Васил Пекунов

Обширна информация за Учителя Сен Жермен

Тази извадка е допълнение към 5-те текста Учителя Сен Жермен, публикувани на сайта ми.

Както вече бе споменато в текстовете за Учителя Мория, Чохан (Махатма, Възнесен Владика, Йерарх, Ръководител) на Седми лъч, Лъча на Церемониалния ред и Магията,  е Учителят Ракоци, повече известен като Сен Жермен. И той като останалите Чохани на Седемте Лъча работи под ръководството на Духовната Йерархия и съответно на планетарния ни Логос Санат Кумара.

Нека повторим, че това е Лъчът на организационния порядък, на ритуалите, на осъществяването на духовните закони в обществените форми на човешката цивилизация. Именно Седми лъч носи енергиите, свързани с настъпващата (настъпилата) епоха на Водолея. В наши дни той все повече засилва своето действие и влиянието му върху нас нараства. Наричат го и врата към Новата Епоха.

Може би най-популярният или по-скоро най-разпознаваемият измежду Махатмите на Седемте Лъча е Учителят Сен Жермен. Повечето информация за него идва от последното му прераждане. Нужно е да се подчертае, че това са до голяма степен субективни, повлияни от легендирането му свидетелства.

Йерархът на Новата Епоха, на Ерата на Водолея, се появява в своето последно въплъщение през XVIII в. като граф Сен Жермен, свързван с рода на трансилванските князе Ракоци от Австро-Унгария. Загадъчен, тайнствен, приказно богат, на неопределена възраст и сякаш неостаряващ, той общува с монарси и държавници, разгръща дипломатическа дейност, занимава се с алхимия, ясновидство, лечителство. Владее много езици, свири на цигулка и пиано, рисува. Прави научни и технически открития в най-различни области, внедрява нови технологии и изобретения.

Граф Сен Жермен развива активна политическа дейност. Различни свидетелства разказват за негово решаващо влияние върху исторически процеси в Англия, Франция, Прусия, Русия, Персия.

Граф Сен Жермен създава тайни общества, свързван е с розенкройцерите, франкмасоните и рицарите тамплиери, с различни по-нови духовни общности. Елена Блаватска твърди, че „граф Сен Жермен безусловно е най-великият Източен Адепт, който някога се е появявал в Европа”.

След последната си известна инкарнация Йерархът на Седми лъч съдейства сто години по-късно на Владиците Мория и Кут Хуми при основаване на Теософското общество.

През ХХ в. Учителят Сен Жермен е ключова фигура при появяването на Учението на Възнесените владици. Учението се заражда през 1930 г., когато американският минен инженер Гай Балард се среща с човек, който му се представя като граф Сен Жермен, принадлежащ към Братството на Възнесените Владици. В книгите „Магическото присъствие“, „Разбулените мистерии“ и др. Гай Балард, пишещ под псевдонима Годфри Рей Кинг, публикува Учението, предадено му от Сен Жермен.

След 1958 г. Сен Жермен установява контакт с Марк Л. Профет и така се появява вътрешното общество „Пазители на братството на пламъка“ в рамките на духовното движение „Фарът на върха“. Чрез посредничеството на Марк и Елизабет Профет Учителят предава много молитви и медитации, сред които и повелите на Виолетовия пламък.

През ХХІ в. той продължава да изпраща послания наред с други Владици чрез посланика на Великото Бяло Братство Татяна Микушина. Както и при Владиката Мория, тази дейност на Махатма Сен Жермен ще е обект на втората част на настоящата публикация за него.

Дойде ред и на някои от предполагаемите инкарнации на Учителя Сен Жермен. Изложението отново ще бъде много кратко и съвсем не изчерпателно.

Пророк Самуил (XI в. пр. Хр.)

Самуил е библейски пророк. Името му означава „измолен от Бога“. Той е последният от така наречените съдии на Израил. Помазва първия израилски цар Саул, а по-късно и цар Давид. Повече информация за него – в Стария завет.

Платон (V-ІV в. пр. Хр.)

Платон е велик древногръцки философ, ученик е на Сократ и учител на Аристотел. Безсмъртното му научно и духовно дело полага основите и оказва влияние и до ден днешен върху светогледа и духовните търсения на западната цивилизация. Според легендите граф Сен Жермен е говорел за своите срещи с Платон, което може би е подхранвало вярата, че философът е негова реинкарнация.

Свети Йосиф Обручник, мъж на Дева Мария

Всеки желаещ може да прочете за живота св. Йосиф в Евангелията на Новия завет.

Магьосникът Мерлин (V-VI в.)

В многобройните източници за легендарния крал Артур ще намерите и преданията за неговия прочут съветник.

Роджър Бейкън (XIII в.)

Роджър Бейкън е виден английски философ, учен, алхимик. Бил е францискански монах. Повече информация за него – в многобройни достъпни източници.

Христофор Колумб (1451-1506)

Христофор Колумб е великият генуезки мореплавател, открил Америка на 12 октомври 1492 г. Богата информация за него – в още по-многобройни достъпни източници.

Франсис Бейкън (1561-1626)

 Франсис Бейкън е прочут английски философ, държавник, учен, писател. Четири години е бил лорд-канцлер на Англия. Повече информация за него – отново в многобройни достъпни източници.

Може да добавим и други предполагаеми превъплъщения на Махатма Сен Жермен: Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерския орден; Свети Албан, първият християнски мъченик на територията на днешна Англия. И още – далече назад през хилядолетията.

Накрая на тази първа част за Учителя Сен Жермен ще повторя онова, което написах и за Владиката Мория: цялата информация за дейността на Сен Жермен при последната му инкарнация е широко осветена. Онези, които проявяват сериозен и траен интерес, могат да се запознаят сами с всички достъпни източници за живота му тогава, а за делото му като велик Учител на човечеството – от трудовете на Елена Блаватска, Алиса Бейли, семейство Профет, Конкордия Антарова, Елена Микушина.

Откъси от послания на Учителя Сен Жермен, предадени от Татяна Микушина между 2005 и 2013 г.

Ще повторя бележките, които предшестваха втората част на текстовете за Учителя Мория.

Както споменах в уводните думи на тази публикация, имах щастието и духовната радост да бъда част от екипа, който подготвя новото, преработено и допълнено българско издание на „Книга на мъдростта. Послания на Владиците на Мъдростта“ от Татяна Микушина, което скоро ще се появи на пазара. Всички откъси по-долу са по това ново издание в последен стадий преди отпечатването му. 

Подредил съм посланията хронологично. Нека обърна специално внимание, че не всички послания ще бъдат включени в извадката по-долу, както и че представям само кратки части от всяко от тях.   

Датирам отделните послания, но без заглавията им в оригинала, защото невинаги цитираните абзаци са в съответствие с надслова над цялото послание.

Заради по-малкия си обем посланията на Учителя Сен Жермен ще бъдат разделени на две части.

Понякога отделни думи или термини в различните послания са ту с главна, ту с малка буква. Преводачът и редакторите са следвали както вътрешната логика на мисълта, така и оригиналното издание. Последният детайл се отнася и за изписването на някои имена на Учители на човечеството.

Надявам се, извадката, който съм подбрал, да даде поне приблизителна представа на читателя за благословената любов на Възнесените Владици към човечеството и за огромната духоспасителна работа, която те вършат и до ден днешен за доброто на хората и за непрекъсваемостта на нашата еволюция.

Възлюбеният Сен Жермен

25 март 2005 г. 

Аз заложих своето каузално тяло за правото на земните хора да ползват виолетовия пламък. Това беше колосална възможност, която трябваше да подпомогне скока в съзнанието на човечеството. Разтваряйки с този универсален разтворител кармичните натрупвания, вие бихте могли да се изкачите на следващата степен от еволюционното развитие, прескачайки катаклизмите и всевъзможните стихийни и техногенни бедствия и катастрофи.

Но това не стана. Виолетовият пламък бе използван от човечеството не така, както бе планирано от Възнесените Същества. […] В дадения момент милостта на виолетовия пламък действа избирателно и само за индивидите, които могат да използват този пламък, без да нанасят допълнителни вреди на планетата.

Някой трябваше да компенсира загубата, енергийната загуба от неправилното използване на енергията на виолетовия пламък, което човечеството отново допусна. И този някой бях аз. Аз се лиших от огромна част от своето каузално тяло, енергията на което бе насочена да компенсира загубата, нанесена от човечеството при неправилно използване на енергията на виолетовия пламък.

Дойдох да ви кажа за тази жертва, която трябваше да принеса заради вас. Не за да получа съчувствие или подкрепа. Дойдох, за да ви информирам какво е станало. И ако това не беше станало, то тази карма, която е създадена от човечеството с неправилното използване на енергията на виолетовия пламък, можеше да доведе до необратими последици за планетата Земя.

Дойдох да ви съобщя за това тъжно събитие. Но не унивайте. Този свят винаги е изисквал жертви от страна на висшите същества. И подобни жертви са били принасяни винаги, през цялата история на развитието на цивилизацията на планетата Земя.

[…]

Сега мога да ви кажа, че няма никаква по-голяма наслада в тази Вселена от насладата, която изпитваш, принасяйки се в жертва в името на живота, заради спасението на живи същества. Вие също в своя живот принасяте жертви. Всеки принася такава жертва, каквато може да принесе в съответствие с нивото си на развитие, в съответствие с нивото на развитие на своето съзнание. Вие жертвате свободното си време, давайки повелите на виолетовия пламък, жертвате своите навици, своите недостатъци.

Някога ще се издигнете до тази степен на своето развитие, която ще ви позволи да пожертвате част или цялото си каузално тяло за благото на Живота.

Ще ви разкрия, че всички ваши жертви, които вече сте принесли и които ви предстои да принесете, в действителност не са никакви жертви, ако се гледа от позициите на Духовния Свят. Вие жертвате вашата тленна част, но набирате безценен опит, който оцветява вашата монада с чудни цветове.

Получавате точно толкова, колкото давате. Получавате и повече, защото давате тленна валута, която е в обръщение във вашия свят, а получавате безценни нетленни съкровища на Небесата.

