Островът на утехата
Господата Педро Санчес и Бели Наближаваше единадесет сутринта, когато Иво включи лаптопа си. После дни и седмици наред превърташе в ума си накъде би потръгнало всичко, ако бе постъпил, както го бе замислил. Бе възнамерявал да се запилее нанякъде през тази събота, да избяга от града и от всичко, свързано с лудницата, да преспи, където го отвееше вятърът надвечер, а в неделя да се върне колкото се може по-късно. Вероятно по същия начин...

Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...

Извънвремието
ЯНУАРИ I. КАРТИТЕ. 1996 Победата над Родопа (в цвят) - Бай Тодоре, я сипи още една ракия на Митю! - Господ здраве да ти дава - набожно промърква Митю. - Ама лъжеш! - Не лъжа, нямам. - Лъжеш като дърт циганин! - Не лъжа - упорства Митю. - Пукната пара нямам - повтаря може би за десети път. Безхитростните му очи едва-едва се усмихват. Приятно му е все пак, че е в центъра на вниманието. Пък и бай Тодор вече отново налива чашата му догоре. - Ще те пребъркам -...
















