Пак се налагат няколко пояснителни думи. Във втори том на романа разказът се води от името на автора. Всички герои по-долу са ученици на Великите Учители или техни служители, от светлата страна; и слуги на мрака, от противоположната. Граф Санжер (Учителят Сен Жермен) е главно действащо лице, а действието се развива в Лондон край и в дома на лорд Бенедикт или Флорентинеца (Венецианския Учител).
ІІ, 16, 362
За тези няколко часа на тяхното отсъствие винаги тихата и спокойна къща се превърна в лагер, обсаждан от всички страни от най-различни нахални елементи. Не бе минал и половин час от момента на тръгването на лорд Бенедикт, когато към главния вход на къщата му приближиха три големи карети, пълни със маскирани хора. В ръцете на някои от преоблечените имаше музикални инструменти, други пееха песни – въобще карнавалната сцена бе разиграна външно така удачно, че полицаите не спряха шумната компания, решили, че висшето общество се развлича по толкова оригинален начин. Без да намалява шума, веселата компания почна да чука не само с чукчето на входната врата, но и с пръчки, и с юмруци забарабани по прозорците на хола, изразявайки нетърпението си. Едновременно при задния вход и страничната врата на стълбите се бяха събрали няколко просяци, уж привлечени от звуците на веселия празник, с надеждата да получат милостиня от богатото пиршество.
Княз Санжер заповяда на слугите да останат по местата си, без да отварят нито една врата. Той постави Амедей и Сандра в хола до самата врата и им даде в ръцете пулверизатори, като каза, че ако отвън почнат вече много да безобразничат, Амедей трябва да пръсне в ключалката, а Сандра да пооткрехне невидимата отвън между резбата на вратата шпионка и да пръсне няколко пъти. Смеейки се, той обясни, че течността е абсолютно безвредна за живота и здравето, но миризмата ѝ е непоносимо неприятна. Освен това картоните и хартията ще се разкапят и ръцете на хората ще почернеят. Това ще изплаши безобразниците.
Княз Санжер постави Артур при страничната врата, като му даде същия пулверизатор, а при задния вход нареди просто да запънат болтовете на желязната врата и да затворят капаците на прозорците. Самият той застана до Артур, сякаш очакваше нещо.
Сред групата на просяците при тази врата особено изпъкваше живеещ от милостиня монах; ту молейки за коричка хляб, ту кощунствайки и хилейки се, той забавляваше с всякакви номера сбирщината около себе си. Подучвайки своите дрипльовци да шумят колкото се може повече, той почна да се промъква през желязната ограда на градината. За миг дебел прът бе изтръгнат от каменния си постамент с донесените инструменти и отрепката в расо се оказа в градината, след като с усилие се провря през тесния процеп в оградата. След като заповяда на съмишлениците си да реват още по-високо, той почна да се прокрадва покрай стената към кабинета на лорд Бенедикт, очевидно бидейки много добре осведомен за разположението на къщата. Княз Санжер нареди на Артур да напръска най-близките до вратата бродяги и да повтори маневрата, когато задните редици ги сменят край тясната врата. А самият той отиде в кабинета на Флорентинеца, пристъпи до прозореца и се скри зад пердето. Тънкият му слух различаваше зад дебелите стени лекото шумолене на прокрадващите се стъпки на бродягата, приближаващ към прозореца. През малкия процеп между пердето и прозореца княз Санжер видя как бродягата прилепи лице към стъклото, убеди се, че в стаята няма никого, и след миг в ръката му блесна елмаз, с който започна да изрязва стъклото. След като бързо и ловко се справи с тази задача, той леко влезе в стаята. Ослушвайки се, бродягата оглеждаше прекрасната стая и явно се ориентираше за разположението ѝ. Той свали от краката си мръсните обувки, пресече стаята и отиде при вратата, водеща в съседното помещение. Като извади от джоба си връзка шперцове, той се приготви вече да пъхне един в ключалката, когато изведнъж тих и властен глас го закова на мястото му:
- Спри се, нещастнико, сложи мръсната си връзка в камината и стой там върху желязото, ако не желаеш още сега да те смачка плочата, която се спуска върху теб.
Вдигнал очи нагоре, бродягата едва успя да отскочи от падащата право отгоре му желязна дъска. Като изкрещя, той искаше да се хвърли върху стоящата посред стаята невисока стройна фигура. Хвана се обаче за гърлото, като че ли нещо го душеше, и бързо се отправи към камината. Там той седна на медната решетка пред камината, нямайки сили да се държи на краката си.
Бродягата се опита да скрие в джоба си връзката шперцове, но огненият поглед на тъмните очи на непознатия го изгаряше. Целият треперейки, той послушно сложи връзката в камината. Все още не губейки окончателно самообладание, мърморейки някакви заклинания, бродягата почна да шари по гърдите си и измъкна с треперещи ръце изпод расото някакъв триъгълник, като го насочи с острието му към все така спокойно стоящия насред стаята княз Санжер. Държейки триъгълника си, в който нещо просветваше, бродягата се почувства по-уверен и се осмели да погледне човека насреща си. Той бе смаян, като видя, че непознатият добродушно се смее. Яростта изригна с десетки мръсни ругатни от устата на Мартин, понеже това бе той, поел върху себе си предводителството на цялата банда, и сега той предизвикателно закрещя:
- Ти какво се смееш? Изглежда, не усещаш, че е дошъл последният ти час. Моят камък мигом ще те събори, макар че си се наконтил в разкошен костюм. Е, падай, ти казвам! – И злодеят изпъна ръката си по посока на стоящия княз.