И ще настъпи денят, когато ще бъдете готови да пожертвате и тези ваши безценни съкровища, защото сте разбрали, че я няма повече границата, която ви отделя от Бог. Вие вече не разделяте в съзнанието си това, което ви принадлежи, от това, което принадлежи на Бог. Защото сте едно.

И това е състоянието, което трябва да постигнете.

АЗ СЪМ Сен Жермен. Този същият Сен Жермен, когото обичате. Аз зная колко ме обичате. Чувствам вашата Любов. И ви изпращам своята Любов в отговор.

Любовта на вашите сърца, енергията на Любовта е това, което ни е нужно на нас, Възнесените Същества. Вашата Любов за нас е като най-добрата храна на Земята, която може да вкусите.

Ние ви изпращаме нашата ответна Любов. И вие чувствате тази наша Любов като Благодат. Това е най-хубавата, най-висшата наслада, която можете да изпитате, намирайки се във физическия свят.

Това е тайна на алхимията. Това е обмен на енергии между октавите и е план на Бог за човечеството на Земята.

Възлюбеният Сен Жермен

24 декември 2007 г.

АЗ СЪМ Сен Жермен, отново дошъл при вас в този ден!

АЗ СЪМ същият този Сен Жермен, за когото навярно сте чували, защото слуховете за моето последно въплъщение ме надживяха значително. И сега, когато идвам, много трудно ми се удава да залича от вашите глави всички онези измислици и небивалици, които се разказват за моето последно въплъщение на Земята.

За съжаление истината е в това, че на хората им е присъщо да разкрасяват и доукрасяват всичко, което се случва, пропускайки го през призмата на своето собствено възприятие.

Затова трябва да ви кажа, че не всичко, което знаете за мен, е истина, а самата истина е, че по време на цялото си последно въплъщение аз служих всеотдайно на Възнесените Владици, на Братството, на което имам честта да служа и досега. И това е моя отличителна особеност, която се състои в това, че преди всичко служа на Йерархията и се подчинявам на нейните Закони. А едва след това се случиха всички чудеса, за които разказват профаните, предавайки си един на друг тези разкази и измисляйки небивалица след небивалица.

Повярвайте ми, не са възможни никакви ваши достижения, ако не стъпите на стъпалата на Йерархията и не подчините живота си на Великия Закон, съществуващ в тази Вселена. Жалките напъни на мнозина да открият чудодейните сили, без да се разделят нито със своето его, нито с някои от своите многобройни навици, не водят до нищо добро, освен до създаване на карма, която подлежи на отработване, както навярно вече знаете.

Нищо в тази Вселена не се случва произволно. Всичко е подчинено на строг Закон. И само когато напълно се разделите със своето его и с желанието си да получите нещо лично за себе си, на ваше разположение се появяват сили, благодарение на които ще можете наистина да творите чудеса не само на финия план, но и да реализирате тези чудеса на физическия план.

Ето на тази алхимия на творението аз уча моите ученици. И продължавам да правя това и досега.

[…]

Като майстор алхимик аз съм напълно удовлетворен от свършената работа.

Сега бих искал още да спра вашето внимание на един важен момент. И този момент е свързан с алхимията на преобразуването на вашето съзнание. Знаете, че вашият свят е отразен свят. Вашият свят послушно отразява всички мисълформи и образи, които се раждат в човешкото съзнание. Затова, ако постоянно се намирате в съзвучие с Божествения свят, това ще намери неизбежно отражение във вашия свят.

Има хора, които постоянно се намират под въздействието на образите на масовата култура. Такива са голямата част от живеещите на земното кълбо. Единици са способните да генерират висши образи и да носят високи вибрации. Но има закон и той има връзка с това, че нисшите образи имат много ниско енергийно ниво, тъй като те не са наситени с Божествена енергия. И обратно, образите, които носят в себе си Божественото проявление, са толкова наситени с Божествена енергия, че са способни да преобразяват всичко наоколо.

Затова нека ни най-малко не ви смущава привидният превес на силите на Земята в дадения момент. Всичко, което се изисква от вас, е да не се поддавате на влиянието на нисшите, небожествени образци и проявления, да насищате своя живот с Божествени образци и проявления. И Божествената алхимия няма да ви кара да чакате дълго. Повярвайте ми и повярвайте на моя опит от работата по преобразуване на планетата Земя.

Сен Жермен

10 декември 2009 г.

Всичко, което се случва с вас във вашия живот, е обусловено от вас самите, от онези избори, които сте правили в миналото. Всички събития имат своите причини в минали избори и дори в минали некачествени състояния на вашето съзнание. Затова истинската причина за всичко, с което се сблъсквате в живота, се намира вътре във вас, във вашето съзнание. И онези отрицателни енергии, които присъстват във вас, привличат към вас негативни ситуации от пространството. По същество вие сами създавате илюзията, за да я разсейвате след това, срещайки се с нея. Вярно е, че това не винаги ви се удава, често вие пораждате още по-голяма илюзия. И това става само защото неправилно се отнасяте към всичко, което се случва във вашия живот.

[…]

Вие сами създавате в живота си ситуации, които после геройски преодолявате. И Учението, което давам, е свързано с това да се преодоляват тези вътрешни негативни състояния, породени в миналото. В момента, когато всичко ви изглежда безсмислено и безнадеждно, вие просто трябва да си спомните за мен. Просто си представете моя образ, дайте си възможност да се отдръпнете от текущата ситуация.

Аз зная, че когато сте потопени в илюзията и тя ви изглежда толкова реална, е много трудно да си спомните за Владиците, за Учението и за мен. Това е, на което трябва да се научите.

Бог е Велик. Той допуска за всеки от вас собствена илюзия. И една и съща ситуация, в която попадат различни хора, на едни изглежда трагична, за други интересна, а трети изобщо не изпитват никакви чувства по отношение на тази ситуация.

В това се заключава изкуството на преображението, когато вие в своето съзнание сте способни да преобразувате ситуацията. Разбира се, вие не променяте нищо извън вас, но променяте вашето отношение към ситуацията. Вие просто намирате в тази ситуация някакъв положителен момент, после още един. След това за малко отклонявате своето внимание върху нещо, което ви е приятно, и после, когато се връщате към ситуацията, тя вече не ви се струва толкова лоша и безнадеждна. Самата ситуация вече се е променила, защото вие със своето правилно отношение сте я променили. И онази много плътна енергия, която е предизвикала негативната ситуация, в която сте попаднали, е успяла малко да се разреди благодарение на вашите правилни вътрешни действия.

Умейте на всяка ситуация да гледате от положителната страна. Важното е да изберете правилната гледна точка за вашата ситуация.

[…]

Аз преднамерено дойдох да дам това мое Послание сега, в края на годината, когато в северното полукълбо слънцето е недостатъчно и хората са подложени на депресии. Вие трябва да отделяте по-голямо внимание на работата над себе си. Цялото съвършенство вече е заложено вътре във вас. Това е вашата Божествена същност, златото, което лежи в дълбините на вашето същество. Нужно е само да приложите усилия, за да разчистите онези кармични натрупвания, които ви пречат да се възползвате от вашето съкровище.

Вие ще бъдете щастливи! Вие непременно ще бъдете щастливи, ако се ръководите във вашия живот от тези съвети, които ви давам аз и които ви дават другите Възнесени Владици.

Сен Жермен

10 януари 2010 г.

Ние имахме план за Златния Век на територията на Америка. И аз ратувах за осъществяването на този план. Възможно е да сте чували, че дори заложих своето каузално тяло, за да получи Америка, а заедно с нея и целият свят, дара на виолетовия пламък, за да се ускори преобразуването на кармата, която пречи за идването на Златния Век.

И в същото време нашите погледи не престават да са устремени към Русия като страна, притежаваща мощен, но още непроявяващ себе си духовен потенциал.

В края на краищата пришествието на Златния Век е просто въпрос на енергия. Ще бъде ли отделено достатъчно количество Божествена енергия от Великото Централно Слънце, за да се осъществи Златният Век на Земята.

Но, възлюбени, когато отивате в банката да получите кредит, преди да ви дадат парите, банковите служители искат да си осигурят гаранция, че ще върнете кредита. Те искат от вас залог под формата на недвижими имоти или ценни книжа, или още някакви ценности.

Точно такъв закон действа в Божествения свят. Преди да се даде енергията, необходима за създаване на условията за пришествието на Златния Век на Земята, Великото Централно Слънце иска да си осигури гаранции, че тази енергия няма да потъне като вода в пясък за удовлетворяване на прищевките на човешкото его, а ще бъде използвана по предназначение и ще се върне в Божествения свят като сияние на сферите на каузалните тела на човешките индивиди.

Целият въпрос за пришествието на Златния Век се решава на вашето ниво. Ще се намерят ли определено количество човешки индивиди, които са способни да приемат Божествената енергия и разумно да се разпоредят с нея. Досега ние правим опити, тръбим чрез различни посланици и не можем да намерим тези индивиди.

Сен Жермен

9 юни 2010 г.

Повярвайте на мен и на моя опит: нищо няма да се получи при вас дотогава, докато не влезете във вътрешно съзвучие с Божествения свят. Не е нужно да строите Златния Век извън себе си. Необходимо е да изградите Златния Век преди всичко вътре в самите вас. Вътре във вашето същество. За това е необходимо да промените своето съзнание. Нужно е да промените своята вътрешна същност. А онова, което е отвън, извън вас, послушно ще повтаря това, което е вътре във вас.

Колко пъти давахме Учението, че този свят се явява просто отражение на вашето съзнание. И всеки път, когато започнете да правите нещо, вие забравяте тази проста истина.

На нас действително са ни необходими рицари на духа, подвижници, готови да подчинят целия си живот в Служение на човечеството на Земята и на Великото Бяло Братство. Защо решихте, че на нас ни е нужно да се построят определен брой жилища или селища?

Не мислете за външното. Мислете за качествата на вашите души. Външното самò ще се случи, ако вътре във вас заблестят самородни късчета злато, оцветявайки в златисто сиянието на вашата аура.

[…]

Великата идея не трябва да се профанира! Спрете и се замислете. Необходимо ви е преди всичко да седнете на чина и да изучите основите на Божествения Закон. Необходимо е да влезете в обителите на Възнесените Владици и да преминете целия курс на обучение. Трябва преди всичко да се разделите с невежеството и самонадеяността.

