзнание и да се устремявате към планинските Върхове на Божественото съзнание. Един ден, пропуснат от вас, ви отпраща седмица назад.
Затова само всекидневната работа над себе си, само всекидневните усилия са способни да променят вас и обкръжаващата ви илюзия.
Не мислете, че всичко ще се промени бързо. Всеки от вас се намира на своя участък от Пътя. И за някого ще е необходимо незначително усилие, за да преодолее превала, зад който се открива изглед към Върха на Божественото съзнание, а за другиго пък ще е необходимо да премине гъстата гора от минали кармични грешки и заблуди.
Затова не се отпускайте нито за минута. Всяко ваше ежедневно усилие, докато се намирате във въплъщение, заменя хиляда години усилия, които прилагате, намирайки се във финия свят между въплъщенията.
Владика Мория
2 януари 2012 г.
По-смело! По-лошо, отколкото е сега, вече е невъзможно да стане. Небожествените проявления много скоро ще бъдат принудени да напуснат вашия физически свят.
И сега, когато се чудите накъде да вървите и към какво да се устремите, аз ви посочвам ясно пътя и посоката на вашето движение.
Единствено завесата във вашето съзнание не ви позволява да разберете моите слова и да усвоите най-простите понятия на Божествения свят.
По-смело се разделяйте с фалшивата празничност и с блясъка на изкуствените светлини. Излезте сред простора на Вселената!
Откривайте далечните светове, покорявайте в себе си ослепителните белоснежни върхове на Божественото съзнание!
Има с какво да се заемете! Сега имате много работа! Започвайте вашето движение напред! Всичко, което ви е необходимо, вече е дадено. Всички ръководни указания са дадени, всички подводни камъни и скрити течения са посочени.
Захващайте се за работа! Напред!
Владика Мория
29 юни 2012 г.
Силата на Светлината предизвиква равно и противоположно насочено действие от страна на силите на мрака. Но веднага щом силите на мрака се проявят, Възнесените Същества имат право да приложат сила за неутрализиране на противоположните сили.
Несъвършенството, което все още цари в света, не позволява да се мине без жертви и кръвопролития.
Нивото на съзнание на хората засега не дава възможност да се върви по по-уравновесен и мирен път.
Владика Мория
29 юни 2013 г.
Възлюбени, Бог винаги ще се погрижи за Посланика! Посланикът се намира под моята лична защита и покровителство. Но ще имате ли вие в това и в следващите въплъщения друга възможност да получите Служение?
Запомнете веднъж завинаги – не вие оказвате услуга, когато служите на нашия Посланик, а ние и нашият Посланик ви оказваме чест, позволявайки ви да служите на Братството.
Тази истина, както и много други Божествени истини, вие обръщате с главата надолу.
Обаче има Божествен порядък и има Божествен Закон. И както и да се опитвате да избегнете Божествения Закон, той продължава да действа постоянно.
Най-важното, което постигаме при всяко предаване на нашите Послания – това е отделянето на зърното от плявата. С цялата очевидност можем да съдим по постъпките, които правите при приближаването на Божествените енергии към вас, на коя страна в действителност заставате.
Владика Мория
27 декември 2013 г.
Да, не всичко се получава. Да, количественият превес все още е на страната на противоположните сили.
Обаче ние не преставаме да ви повтаряме, че Победата ще бъде на страната на силите на Светлината! Защото това е Законът на тази Вселена!
Вие трябва всяка минута и всяка секунда от вашия престой във въплъщение да осъзнавате вашата връзка с Бог. Единствено в този случай вие получавате неуязвима защита от Светлината!
Единствено в този случай можете да напредвате към вашата победа!
Ако хленчите и търсите причините за вашите неуспехи вън от вас, вие никога няма да постигнете победа.
Всички причини за вашите неуспехи и поражения се намират вътре във вас.
Когато отслабва вашата Вяра, когато губите връзка с Духа си, вие ставате уязвими за противоположните сили. И червеят на съмнението и унинието прониква във вашето съзнание и неминуемо води до пораженчески настроения.
Затова всеки ден неуморно поемайте отговорност за съдбата на света!
Всеки ден поддържайте бойна готовност и преданост към Бог!
Аз зная, че противоположните сили прилагат най-коварни прийоми. И ви казвам, че вашата защита и вашата неуязвимост се състоят в запазването на връзката ви с Бог.
Колко часа през деня мислите за Бог?
Колко дни в седмицата посвещавате на молитвени бдения?
Колко дни в годината вършите делата на Бог и Владиците?
Трябва като счетоводители да започнете да пресмятате времето, което в живота си отдавате на Бог и Владиците.
И тогава ще ви стане ясна причината за вашите поражения и неуспехи.
Владика Мория
29 юни 2014 г.
Аз ви казвам, че трябва да се измъквате от застоя и тленността на обкръжаващия ви свят!
Аз ви казвам, че за да стане това, вие трябва да се раздвижите и да започнете да действате!
Препятствията пред вас се намират в полето на вашите кармични проблеми. И вие можете да разплетете кълбото от кармични препятствия само със собствени усилия.
Преди всичко вие трябва да пожелаете да вървите по указания от нас Път.
Затова ще ви е необходима елмазена вяра и преданост.
Тези качества се постигат чрез дълга и старателна работа над себе си с всекидневно многочасово прилагане на духовни практики.
Има много начини да се поддържате постоянно в съзвучие с Бог. Обаче всички тези начини изискват полагане на всекидневни усилия.
Нито един ден не можете да пропуснете. Ако поради леност или слабост пропуснете само един ден от вашата духовна практика, вие се връщате в началото на вашия Път и сте принудени да започнете изкачването отново.
Никакви отстъпления!
Никакви угаждания на егото си!
Ако сте стъпили на пътя на Служение на Братството, няма да имате нито почивни дни, нито отпуски!
Повечето ги плаши дисциплината. Много от вас смятат, че Владиците прекалено много изискват.
Аз ясно ви посочвам Пътя, който води към спасението на душата ви.
Но аз не мога да преодолея този Път вместо вас.
Владика Мория
27 декември 2014 г.
За Бог е възможно абсолютно всичко!
Обаче ние сме принудени да се съобразяваме с вашата свободна воля. И не можем насила да ви накараме да вървите по еволюционния път на развитие.
Ние можем да влагаме своите усилия и да ви убеждаваме, но не можем да ви принуждаваме. В това се състои нашата разлика от многото други учители и техните представители, които се появяват тук и там на планетата.
Вие знаете, че ние като Учители на човечеството постоянно оказваме помощ и постоянно даваме нашето Учение в продължение на безброй хилядолетия.
Но вие също така знаете, че вашият свят е двойствен свят. В него присъстват както Доброто, така и злото, както Светлината, така и мракът. И всеки от вас може да се убеди в това, ако се огледа внимателно около себе си.
Действително този свят представлява смес от различни противоположни проявления. И само благодарение на даваното от нас Учение за различаването, Учението за Доброто и злото и Учението за Пътя на Посвещенията онези души, които избират еволюционния път на развитие, са способни буквално за едно въплъщение да се измъкнат от оковите на илюзията.
Ние ясно сочим Пътя. Ние помагаме на всички, които ни молят за помощ и подкрепа.
Но не можем да ви помагаме против вашата воля и когато ни критикувате, критикувате и нашия Посланик.
Възлюбени, цялото Учение се дава с чувство на дълбока Любов и Състрадание към човечеството на Земята. А да усвоите това Учение можете само с чувство на безусловна Любов към Бог и Владиците.
[…]
Законът гласи, че всичко, което ви се случва, причината за всичко, което се случва с вас в живота, сте вие самите, вашите минали избори и постъпки.
„Каквото посееш, това и ще пожънеш.”
Затова всички мъдреци във всички времена са водили борба единствено със своите недостатъци и несъвършенства. Те много добре са разбирали, че на по-съвършеното съзнание съответства по-съвършен обкръжаващ свят.
Така че този свят, в който се намирате сега, е отражение на вашето несъвършено съзнание.
И няма смисъл да търсите виновните извън вас за това, че сте обградени от несправедливост.
