Изгрев преди залеза
А сега, седмица преди 24-ти май, Нейчо стоеше пред нея и се усмихваше. Според него, ако някой го попиташе, сърдечно; според нея – малко преко сили и доста притеснено. - Все пак ти си бил… – рече, преди да отвърне на поздрава му. Той кимна. - Добре дошъл – измери го тя. Точно така, по лицето му се бяха появили много нови бръчки, но си бе здравеняк. - Добре съм те заварил. Боряна стисна леко протегнатата му ръка и веднага я пусна. - Защо се...

Извънвремието
ЯНУАРИ I. КАРТИТЕ. 1996 Победата над Родопа (в цвят) - Бай Тодоре, я сипи още една ракия на Митю! - Господ здраве да ти дава - набожно промърква Митю. - Ама лъжеш! - Не лъжа, нямам. - Лъжеш като дърт циганин! - Не лъжа - упорства Митю. - Пукната пара нямам - повтаря може би за десети път. Безхитростните му очи едва-едва се усмихват. Приятно му е все пак, че е в центъра на вниманието. Пък и бай Тодор вече отново налива чашата му догоре. - Ще те пребъркам -...

Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...
















