Балада за златната есен
Балада за златната есен Кръжокът на съдията Жечев при Клуба на смирените сърца Съдията и поетът се запознаха през късната есен. По-нататък, когато станаха приятели, те все така не откриваха нищо изключително в срещата си. А поводът, който ги събра онази надвечер, намираха за най-прозаичен, макар и малко комично-умилителен пред вид възрастта на съдията, която все още нарядко, но вече го поставяше в неудобно положение. В случая – да...

Верникът и неверникът
Верникът беше на четиридесет и седем години. Личаха му най-вече по побелялата брада, по дълбоките бръчки тук-там. Иначе правата вяра държеше гърба му изправен, едрото му тяло – здраво, строгите очи – бистри. Верникът не усещаше годините си като тежест, а само като мъдрост. Не се боеше от смъртта, защото досега бе живял праведно и не виждаше каквато и да е причина да заживее другояче оттук нататък. Подобен избор означаваше да се...

Да върнеш лятото
Отшелника караше бавно. Влачеше се на предела на разумното влачене, за да не попречи, ако местен бързак го настигнеше на някой завой. На никого не пречеше обаче в топлия юнски следобед. Пътят продължаваше да бъде съвършено пуст. Една от много причини да го обича и лете, и зиме, и всякога. Знаеше го наизуст: всяка дупка – нарядко, всяка опасност – нарядко, всяка хубост – често-често и навсякъде. И цялата му пустота – като ласкаво...

