Ако разглеждате живота си от гледна точка на едно въплъщение, рядко можете да проследите как се променя всичко, което ви заобикаля, когато съзнанието ви се променя. Трябва да бъдете много откъснат от суетата мъдрец, за да разберете онези понякога неуловими промени, които се случват около вас.
Обаче ако вярвате в Бог и в Мъдростта на Неговия Закон, тогава разбирате, че раждането ви в определени условия вече съответства на натрупаните от вас духовни постижения за цяла поредица от ваши предишни въплъщения.
Ако твърдо сте решили да следвате Божествения Път независимо от всякакви външни условия, въпреки всичко, което съществува във вашия свят, тогава вашите всекидневни усилия в 100 процента от случаите ще окажат на душата ви неоценима помощ.
Владика Мория
21 юни 2015 г.
Цялата енергия в тази Вселена принадлежи на Бог.
Бог и само Бог може за няколко мига да промени всяка ситуация в света.
И само Законът за свободната воля, която ви е дарена от Бог, пречи да се извършат позитивните промени в света. Нито Възнесените Същества на Светлината, нито Самият Бог могат да ви помогнат, ако обръщате гръб на помощта и сте забравили дори името на Бог.
Отново и отново ви напомням – всичките ви проблеми и всички проблеми на обществото ви са свързани само с това, че вашата цивилизация се е откъснала от Бог.
Във ваша власт е да получите толкова щастие, толкова Любов и толкова Божествена енергия, колкото може да издържи вашето същество.
Единственото препятствие е вашата карма, онази негативна енергия, която се намира между вас и Бог, състояща се от грешките, направени от вас в миналото вследствие нарушаването на Закона на тази Вселена.
През последните десет години ние давахме Учение, което съдържа подробни препоръки за това как да преодолеете грешките от миналото и да постигнете състояние на вътрешно щастие и покой.
Обаче сега настъпи етапът, когато вие трябва да покажете, че сте усвоили нашето обучение.
Вие трябва да проявите устременост и настойчивост в заниманията си с духовните практики.
Вие трябва да покажете как сте усвоили нашите Послания и дадените от нас милости и възможности.
Владика Мория
23 декември 2015 г.
Има наши ученици във всяка страна. И чрез тях ние можем да оказваме въздействие върху ситуацията в света.
Ние се радваме, че настъпи времето, когато можем да използваме този наш резерв. Именно сега настъпи времето, когато единствено с помощта на вътрешната мощ на малцина може да се промени ситуацията в света на глобално равнище.
Е, пожелавам ви успех!
Винаги помнете, че външното се определя от вътрешното. Затова ако достатъчен брой индивиди успяват да запазват вътрешен покой и хармония, чувство на радост и любов в какъвто и да е външен хаос, ситуацията в света може да се промени към по-добро буквално за броени години.
Обаче не бива да забравяте, че в състояние на хаос ситуацията може да се промени също толкова бързо и в лошата посока.
Затова не трябва да се отпускате!
Иска се пълна готовност!
Пълна съсредоточеност върху Висшето.
Вътрешното определя външното.
Именно сега настъпи времето на вашата работа за благото на еволюциите на планетата Земя!
Запазвайте вътрешен баланс дори тогава, когато целият свят ще се руши.
Нито една душа, избрала Божествения път, не може да пропадне!
Щом правите избор в полза на Бог, всички Небесни Същества на Светлината застават в защита на вашата душа, каквито и да са външните обстоятелства.
Владика Мория
22 декември 2016 г.
Възлюбени, от всяко положение Бог винаги може да намери онзи изход, който ще съответства на еволюционния път на развитие.
Противоположните сили удържаха победа.
Прекрасно!
Това е привидна победа.
Невъзможно е да се победи Бог.
Всяко действие против Бог ще доведе до многократно усилено действие, насочено срещу този, който прилага сила.
Управляващия елит се отказа от Божествените принципи на ръководство на обществото?
Провъзгласено е постигането на безсмъртие в смъртно тяло?
Провъзгласен е приоритет на материалните ценности над духовните?
Прекрасно!
Законът действа неизбежно и безпощадно.
Всичко, което се е откъснало от Бог, няма да може да съществува кoлкото и да е голям историческият период от време!
Колкото повече се проявяват силите на мрака, толкова по-близък е техният край.
Как ще стане това? Позволете да не ви отговоря на този въпрос.
[…]
Вие не можете в днешно време да си обезпечите лично спасение, без да оказвате помощ на човечеството като цяло.
Няма да ви стигне бала за преминаване в Царството Небесно.
Затова гответе се за работа.
Обединявайте се!
Запретнете ръкави!
Именно сега се иска самопожертвователност заради спасението на човечеството!
Именно във вашите ръце се намира сега спасението!
Не чакайте подробни инструкции!
Започнете работа незабавно!
Учителя Мория – герой в романа на Конкордия Антарова „Два живота”
В тази последна трета част на публикацията за Учителя Мория ще приведа откъси от романа на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова „Два живота”, в които Махатма Мория е представен най-ярко.
Най-напред нека отново споделя малко информация за четирилогията. В този забележителен роман за първи път в художествена форма са представени ярки и дълбоки образи на Великите Учители на човечеството. За първи път в роман, предназначен за широк читателски кръг, с огромна любов е обрисуван техният самоотвержен труд за общото благо на хората, за разгръщането на духа на човека. Според свидетелства на К. Е. Антарова книгата е записана при общуване с действителния автор чрез ясночуване – начина, по който са създадени „Разбулената Изида” и „Тайната Доктрина” на Елена Петровна Блаватска. Единството на Източника на тези книги е напълно очевидно. Повествованието (с изключение на втора част) се води от името на младия Льовушка Т., тоест от името на граф Лев Николаевич Толстой. И Лев Толстой, и мнозина от другите главни действащи лица са изобразени в следващото си въплъщение – след познатия на всички ни техен реален живот на Земята. Наред със самата Блаватска, прототипове на героите са нейният приятел и съратник полковник Хенри Олкът, режисьорът Константин Станиславски – учител на Кора Евгениевна, композиторът Сергей Рахманинов и още редица изтъкнати световни учени, творци, обществени дейци.
Не времевата рамка обаче е важната; затова и тя е едва загатната, така че е невъзможно да бъде точно определена. Не прототиповете са важните; затова те само се намекнати. Основното в този шедьовър е художественото изображение на Учителите от Духовната Йерархия като живи хора с техните живи вдъхновяващи действия, с техните живи окриляващи послания. Именно затова всеки читател – заедно с Льовушка и останалите персонажи – сякаш намира самия себе си в книгата, сякаш израства духовно, преминавайки стъпка по стъпка през житейските уроци, през грешките, стремежите и възторзите си.
Създаден за много кратко време в страшните години на Втората световна война, ала написан на живия сочен език на великата руска литература от ХІХ век, мащабният труд на К. Е. Антарова не е бил подготвян за публикуване. Той е бил предназначен за сравнително малкия кръг хора, на които тя е можела да се довери.
Досега романът „Два живота” е издаван само в Русия. България е първата страна – и засега единствената, в която четирилогията излиза в превод.
Още няколко бележки.
Извадките от романа ще обхванат три публикации.
Включвам ошрифтяването по оригинала, тъй като то е важна част от посланията в творбата.
Неизбежно е извън контекста доста пасажи да са сравнително неясни и не напълно разбираеми. Целта обаче е да събудя интерес как са представени Учителите в едно художествено произведение.
Последно: в романа Учителят Мория се появява с имената Али, Али Махомет (така е в оригинала), старшия Али – за разлика от Али Махмед, младия Али, негов племенник.
І том, гл. 1, с. 10 (нататък само с числа: І, 1, 10)
Веднъж, докато скитах разсеяно от магазин на магазин, внезапно изтръпнах като от електрически ток и неволно се озърнах. Втренчено ме гледаха абсолютно черните очи на много висок мъж на средна възраст с гъста къса черна брада. А до него стоеше необикновено красив младеж и сините му, почти виолетови очи ме гледаха също така втренчено.