Не вие ще строите Златния Век. Владиците ще строят Златния Век. А вие просто ще служите с ръцете и краката си на Владиците. И резултатът от вашето строителство трябва да се прояви отначало под формата на придобиване на добродетели, такива като смирение, покорност, целеустременост.

Сен Жермен

18 юни 2011 г.

Ние вярваме, че сред вас ще се намерят достатъчно индивиди, готови да бъдат в челните отряди, които ще поемат върху себе си ударите и ще ги издържат с чест!

Говоря за неизбежния процес, когато новото съзнание идва на смяна на старото. Отначало то покълва в умовете и сърцата на малцина смелчаци, които се осмеляват да противопоставят на старото мислене новото мислене, на старите образци на поведение да противопоставят новите образци на поведение. И отначало нашите представители на физическия план ще изглеждат като бели врани. Но ние ще усилим всяко тяхно действие, слово и постъпка. Защото един човек, който гори за осъществяването на идеите на Златния Век за планетата Земя, е способен да запали сърцата на много хора около себе си.

Необходими са ни светлоносци, готови да се пожертват, да пожертват всичко, което имат, за прокарването на новите идеи и новия начин на живот, който неизбежно ще дойде на смяна на стария начин на живот.

Включвайте се в работата по преобразуването на живота на планетата Земя върху основата на Божествените принципи и Богоръководството!

Та това е толкова просто, възлюбени!

Просто се иска желание от ваша страна и ние ще ви изпълним с недостигащата решимост!

Иска се само малко устрем от ваша страна и ние ще ви изпълним с енергия и сила!

Иска се проява на любов и състрадание към хората, които се нуждаят от любов и състрадание, и ние ще ви дадем Божествена възможност за преобразуване на обществото!

Има ли сред вас смели и храбри?

Чухте ли със сърцата си моето днешно Послание?

Сен Жермен

30 декември 2011 г.

Идвам да ви напомня, че именно аз съм Йерархът на настъпващата епоха. Затова именно аз дойдох днес, за да ви кажа, че новите енергии, енергиите на настъпващата епоха на Водолея най-накрая изцяло и напълно встъпиха в своите права!

Най-накрая човечеството почти изцяло се потопи в новите енергии!

Това ще ви се стори необичайно и ново. Вие ще бъдете учудени и обезкуражени. Защото всичко ще започне да се променя. Аз дойдох да ви известя, че насъщна потребност на момента е вашата готовност за пред-стоящите промени.

Тези, които успеят да удържат своето съзнание на вибрациите на Радостта, Любовта, хармонията и щастието, ще могат да се насладят на настъпващите промени в пълна степен. Онези от вас, които по старому са настроени към недоброжелателство, съмнения, страх, ще могат в най-близко време с лекота да се разделят с тези енергии от миналата епоха.

Аз дойдох да възвестя началото на Новата Епоха – Епохата на Водолея! И като Йерарх на настъпващата епоха, аз ви подготвям изненада! Тази изненада е за всеки от вас, който се докосне до енергиите, съдържащи се в моето новогодишно Послание! За вас настъпва период, когато едно ваше желание, изказано наум или на глас, желанието да се разделите със старите енергии, ще бъде достатъчно, за да преминете в съзнанието си на друго вибрационно ниво.

Тази възможност е открита именно сега! Именно сега настъпи този Божествен срок, когато ще можете да промените своето съзнание и своя подход към живота. От вас се иска само да озвучите желанието си на глас или да го кажете наум.

Всички Небесни Същества са готови да ви окажат помощ! И аз като Владика, отговарящ за настъпването на Новата Епоха, като Владика, който приема щафетата от миналото, за да се устреми към бъдещето, ще поема върху себе си грижата за вашите души. Още сега, без да се бавите, се обърнете към мен! Ще бъде оказана помощ на всички, които ясно изразят своето желание да се откажат от миналото и да получат новите енергии, енергиите на обновлението, енергиите на устремеността и радостта!

Новата епоха ще бъде характерна с това, че всеки от вас, който пожелае, ще получи възможност безболезнено и почти мигновено да повиши своите вибрации до онова ниво, което е необходимо за качествено съществуване в Новия Свят.

Пред вас се открива възможност да се разделите с миналото! Именно сега!

[…]

Ще ви разкрия една голяма тайна. И тази тайна вие всички я знаете отдавна и без мен. Тайната се състои в това, че вие сами, всеки от вас сам определя вътре в себе си: дали да изпадне в негативно състояние на съзнанието, или да не изпадне. Има моменти, когато вътре в себе си вие решавате: дали да се поддадете на лошо настроение – или не, дали да започнете да осъждате този или онзи човек – или не, дали да се поддадете на обида – или не, дали да се поддадете на скръб – или не.

Това решение вземате вие и никой друг. И когато решавате да се поддадете на старите енергии, те напълно ви завладяват и тогава дори и аз не мога да ви помогна. Затова още щом някаква негативна енергия започне да ви завладява, веднага се обръщайте за помощ към мен. Аз ще ви помогна да извисите съзнанието си! Аз ще ви изпратя моята усмивка и ще ви протегна ръка за помощ! В най-трудния момент от живота ви. Така ние ще можем да преодолеем старите енергии. И тъй като природата не търпи празно място, веднага при всяко негативно състояние на вашето съзнание призовавайте противоположното, позитивно състояние.

Страхът е най-голямото зло във вашия свят. Съвършената Любов замества всякакъв страх. Изобщо, всяко негативно качество може да бъде разтворено с този универсален разтворител. Практически всички негативни енергии около вас могат да бъдат погълнати и разтворени от енергията на Любовта.

Радостта и Любовта идват при вас тогава, когато е силна вашата вяра. Когато в съзнанието си се опирате на Бог и Възнесените Същества на Светлината. Затова ви напомням, че е необходимо постоянно да се обръщате за помощ към мен. Защото сега именно аз съм това същество, на което е възложена отговорността по прехода на съзнанието на човечеството на качествено ново ниво.

Аз и вие, ние заедно, сме способни да извършим чудото, което непременно ще се случи!

Сен Жермен

26 юни 2012 г.

Няма и не може да има място в новия свят за старите енергии, за старото мислене, основано на страха! Затова под въздействието на всепоглъщащата Божествена енергия на Любовта всичко старо изпитва страх. И много скоро целият стар свят ще рухне в безсилие! И новото мислене и новото съзнание ще встъпят в своите права.

Това е Закон! Искате или не искате, приемате ли го със своето външно съзнание или не, новият порядък идва в света!

[…]

Да се променя съзнанието и мисленето – ето какво е важно да се прави сега най-напред! И колкото по-бързо сте способни да преустроите своето съзнание, толкова с по-малко катаклизми и трудности ще се сблъска човечеството в най-близко време. Защото цялото външно неблагополучие е обусловено само от вашето нежелание да се пренастроите и да приемете енергиите на Новата Епоха.

Аз много ясно определих задачите, които стоят пред вас. И сега трябва да отделя още малко време, за да кажа какво ви готви настъпващата епоха.

Когато ви се стори, че сте заобиколени от непреодолим кръг от прегради, именно в този момент трябва да вдигнете глава нагоре и да се обърнете към Бог. Защото за Новата Епоха ще бъде характерно връщането от неверието към вярата, от атеизма към божествеността.

Сен Жермен

24 декември 2012 г.

Точката на необратимост е премината!

Какво означава това за човечеството? Това означава, възлюбени, че не ви застрашава връщане към енергиите, които се изчерпаха по време на предходната епоха.

Вече не ви заплашва онзи кошмар, който преживя човечеството за изминалите 2000 години.

Новата Епоха встъпи в своите права!

И аз като неин Йерарх искам да ви уверя, че човечеството като цяло е готово да осъществи прехода в Новата Епоха чрез промяна на своето съзнание.

Вие недоумявате, защото изглежда, че нищо не се е случило и наоколо всичко е както преди. Това не е така, възлюбени. И смея да ви уверя – а много от вас и сами вече разбраха, че се извърши глобална промяна на енергиите на планетата Земя.

Разбира се, някои от вас не са готови да приемат новите енергии. Мнозина се опитват да се върнат в миналото, където им беше уютно и комфортно.

Но, възлюбени, толкова ли ви беше добре? И не е ли вашата носталгия по миналото просто страх от бъдещето?

Смелостта е качеството, което ви е необходимо!

Радостта трябва да бъде винаги с вас!

Вашето същество трябва да бъде отворено за промените. Нима не ви е интересно да разберете какво ви е подготвила Новата Епоха?

В Новата Епоха няма да има място за такива егоистични прояви като нетърпимостта, порока, омразата, неприязънта.

За Новата Епоха ще бъдат характерни толерантността, свободата и независимостта. Независимостта от външните обстоятелства.

Вие ще можете по-свободно и решително да проявявате своята Божествена природа. Но всичко, което противоречи на Божествения Закон, ще среща все по-големи и по-големи трудности по своя път.

И ако сте привързани към миналото, ако сте свикнали да живеете в страх, ще ви се наложи да се разделите с вашите навици. Незабавно!

Сега ви предстои решително да се замислите над въпроса какво във вас не съответства на изискванията на времето.

Егоизмът във всичките му проявления ще бъде пометен от колективизма, от колективната отговорност за съдбата на света и родната планета.

Страхът, в каквото и да се изразява той, е необходимо да бъде заменен с увереност в утрешния ден и свобода от външните обстоятелства.

Какво може да застане на пътя ви, когато неразривно свързвате живота си с Бог и Владиците, когато Божественият Закон ръководи живота ви?

[…]

Разбира се, старото ще се съпротивлява. Но тези жалки напъни вече не са страшни за основната част на човешкото общество, която все по-уверено и по-уверено ще гледа в утрешния ден!

Жалко, че нашите наставления и ръководство не са достъпни за по-голямата част от населението на планетата Земя. Обаче за Новата Епоха ще бъде характерно мигновеното разпространяване на всичко позитивно, което ще се случва в най-различни кътчета на земното кълбо, в умовете на най-добрите представители на човечеството.

Всичко напредничаво ще започне да се разпространява веднага по цялата територия на земното кълбо не само благодарение на интернет.

Нещо подобно на интернет, само че на финия план на планетата Земя, започва да действа сега!

