Търпение
- 06 Декември 2019
„Как ни търпи Земята?!”
Често го чуваме този полуреторичен полувъпрос-полувъзклицание. Изразяваме гняв, яд, обида, учудване, благодарност, привързаност към майчицата ни. И още много чувства – според каквото ни е на сърцето.
Как ни търпи ли? Вероятно все по-трудно. И тя като нас има избор: дали да ни търпи и доколко да ни изтърпи. Бог и на нея ѝ е дал правото на избор.
Дори би могло – с много и всякакви уговорки и условности – да се изведат някои груби пропорции. Както ние търпим някой отвратителен съсед, който се гаври с нервите и възпитанието ни и когото всички ние, съседите му, все отлагаме да сложим на мястото му; както цели градове търпят някой по-особен квартал, който им създава само неудобства, грижи и неприятности; както цели народи търпят дълго управниците си, които си разиграват коня върху главите на народите си, така и Земята търпи нас, а по всяка вероятност така и Бог търпи нея, защото сигурно и нашата планета не е най-примерната и най-достойната за подражание (като планета) – най-малкото защото си е избрала такова население като нас.
И ако съществува поне малко истина в такива груби пропорции, то подобието напълно изчезва, когато се замислим как постъпват различните „етажи” на пирамидата. Много често съседите все пак ват съседа си, а в някои случаи дори го смачкват; много често градовете налагат волята си над съгражданите си от по-особените квартали, а в някои случаи дори ги прогонват далеч от очите си; много често народите свалят от власт правителствата и управниците си, а в някои случаи дори ги и изколват и изпообесват, независимо дали потърпевшите са виновни или не.
Всички тези прояви на чисто човешкото ни поведение са немислими и невъзможни от страна на Земята към нас и от страна на Бога към Земята. Каквото и да се случи със Земята откъм Бога, каквото и да се случи с нас откъм Земята, то ще е закономерно и целесъобразно, като външно проявление няма да има нищо с типично човешките ни действия, няма да бъде подвластно на омраза, гняв, отмъщение или някакви други човешки страсти или емоции...
И, разбира се, ще е в унисон с волята на Бога,
Така че няма нищо страшно.
Слава Богу, ние не знаем какво се решава „горе”. Ние изобщо нищо не знаем все още за съдбата си, която се решава „горе” в зависимост от земните ни избори.
И какво да правим в такъв случай? Тук отговорът вече е лесен. Просто трябва да правим добро. И да се уповаваме.
Споделете