Високият брюнет и младежът бяха с бели чалми и пъстри копринени халати. Осанката и маниерите им рязко се отличаваха от всичко наоколо; мнозина от минувачите подобострастно им се кланяха.
Двамата отдавна вече се бяха насочили към изхода, а аз все още стоях като омагьосан, без да имам сили да преодолея впечатлението от тези чудни очи.
[…]
І, 1, 14
- Е, хареса ли ви племенницата ми Нал? – чух внезапно над мен непознат металически глас.
Трепнах – от изненада дори не разбрах веднага въпроса – и видях пред себе си необичайно високата фигура на старшия Али, който, смеейки се, ми протягаше ръка. Машинално поех тази ръка и почувствах някакво облекчение – от гърдите ми дори се изтръгна въздишка и по ръката ми потече топла струя енергия.
Мълчах. Струваше ми се, че никога досега не бях държал в ръката си такава длан. Отвърнах с усилие очи от изгарящите очи на Али Махомет и погледнах ръцете му.
Той държеше с две ръце ръката ми. Ръцете му бяха бели и нежни, сякаш не ги ловеше слънце. Дългите тънки пръсти завършваха с овални, изпъкнали, розови нокти. Все пак цялата му ръка, тясна и тънка, артистично прекрасна, подсказваше за огромна физическа сила. Струваше ми се, че очите му, мятащи искри от желязна воля, бяха в пълна хармония с тези ръце. Можех лесно да си представя, че във всеки миг, стига Али Махомет да захвърли меката си бяла дреха и да грабне меч, ще видя смъртоносно поразяващ воин, боец.
І, 2, 28
Изкушавам се за малко отклонение. Това е портретът на Венецианския Учител, Чохана на Трети Лъч; в романа – Флорентинеца, също и лорд Бенедикт. (Б. м. – В.П.)
В дъното на салона край вратата за съседната стая стоеше Али Махомет с непознат за мен много висок човек в бели дрехи и чалма. Златиста брада, огромни тъмнозелени, много красиви очи, леко загоряло лице. Човекът бе много строен и млад, двайсет и осем-трийсетгодишен, и правеше впечатление с изключителната си красота. На ръст бе малко по-нисък от Али, но бе значително по-широк в раменете и необичайно пропорционален – истински средновековен рицар. Неволно си го представих в доспехите на Лоенгрин.
І, 3, 50
Зарадвах се на възможността да поговоря най-сетне с Али Махомет и поехме към вътрешността на градината. Ние със старшия Али вървяхме напред. Отначало чувах далече зад себе си стъпките на Флорентинеца и младия Али. Но щом свърнахме в алея с гъсти платани, обкръжи ни тишина, нарушавана само от птиците и цикадите. В тази част на парка вече нямаше цветя. Срещаха се не само дървета с невероятно грамадни корони и колосално дебели стволове, но и с изумително обагрени листа и цветове. Особено привлякоха вниманието ми кленовете с абсолютно черни листа и розовите магнолии. Чудните големи бледорозови цветове така нагъсто бяха отрупали дърветата, че те изглеждаха като огромни розови яйца. Ароматът бе силен, но нежен. Неволно спрях, поех с пълни гърди дъхавия въздух и забравил всички разкъсващи ме мисли, възкликнах:
- О, колко прекрасен, колко удивително прекрасен е животът!
- Да, дете мое – тихо каза Али. – Обърни внимание на тези растящи редом дървета. Черните кленове и до тях розовите магнолии – и всички заедно, макар и при такъв ярък контраст, живеят в пълна хармония, без да нарушават стройната симфония на вселената. Целият живот е редуване на черни и розови перли. И непълноценен е онзи човек, който не умее спокойно, мъжествено и с вярност да носи своята огърлица на живота. Няма такива хора, чиято огърлица на живота, състояща се от низ обикновени сиви дни, да съдържа само розови перли. Във всяка огърлица се редуват всички цветове и всеки свързва бисерите си с конеца на собствените си духовни сили, носейки всичко у себе си. Вече не си момче. Дойде мигът и ти да проявиш своите чест, мъжество, вярност.
І, 6, 78
Сине мой – започваше писмото. – Ти доброволно избра своя път. И този път е любовта и верността към онзи, когото ти сам прие за брат-баща. Не се поддавай на съмнения и колебания. Не погубвай делото си с отрицание или униние. Бодро, леко, весело бъди готов за всяко изпитание и носи радост на всичко около теб. Ти тръгна по пътя на труда и борбата, затова утвърждавай, винаги утвърждавай, а не отричай. Никога не мисли: „Няма да стигна”, а мисли: „Ще успея.” Не си казвай: „Не мога”, а се усмихни на детинското в тези думи и кажи: „Ще превъзмогна.” Изпращам бонбони. Имат ободряващо действие. И когато ще ти е необходимо да събереш всичките си сили или ще те оборва сънят особено в задушни помещения или при случай на люлеене в движение – глътни едно от тези бонбончета. Не злоупотребявай с тях. Но ако някой от другарите ти, а най-вече сегашният ти спътник, помоли да подежуриш да поспи, пък ти си изнемогнал, спомни си за моите бонбони. Бъди винаги бдително внимателен. Обичай хората и не ги съди. Ала също така помни, че врагът е зъл, не дреме и навсякъде ще иска да се възползва от твоето объркване или невнимание. Ти избра онзи път, където героизмът на чувствата и мислите живее не в мечтите и идеалите или във фантазиите, а в делата на сивия делничен ден. Стискам ти ръката, така приеми бодростта и енергията ми… Ако някога загубиш мира в сърцето си, спомни си за мен. И нека този бял паун бъде за теб емблема на мира и труда за благото и щастието на хората.
ІІІ, 1, 12
В романа И. или Илофилион е Учителят на Пети Лъч Иларион, а сър Уоми – Учителят на Втори Лъч Кут Хуми. (Б. м. – В.П.)
И. ме водеше по някакви далечни пътища, разбрах, че иска да ми даде възможност напълно да дойда на себе си. Изведнъж дори ми стана смешно: нима И. си мисли, че съм предишният Льовушка, че в някакъв процеп на съществото ми е могло да заседне раздразнение?
- Мой скъпи И., отдавна вече съм способен да чета писмата си; главата ми е в пълен порядък. Нима можете да предполагате, че днес бях раздразнен? Вече забравих как се прави това – весело погледнах в лицето И. на светлината от ярко светещите звезди.
- Знам, че за теб стана невъзможно да се дразниш, Льовушка, и ако така дълго те водя из парка, то е само заради това в първата си нощ да влезеш в тукашния дом на Али в пълно равновесие на силите и чувствата. Ние сме в Общината на Али. Всеки от нас, идвайки тук, вече е преминал кръстния път на живота. Ала не всеки, който го е преминал, е могъл да достигне до този дом. Тук ще видиш само онези, които са просветлени в страданието си, които са разбрали, приели и благословили своите обстоятелства, които са пожелали да живеят, служейки на човечеството, мислейки за общото благо. […]
Влязохме в къщата, качихме се в стаите си и аз се разделих с И., за да прочета насаме писмото на Али.
Приятелю, братко и мили сине!
Няма разстояние и условно разединение за онези, чието сърце гори с неугасима любов. Няма смърт за онези, чието съзнание е разкрило на човека неговата жива Вечност, която той носи в себе си.
Днес ти влезе в моя дом на Изток. Влез в него не като гост, не като приятел, а като равноправен член на моето семейство. Всички, които ще срещнеш там, са твои братя и сестри, следващи пътя на труда и усъвършенстването.
На теб ти е дадено повече, отколкото на много от тях. Ти притежаваш силата във всеки момент да виждаш и чуваш и мен, и Флорентинеца, и Ананда, и сър Уоми. И. ще те поведе към висшите степени на знанието, като постоянно ще помага за развиването на психическите ти сили. Ти ще владееш силите в себе си и външните сили.
Какво е необходимо от твоя страна, за да върви работата успешно и да разгърне в теб всички сили на творческия дух?