Това е глобална мрежа за позитивно мислене. Това е глобална мрежа, в която само Божествените принципи и методи ще се разпространяват със скоростта на светлината по цялото земно кълбо.

Вие можете да се включите към тази глобална мрежа незабавно. Сега ще ви дам достъпа до нея.

Потребителското име за вход в мрежата е: Нова Епоха.

Паролата за включване е: Ново Ниво на Съзнание.

Сен Жермен

26 юни 2013 г.

Днес аз дойдох да ви придам импулса на вярата и истинското направление, което сте призвани да следвате.

И така, вземете за образец кодекса на рицарската чест. Има истински идеали, за които вие сте длъжни да се сражавате и от които не можете да отстъпите. Има и фалшиви двойници на истинските идеали.

Когато ми казвате, че не можете да направите различаване, че не можете да определите дали лидерът, който следвате, е истински или лъжовен пастир, вие хитрувате. Вие винаги знаете истината! Вашите сърца са най-съвършеният инструмент за разпознаване във вашия свят. И когато не слушате сърцето си, вие започвате да слушате вашия ум, който винаги ще ви докаже защо е по-удобно и по-безопасно да следвате някого.

[…]

Вие встъпвате в Новата Епоха. Основното качество, което ви предстои да отработите в Новата Епоха, е качеството различаване. За да развиете това качество, не е нужно да посещавате лекции и семинари. Това качество е присъщо на всеки от вас по рождение. Всички вие в детството си сте владеели това качество. Но когато сте попаднали сред фалшивите ценности, които са завладели вашия свят, вие сте се поддали на влиянието на обкръжението и сте започнали да разчитате на вашия плътски ум, а не на сърцето си.

Затова вашата задача е просто да върнете в живота си истинските ценности. Към тези ценности се отнасят чувството за дълг, достойнството, предаността, вярата и любовта. Аз мога да ви изброя много истински качества. Но и вие самите много добре ги знаете. Когато се опитвате да се прикривате зад фалшиви идеали, опитвате се да следвате лъжовни лидери, в душата си вие винаги знаете, че сте на лъжовен път. Защото в този случай вас винаги ви движи користта. Вие се опитвате да получите нещо за себе си. Няма значение какво е това – добро отношение, спокоен и задоволен живот, власт, пари, удовлетворяване на страстите или желанията. Във всички случаи това винаги е нещо, което е против Божествените ценности и истинския Дух на рицарството.

Аз си давам сметка, че пребиваването във вашия свят прави практически невъзможно следването на истинските, Божествените ценности. Защото вашият свят се състои от 90% фалшиви ценности.

Но точно сега аз дойдох да оглавя тези от вас, които са готови да застанат под знамената на Възнесените Владици! Именно сега аз ви призовавам да застанете под нашите знамена като вашия Рицар-Командор!

[…]

Аз съм готов да застана начело на онези от вас, дами и господа, които няма да се побоят да застанат в защита на своите идеали пред многократно превъзхождащите ги сили на противника!

Затова запомнете, моля, вашия кодекс на честта, чиито първи редове гласят, че няма нищо във вашия илюзорен свят, което да стои по-високо и да има по-голяма ценност, от Бог и следването на Неговия Закон.

Изхождайки от това положение, всичко останало ще ви стане ясно и ще придобие друг смисъл.

И самият ви живот е по-малко важна ценност, отколкото Бог и следването на Неговия Закон. Защото отдавайки живота си за Бог, вие получавате вечния Живот. А следвайки кратковременните интереси и увлеченията на илюзорния свят, вие губите душата си завинаги.

Пожелавам ви да застанете на пътя на отстояване на Божествената истина. Точно сега настъпи времето, когато сте длъжни да демонстрирате вашата решимост и вашите убеждения пред лицето на илюзорните сили, които безсрамно ви се смеят в очите и не вярват, че още има хора, за които следването на идеалите е приоритетна задача на живота.

Аз ви призовавам да следвате вашите идеали независимо от всичко! И това се нарича истински дух на рицарството! И това се нарича безсмъртие!

Аз ви призовавам да встъпите във вечния Живот! Аз ви призовавам да вървите след мен – вашия Рицар-Командор.

Ще влезем достойно в Новата Епоха – Епохата на Водолея!

Учителят Сен Жермен – герой в романа на Конкордия Антарова „Два живота”

Както беше и при за Учителя Мория, в тази последна трета част на публикацията за Учителя Сен Жермен ще приведа откъси от романа на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова „Два живота”.

Няколко пояснителни думи преди подборката по-долу. Напомням, че повествованието в първи том на романа се води от името на Льовушка. Негов събеседник тук е И. или Илофилион, чийто прототип е Учителят на Пети Лъч Иларион. В тази си инкарнация И. е грък и разказва на Льовушка за трагичното си детство и за обстоятелствата, при които се е запознал с граф Санжер и племенникът му Ананда (Кон-Ананда). Прототип на граф Санжер в романа е Учителят Сен Жермен, а Ананда е един от главните герои в романа.

І том, гл. 7, с. 103 (нататък само с числа: І, 7, 103)

И. ме прегърна и заразказва историята на своя живот.

Като дошъл на себе си след дълбокия припадък, той видял, че лежи в кръв между приятелите и роднините си. Загинали всички, с които бил свързан от детството си; не знаел къде да отиде, какво да прави, цялото му семейството било убито. Спомнил си, че имал стара бавачка, живееща в планините, недалеч от долината, където бил домът на роднините му. Той обаче не знаел към коя политическа партия принадлежи тя. Може би и тя също като няколкото семейства в долината била убита от своите вчерашни единомишленици и днешни врагове.

Но нямало за кога да размисля. И. се спуснал към морето, изкъпал се, преоблякъл се в чужди дрехи, изгубени или захвърлени от някого на брега, и се потътрил, обливайки се в сълзи, по закътана пътека към другия край на острова при старата си бавачка.

- Няма да ви уморявам с подробности от скиталческия си живот – продължи И. – Накратко, с помощта на старицата и с нейните пари взех параход и тръгнах за Рим, където тя имаше син, способен майстор златар, както тя ми каза. На кораба вероятно щях да умра от мъка и глад, ако не бе ме намерил познатият ви вече Кон-Ананда. Една нощ, докато изнемогвах вече напълно от треската, в полусъзнание чух разговор над мен на италиански език, който знаех добре от бавачката си, по рождение италианка. Млад звучен и прекрасен глас говореше:

- Какво е това? Та тук лежи малчуган!

Другият глас, дрезгав и груб, сякаш насила цедеше думите през зъби:

- Какъв ти малчуган! Това си е цял мъж, смъртно пиян.

Нямах сили, а с цялата си душа исках да закрещя, че не съм пиян, че умирам от глад и студ и моля за помощ. Вече се бях приготвил да умра и сега мярналата се сякаш и изчезваща надежда за спасение ми се стори още една гавра на съдбата с мен. Тежките стъпки се отдалечиха, отнасяйки мърморенето на грубия глас. Мислех, че и другият глас също ще замре надалеч, когато изведнъж нежна силна ръка приповдигна главата ми и горестното „ох!” се изтръгна като стон над мен.

Не можех да отворя очи от слабост. Надвесеният отгоре ми непознат силно завика нещо на спътника си. Онзи неохотно, едва влачейки нозе, отново приближи. Повелителният тон на младия глас, в който се долови непреклонна воля, за миг приведе мърморкото в друго настроение.

- Начаса отивай за носилка и доктор, стар лентяй! Ето как си наглеждал багажа ни в трюма, та не си видял, че тук умира човек.

- Виноват, господарю, този крадльо сигурно току-що се е промъкнал насам. През цялото време проверявах сандъците, всичко беше наред.

- Престани с безсмислените си дрънканици. Какъв крадец е той! Та това е слабо дете! Мигом – носилка и доктор! Или отново ще опиташ бастуна ми.

Къде изчезнаха тътрещите се крака! „Слушам” – произнесе слугата със звънлив бас и така побягна, както и аз не бих могъл, макар че здрав бягах добре.

- Бедното момче – чух над себе си същият проникновен глас. И колко нежен, досущ майчина ласка, беше този глас, той прониза сърцето ми и парещи като огън сълзи се търкулнаха по бузите ми.

- Чуваш ли ме, клетнико?

Исках да отговоря, но от спечените ми устни излезе само стон, не можех да мръдна езика си; той не ми се подчиняваше, сякаш бе мъртво, сухо, изпръхнало, чуждо тяло.

- Ще те спася, ще те спася на всяка цена – продължаваше да говори непознатият. – Чичо ми е доктор…

Но по-нататък вече не чувах, пропаднах в бездна.

Когато се свестих, видях, че съм в просторна светла стая. Прозорците бяха отворени, а постелята толкова мека и чиста. Помислих си, че съм у дома. Паметта бе изтрила всичко страшно, което бях преживял, и започнах да очаквам, че сега ще влезе мама, ще почне ласкаво да ме мъмри за излежаването ми. Тя имаше навик да говори с мен на немски, макар да бе гъркиня. Но нейната майка беше немкиня и тя бе свикнала с този език като със свой роден.

Все така чаках нейното мило „Лолион”, но тя нещо дълго не идваше. Тогава реших да я поизплаша, както правех понякога в ранното си детство, дерейки се с цяло гърло, а тя се преструваше на страшно уплашена, сключваше молитвено прелестните си ръце и много комично казваше на немски:

- О, господин ловецо, крокодилът наистина ей сега ще ме глътне. Моля ви, не губете време за викане, убийте го веднага.

Закрещях, както ми се струваше, с цяло гърло, но се получи много слаб звук, наподобяващ по-скоро протяжен стон.

- Е, ето че той дойде на себе си – дочу се глас зад мен.

- Чичо, вие не сте доктор, а истински вълшебник.

С тези думи към леглото ми се приближиха двама напълно непознати за мен хора. Единият от тях, както, разбира се, сам се досещате, бе Кон-Ананда, когото няма нужда да ви описвам; другият не беше още стар, но бе доста по-възрастен. Приветливото лице, ласкавите кафяви очи и някакво необикновено благородство, маниери, каквито още не бях виждал, веднага ми подсказаха, че това е човек от онзи висш свят, за който пишат в романите, но който е недостъпен за хората от средната класа. Разбрах, че за първи път виждам велможа.

