Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...

Да върнеш лятото
Отшелника караше бавно. Влачеше се на предела на разумното влачене, за да не попречи, ако местен бързак го настигнеше на някой завой. На никого не пречеше обаче в топлия юнски следобед. Пътят продължаваше да бъде съвършено пуст. Една от много причини да го обича и лете, и зиме, и всякога. Знаеше го наизуст: всяка дупка – нарядко, всяка опасност – нарядко, всяка хубост – често-често и навсякъде. И цялата му пустота – като ласкаво...

169
1. Какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе? Ще се опитам да отговоря какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе. Ако се абстрахираме от подробностите, нужни са ни идея и писач на есета. Нека приемем, че отнякъде се е намерил писач на есета, и то добър. И да се съсредоточим – за кратко – върху проблема с идеята. Очевидно е, че както не ни върши работа всякакъв писач на есета, а само добър, по същия начин не ни...
