Необходима е твоята вярност. Какво представлява верността на ученика към своя Учител? Това е вечно единение с неговия труд и пътища. Ако ти покажеш героично напрежение на силите и мисълта, ще се слееш с бурния пламък на творчеството на твоите Учители. И Вечността ще разкрие в теб всичките ти таланти. Но верността ти е единственият ключ към цялото знание.
Живей леко, безстрашно и свободно. Които не съумеят да живеят така своя ден, за тях знанието е затворено, дори да се престъпили прага на Общината. Можеш да живееш сред съвършени хора – и все пак да виждаш само външните им маниери. Можеш да живееш сред такива несъвършени като теб самия, но стремящи се към радостта и съвършенството на хората, и да виждаш в тях капка от огъня на Вечността. И тогава ти ще се стремиш да не разтревожиш с нищо тази капка огън в другия човек, а да ѝ донесеш помощ, за да може тя по-леко и по-просто, по-високо и по-весело да се превърне от капка в буен огън. Повтарям, нито Общината, нито хората, нито природата с нейната красота няма да предоставят ключа към такъв път на никого. Ключът е в теб самия, в твоята вярност. […]
Приеми, приятелю, бодрото стискане на ръката ми и върви през живота в проста доброта. Щом само добротата стане всекидневен, привичен двигател на живота ти, ти ще съумееш да започнеш и завършиш всяка среща в радост и мир.
Вярвай ми – всичко, което трябва да постигне човек в срещите си, е да започне и завърши всяка от тях в мир, милосърдие и доброта.
Времето – седемте години, за които споменах, което ти се струва сега цяла вечност, – ще отлети като един миг. И напускайки гостоприемния покрив на Общината, ще се уверяваш сам, че още не се чувстваш в състояние да отидеш в практическия живот, за да строиш на хората пътища към общото благо и мира.
Но… за всеки има негов момент от съвременността, негов момент на творчество, негов момент на развитие и действие на героичните сили.
Който бърза – не пристига. Който изостава и се бави – намира смъртта. Кураж, приятелю. Ти започна добре своя път – продължавай го по същия начин. Ако в минута на раздвоение имаш нужда от помощта ми, твърдо и уверено мисли за мен, зови името ми „Али” и аз ще ти отговоря незабавно. Приеми моя поздрав и мир,
твоят приятел Али Махомет.
ІІІ, 7, 149
По-долу Льовушка чете дневника на брат си Николай, съдържащ наставления на Учителя Мория. (Б. м. – В.П.)
„Моето раждане – четях по-нататък – стана неотдавна, макар че вече съм на двадесет и четири години. Ако сега ме попитат на колко години съм, бих отвърнал: година и седем месеца. Всичко, което бе в моя живот дотогава – всичко е покрито с мъгла. Всичко бе преддверие на живота, а разбрах Живота едва след като се родих за втори път преди година и седем месеца.
Сам се питам: все пак какво особено се случи? Съвсем нищо. Заблудих се в планините, срещнах планинец в усамотеното му жилище и останах да изчакам внезапната снежна виелица.
Това бе епизод, с който е изпъстрен животът на всеки. […]
Когато се събудих през нощта, пред мен стоеше индус.
Какво мога да кажа за него? Очите му пронизваха, човек можеше да ги определи като горящи въглени. На моето сърце, непознаващо до този момент страха, този непознат внушаваше страх, граничещ с пълната парализа на тялото.
Не можех да помръдна нито един крайник, нямах сили да извикам, не можех да реша въпроса кой е пред мен: Бог, дявол или видение на собствената ми фантазия. Мълчанието на това необикновено същество продължи минута, която ми се стори вечност, минута, която спря биенето на сърцето и ритъма на дишането ми. Изнемогвах и съзнавах, че умирам от някаква притискаща ме светлина.
Непознатият внезапно се усмихна, вдигна ръка с дланта към мен и у мен сякаш се вля силата на бушуващата зад прозореца фъртуна. Озарено от усмивката, лицето на непознатия ми се стори като лице на Бог и не можех да проумея какво у него приех преди минута за дяволска, смачкваща ме сила.
Под въздействието на погледа му и жеста на голямата му, смугла, прекрасна ръка в мен се вливаше и вливаше някаква сила, разтърсваща цялото ми тяло от главата до краката. Тази сила ме пронизваше като електрически ток.
Струваше ми се, че целият съм обхванат от пламък, сърцето ми се разширяваше от радост. Тази радост приближаваше гърлото ми, изпълваше целия ми мозък и си мислех, че сега, в тази минута, ще литна в екстаза на неведомо блаженство.
„Сине мой – чух гласа на непознатия. – Ти търсиш знания. Ти жадуваш отговори на изгарящите те въпроси: има ли Бог? Какъв е Той? В какво е Той? Как са Го постигали онези, които са писали и говорили за Него?
В този момент ти си в Бога и Бог е в теб. Сега цялата вселена ти се откри не защото си постигнал висотата на своите познания. А защото чистотата на сърцето ти, чистотата на живота ти в обикновените действия на делничния ти трудов ден ти помогна да приемеш радостта на божествената сила и да се слееш с нея.
Ако човек не живее в леност, мъчейки се да я нарече съзерцание, ако той се стреми да излива обикновената си доброта във всички дела и срещи, ако е готов да поеме върху себе си сълзите и скърбите на ближния, ако той е успял да развие поне в нещо своята вярност докрай, ако търсенията му на Бога не са били лична жажда за съвършенство, а са носели на хората безкористен труд, мир и отдих – човек е влязъл в онази степен на духовна зрялост, когато ние, индусите, казваме: „Готов ли е ученикът – готов е и Учителят му.”
Днес не аз дойдох при теб, а отговорих на постоянния ти зов. Защо можах да приближа към теб и силата ми не те изгори? Защото сърцето ти е чисто. И пламъкът, който пробудих в теб сега, е твоят пламък, той не изгори тялото ти, не изведе духа ти отвъд границата на земята, а закали цялото ти съзнание в ясност и сила.
Всеки летящ миг от земния живот не е обикновеният живот на плътта и духа, слети в една земна форма. Това е частица от онова Вечно Движение, което е влято като частица от творчеството във всяка земна форма. И затова няма друг път към освобождението на човека освен неговия обикновен ден на труд, където и да живее човекът. […]
Колкото по-ясен ти е в твоето просветено сега състояние животът на цялата вселена, живот, чийто пулс ти чувстваш да бие горещо, равно и силно в сърцето ти, толкова по-ясен ти е и пътят на любовта през делничния ден на труда към този Живот, който Сам се труди във всичко и във всички.
Досега ти имаше една задача: сам да откриеш и разбереш. Сега задачата ти се усложнява: не единствено за себе си трябва да откриеш и разбереш, а трябва да станеш слуга на огромен кръг хора, за да пробудиш у тях съзнанието, активността, силата и стремежа към труд за общото благо. […]
По пътя, който ти търсиш, не може да има спирания. Разкрепостявайки се в човека, силата, движеща вселената, му дава възможност да се труди, да се труди и да се труди. Понякога болен човек – тревичка по своите физически данни – много години влачи за общото благо каруца с такъв товар, че на наблюдаващите отстрани им става страшно. А на него самия животът му му изглежда прост и лек, понеже той не разбира живота на земята, без да се включи в труда и живота на своя народ. […]
Върви през деня си в мир и чест. Пази целомъдрие и чистота и ще стигнеш до живота в кръга на онези, които преди теб са стигнали до самосъзнанието, че са частица от Единния Живот, единица от цялата вселена.
Твоят път е път на служене на Бога в човека. Твоят труд е пътят на знанието, приложено в любовта и труда на обикновения ден.
Внезапно почувствах, че силата, онази огромна сила, която току-що ме изпълваше, ме напусна. Мястото, където стоеше непознатия, бе празно.”
ІІІ, 7, 159
Втора част дневника на Николай, съдържащ наставления на Учителя Мория. (Б. м. – В.П.)
„Ти си изпълнен с клокочещи мисли от вчерашните ми думи. Ти не схващаш как можеш да поздравяваш във всяка текуща среща Истината, влязла при теб в една или друга временна форма. Много срещи са ти отвратителни. Отвратителни са ти гуляите на другарите ти, вечните им карти, караниците им и дребнавите им интереси.
