20
Образ и подобие - Готина мацка, а? – отбеляза безпристрастно младежът. Не го произнесе сухо, а именно безпристрастно. - Не ви закачам – каза възрастният мъж. Осъзна, че младите хора го плашат вече по някакъв особен начин. Осъзна го, без да се учуди ни най-малко. Кой знае откога го плашеха. Едва сега го осъзнаваше. - И аз не те закачам – отвърна младокът. – Просто ми направи впечатление, че често я заглеждаш. - Механично. - Механично,...

Да върнеш лятото
Отшелника караше бавно. Влачеше се на предела на разумното влачене, за да не попречи, ако местен бързак го настигнеше на някой завой. На никого не пречеше обаче в топлия юнски следобед. Пътят продължаваше да бъде съвършено пуст. Една от много причини да го обича и лете, и зиме, и всякога. Знаеше го наизуст: всяка дупка – нарядко, всяка опасност – нарядко, всяка хубост – често-често и навсякъде. И цялата му пустота – като ласкаво...

Островът на утехата
Господата Педро Санчес и Бели Наближаваше единадесет сутринта, когато Иво включи лаптопа си. После дни и седмици наред превърташе в ума си накъде би потръгнало всичко, ако бе постъпил, както го бе замислил. Бе възнамерявал да се запилее нанякъде през тази събота, да избяга от града и от всичко, свързано с лудницата, да преспи, където го отвееше вятърът надвечер, а в неделя да се върне колкото се може по-късно. Вероятно по същия начин...















