Да върнеш лятото
Отшелника караше бавно. Влачеше се на предела на разумното влачене, за да не попречи, ако местен бързак го настигнеше на някой завой. На никого не пречеше обаче в топлия юнски следобед. Пътят продължаваше да бъде съвършено пуст. Една от много причини да го обича и лете, и зиме, и всякога. Знаеше го наизуст: всяка дупка – нарядко, всяка опасност – нарядко, всяка хубост – често-често и навсякъде. И цялата му пустота – като ласкаво...

Седем нощи в Светлината
Глава 1. Момчето бе на цели-целенички пет години без съвсем мъничко. Притежаваше спокойния здрав сън на почти петгодишните мъже и по правило се будеше извънредно трудно. Особено пък когато трябваше да ходи на детска градина, а то постоянно трябваше да ходи, на мама и татко често се налагаше да го изриват едва ли не от леглото с любимия му камион булдозер с огромната кофа отпред. Такова дете си беше – типично дете, обикновено. Тази...

Островът на утехата
Господата Педро Санчес и Бели Наближаваше единадесет сутринта, когато Иво включи лаптопа си. После дни и седмици наред превърташе в ума си накъде би потръгнало всичко, ако бе постъпил, както го бе замислил. Бе възнамерявал да се запилее нанякъде през тази събота, да избяга от града и от всичко, свързано с лудницата, да преспи, където го отвееше вятърът надвечер, а в неделя да се върне колкото се може по-късно. Вероятно по същия начин...
















