Балада за златната есен
Балада за златната есен Кръжокът на съдията Жечев при Клуба на смирените сърца Съдията и поетът се запознаха през късната есен. По-нататък, когато станаха приятели, те все така не откриваха нищо изключително в срещата си. А поводът, който ги събра онази надвечер, намираха за най-прозаичен, макар и малко комично-умилителен пред вид възрастта на съдията, която все още нарядко, но вече го поставяше в неудобно положение. В случая – да...

Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...

Верникът и неверникът
Верникът беше на четиридесет и седем години. Личаха му най-вече по побелялата брада, по дълбоките бръчки тук-там. Иначе правата вяра държеше гърба му изправен, едрото му тяло – здраво, строгите очи – бистри. Верникът не усещаше годините си като тежест, а само като мъдрост. Не се боеше от смъртта, защото досега бе живял праведно и не виждаше каквато и да е причина да заживее другояче оттук нататък. Подобен избор означаваше да се...
