- Е, друже, сега можем да бъдем спокойни, че ще живееш като напълно здрав човек – рече велможата на италиански. – Можеш ли да ми кажеш кой ден сме днес?

Гледах го, без да разбирам абсолютно нищо. Паметта ми още не беше се върнала. Той наля в чаша някаква доста силно миришеща течност и ми помогна да я изпия. Погледнах към лицето на Ананда и, разбира се, не разпознах в него моя спасител. Сънят отново ме надви.

Когато пак се събудих, ми се стори, че край леглото седи женска фигура. Помислих, че това е мама, но този път помнех първото си пробуждане и затова въобще не се учудих, когато видях Ананда.

Не можех да се ориентирам в нищо и механично заговорих на немски:

- Току-що видях мама. Защо си отиде?

- Тя много се умори – отвърна ми той. – Ако не съм ви твърде неприятен, позволете ми да ви нахраня. Макар че, предупреждавам, онова, с което ще ви храня, не бива да се нарича обяд. Докторът е много строг и ви е позволено да ядете само течни каши и плодов крем.

Той ми помогна да седна в леглото, но колкото и внимателно да го правеше, едва не загубих съзнание. Бързо ми даде глътка вино и скоро обядът приключи, ала му се наложи да ме храни с лъжичка.

Животът ми продължи така около месец. И колкото пъти питах за мама, тя все спеше или бе уморена, или бе отишла на пазар. На въпросите ми чия е стаята той винаги отговаряше: „Ваша.” Веднъж попитах защо бавачката ми не идва при мен. Отвърна, че ако ѝ помня адреса, той ще ѝ напише да дойде.

- Как мога да не помня адреса на бавачката си! – възмутено казах аз. – Все едно да забравя адреса на майка си.

И веднага му продиктувах адреса, молейки още утре тя да ме навести. Той се засмя и рече, че ако намери летящо килимче, непременно сам ще полети да я вземе. И сега пак нищо не разбрах.

Мина още една седмица; няколко пъти ме посети велможата доктор и ми позволи да стана. Беше същинска комедия, когато с помощта на Ананда се опитах да стана първия път. За своите петнадесет години имах доста голям ръст, а докато боледувах, бях толкова израснал, че удивих дори доктора.

- Може ли да се расте толкова бързо, приятелче! – каза ми той, смеейки се. – Ако така продължаваш, никой няма да те познае, дори бавачката ти.

Този път някак си си дадох сметка, че е минало много време, а бавачката ми все я няма и мама все се крие. Погледнах доктора. Ала той сякаш не забеляза умолителния ми поглед, помогна ми да наметна халата и двамата с Ананда ме заведоха до прозореца, където имаше високо кресло със стъпенка, така че, седейки в него, можех да се любувам на изгледа.

Гледах напред, без да откъсвам очи от виждащото се в далечината море, гледах градината, която се спускаше към морето; не разпознавах околността и не можех нищо да проумея. Попитах доктора защо живея тук. Нали моят дом е в долината досами морето, а тук високо в планината не съм бил никога и не познавам това място.

Лицето на доктора бе много сериозно, макар и съвсем спокойно. Той взе ръката ми, държейки я, както мерят пулса, но аз бях сигурен, че той не мереше пулса ми, а искаше да ми предаде част от своята енергия и кураж.

- Ако желаеш да видиш бавачката си – тихо продума той, като галеше със свободната си ръка косата ми, – аз мога да я извикам. Исках обаче да ти кажа, моето момче, че ти си почти мъж вече, а бавачката ти е слаба и стара. Вероятно ще ѝ се наложи да ти съобщи неприятни неща. Постарай се да бъдеш спокоен, мисли как да ѝ облекчиш тези трудни минути. Забрави за своята мъка, ако тя те съсипе, стреми се само да не допуснеш да заплачеш, за да види старицата, че е отгледала мъж, а не жена в панталони.

Той се извърна към вратата и каза някому на италиански да доведе бавачката ми. После зае същата поза, почна пак нежно да гали косите ми, говорейки тихо:

- Всичко в живота се движи, моето момче. В живота на човека не може да има спиране нито за миг. Движейки се по своите дела и срещи, човек расте и постоянно се променя. Всичко, което притежава съзнание като логическа мисъл, се променя, разширявайки се в мъдростта. Ако човек не умее мъдро да приема своите променящи се обстоятелства, ако не умее да се превърне в тяхна управляваща сила, те ще го смажат както студът погубва живота на гъбите, както сушата унищожава живота на плесента. И, разбира се, онзи човек, който не умее – променяйки се сам, – да понесе леко и просто на раменете си живота в новите обстоятелства, ще бъде като гъба или плесен, а не като блясъка на творящата, закаляваща се и растяща в борбата творческа мисъл.

Слушах и жадно попивах всяка дума, като не свалях очи от него. Изключителната доброта в израза на лицето му и меко галещата косата ми ръка сякаш вливаха у мен любов и мъжество. Изведнъж осъзнах, че до мен стои приятел, такъв величав приятел, че ръката му не само ми е опора в тази минута, но мощта ѝ е такава, че целият ми живот не може да обезсили потока любов, който гори в този човек.

Изпълни ме някакво почти благоговейно живително чувство на радост, на благодарност, каквато не бях изпитвал досега, на увереност и мъжество. Поднесох към устните си нежно милващата ме ръка, целунах я и му отвърнах:

- Ще се старая винаги да бъда мъжествен. О, как искам да бъда добър, умен и силен като вас. Толкова чудно добре ми е край вас. Сякаш израснах и целият се промених.

Той ме прегърна, притисна ме към себе си, целуна ме по челото и рече:

- Бъди мъжествен сега. Както понесеш срещата с бавачката си, точно така и ще започнеш своя нов живот.

При тези думи той ме напусна и след минута в стаята влезе моята бавачка.

Тя въобще си беше старичка, но сега пред мен стоеше пълна развалина. Колкото обаче нейната външност ме порази, толкова вероятно промяната у мен ужаси пък нея.

Още не ме бе приближила и плесна с ръце, завика, заплака, падна на колене върху стъпенката на креслото ми, хвана ръцете ми и така зарида, че мъжеството в сърцето ми се топеше като восък.

Макар и да израснах в страна, където екзалтираните чувства на хората лесно се изразяваха във викове и жестове, макар че от детството си познавах чисто италианската, специфично характерна екзалтация на моята бавачка, избухваща като клечка кибрит направо до силен огън и също така мигновено угасваща, този път в риданията ѝ имаше толкова скръб и отчаяние, че не можех да намеря думи да я утеша. Между нарежданията ѝ успях да разбера нещо като припев:  „Мое нещастно момче! Мое скъпо сираче, ти си нямаш даже родина.”

Започна да ме мъчи някакъв смътен спомен. Като тежки воденични камъни мислите ми се въртяха трудно и придобиха сякаш тегло. До ден днешен помня необикновено странното усещане в главата ми, каквото повече не съм изпитвал в живота си. Струваше ми се, че усещам как в мозъчните ми полукълба се извършва някакво чисто физическо движение, което аз и приех за едва помръдващи се мисли. Сигурно цялата кръв се бе отляла от сърцето ми към главата; почувствах остра болка в сърцето като убождане от дълга игла и изведнъж, моментално, досущ проблеснала като огън мълния, си спомних всичко.

Не знам загубил ли съм съзнание в този миг, но отчетливо разбрах, че бях видял ясно и точно една след друга всички картини на преживяното…

Когато можех да съобразявам, видях край себе си Ананда и чак сега осъзнах, че именно той ми бе шепнал в трюма на парахода: „Аз ще те спася, момче.”

Ананда ме гледаше съсредоточено и ми подаде някакво питие. Изпих го и му казах:

- Благодаря ви. Благодаря за спасения си живот. Не, няма нужда – отклоних ръката му с ново лекарство. – Сега вече не лекарствата могат да ме излекуват, а вашият и на вашия чичо пример, който открих тук, пример на любов и грижа за чуждия, изоставения човек.

Не разбирам по какъв начин бях забравил всичко. И си спомних всичко едва тогава, когато гласа на бавачката ми и нарежданията ѝ ме върнаха в детството. Като чух, че нямам дори родина, веднага си спомних всичко.

Още дълго време не успявах да събера силите си; дишането ми стана толкова тежко, сякаш пристъп на астма бе задушил дробовете ми. Ананда ме уговори да изпия някакви капки, сложи на табличката снопче жълта суха трева и я подпали. Скоро тя задимя, изпускайки силен аромат, и се почувствах по-добре.

- Къде съм сега? Това вашият дом ли е? – попитах Ананда.

- Това е Сицилия – отвърна ми той. – Тук сте в пълна безопасност. Този дом е на доктора. В родината ви клането на въстаналите партии още не е прекратено и бедствията продължават да се сипят върху главите на невинни хора. Фанатиците политици се колят не само едни други, но убиват дори и чужденците, което заплашва с война цялата ви страна. Всичко това ще научите съвсем подробно от вестниците, които съм ви запазил. Болен сте повече от два месеца вече. И целия първи месец чичо ми всеки ден се опасяваше, че няма да успее да ви измъкне от ноктите на смъртта. Чак на втория месец от болестта ви той ми каза, че сте в безопасност. А преди две седмици той точно определи деня, в който ще дойдете в съзнание. По едно време се боеше, че то ще се върне отчасти. И че загубата на паметта би могла да се разпространи върху целия ход на мисленето ви. Той смяташе свиждането с бавачката ви за преломен момент, както и стана в действителност.

После той ми разказа подробно как съм бил пренесен в каютата им на парахода, как двамата с чичо си дежурили на смени край постелята ми и как в безсъзнание и бълнувайки, съм им разправял много пъти цялата си история чак до качването ми на кораба. Той ме попита не помня ли по какъв начин съм попаднал в трюма. Аз не помнех или може би дори не разбирах къде е трюмът. Но помнех, че бях търсил място, където да се скрия от хората и да изплача мъката си.

