Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...

Верникът и неверникът
Верникът беше на четиридесет и седем години. Личаха му най-вече по побелялата брада, по дълбоките бръчки тук-там. Иначе правата вяра държеше гърба му изправен, едрото му тяло – здраво, строгите очи – бистри. Верникът не усещаше годините си като тежест, а само като мъдрост. Не се боеше от смъртта, защото досега бе живял праведно и не виждаше каквато и да е причина да заживее другояче оттук нататък. Подобен избор означаваше да се...

Броеницата
Броеницата На попрището жизнено далеч отвъд средата Обичам числото 12. Никак не ме притеснява, че е банално да бъде обичано. Благодарен съм, че взех най-после решението. Благодарен съм на интуицията си, която ми напомни за старата ми неувяхваща любов към сакралното 12. Много повече съм признателен на Божията помощ. Извънредно съм признателен. Извънредно е неточна дума в случая: нищо извън реда няма в признателността ми. Поне извън моя...
















