Отново трябва да ви върна към бележките си преди първата публикация в тази поредица.
Текстовете за св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец ще са разделени на две части.
В първата след кратко животоописание, ще представя източниците, благодарение на които знаем за праведния живот и богоугодните дела на отшелника. Предпочетох такъв подход, вместо да правя някаква компилация от многобройните данни в мрежата, с които читателят сам може да се запознае.
Във втората част ще поместя част от житието на светеца, написано от българския патриарх св. Евтимий Търновски, както и извадки от Завета на св. Йоан Рилски.
Разбира се, нека да започнем с общоизвестното. Св. Йоан Рилски е най-почитания български светец. Всички ние го приемаме за наш небесен закрилник и покровител на българския народ. Той е патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския манастир „Свети Йоан Рилски“.
Светецът е роден в село Скрино край Дупница. Смята се, че това се е случило през 876 г. До 25-годишна възраст св. Йоан Рилски е пастир. След това отива в манастира „Св. Димитър“, където изучава богослужебни книги, преди да напусне и се отдаде на отшелничество.
След години на премеждия, лишения, смъртни опасности, отдаден на пост и молитва, светецът стига до Рила и се заселва в пещера. Там извършва чудеса и изцеления, придобива широка известност. По-късно заедно с учениците си основава едноименния манастир.
Славата му стига и до цар Петър. Той решава да се срещне със светеца и прекосява България от столицата Велики Преслав до Рила. Св. Йоан Рилски обаче отказва да се срещне с монарха. Царят му изпраща дарове по свои пратеници, но светецът приема само плодовете, но не и златото.
Св. Йоан Рилски издъхва през 946 г. и е погребан близо до манастира. Скоро след това цар Петър нарежда мощите да бъдат пренесени в град Средец. Някъде по това време българският светец е и канонизиран.
През 1183 г. унгарският крал Бела III воюва с Византия и превзема Средец. Той отнася мощите на св. Йоан Рилски в столицата си Естергом (нем.: Гран). Съществува предание, че римокатолическият архиепископ на града заявил, че не е чувал за такъв светец, заради което бил наказан да онемее. Архиепископът поискал прошка пред мощехранителницата и говорът му се възвърнал. След това чудо през 1187 г. унгарците върнали мощите на св. Йоан в България.
През 1195 г. цар Иван Асен I разпорежда мощите да бъдат пренесени тържествено в столицата Търново. През 1469 г. с разрешението на султан Мехмед II и след застъпничеството на мащехата му Мара Бранкович монасите от Рилския манастир върнали мощите на светеца от Търново в основаната от него обител.
Българският народ отбелязва светлата памет на св. Йоан Рилски на 18 август (неговото Успение); на 19 октомври (Пренасяне на мощите на свети Йоан Рилски в град Средец); на 1 юли (Връщане на мощите от Търново в Рилския манастир през 1469 г.)
Символично 19 октомври по стария календар е празникът на българските будители. Тази дата е приемана и за празник на Пренасяне на мощите на свети Йоан Рилски от Средец в Търново през 1195 г.
А сега да се спрем накратко на източниците, от които черпим сведения за св. Йоан Рилски. На отшелника, а впоследствие и манастирски първоигумен е посветена извънредно богата като обем и разнообразна по жанр книжнина. Тя обхваща период от 8-9 века и огромни пространства от Източна Европа, включително Украйна и Русия. Книжовното наследство за небесния ни закрилник включва агиографски (посветени на живота на светци) съчинения, химни, панегирици, чети-минеи, пролози и др. За св. Йоан Рилски са писани пространни и проложни жития, всякакви други малки жанрови църковни форми, легенди, предания. Отделно стои устното народно творчество, прославящо богоугодните му дела.
Агиографските творби за св. Йоан Рилски е редно да започнем с пространните му жития.
Първите две запазени пространни житиета са Народното житие (познато и като Безименно) и Пространното житие от Георги Скилица, византийския книжовник и висш сановник, управител на град Средец по времето, когато мощите на светеца са се съхранявали там. Народното житие е написано преди 1183 г., тъй като в него липсват събитията около нахлуването на крал Бела ІІІ по нашите земи и отнасянето на мощите в Унгария. Пространното житие от Георги Скилица се датира между 1166 и 1183 г. и е писано естествено на гръцки език. Запазено е за поколенията в преписи на превод на старобългарски.
Пространното житие на св. Йоан (Иван) Рилски от Евтимий Търновски е съчинено след 1341 г. Св. патриарх Евтимий черпи сведения за рилския светец от Народното житие и от творбата на Георги Скилица, както и от Първото проложно житие (Стишния пролог).
Както споменах, части от високохудожественото съчинение на св. Евтимий Търновски ще приведа във втората част на тази публикация.
Владислав Граматик, български книжовник от втората половина на XV в., е автор на творбата „Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рилския манастир“ („Рилска повест“). Тя е посветена на пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рила през 1469 г.
Димитър Кантакузин, също български книжовник от втората половина на XV в., чиято писателска дейност е свързана с пребиваването му в Рилския манастир, пише „Житие с малка похвала“ – агиографско съчинение, но същевременно носи жанровите белези и на похвалното слово. От творбата черпим сведения и за Рилската обител, и за мощите на светеца.
Накрая ще спомена за многобройните проложни жития на св. Йоан Рилски. Проложното житие е жанр на средновековната християнска литература, съкратен вариант на пространното житие. Такива жития се четат при богослужението в дните на църковните празници на даден светец. Повече за конкретните проложни жития на св. Йоан всеки читател може да намери в литературата, посветена на българския небесен закрилник.
Следва: извадка от Пространното житие на св. Йоан Рилски от св. Патриарх Евтимий.