Лицето на княза стана сериозно и дори сурово.
- Ако още една минута се забавиш да паднеш – отново закрещя Мартин, – ще свирна и ще повикам тук другарите си. Тогава зле ще си изпатиш.
- Опитай – тихо му отвърна князът, като едва вдигна китката на ръката си и махна с нея към Мартин.
Онзи не се задържа на краката си и седна на медния лист край камината, като дишаше с труд и се обливаше в пот.
- Къде се осмели да проникнеш, нещастнико? И какво пое върху себе си? Какво те ръководеше, когато се съгласи да оскверниш тези стаи?
- Бонда ми обеща цяло състояние, ако отчупя парче от зелената чаша от мраморната маса в онази стая – треперейки целият, отвърна Мартин. – О, не се приближавайте, само не се приближавайте! – закрещя в ужас той, като видя, че князът направи крачка към него.
- Имаш още време да се разкаеш. Още можеш да разбереш целия ужас на онова, което правиш сега, и в какъв поток от мръсотия живееш. Сложи всичките глупави джунджурии, с които те е наградил Бонда, в камината, обещай ми да се трудиш честно и аз ще те спася от цялата ти страшна шайка. Ще ти дам възможност отново да станеш човек и да почувстваш радостта на освободения и чист живот.
- Да имаш да вземаш! Не ти стигат силиците да надвиеш над камъка ми, затова пееш като овчица. Дръж се по-здраво.
И злодеят отново се опита да протегне ръка със своя триъгълник. И пак същият мек жест на китката на княза го накара да отдръпне ръката си с проклятие.
- Предлагам ти за последен път, искаш ли да започнеш чист, нов живот? Сега ти се убеди, че цялото злодейство е безсилно против любовта, нейните знания и сила. Погледни внимателно в сърцето си. Какво виждаш там? Какво има там освен лъжа, предателство, измяна? Прегледай живота си. От момента, когато предаде майка си, ограби сестрите си, изостави жена с дете в нужда и глад, имаше ли щастие в живота ти? Радвал ли си се поне веднъж? Нима те привлича животът във вечен страх? Днес ти дойде да грабиш и кощунстваш. Утре ще те пратят да убиваш, пак ли ще идеш?
Бродягата мълчеше, свел глава, и мрачно гледаше в пода. Нито един мускул на лицето му не говореше за съжаление, за погубен живот. На лицето му се мяркаха недоумение от осведомеността на събеседника за фактите на изминалия му живот, тъпо упорство, жестокост и хитрост. Той някак прихна и дръзко каза:
- Добре, виждам, че ти, братко, си също от нашата компания и си успял да се промъкнеш тук по-рано от мен. Съгласен съм да разделя с теб всичко, с което се сдобием тук и от Бонда. Но всичко, което отнеса от мраморната маса в онази стая, всичко е само мое. Трябва сам да убия Ананда, той немалко напакости на нашия скъп Брацано.
Мартин не довърши търгуването си. Санжер бавно вдигна нагоре ръката си и също така бавно и понятно заговори:
- Милосърдието не познава наказанията. Запомни: всичко, което става с човека, той си го сътворява сам. Колкото и безкрайно грешен да е човек, миг негова самоотвержена докрай любов го извежда от кръга на всичките му престъпления и грешки и го слива със светлите сили. Само да беше призовал Любовта, и тя щеше да те изтръгне от ноктите на смъртта в зло. Но ти вече не можеш да възкръснеш в Любовта. В теб е умряла частицата Живот, която се дава на всеки. Съзнанието е угаснало и няма за какво повече да живееш на земята. Сърцето ти повече не е способно на творчество. То може да мисли единствено за себе си, само за своите скотски инстинкти. Човек, живеещ само със своите лични страсти на злото, не е необходим на целия живот на вселената, а затова не е необходим и на земята. За да ти окажа последно милосърдие, ти заповядвам: всичко чуждо, което си навлякъл върху себе си, всички откраднати от теб от другарите ти скъпоценности сложи в камината. Махай се оттук. Чуваш, че съучастниците ти бягат. Бързай. Ако собственикът на къщата те завари тук, лошо ти се пише. Върви си вкъщи, все някак ще допълзиш. Там ще разкажеш всичко на онези жестоки хора, които те пратиха тук, и ще забравиш завинаги тази къща. Ще помниш само, че не бива да се живее в мерзост. В мъка и страх, неудовлетворен от нищо, влачи дните си, докато смъртта не се смили над теб.
Като див звяр Мартин смъкваше от себе си някакви торбички, скъпоценности, кутийки и хвърляше всичко в камината.
- Вземи горящата свещ върху камината и запали със собствената си ръка всички свои отрови и омагьосани талисмани, жалък пияница и дребен крадльо!
Мартин изпълни заповедта послушно, макар и с голямо усилие. Пламъкът се разгаряше трудно, избухваше и почти угасваше. Накрая Санжер хвърли в огъня някаква кутийка, раздаде се трясък, от който изплашеният Мартин се хвърли към прозореца. Той напрягаше всичките си сили, за да излезе през прозореца, през който така лесно влезе. И все пак не можеше да прехвърли тялото си от стаята. Той запищя от ужас и почна да моли за помощ.
- Върви, казах. Обуй си мръсните обувки и тръгвай. Раните по тялото ти, които вече кървят, не са мое наказание за теб, а резултат от отровите, които заради невежеството си си носил по себе си твърде дълго. Съучастниците ти са направили от теб жив ходещ шкаф, където са пазели съкровищата си. А ти от глупост си съсипал организма си и сега вече няма спасение за теб.
