Прекрасно!
- 27 Май 2013
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота”, 2008, т. 4, гл. 31:
Не аз трябва да ви увличам и не след мен трябва да вървите, където ви посоча. А вашата звучаща с радост енергия на Живота трябва да ви тласне към хората като стремителен поток на Любовта. Вие трябва да им донесете най-обикновена доброта и доброжелателност. И където и да се трудите за хората – навсякъде ще се трудите за Живота, живеещ в тях. А трудейки се за Живота, хората се трудят извън времето и пространството, извън текущите обстоятелства и форми, почитайки Него, Вечния, във всичко временно.
Тези думи са част от обръщение на велик Учител към широка аудитория от твърде напреднали в духовния си път люде.
Каква красота и хармония пулсират от краткия откъс! И комай не е трудно да ги доловим, стига внимателно да се потопим във вътрешната логика на посланието. В началото: изборът как да живеем е наш и ничий друг. После: ако жизнената ни енергия е преизпълнена с радост, пътят ни с лекота ще се насочи към служенето на хората. Как да служим? С любов. С каква цел да служим? За да им „донесем най-обикновена доброта и доброжелателност”. Нататък: ако живеем заради ближните си, ще служим и на живота у тях, тоест на Бога у тях. И накрая: служим ли на Бога, ние в някакъв смисъл и в определена степен вече сме извън оковите на земните измерения, извън времето и пространството. И тогава неминуемо ще си спомним, че сме онова, което сме – безсмъртни Божии души.
Прекрасно!
Споделете