- По нататък моята история се нареди просто – продължи И. – Няма да ви разказвам колко пъти в сърцето ми се редуваха бурите на отчаянието, негодуванието и безизходната мъка. Колко пъти терзаех сърцата на благодетелите и бавачката си с необузданите си ридания. Ще спомена само, че нито един от пристъпите ми на раздразнение не предизвика нито протест, нито упрек от страна на моите нови приятели. Постепенно атмосферата на постоянна нежност и висока култура започна да вкарва и мен в коловоза на самообладанието. Разбрах, нагледно видях какъв невежа съм, колко неделикатно се държа, нарушавайки тихия ритъм на живота на спасителите ми, запълнен изцяло с научната работа на доктора и с дисертацията, която Ананда пишеше тогава.

Вече можех да излизам, да се разхождам из парка, дори да слизам до морето. Докторът обаче не ми разрешаваше да чета, като заяви, че ако дори една седмица мине без сълзи, той ще ми позволи да чета. Желанието ми да чета и да уча беше толкова голямо, че проявих характер и нито веднъж не показах пред своите домакини мъката си, споделяйки я само на възглавницата си нощем.

Един почивен ден докторът нареди да впрегнат конете и ние с него тръгнахме на разходка, за да се полюбувам на красотите на Сицилия. Природата ми се стори като вълшебна приказка.

По пътя докторът ме попита добре ли познавам историята на родината си. За мой срам трябваше да призная, че съвсем не я познавам. След като се върнахме от разходката, докторът ме заведе в кабинета си, където имаше толкова много книги, че дори седнах от изумление. Не само стените бяха отрупани, но и през цялата стая високи до тавана етажерки образуваха тесни коридори, във всеки от които се намираше подвижна стълба. Докторът влезе в един от проходите и ми извади „История на Древна Гърция” на немски език.

От този ден започна моето обучение. Всеки от новите ми приятели намираше възможност да се откъсне от своите си работи, за да се занимава с мен. Стараех се с всички сили, така че старата ми бавачка чак се оплакваше от самотата си и само това ме караше да оставя книгите и уроците, за да ида с нея до морето.

Проявих математически способности и ми дадоха шеговития прякор „Евклид”. Така и ме наричаха моите наставници, единствено бавачката ми казваше Лолион.

Шестте месеца труд и тих живот ме излекуваха напълно. Израснах още повече, но си оставах все така слаб и мъката все така разяждаше сърцето ми.

Веднъж на обед докторът каза, че след седмица трябва да отиде до Рим, да прекара там един месец, а после да замине за Берлин по цял куп дела.

- Не искаш ли да дойдеш с мен като секретар? – обърна се той към мен.

Нерешително погледнах към Ананда, той ласкаво ми се усмихна, но мълчеше.

- Какво те притеснява? – отново ме попита докторът. – Нима не ти се иска да видиш света, за който толкова много четеш в последно време?

- Много ми се иска да видя света, особено Рим. Освен това бих бил щастлив да ви бъда полезен и с нещо да се отплатя за всичко, което направихте за мен. Но се боя, че няма да успея да ви бъда такъв секретар, какъвто ви е нужен. Все пак ще се старая да ви бъда честен и усърден слуга. И още нещо ме смущава – продължих аз, – как бавачката ми ще понесе раздяла ни. Освен мен тя си няма никого.

- Тя има син в Рим. Ще я заведем там. Когато се връщаме, ти вече ще си се научил да се оправяш с влаковете и маршрутите, ще минеш отново през Рим да я вземеш и ще я доведеш обратно тук. Решавай. Още повече че все някога трябва да навлезеш в живота и да получиш системно образование. По време на пътешествието можеш да избереш според вкуса си място, където да учиш, а за далечното бъдеще не си струва и да се мисли.

За да завърша накратко историята на моя оттук нататък щастлив живот, ще добавя, че след няколко дена ние с доктора и бавачката ми заминахме за Рим, където я оставихме. Вие сам разбирате какво преживявах, докато се запознавах с този град, с неговите паметници, галерии, музеи и така нататък. Хиляди пъти благославях своята бавачка за италианския ми език, обикаляйки града и изпълнявайки поръченията на доктора.

Ние пропътувахме, странствайки из различни места, не два месеца, а цяла половин година. За да продължа своите регулярни занятия, аз се сдобих с програма на берлинските гимназии и ставайки ежедневно в шест часа сутринта, се готвех да положа изпит за седем класа.

Веднъж споделих идеята си с доктора. Той провери знанията ми, остана доволен от тях и ме посъветва да се върна у дома. Там да се позанимавам още с Ананда и веднага да се явя на зрелостен изпит в Хайделберг, където Ананда ще защитава дисертацията си и ще живее не по-малко от година.

Приех с благодарност това предложение. Ние минахме и през Виена по работа на доктора и там се разделихме. Аз тръгнах от Виена през Венеция обратно за Рим, а той за своето имение в Унгария, като каза, че ще живее там година или две, а ние с Ананда и бавачката ми ще отидем при него за лятната ваканция.

Така и тръгна животът ми оттогава. Много учех и доста неща видях в живота си: пътешествах из Египет и Индия, видях много различни мъдреци и учени, артисти и художници, но не срещнах никого, който да превъзхожда доктора. Случайно поръчение на доктора ме запозна с Али и Флорентинеца, у които съзрях сила, знания, доброта и чест, неотстъпващи на онези, притежавани от моя велик приятел доктора. Близката дружба, която ги свързваше, ни бе разкрита и на нас с Ананда.

Сега в разказа си пристъпвам към периода на дружбата ми с Али, когато дойдох да му погостувам в К. и се запознах в брат ви. Разбира се, вие по-добре от мен познавате брат си. Аз обаче мога да заявя, че силата на духа му, волята, любовта към човека, огромният ум и знания поставят този офицер самоук, прекарал живота си из затънтени краища, по-високо от почти всички, които съм срещал в живота си, и почти наравно с моите велики приятели, за които ви разказвах.

Не се притеснявайте от мен. Аз самият съм преживял цялото страдание; аз познавам бездната на човешката мъка и сърцето ми, изгоряло веднъж в скръбта, не може да осъжда никого или да му тежи от нечия мъка и сълзи. Научих се да виждам в човека брат.

ІІ, 16, 362

Пак се налагат няколко пояснителни думи. Във втори том на романа разказът се води от името на автора. Всички герои по-долу са ученици на Великите Учители или техни служители, от светлата страна; и слуги на мрака, от противоположната. Граф Санжер (Учителят Сен Жермен) е главно действащо лице, а действието се развива в Лондон край и в дома на лорд Бенедикт или Флорентинеца (Венецианския Учител).

За тези няколко часа на тяхното отсъствие винаги тихата и спокойна къща се превърна в лагер, обсаждан от всички страни от най-различни нахални елементи. Не бе минал и половин час от момента на тръгването на лорд Бенедикт, когато към главния вход на къщата му приближиха три големи карети, пълни със маскирани хора. В ръцете на някои от преоблечените имаше музикални инструменти, други пееха песни – въобще карнавалната сцена бе разиграна външно така удачно, че полицаите не спряха шумната компания, решили, че висшето общество се развлича по толкова оригинален начин. Без да намалява шума, веселата компания почна да чука не само с чукчето на входната врата, но и с пръчки, и с юмруци забарабани по прозорците на хола, изразявайки нетърпението си. Едновременно при задния вход и страничната врата на стълбите се бяха събрали няколко просяци, уж привлечени от звуците на веселия празник, с надеждата да получат милостиня от богатото пиршество.

Княз Санжер заповяда на слугите да останат по местата си, без да отварят нито една врата. Той постави Амедей и Сандра в хола до самата врата и им даде в ръцете пулверизатори, като каза, че ако отвън почнат вече много да безобразничат, Амедей трябва да пръсне в ключалката, а Сандра да пооткрехне невидимата отвън между резбата на вратата шпионка и да пръсне няколко пъти. Смеейки се, той обясни, че течността е абсолютно безвредна за живота и здравето, но миризмата ѝ е непоносимо неприятна. Освен това картоните и хартията ще се разкапят и ръцете на хората ще почернеят. Това ще изплаши безобразниците.

Княз Санжер постави Артур при страничната врата, като му даде същия пулверизатор, а при задния вход нареди просто да запънат болтовете на желязната врата и да затворят капаците на прозорците. Самият той застана до Артур, сякаш очакваше нещо.

Сред групата на просяците при тази врата особено изпъкваше живеещ от милостиня монах; ту молейки за коричка хляб, ту кощунствайки и хилейки се, той забавляваше с всякакви номера сбирщината около себе си. Подучвайки своите дрипльовци да шумят колкото се може повече, той почна да се промъква през желязната ограда на градината. За миг дебел прът бе изтръгнат от каменния си постамент с донесените инструменти и отрепката в расо се оказа в градината, след като с усилие се провря през тесния процеп в оградата. След като заповяда на съмишлениците си да реват още по-високо, той почна да се прокрадва покрай стената към кабинета на лорд Бенедикт, очевидно бидейки много добре осведомен за разположението на къщата. Княз Санжер нареди на Артур да напръска най-близките до вратата бродяги и да повтори маневрата, когато задните редици ги сменят край тясната врата. А самият той отиде в кабинета на Флорентинеца, пристъпи до прозореца и се скри зад пердето. Тънкият му слух различаваше зад дебелите стени лекото шумолене на прокрадващите се стъпки на бродягата, приближаващ към прозореца. През малкия процеп между пердето и прозореца княз Санжер видя как бродягата прилепи лице към стъклото, убеди се, че в стаята няма никого, и след миг в ръката му блесна елмаз, с който започна да изрязва стъклото. След като бързо и ловко се справи с тази задача, той леко влезе в стаята. Ослушвайки се, бродягата оглеждаше прекрасната стая и явно се ориентираше за разположението ѝ. Той свали от краката си мръсните обувки, пресече стаята и отиде при вратата, водеща в съседното помещение. Като извади от джоба си връзка шперцове, той се приготви вече да пъхне един в ключалката, когато изведнъж тих и властен глас го закова на мястото му:

- Спри се, нещастнико, сложи мръсната си връзка в камината и стой там върху желязото, ако не желаеш още сега да те смачка плочата, която се спуска върху теб.

Вдигнал очи нагоре, бродягата едва успя да отскочи от падащата право отгоре му желязна дъска. Като изкрещя, той искаше да се хвърли върху стоящата посред стаята невисока стройна фигура. Хвана се обаче за гърлото, като че ли нещо го душеше, и бързо се отправи към камината. Там той седна на медната решетка пред камината, нямайки сили да се държи на краката си.

