Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...

Визитацията
Христо Ботйов Петков оглеждаше центъра на София, столицата на Република България. От няколко минути отново бе земен човек. Харесваше му да е земен човек. Не бе очаквал, но наистина му харесваше. Харесваше му и центърът на големия град, като изключим мръсотията, шума, израза върху лицата на повечето от хората и еманациите, които почти всички излъчваха. Еманациите не му пречеха, само малко го потискаха, но някак отдалечено, като насън. За...

Извънвремието
ЯНУАРИ I. КАРТИТЕ. 1996 Победата над Родопа (в цвят) - Бай Тодоре, я сипи още една ракия на Митю! - Господ здраве да ти дава - набожно промърква Митю. - Ама лъжеш! - Не лъжа, нямам. - Лъжеш като дърт циганин! - Не лъжа - упорства Митю. - Пукната пара нямам - повтаря може би за десети път. Безхитростните му очи едва-едва се усмихват. Приятно му е все пак, че е в центъра на вниманието. Пък и бай Тодор вече отново налива чашата му догоре. - Ще те пребъркам -...

















