Извънвремието
ЯНУАРИ I. КАРТИТЕ. 1996 Победата над Родопа (в цвят) - Бай Тодоре, я сипи още една ракия на Митю! - Господ здраве да ти дава - набожно промърква Митю. - Ама лъжеш! - Не лъжа, нямам. - Лъжеш като дърт циганин! - Не лъжа - упорства Митю. - Пукната пара нямам - повтаря може би за десети път. Безхитростните му очи едва-едва се усмихват. Приятно му е все пак, че е в центъра на вниманието. Пък и бай Тодор вече отново налива чашата му догоре. - Ще те пребъркам -...

И рече Бог
Мъжът седеше смирено в ъгъла на огромния храм. Не биеше на очи нито с външния си вид, нито с облеклото си. Молеше се безмълвно, благодарейки на Христа за любовта му, добротата му, за милостта му. И за търпението му. Навремени молитвата сякаш заглъхваше и сетне прекъсваше някак от само себе си. Тогава побелелият мъж отместваше погледа си от иконата на Спасителя и наблюдаваше дългата опашка, която се виеше в късния следобеден час навръх...

Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...
