Бродягата се опита да скрие в джоба си връзката шперцове, но огненият поглед на тъмните очи на непознатия го изгаряше. Целият треперейки, той послушно сложи връзката в камината. Все още не губейки окончателно самообладание, мърморейки някакви заклинания, бродягата почна да шари по гърдите си и измъкна с треперещи ръце изпод расото някакъв триъгълник, като го насочи с острието му към все така спокойно стоящия насред стаята княз Санжер. Държейки триъгълника си, в който нещо просветваше, бродягата се почувства по-уверен и се осмели да погледне човека насреща си. Той бе смаян, като видя, че непознатият добродушно се смее. Яростта изригна с десетки мръсни ругатни от устата на Мартин, понеже това бе той, поел върху себе си предводителството на цялата банда, и сега той предизвикателно закрещя:

- Ти какво се смееш? Изглежда, не усещаш, че е дошъл последният ти час. Моят камък мигом ще те събори, макар че си се наконтил в разкошен костюм. Е, падай, ти казвам! – И злодеят изпъна ръката си по посока на стоящия княз.

Лицето на княза стана сериозно и дори сурово.

- Ако още една минута се забавиш да паднеш – отново закрещя Мартин, – ще свирна и ще повикам тук другарите си. Тогава зле ще си изпатиш.

- Опитай – тихо му отвърна князът, като едва вдигна китката на ръката си и махна с нея към Мартин.

Онзи не се задържа на краката си и седна на медния лист край камината, като дишаше с труд и се обливаше в пот.

- Къде се осмели да проникнеш, нещастнико? И какво пое върху себе си? Какво те ръководеше, когато се съгласи да оскверниш тези стаи?

- Бонда ми обеща цяло състояние, ако отчупя парче от зелената чаша от мраморната маса в онази стая – треперейки целият, отвърна Мартин. – О, не се приближавайте, само не се приближавайте! – закрещя в ужас той, като видя, че князът направи крачка към него.

- Имаш още време да се разкаеш. Още можеш да разбереш целия ужас на онова, което правиш сега, и в какъв поток от мръсотия живееш. Сложи всичките глупави джунджурии, с които те е наградил Бонда, в камината, обещай ми да се трудиш честно и аз ще те спася от цялата ти страшна шайка. Ще ти дам възможност отново да станеш човек и да почувстваш радостта на освободения и чист живот.

- Да имаш да вземаш! Не ти стигат силиците да надвиеш над камъка ми, затова пееш като овчица. Дръж се по-здраво.

И злодеят отново се опита да протегне ръка със своя триъгълник. И пак същият мек жест на китката на княза го накара да отдръпне ръката си с проклятие.

- Предлагам ти за последен път, искаш ли да започнеш чист, нов живот? Сега ти се убеди, че цялото злодейство е безсилно против любовта, нейните знания и сила. Погледни внимателно в сърцето си. Какво виждаш там? Какво има там освен лъжа, предателство, измяна? Прегледай живота си. От момента, когато предаде майка си, ограби сестрите си, изостави жена с дете в нужда и глад, имаше ли щастие в живота ти? Радвал ли си се поне веднъж? Нима те привлича животът във вечен страх? Днес ти дойде да грабиш и кощунстваш. Утре ще те пратят да убиваш, пак ли ще идеш?

Бродягата мълчеше, свел глава, и мрачно гледаше в пода. Нито един мускул на лицето му не говореше за съжаление, за погубен живот. На лицето му се мяркаха недоумение от осведомеността на събеседника за фактите на изминалия му живот, тъпо упорство, жестокост и хитрост. Той някак прихна и дръзко каза:

- Добре, виждам, че ти, братко, си също от нашата компания и си успял да се промъкнеш тук по-рано от мен. Съгласен съм да разделя с теб всичко, с което се сдобием тук и от Бонда. Но всичко, което отнеса от мраморната маса в онази стая, всичко е само мое. Трябва сам да убия Ананда, той немалко напакости на нашия скъп Брацано.

Мартин не довърши търгуването си. Санжер бавно вдигна нагоре ръката си и също така бавно и понятно заговори:

- Милосърдието не познава наказанията. Запомни: всичко, което става с човека, той си го сътворява сам. Колкото и безкрайно грешен да е човек, миг негова самоотвержена докрай любов го извежда от кръга на всичките му престъпления и грешки и го слива със светлите сили. Само да беше призовал Любовта, и тя щеше да те изтръгне от ноктите на смъртта в зло. Но ти вече не можеш да възкръснеш в Любовта. В теб е умряла частицата Живот, която се дава на всеки. Съзнанието е угаснало и няма за какво повече да живееш на земята. Сърцето ти повече не е способно на творчество. То може да мисли единствено за себе си, само за своите скотски инстинкти. Човек, живеещ само със своите лични страсти на злото, не е необходим на целия живот на вселената, а затова не е необходим и на земята. За да ти окажа последно милосърдие, ти заповядвам: всичко чуждо, което си навлякъл върху себе си, всички откраднати от теб от другарите ти скъпоценности сложи в камината. Махай се оттук. Чуваш, че съучастниците ти бягат. Бързай. Ако собственикът на къщата те завари тук, лошо ти се пише. Върви си вкъщи, все някак ще допълзиш. Там ще разкажеш всичко на онези жестоки хора, които те пратиха тук, и ще забравиш завинаги тази къща. Ще помниш само, че не бива да се живее в мерзост. В мъка и страх, неудовлетворен от нищо, влачи дните си, докато смъртта не се смили над теб.

Като див звяр Мартин смъкваше от себе си някакви торбички, скъпоценности, кутийки и хвърляше всичко в камината.

- Вземи горящата свещ върху камината и запали със собствената си ръка всички свои отрови и омагьосани талисмани, жалък пияница и дребен крадльо!

Мартин изпълни заповедта послушно, макар и с голямо усилие. Пламъкът се разгаряше трудно, избухваше и почти угасваше. Накрая Санжер хвърли в огъня някаква кутийка, раздаде се трясък, от който изплашеният Мартин се хвърли към прозореца. Той напрягаше всичките си сили, за да излезе през прозореца, през който така лесно влезе. И все пак не можеше да прехвърли тялото си от стаята. Той запищя от ужас и почна да моли за помощ.

- Върви, казах. Обуй си мръсните обувки и тръгвай. Раните по тялото ти, които вече кървят, не са мое наказание за теб, а резултат от отровите, които заради невежеството си си носил по себе си твърде дълго. Съучастниците ти са направили от теб жив ходещ шкаф, където са пазели съкровищата си. А ти от глупост си съсипал организма си и сега вече няма спасение за теб.

ІV, 26, 273

По-долу се пренасяме отново в четвъртия том на романа. Льовушка (повествованието пак е от негово име) е наставляван от познатият ни вече Владетел, един от Великите Учители на човечеството от най-древни времена. Действието се развива в лабораторията на Владетеля.

Сега ти остава да научиш за последния лъч – седмия. След третия лъч, където, както ти обясних, хората се групират, не веднъж връщайки се обратно, седмият лъч е най-многобройният. Поне половината хора на Земята вървят по този лъч. Това е лъчът на религията на обредите, но той е и лъчът на много клонове на науката, особено на техниката и механиката. Най-великите изобретения и открития слизаха на земята с непосредствената помощ на този милосърден помощник и застъпник на човешкия род. Самият той понасяйки – в земните си въплъщения – много преследвания и бидейки неведнъж сам затварян в тъмница, той е най-близък застъпник и помощник на всички гонени и преследвани. Той положи доста труд, за да разшири мирогледа на управниците на Земята и да внесе светлина в жестокия мрак на буржоазния строй на хората. Почти няма човешки революции, където мъдростта и културата на този Учител да не е помогнала на хората да намират нови форми на общежитие. Това е мъдрец на мъдреците, в чието съзнание е развито такова огромно количество знания, че няма нито един отрасъл на труда на цялото съвременно човечество, който той да не познава. Името му е Сен Жермен. Популярността на този Учител сред хората е много по-голяма от популярността на останалите Велики, чийто труд – в техните лъчи – ти показах. Всички религии – ако оглавяващите ги са с чисто сърце и са безкористни в предаността си към Бога, да изповядва Когото учат своето паство, – имат връзка с Учителя на този лъч. Най-големият брой истински и здраво свързани със Светлото Братство хора вървят по този лъч. Погледни тук.

Владетелят ме пренесе до последната от своите най-големи маси и посочи висока, относително тясна, необикновено стройна виолетова кула. Тя изглеждаше лека. Цялата инкрустирана, дантелена, тя съвсем ме удиви с необичайния си стил. Цялата ѝ долна част бе кръгла, а етажите се редуваха: ту бяха съвършено кръгли, ту осмоъгълни, ту кръстообразни, а на самия връх сияеше кръст и над него петоъгълна звезда. Владетелят удари със златното чукче по стената и кулата почти едновременно. По стената започна да се стеле мъгла, а кулата се разгоря с прелестен, нежен виолетов огън в най-разнообразни и чудни оттенъци.

- Погледни стената, иначе няма да разбереш съкровената същност на религията, живееща в огъня на тази кула – произнесе тихо Владетелят.

Мъглата на стената се разсея и аз видях три млади, божествено прекрасни фигури, образуващи триъгълник. В центъра на триъгълника стоеше четвърта, още по-млада, прекрасна, прозрачна фигура, обединяваща в себе си мощ, божествена красота и такова величие, че не можех да понеса сиянието ѝ и вече исках да скрия лицето си с ръце, когато Владетелят ме взе на ръце, падна на колене и се поклони до земята. Оставайки в коленопреклонно положение, вдигнал глава, той ме притисна към гърдите си, както правят майките с болните си деца, и каза, обръщайки се към сияещите с непоносима Светлина фигури на стената:

- Вечността е закон на Бога и този закон движи вселената и всичко живо в нея. Приеми Твоите раби, трудещи се за Теб. Помогни ясно да видим Твоя Лик, да не Го забравим и с Него, в Него и за Него да се трудим на Земята за благото и щастието на хората.