А между другото ти нито веднъж не ги осъди. Напротив, успя да бъдеш толкова безпристрастен към всеки от тях, че всички войници и офицери постоянно идват при теб с въпросите си, избират те за съдия на честта и се надяват да получат облекчение на своята мъка и недоумение.
Всички, дори отявлените скандалджии, които още отначало се стремяха да те обидят или изплашат, се отдръпваха смирени след опитите им да те предизвикат на лична свада. Твоята храброст ги лишаваше от всички поводи за разправии, а силата на любовта ти към човека караше всеки да си тръгва от теб с уважение към теб и дома ти. Мнозина си тръгваха със съзнанието, че са спечелили приятел. Други си отиваха смирени, трети в недоумение, но никой не отнасяше желанието да повтори скандалните прояви.
Преодолей сега разбирането, че само любовта и Бог са единствено прекрасни. Най-лошото, което ти се струва такова, не е нищо друго, освен същата тази любов, само че зле насочена у човека.
Любовта на крадеца към златото е все същата любов, лежаща под бремето на предразсъдъка на ненаситността и алчността. Любовта на мъжа към жена си, любовта на майката към децата е същата любов, която няма сила да развърже здравите ленти на любовта си и да види Бога в човека зад границата на личния предразсъдък „мое” семейство.
Премини в разширеното си сега съзнание в други форми на разбиране на заобикалящите те живи временни форми на хората. Във всяка среща, във всяка от тях прочети своя урок на деня, разбери една задача: онзи, който е дошъл при теб, той е главната и най-важната ти работа. Онова, с което си зает в даденото „сега”, то е първо по важност, на него отдавай цялата пълнота на силите и чувствата и не оставяй някакви части от духа и разума за по-нататък.
Вървейки през деня, носи безкористност в делата, мир и отдих на трудещите се редом с теб. Ти водиш целомъдрен живот. Води го и занапред. Но ако мислиш, че целомъдрието като такова, като самодостатъчна сила може да въведе човека във високите пътища на живота, ти грешиш. Това е само едно от събираемите, от многото събираеми в духовния живот на човека, което води към хармония и освободеност, но само по себе си няма цена.
Ако човек е пълен с предразсъдъците на разединението, цялото му целомъдрие няма да го помръдне от мястото му в стремежа му към съвършенството. И обратно, ако човек търси общуване с Учителя и няма сили да застане на пътя на целомъдрието, всичките му опити да премине във високо духовно сливане с Учителя ще си останат замърсени опити, винаги заплашващи да попаднат в обърканите кръгове на астралния план.
Не се замисляй за по-нататък. Приеми за даденото „сега” задачата и урока на целомъдрието като необходимо за теб към днешния ден звено от самообладанието, водещо към хармонията.
Няма нищо неизменно в пътя на ученика, всичко тече и се променя в единствената зависимост: развитието на творческите сили на човека ученик го води към съвършенството, където неговото самообладание и хармонията му са първоначални основи.
Те образуват верността на ученика към Учителя, те карат да расте равновесието на духовните му сили. Но, повтарям, те се движат и няма нищо мъртвостоящо в живота на небето и земята. Силите на духа у човека се движат и го довеждат до безстрашието.
Всички твои мисли, които те водеха към радостта, бяха мисли, изтъкали мост от теб към мен. Ако сърцето ти мълчеше и единствено здравият смисъл те водеше по земята, ти нямаше да можеш да стигнеш до този миг, когато ме виждаш пред себе си.
Отсега нататък всички твои срещи имат само един смисъл: да прочетеш твоя собствен урок, да ти разкрият какво ти е пречело да започнеш и завършиш срещата в радост.
Характерът на ученика не може да се създава така, както го създава еснафът. Еснафът търси най-големите външни успехи. А ученикът търси най-добрите мисли в себе си, за да напълни с тях сърцата, които са влезли в съприкосновение с него в дадения летящ миг.
Поривите на мозъчните центрове не се побират в духовното движение и не водят към самоусъвършенстване. Те представляват само пътя към озарението и вдъхновеното творчество. Но сами по себе си не представляват двигатели на духа.
Ето защо неграмотни хора могат да бъдат мъдреци и да се окажат с цяла глава над милионите учени, постигащи само онова, което може да се докаже геометрически, физиологически и с други материалистически способи. Но там, където работата опира до материята на духа, тоест до интуицията, там твори само сърцето. Затова оттук нататък не търси в книгите отговор на своите въпроси.
Чети книгата на собствения си живот, живей според Евангелието на собствения си трудов ден и ще постигнеш всички йоги на света по твой – невъзможен за другиго – път.”
ІІІ, 7, 181
Трета част от дневника на Николай, съдържащ наставления на Учителя Мория. (Б. м. – В.П.)
„В нашата последна беседа ние с теб говорихме за пътищата на ученичеството, за това, че няма леки пътища, че винаги и във всички области на творчеството усъвършенстването се удава на човека с голям труд. И колкото по-високо се издига човек в творчеството си, колкото по-широк става хоризонтът му, колкото по-надалеч вижда пътя и възможността за постигане на успех, толкова по-ясно осъзнава и безпределността на съвършенството, и малката степен на постигнатото от самия него.
Това е присъщо на всички истинно надарени. На всички творящи, а не „майсторящи”, на всички вдъхновени, а не въртящи се във вихъра на лъжлива екзожерация (Така е в оригинала. Най-вероятно терминът идва от exaggerate (англ.), преувеличавам. Тоест става дума за лъжливо преувеличаване, пресилване, раздуване. – Б. пр.) и стараещи се да представят своята пламтяща от патос примитивност на духа, плътта и сметкаджийството за истинско творчество на огъня на вдъхновението.
Ала сред всички трудни пътища на ученичеството има три пътя, където трудностите са толкова големи, че могат да вървят по тях само онези избраници, които сами стоят вече на границата на съвършенството.
Първият от тези пътища е пътят на любовта.
Вторият – пътят на скръбта, и третият – пътят на ясновиждането.
Виждам на лицето ти огромно изумление. Струва ти се, че именно тези пътища, свидетелстващи за висока степен на духовно съвършенство, трябва да бъдат по-леки от другите. Сега ще разбереш в какво е особената трудност на всеки от тези пътища и какво трябва да победи в себе си всеки човек, за да върви по тях.
Път на любовта – в смисъла, както си го представят хората, – не съществува. Човекът, който си въобразява, че той е разбрал какво е любовта, е разбрал само едно: Милосърдието е безкрайно, пощадата не познава граници и отказ, така че за всичко, което е направил, той ще получи индулгенция не само от Римския Папа, но и пълно всеопрощение от живите небеса.
Еснафът не изоставя надеждите си, че ще го „измолят” светците, към които той е свикнал да се обръща в молитвите си. Но какво представлява молитвата, как да се подготвиш за нея, за това не само не е мислил, но дори не е и предполагал тази необходимост.
Той отлично знае как да се приготви за ядене, за сън, за сериозен разговор, но към молитвата отношението е едно: бързо кръстене, още по-забързано мърморене или гръмко ридание и дълго мърморене, и… необходимият за „светеца” ритуал е изпълнен.
Представата на еснафа за хората, вървящи по пътя на любовта, се свежда до изисквания към тях. Без всякакво стеснение хората отиват при учениците, изсипват им целия кош с боклуците си от рода на сълзите заради обидено самолюбие, свадите, недостига на средства и така нататък и биват много обидени, ако срещнат не разперени обятия и погалване по главата, а спокойно отношение към техния период на объркване. Та нали са дошли там, където са длъжни да ги изслушат и утешат!
Намирайки се на стъпалото на само-, а не на човеколюбието, те не могат и да си представят какво е прочел в тях ученикът, който отдавна вече е преминал от степента на самолюбието в истинското човеколюбие. Без да я виждат сами, без да я съзнават в себе си и загубили чувствителност към тази мътилка на смъртоносния поток на егоизма, живеещ в тях и около тях и който те са вмъкнали в жилището на ученика, хората са дълбоко уверени в правотата си и си тръгват раздразнени, наранени в гордостта си заради онази мнима студенина, която са срещнали в отговор на своята „откровеност” в жалбите и стоновете.
