Гении
- 13 Февруари 2014
И това е песъчинка от „169”.
Интересно и извънредно поучително е отношението на простосмъртните към най-великите гении на човечеството. Към онези, които сътворяват и извършват най-титаничните световни дела – величави борби за справедливост, епохални открития, разтърсващи и пречистващи творби на изкуството и пр. Ако някой от тях, от гигантите – дори когато вече е провел битката си докрай, дори когато вече е приключил изключителната си работа, – ако предаде идеите си, отстъпи от принципите си, загърби веруюто си, тогава ние, простосмъртните, биваме много разочаровани и натоварваме този човек с всичките си собствени негативи и комплекси. Представям си Солженицин – след написването на „Архипелаг ГУЛАГ” – ако се беше оказал, макар и принуден, насилен, сътрудник на КГБ. Или пък Сахаров – ако при заточението му в тогавашния Горки (днес Нижни Новгород) не бе издържал на изтезанията и се беше поддал да колаборационира с КГБ. Дори и след всичко, което двамата направиха за човечеството, дали щяхме да ги уважаваме толкова? А ако Мандела бе се предал духом в килията? Ами Галилей? Даже Галилей помним с неговото окончателно „И все пак...”, а не с позабравения (простили сме му демек) факт, че малко преди това се е прекършил (престорено, мнимо – що се отнася до идеите му) пред инквизицията.
Колко е несправедливо! Нямат ли право на човешките си слабости и гениите! Особено когато те са допринесли човечеството да направи великански крачки напред! С какво право ги съдим? Не им ли стигат усилията и мъките, за да сътворят и осъществят гениалните си дела?
Не, не е несправедливо. Само на пръв поглед е несправедливо. А иначе е толкова красиво! Цялата ситуация е красива. Нашите претенции дори допринасят за красотата на хармоничните взаимоотношения помежду ни. Ние трябва, длъжни сме да подкрепяме своите гении да бъдат безупречни. Ние трябва, длъжни сме да изискваме от своите гении да бъдат безупречни.
Иначе по кого щеше да равнява мечтите си човечеството?
Споделете
