Четири казуса
- 17 Февруари 2014
Продължавам поредицата от кратки текстове, които нарекох „казуси”. Останалите: в рубриката „Есета”.
10. Пролетен казус
Познато ти е всичко. Толкова години. Много, много години. Февруари, март. Идва пролет. Всичко знаеш как е, как ще бъде. Познаваш чудесно дори оня неуловим аромат на въздуха, който нито бензин, нито боклуци, нито хора, нито нищо не може да заличи – ароматът на пролетта, на живота.
И въпреки това тръпнеш в очакване на неочакваното. На онова, дето ще дойда за първи път. И то ще е прекрасно – и това знаеш.
Пролет.
11. Сиромахомилски казус
Аз винаги съм бил сиромахомил. В някакъв смисъл и поне в определени граници. Кой горе-долу добросърдечен, криво-ляво порядъчен, кажи-речи състрадателен човек не е? Нека първи хвърли камък онзи, който никога не се е чувствал поне малко от малко сиромахомил!
Че и грях ли е?
Миналата 2013-а година около наш голям християнски храм често пристигаха автобуси, докарващи едни неугледни люде. И тази година докарват и ще докарват все същия тип люде. Людете мръзнат или се потят според сезона, играят скръбни за гледане безрадостни хорà, с изкуствени усмивки стискат подли господарски ръце, гърчат се, когато господарите велзевулски ги тупат по раменете, накратко – участват в игричките.
Казус:
Виновни ли са тези люде?
Първо, да махнем всички думи с корен „вин”: вина, виновен, обвинявам, невинен и т.н. А сега вече, без коренът „вин” да ни натиска и избутва вън от темата, да си отговорим, ако успеем.
Ти си прост човек, невежа си, беден си, инертен, сгрухан, съсипан… И те е страх, при това с основание. Ти нямаш никакви навици да носиш отговорност, ти не знаеш какво означава да носиш отговорност, ти не си безотговорен, ти не си антиотговорен – ти си аотговорен съсипан човечец! Едната хитрост ти е останала. На личния ти олтар има само двама светии: Хитър Петър и Андрешко. Но именно заради нея, заради хитростта си, ти чудесно знаеш, няма как да не знаеш и затова много добре знаеш, че правиш нещо – дори и да не проумяваш дали е добро или лошо! – за пари. Да, за пари и само за пари – онези, дето ще ти ги пъхнат в ръката привечер! Знаеш чудесно:
1. че не го правиш доброволно, а заради пари и най-вече от страх;
2. че те наемат и ще ти платят користни хора;
3. че тия користни хора ще ти платят за нещо, което не си отработил, т.е. не заради труда ти, а заради нещо друго, което не е честно, не е редно, не е праведно, щом то не е трудът ти;
4. че там, където те водят, има други хора, коренно различни от мерзките ти господари, които различни от теб хора ще ти говорят съвсем различни неща и ще те питат: „Защо? Защо?” И ти нямаш друг отговор освен парите и страха си.
И още доста неща знаеш, понеже си хитрец, но и това дотук е достатъчно.
Та укорими ли са тези хорица?
Бог знае.
Да, аз съм някакъв тип сиромахомил, колкото и да не ми се иска. Ала ми е адски, пъклено, преизподнено тъжно и отвратително, когато някой продава душата си за пари. Па дори да са най-бедните и очуканите от живота хорица.
А тия, дето им купуват душиците на безценица, продължават да не знаят какво вършат. Понеже безбожието не предполага познание.
12. Травматологичен казус
Виждаме заплахата: човекът може да се спъне и да падне. Предупреждаваме го, той кимва разсеяно, спъва се и пада. Хем ни яд, че не са ни обърнали внимание на любезността, хем дълбоко вътре у нас, най-често несъзнателно, се появява едно такова малко подловато удовлетворение, че пак сме се оказали прави. Не злорадстваме, не се радваме на чуждото нещастие, нищо такова. Просто ни е приятно да сме прави. И в този случай. Винаги.
После, след време (понякога удивително късо време), нас пък ни предупреждава някой, ние кимваме разсеяно, спъваме се и падаме. Боли.
Казус:
Правим ли ние връзка между своето, макар често и несъзнателно удовлетворение, задето сме се оказали прави за чуждата беда, и собственото си падане, собствената си беда?
Ами отговорът е лесен, като се види каква е степента на травматологията по света.
За духовната пък травматология да не говорим.
13. Полухоливудски казус
Да си въобразим диалог между две лица.
1. Вито Корлеоне. Дон от Коза Ностра. Литературен и филмов герой. Симпатяга – сиреч убиец, осакатител, финансов измамник, изнудвач… Симпатичността му допълнително се подсилва от гения на Марлон Брандо и гения на Робърт де Ниро.
2. Второто лице е по ваш избор измежду главния прокурор на САЩ (той и министър на правосъдието) и деветимата върховни съдии на САЩ.
Казус:
Какво биха могли да си говорят извънслужебно дон Вито Корлеоне и някой от посочените десет магистрати? Сиреч – извън съда, извън казуса дон Корлеоне да е на подсъдимата скамейка, а тъкмо напротив – да си приказват хем приятелски, хем делово в някоя сауна, на някоя яхта, в сепарето на някой ресторант с екзотично име?
Не знам какво биха могли да си говорят извънслужебно. Аз лично не мога да си представя такъв извънслужебен разговор. Не мога и това е. Макар и да съм наясно, че в Щатите винаги е имало подкупни магистрати, включително купувани литературно-филмово и от самия дон Вито преди 70-80-100 години. Вероятно и днес картината не е твърде различна, ала въпреки това не мога да си представя в сауната дон Корлеоне и американския министър на правосъдието.
А какво си говорят извънслужебно някой нашенски мафиотски бос и който и да е български прокурор от главния до най-последния на опашката край копанята? А какво си говорят извънслужебно някой нашенски мафиотски бос и който и да е нашенски магистрат от най-висшите и конституционните до последния сополанко от някое забутано районно градче?
Знам. О, знам! И мога с лекота да си го представя. Аз лично мога с лекота да приведа такъв извънслужебен разговор. Аз лично мога с лекота да напиша цял писателски наръчник за начинаещи разказвачи от 200 примерни диалога между български дон и български най-висш прокурор или най-висш съдия. Мога да напиша и 400 образцово-примерни диалога, ако се наложи.
И това ще е най-гнусният наръчник в българската история.
Споделете