Всеки един от учениците, вървящи по пътя на любовта, десетки пъти в трудовия си ден се натъква именно на такива срещи. Като скъпоценни перли сред купчина тор той открива случаите на истинска мъка, където с цялата си любов бърза да освободи и отвори на човека собствените му очи за съкровищата на неговата жива Любов, която той носи в себе си. […]
Как си представяш, приятелю, с каква устойчивост трябва да бъде хармонията на такова същество? Що за сила трябва да носи в себе си такъв ученик, за да понася ежесекундните удари на насрещните аури и да не се пречупва от дисхармонията на срещите?
Не съществува такава сила на волята. Има само една сила: неразривното сливане с целия Единен Живот. И тъй като в ученика на пътя на любовта вече е победено всичко от самолюбието и гори с непремигващ огън всичко от човеколюбието, то никакви удари и атаки на егоистичните аури не могат да разрушат хармонията му. Неговият дух е огън. И всички усилия на злите, цялата мътилка и жалби на търсещите земни блага и благополучие, но твърдящи, че търсят Светлината и пътищата ѝ, не могат не само да го загасят, да го накарат да помръкне, но дори и да разлюлеят пламъка му.
Такъв е духът на ученика на Любовта. Но плътта му – живееща по законите на земята обвивка, – нерядко бива раздробена, страда от тежки болести, попивайки в себе си злобните и раздразнени огньове на срещнатите.
Сред всички ученически пътища има много случаи на заболявания на плътта. При пътя на любовта те са по-често. Само малцина, особено подготвени от Владетелите на кармата за задачите на служенето на човечеството в течение на вековете, могат да държат в подчинение плътта и минават урока си на вековен труд в пълно здраве. Но те и са възпитавани иначе и са пазени от висшите начини на знание, които ти не можеш да разбереш в този момент на развитието си.
И така сега ти е ясно, че пътят на любовта не е сантиментална коленопреклонност пред едни или други грехове или беди на хората. Не е утеха със захарни бонбончета за плачещи бебета. А е велика мисия на помощ за разповиване у всеки от ближните на неговите страстни пелени, увиващи с мръсни и мрачни пластове живите частици на Единния, живеещ в човека.
Пътят на любовта би бил непоносимо мъчение и би довеждал до мигновена смърт всеки ученик, ако в самия ученик още можеше да живее дори капка от егоистичното „аз”.
Но лицето на любящия се озарява от усмивката на милосърдието навсякъде, където той може да попие в себе си мътната вълна на плачещия ближен и да пробие плътните му обвивки до самото сърце, за да влее там капка от своята Светлина. И никога за плътта на ученика не минава безнаказано преливането на духа му в друго сърце. При всяка от такива срещи той поема в себе си – в нервите си, в кръвта си, в сърцето си – потока от мръсотията и скърбите на срещнатия. Тежката им отрова и смрад остават в тялото му, облекчавайки срещнатия човек.
Освен тази тежест пътят на любовта има и още един труден аспект. Очите на духа на ученика отдавна са прочели до дъно всички рани на човека. Отдавна са разбрали сред мигащите и пушещите му огньове всички негови възможности, цялата правда и цялата лъжа, цялото величие и цялата дребнавост на неговото същество, а приказливият тъжител все още се разплисква на всички страни, стремейки се да се покаже колкото се може по-чист и по-възвишен, да опише по-образно страданията си.
И тук ученика го спасява пълната му невъзможност да усети нещо като раздразващо или възмущаващо начало.
Ученикът на любовта вече не може да се движи и живее по законите единствено на земята и нейната човешка, тясно разбирана земна справедливост. Той е като жива единица на Движещия се Живот – живее по световния закон на Целесъобразността.
В други моменти, когато еманациите на хората правят чашата на ежедневния труд на ученика прекомерно тежка и духът му страда под тях не по-малко от плътта, към ученика винаги бърза да помогне един от най-близките до него Учители, дори той и да не е личният му Учител или поръчител.
Тези мигове на особено натежала чаша винаги са нова степен по пътя на ученика към Светлината и съвършенството. Какъвто и да е пътят на ученика, където и както той да се движи в службата си на ближните, тези мигове на мъчително преминаване на степените на съвършенството неизменно съпътстват всички ученици. […]
Пред всеки ученик на лъча на Любовта стои не само драконът на съмненията, но още и драконът на добротата.
Обикновено според еснафските понятия „добрият”, тоест фалшиво добрият, въобще не може да премине портата на изпитанията, водеща към пътя на ученичеството. А истински „добрият” по общите понятия няма да победи портата, водеща към лъча на Любовта. Той ще победи дракона на скептицизма и съмненията, но ще спре пред дракона на добротата.
За да носиш чашата любов през сивия ден, трябва да носиш в сърцето си и да преливаш в делничните си действия не простата еснафска доброта и дори не обикновената истинска доброта, необходима във всеки лъч, а онази доброта, висшата, добротата-Мъдрост.
По какво се различават тези две доброти? Какво е присъщо за всяка от тях? И двете са действие на милосърдието. Ала там, където обикновената доброта ще търси възможности да утеши и успокои, висшата доброта ще прочете целия път на човека: неговото вчера, неговото сега, неговото утре – и ще търси най-активния способ да пробуди в човека енергията му за възприемане не само на земните факти, но и връзката им с двата плана, с целия Живот, с Вечността.
Висшата доброта на пътя на Любовта е конгломерат от такт, радост, самоотверженост и енергия, които събуждат силите на човека. Духът на доброто кипи като вряла вода в чашата на Любовта му. И колкото по-освободен е духът му, колкото повече са аспектите на Единното движение в организма му, толкова по-ярко – с всички цветове на дъгата – се прелива духът на неговите творчески сили в чашата, създавайки впечатление за кипяща, огнена течност.
Добротата на лъча на Любовта би могла да се нарече доброта на предвиждането. Понеже ученикът, който я носи, за един миг вижда целия път, по който може да се насочи духа на срещнатия към мир и самообладание, чете възможностите на силата и мъдростта му и… рядко глади по главицата, а по-често грабва бича и гони от сърцето на срещнатия плахостта, предразсъдъците на самолюбието, разсича ограничеността на духовните му хоризонти.
Прониквайки в светая светих на човека, ученикът на любовта разкъсва нишките на дребнавите жалби само като твърдо посочва на човека следите от раните, които той сам си е нанесъл със собствените си предразсъдъци. Те са се натрупали като планини от боклук около него. Ако човек може да прозре и разбере, че седи в обръч от предразсъдъци, които сам е създал, той оценява, приема и благославя своите обстоятелства. И връзката му с ученика на пътя на Любовта се установява за векове напред. Той тръгва смирен и преминава – рано или късно – в духовния план, където се живее в два свята. А ако дребнавостта го смаже, сърцето му, което се е разтворило за миг към Светлината, и поривът му на свята радост помръкват и срещата угасва като фитил в кадящо масло. И до новата скъпоценна, действена среща могат да минат векове.
ІІІ, 12, 259
Станислав Бронски е основен герой в третия и четвъртия том на романа. Негов прототип е руският режисьор, актьор и педагог Константин Станиславски. (Б. м. – В.П.)
Когато приближихме заветната врата на стаята на Али, вкарах ключа в ключалката, отворих широко вратата и видях на прага сияещите огнени знаци.
- Виждате ли огненото писмо, приятелю мой? – попитах Бронски.
- Не, Льовушка, изобщо не виждам никакви писмена, но нямам сили да се мръдна напред. Краката ми сякаш са залепнали за пода и самият аз като че съм налят с олово. Няма да мога да победя земното притегляне и няма да вляза в светлината, която сияе зад вратата. Вървете сам, скъпо мое момче, аз ще стоя тук като на караул и ще ви чакам, колкото и да останете там. Вярвайте ми, ако трябва дори да умра тук, изтощен от силата на тази невероятна тежест, няма да мръдна от мястото си. Ще ви чакам. Ако ми се случи да умра край тази врата, предайте на И. моя благослов за него, верността и благоговението ми пред него. Вървете, чувствам, че след няколко минути ще падна.