От стената се отдели малка петоъгълна виолетова звездичка и се закрепи върху косите на Владетеля. От централната божествено прекрасна фигура се отдели златна нишка, като съедини една с друга трите образуващи триъгълника фигури. От първата измежду тях, която бе връх на триъгълника и стоеше с лице към нас, към кулата полетя сноп златни лъчи. Лъчите от злато пронизаха цялата кула. Веднага щом цялата кула потъна в златното сияние, картината на стената изчезна. Владетелят се изправи, настани ме отново в креслото и застана до мен.

- Виждаш как виолетовата кула с причудливата форма потъна цялата в морето от златна Светлина, полетяла към нея от Божествената Сила, пазеща, защитаваща, изграждаща и управляваща Земята. Тези Божествени Владетели са по-висши от всичко съществуващо на Земята. Те са завършили кръга на най-величествен творчески път на друга, много по-висша планета и се слезли на Земята, водени от непостижим за земното съзнание подвиг на милосърдието и самоотвержеността. Тяхното съзнание е толкова по-висше от всички земни съзнания, че не могат да го достигнат и да се приближат към него не само въплътените, обикновените хора, но и не всички височайши измежду развъплътените могат да постигнат такова съзнание. Тези вечно млади Владетели са центърът на Божествените Сили на Земята. Но това е всичко, което мога да ти кажа за тях в дадения момент. Божествената Сила, която ти показа Себе Си, благослови твоя труд, като призна безкористността, самоотвержеността и верността ти. А ти помни на какво бе свидетел; трудейки се, носи в сърцето си Божествения Лик, признал те в Своята Любов за достоен за Неговото лицезрение, и развивай в хората новите идеи за Божеството. Чисти от суеверия и предразсъдъци представите на хората за Бога и вливай в тях увереност, че всички и всичко в живота на Земята живее под бдителния и непрекъснат, милосърден и спасителен покров на Живия Бог, трудещ се във всички направления на живота на Земята. Тези Владетели са сътворили всичко съществуващо на Земята, донасяйки със себе си на „Земята-хаос” растенията, хората и животните. Всичко, което виждаш на земята, под земята – всичко е трудът на милосърдието на тези Божествени Владетели... Обърни сега внимание на кулата. Какво означава необичайно причудливата ѝ форма? Тази форма е още едно от потвържденията за височайшето милосърдие на Божествените Владетели. Хората, изпадащи във всевъзможни предразсъдъци и суеверия, искат да се молят на Бога така, както им се струва най-мило и целесъобразно. И ето виждаш в отделните етажи на тази кула всички форми на религиите, разпространени в дадения момент на Земята. Само религията на хората да се базира на любовта, чистотата и безкористната самоотверженост – и тя е приета от Божествената Сила, отразена е тук, в кулата на религиите и обредите. Свещеното – истински Свещеното за хората – намира тук не само едно голо отражение, но и получава Божествено Озарение и Пречистване, както виждаш в изцяло пронизващите кулата златни лъчи, изпращани от Божествените Владетели. Вече ти казах, че Учителят Сен Жермен, мъдрец измежду мъдреците, в милосърдието и дълготърпеливостта си, в своята снизходителност и помощ, стои на първо място по близост до Земята и понася на плещите си много повече тежест от вибрациите на хората, отколкото останалите Милосърдни Учители. Затова и пречистващата сила на Бога гори тук с постоянна златна Светлина, помагайки на нечовешки трудния подвиг на този благ Учител. Няма по-голяма трудност от това да изправяш криволиците на религиозните заблуждения, понеже в този сектор на религиите човешкото съзнание е най-много лично и упорито. Вгледай се какво разнообразие виждаш тук сред слугите на Учителя. Мнозина от светлите духове, дори преминали своя път на надземно служене на човечеството, достигнали радостта на пълното духовно освобождение в останалите сектори на творческото съзнание, остават закрепостени в тясната пътека на любовта към своя Бог. Едни от тях са прозрачни, но върху своите форми запазват сутаните (свещеническото расо при католиците – б. пр.) на  католицизма, монашеските раса на ордените си, други – свещеническите облекла, жреческите одеяния, мюсюлманските и китайските отличия. И едва на самия връх виждаш единството на всички без разлика религиозни форми под емблемата на нашето Божество на Земята – петоъгълната звезда. Знаеш езика пали. Над звездата сияе надпис – прочети го.

Владетелят ме прегърна през раменете и аз съвършено ясно различих над звездата светеща фигура, държаща в ръка златни скрижали, върху едната страна на които сияеше с огнени букви:

Светът-Вселена е част от Истината.

Истината е една – пътищата към Нея са много.

На другата страна писмото бе виолетово и то гласеше:

Не съществува религия, по-висша от Истината. Разкрепостеният от тясната религия, чистият в сърцето си среща Живата Любов. След като Я познае, отнася знанието си във Вечността и преминава целия по-нататъшен път като творчески сътрудник на Истината.

Когато приключих с четенето на надписите, Владетелят ме свали от високото кресло, отвори врата в стената на зданието, за съществуването на която и не предполагах, и ме заведе през покрит вътрешен тунел до малък външен балкон, както той се изрази за него. Но този „малък” балкон, изобразяващ с формата си лодка, бе грандиозен, както и всичко около Владетеля. Ние се намирахме над Хималаите, както ми каза той. След неговата лаборатория, където бе относително прохладно, тук беше толкова студено, че Владетелят ме уви в животинските кожи, висящи на парапета на балкона. Кожите бяха от непознат за мен звяр, леки, меки, пухкави и сребристи.

Четящ всички мои мисли като отворена книга, Владетелят се усмихна и ми обясни, че това са кожи на прелестни сребърни лисици от много древна и сега вече много рядко срещаща се на земята порода.

- Изведох те тук, за да разбереш ясно какво зрение – проникващо открай докрай – притежаваш сега. През дебелите стени, чиято дебелина можеше добре да прецениш, тъй като сега ги премина сам и двете, ти виждаше горящата кула на седми лъч не по-малко ясно, отколкото виждаш сега. И фигурата на Учителя, и неговите скрижали с надписа – всичко виждаш, четеш също така прекрасно. Какво означава виолетовата звездичка, която изпрати на главата ми Великият Божествен Владетел? Ако тя беше само символ, че Божественият Властелин е приел и признал нашия с тебе взаимен труд, признал е нашето славословие към Него в труда на безкористността, то звездичката би била златна, понеже това е цветът на Божественото Сияние. А щом Той прати на твоя труд виолетова звездичка – това означава, че ти трябва да получиш специално слово-наставление от Великия Мъдрец, Учителя на седми лъч. Призови цялото благоговение на сърцето си и чети своето слово. Образованието на този Учител е така универсално, че ти ще получиш наставлението си на най-добре познатия ти език.

- Нима е възможно на световната вековна кула да се разгори в огън текст на френски, Владетелю? – не успях да въздържа даже в този момент темперамента си.

Владетелят ме погали по главата, усмихвайки ми се толкова нежно, че не можех и да предположа такава доброта на това сурово лице.

- Смирено мое момче – прошепна той. – Дори не предполагаш, че милосърдието на Учителя Сен Жермен може да те награди с руска реч, щом указанието е предназначено само за теб единствен? Чети. Съхранявай през целия си живот все същата вярност, чистота и смирение и Животът ще те приеме за свой сътрудник през вековете.

Той ме притисна към себе си със същата нежност и аз видях как прекрасната ръка прехвърли страница на скрижалите. Отначало страницата остана съвършено чиста, после по нея заплува мъгла като на стената в лабораторията на Владетеля и накрая започнаха да прозират огнени знаци:

Веднъж на столетие тук идва човек, за да получи указанието на Бога за труда си на земята.

Надписът угасна, той бе на руски език.

Няма изкуствено създадени и поддържани от измислици и условности преходи от небето към земята. Има Единен Живот във всичко сътворено и Той пронизва, свързва и оживотворява всичко съществуващо.

Твоите търсения във вековете, твоята преданост на Любовта ти връщат Любов. Твоят дар не е твой, а е Движение на Живота. Пренеси онова, което виждаш и чуваш тук, в образи на земята и го приспособи за разбиране от съвременността ти.

Разшири съзнанието на хората. Способствай за неговата гъвкавост.

За създаването на нова раса, на която е съдено да притежава висока духовност и изтънчена психика, е необходимо да се разруши предразсъдъкът за разделението на труда на небето и земята. Не по-малко необходимо е да се победи предразсъдъкът за смъртта и страхът от нея.

Надписът отново угасна и чудната ръка още веднъж обърна страницата. След разсеялата се мъгла на нея пак пламнаха слова, които още по-отчетливо горяха в огън:

Светът-Вселена не е път на унищожението и възраждането, а е пътят на вечната Еволюция, където няма друг принцип освен нестихващото усъвършенстване.

Вървящият в творчеството, което е полезно за масите хора, върви не като самотен самобитен талант, а като брънка от Единния Живот, който обозначава дадената брънка като път за масите хора, за тяхното освобождение, най-лекото, най-простото и най-краткото освобождение.

Внасяй не своя труд и не своя талант в средата на сивата посредственост, а прокарвай нова пътека за Живота, за да може Той чрез твоя дар да пробива в съзнанието на хората пролуки към освобождението им.

Освободен е този, който е могъл така да постигне Любовта, че да забрави за себе си и да служи само на Нея така и там, където посочи Светлото Братство.

И този надпис угасна. Мислех, че всички указания лично за мен са свършили, когато Владетелят ми показа кръста, сияещ в розово-люляково-златна Светлина под звездата, и рече:

- Милосърдието не познава граници, когато дава поръчения на своите избраници. Чети още едно, последно указание лично за теб.

Прочетох пламналия надпис:

Кръстът не е символ на страданието. Той е символ на кармата, символ на вечния закон на Вселената: за причините и следствията. Твоята карма е не само с онези, които ти лично си познавал, но и с всички, чиито сърца ще е докоснало и още ще докосва словото на твоето дарование.

Отдавайки го на света, не търси вдъхновение за словото си в емоциите и наблюденията. А в онази Сила на Светлината, която виждаш и чуваш, която четеш сега. Нея намирай у хората, Нея вливай в изобразяваните образи, чрез Нея обединявай хората.

Следва финалната публикация: разширената извадка за свети Йоан Рилски.