Макар и много глух, гласът на Бронски звучеше ласкаво, от него лъхаше мир и все така нещо детинско. Казах му:
- Ето какви думи горят тук, Станислав:
Само мъжественият, верният докрай
и умеещият да мълчи за тайната на своя път
може да влезе тук.
Над вратата горе сияеше:
Влез, пътнико, който не се уплаши от тежкия товар.
Влез, учи се, бъди благословен. Тръгни си оттук
с ново знание и го приложи към творчеството си
така и там, и по такъв начин, каквито ще ти подскажат
дарбите ти да се приспособяваш и интуицията ти.
Помни, пътнико, че на ученика не се дават знания,
за да лежат в бездействие напразно. А се дават,
за да може той, разбирайки и отчитайки здравия смисъл на земята,
да ги носи на нея. За да посреща в тях всеки свой ден
като чудното щастие да преживее своето „днес”
като благословен ден на мъжеството, мъдростта и единението
с трудещите се на небето и земята, в неугасимата любов
на Великата Майка.
Видях мярналото се за миг, усмихнало ми се лице на Флорентинеца и чух гласа му, заповядващ ми да подам ръка на моя брат.
Обърнах се към Бронски, подадох му ръка и попитах добре ли е разбрал и запомнил всичко, което му преведох, защото надписите още горят и мога да ги прочета втори път. Опирайки се тежко на ръката ми, той отвърна:
- Разбрах и запомних. Сега ми е значително по-добре и ако ми позволите да се опирам на ръката ви, ще мога да вляза в стаята.
Словата угаснаха, влязохме в стаята и приближихме към масата на Али. Настаних Бронски в кресло до масата и докато отварях капака ѝ и разтварях книгата, което умишлено правех бавно, артистът идваше на себе си. Но все още четях по лицето му объркване от невероятното изумление. Помълчах малко край отворената книга и най-накрая той каза:
- Готов съм, четете, Льовушка.
ІV, 26, 259
В четвъртия том на романа в сюжета се включват Владетелите, Велики Учители на човечеството от най-древни времена. Един от тях работи в лабораторията си с Льовушка. (Б. м. – В.П.)
При тези думи моят Учител ме премести на друга маса до най-далечната от нас стена и накара да загори кула със съвсем различна форма, завършваща с петоъгълна звезда, може би с малко по-малки размери.
- Беше ти дадено нагледно да се убедиш, че няма смърт, а съществува само пътят на вечния живот и вечния труд. Разгледай още и пътя на вечното усъвършенстване на отделните хора… Великите Учители, управляващи с помощта на цялото Светло Братство усъвършенстването на всички хора на Земята, са седем. Това са само главните етапи, неизбежни в еволюционното движение за всяко човешко съзнание. Целият свят е разделен на седем най-големи сектора. И с неугасим планетен Огън във всеки сектор гори негова си кула. Кулата обхваща в своя сектор не само духа на хората, но и духа на всичко живо – одухотворено и неодухотворено, изразявайки се със съвременната терминология, което се движи активно или относително спрямо Земята.
Ти вече знаеш, че не само на Земята, но и в цялата вселена няма такива места, където да цари абсолютен покой. Всичко се движи независимо от това възприемат ли чувствата ти това движение или не. Сега ще видиш една от кулите на земната вселена и там ще различиш онези светлинни лъчи, които окото на физическия ти проводник обикновено не може да възприема.
Владетелят ми подаде в ръката някаква стъклена като че ли пластинка, обясни ми, че седя на стол, който не провежда енергията на Огъня, строго ми заповяда да не се движа и да не изразявам с никакви възклицания чувствата си, дори и нещо да ме порази.
Концентрирах цялото си внимание. Владетелят удари с малкото, но вероятно много тежко чукче по самата кула. Посипаха се снопове най-разнообразни искри, многоцветни и с много форми, стените на самата лаборатория изчезнаха за мен и отново започнах да виждам цялата вселена и да се осъзнавам слят със Светлината ѝ. Видях – не мога да кажа надалеч, понеже за мен разстоянието и времето изчезнаха, – кулата, горяща с бял огън на Земята и потъваща в огън в небесата, цялата залята плътно от трептяща Светлина. Големината ѝ надминаваше всички човешки представи. Кавказкият Елбрус, който бях виждал неведнъж, беше просто мъничка брадавица в сравнение с гигантската бяла кула.
Втъкани като неголеми лъчи в мощното бяло сияние, сред могъщия бял огън светеха прозрачни ивици и кръгове на син, зелен, жълт, оранжев, червен и виолетов огън. Ама какви лъчи бяха това! Никога не бях предполагал, че лъчите на светлината могат да горят в такова огромно количество! Бих могъл да ги сравня само с онези огньове в разноцветните високи чаши, които бях виждал върху масите-престоли на И. и Франциск. (Франциск е друг Учител, един от най-прекрасните герои в романа. – Б. м., В.П.).
- Вгледай се внимателно – каза Владетелят, докосвайки темето ми. – Може би ще видиш някого, когото добре познаваш.
Зрението ми още повече се проясни и видях образа на Али в гигантски размери, сякаш оглавяващ самата кула. От изображението му, потъващо в белите огньове на кулата, на огромно разстояние, доколкото очите ми можеха да обхванат, се разпространяваше сияние. То се лееше като лъчи и на огромни кръгове, чиито вибрации бяха съвършено прекрасни. Многочислени подчинени и съподчинени на Али прозрачни духове стремително се носеха по всички посоки на лъчите, внасяйки навсякъде действеност и хармония.
Колкото по-близо до Земята се спускаха светлите сенки, толкова по-тъмни и по-плътни ставаха кръглите им очертания и накрая съвсем близо до Земята те се разполагаха като устойчиви канали, през които се вливаха и разпределяха по безбройни точки мълниите на мислите на Али, вдъхновяващи хората творци, изработили в духа си дарбата на мъжеството и силата. Всички мисли на Али, летящи към Земята, имаха вид на сияещи, пленителни, с най-разнообразни форми прекрасни мълнии.
- Ти виждаш Владетеля на силата на земната вселена, като непосредствени слуги на когото ние живеем сега на Земята. Затова и Учителят И. ни нарече Владетели на силата. Този велик самоотвержен слуга на Истината започва първия кръг на нашето освобождаване. От неговия лъч на силата на всеки от вас ще бъдат дадени дарби и просветление, с което оттук ще отидете в света да помагате да се създаде неговата нова раса, чийто водач и пазител ще бъде този слуга-гигант на Истината. В този лъч живеят онези трудещи се на Земята, чиито вярност и любов са достигнали неразрушима сила и са станали непоколебими. Само такива същества могат да издържат огъня на мощната му мисъл, летяща на Земята като изпепеляващи мълнии.
ІV, 27, 282
Слязох от дивана и се поклоних до земята пред престола на Владетеля, молейки Великата Майка да ми помогне да се превърна в достоен слуга на хората и да изпълня волята на Единната Истина, обичайки – да побеждавам, и обичайки – да сътворявам единствено Нейната воля.
Владетелят ме завари в това положение, вдигна ме от земята, притисна ме здраво към себе си и каза:
- За цялото време на съществуването ми на Земята Истината не бе възвестила още на никого своя избор чрез огнено писмо над тази чаша. А тази чаша – несътворена от мен, ала получена от мен от стоящите по-високо от мене, – е на еони години. Само истинно смиреният и ясно осъзналият мястото си във вселената можеше да получи тук указанието на Огъня. То е равносилно на второ кръщение, кръщение с Дух и Огън. Така че върви по пътя, братко мой, посочен ти тук. Бъди смирен докрай и разбери в смирението си, че ти си Божи избраник. Помни: тежък е пътят на всеки пророк. А пътят на пророка, възвестяващ Новото Евангелие – двойно по-тежък. Да си тръгнем сега оттук, от тази „Светая Светих”, но погледни пак към стената, до която спа, може би ще ти се открие ликът на Владетеля на силата, покровителя и защитника на всички вървящи в пълна вярност докрай в неговия лъч на силата. Великото милосърдие на този Учител на силата не познава граници; и само слабите духом възприемат този вожд като суров. Външната му суровост е защита именно за онези слаби, които нямат сила да понесат неговата мощ. Понеже и силата на Милосърдието трябва да бъде посрещана от силата на мъжеството на човека, за да бъде разбрана.
Прегръщайки ме, Владетелят ме заведе до дивана. Той дръпна тежката завеса до възглавницата и аз видях на бялата стена сияещ чуден портрет на Али. Той стоеше в целия си гигантски ръст като жив. Черните къдри се измъкваха изпод белия тюрбан, в ръцете си държеше проблясваща чаша, точно същата като върху престола на Владетеля, само че с малко по-малки размери, с пенеща се в нея огненобяла течност.
Това бе онзи Али, който се разхождаше и беседваше с мен в своя парк; същият Али, когото бях видял в алеята в К. на пира в неговия дом; най-накрая същият онзи Богочовек, чийто лик блестеше от висините на бялата кула. И... същевременно това бе друг, нов Али, когото никога не бях виждал, и дори не можех да предполагам, че на лицето му може да лежи такъв израз на ликуваща радост, щастие, любов, кротост и на онази божествена доброта, която бях видял на лицето на Великия Учител Иисус. О, колко прекрасен беше той! Неволно паднах на колене и прошепнах, свеждайки се към земята:
- Славославям Твоето име, Али, посланико на Бога! Слава на всеки, който дори без да Те познава, произнася с надежда и любов името Ти.
Владетелят ме вдигна, изтри с дъхава кърпичка леещите се по лицето ми и незабелязвани от мен сълзи на благоговение и каза:
- Научи истинското име на този велик слуга на Бога, Неговия воин на силата. Казва се Мория и отсега нататък го наричай така, когато се обръщаш към него. Този покровител на всичко творящо няма да изостави и теб по пътя и като доказателство за милосърдието и помощта му за теб той ти показа тук своя лик, който не е виждало още нито едно човешко око. Твърдо проумей: няма чудеса, има само степен на знанието. И съобразно тази степен всеки вижда онова, което духът му може да види.
Той ме изведе от стаята и ние отново влязохме в лабораторията, преминавайки през вътрешния тунел.
Не бих могъл точно да опиша какво стана с мен вътрешно. Но в мен отново се извърши някакъв прелом. Да не говоря за това, че зрението ми стана съвсем ясно. Виждах през всичко без помощта на Владетеля, виждах горящите кули, цялата дейност в тях, целия Живот, движещ се в разнообразни форми и живеещ във форми без движение. Отново бях слят с цялата вселена, с нейното Творящо Начало. Аз бях в Него, То бе в мен.
И в същото време точно съзнавах, че бях само мъничко колелце от Вечното Движение, хармонично вплетено в Него, със запазване на пълната самостоятелност на мисленето, движението, трудоспособността. В тази тясна връзка с всичко аз бях отделна, свободна точка на съзнание. И моята свобода бе именно онези лекота и пустота на сърцето, за които ми бе говорил отдавна и често И.: живеех освободен от страстите, от личните привързаности.
ІV, 28, 292
Събудих се рязко с чувство на такава сила, радост и щастие, каквито, струваше ми се, още не бях изпитвал. Колкото изнемогващ, смъртно уморен и безсилен бях внесен тук от Владетеля, толкова гигантски силен се чувствах при събуждането си. Тъй като времето бе изчезнало от живота ми, не можех да си дам сметка колко е часът сега, утро ли е или вечер, ден или нощ. Не знаех също колко време съм спал, а още по-малко се ориентирах колко дълго се намирам изобщо във владенията на Владетелите на силата.
Бързо скочих от дивана, след като по асоциация си спомних как ме бе поразил някога скъпият ми приятел Венецианеца, надигнал се мигновено, гъвкаво, като котка след непробудния си сън във вагона. Благослових онова дивно време, когато нищо не знаех за Венецианеца, а живеех, спасяван, обласкаван и утешаван, край приятеля си Флорентинеца, изпратих му благоговейното си приветствие и погледнах към стената до възглавницата на дивана, надявайки се да видя там дивния портрет на Али-Мория, който така ме порази първия път със сиянието на щастие и мир, с които аз самият бях препълнен сега.
На стената се стелеше мъгла, закриваща лика на Мория; но пронизващият му поглед ме достигна дори през тази завеса. Този път възприех мълнията на очите на Мория като лъч на радост. Сърцето ми се разтвори още по-широко за щастието, още по-ясно разбрах Божествените слова: „Звучаща радост”. Паднах на колене, в порив на любов и благодарност протегнах ръце към портрета и възкликнах:
- Мория, Мория, Мория! Молих Живота да се спаси всеки, който с вяра и надежда произнесе името ти. В този момент с радостта на сърцето си те благославям, Велики Учителю, за онези думи, които ми каза край езерото, на мен, жалкото, нещастното момче, каквото бях за всички. Тъкмо твоята любов, както и любовта на Венецианеца, както милосърдието на И., ме подхванаха и ми помогнаха да изляза на пътеката, където видях радостта и щастието върху лика ти, разбрах радостта и щастието да живееш за благото на хората. Да бъде благословено Светлото Братство! Да се отворят пътищата на радостта да се живее и твори за всички, при които ме праща Великата Майка. О, Мория, бъди ми пример и вечен спомен как трябва да се науча на едно: да забравя за себе си и да мисля за другите.
Благославяйки името на моя божествен приятел, се поклоних до земята пред стелещата се на кълба мъгла, скриваща портрета му. Когато вдигнах глава, ме гледаше очароващото лице на Мория, устата му щастливо и ласкаво се усмихваше, чашата в ръцете му блестеше с всички цветове на дъгата и тихият глас заговори сякаш направо в ухото ми:
- Кураж, сине мой. Огненото писмо ти каза: „Човекът върви, носейки Новото Евангелие, понеже е станал сила.” И там, където ти застана на пътя на силата, там пътят ти се пресече с моя. Никой не върви сам, а най-малко онзи, който носи на хората нов завет. Малко са обаче хората, които приемат без уговорки в монолитна вярност новия завет към съвременността си. Мнозинството се старае чрез компромиси да примири новото слово със старите предразсъдъци. И при тях се получава халат от старо вехто зебло с нови ярки кръпки. Те не чувстват това уродство, не страдат от дисхармонията, защото понятията им за хармонията са детски. Не са устойчиви; и те не живеят чрез Вечното, влагайки в Него целия смисъл на текущото си сега. Страда от бурите и отрицанието на тълпата най-много онзи, който е донесъл нов завет на земята. Невежото човечество предлага на вестоносеца на небето разпятие на кръста, награждавайки го вместо с благодарност и радост с презрение и вулгарни насмешки. Кураж, сине мой. Пътят ти се пресече с моя – ще тръгна с тебе, носейки силата си като помощ за теб. Възлагам чашата на моята сила на главата ти и отсега нататък, където и да бъдеш, каквото и да правиш, както и да вървят и където и да водят твоите пътища, навсякъде съм с теб. Призовавай името ми и помни: всеки твой труд – Аз го споделям, във всяко дело на деня – Аз съм твой сътрудник. Никой не е сам и ти най-малко от всички, макар и само нищожна част от съвременниците да приеме плодовете на твоя подвиг. Обединявайки се с хората, важно е да помниш едно: не личността на хората и нейните изтерзани остатъци да събираш от земята, а да караш да се топи – със силата на своята устойчивост и радостна вярност – личността на срещнатия човек. Да пробуждаш в него мира и мислите за Вечността; да изтриваш границите на условното и да го съединяваш във високото благородство не само със себе си единствено, но толкова много мир и удовлетворение да пролееш в сърцето му, че той сам да може да приеме срещаните от него хора в братските си обятия, водейки своето братство с тях от Единния в себе си и в тях. Приближи към олтара. Онези, които Истината изпраща като Свои вестоносци, Тя ги закалява в единение с Нея. Моята любов ще ти бъде поръчител и помощ в твоя последен разговор с Владетелите на Божествената Сила.
