Първоаприлски размисъл
- 01 Април 2023
Забавно е, че денят за размисъл се случи на 1 април. Вероятно ще излезе много шеговит общонационален размисъл.
Сега сериозно. Изборът утре бил прост, казват редица пишещи братя, повечето умници. Напълно съм съгласен, прост е. Прост обаче за кого?
Така че, мисля си, добре е да поразчепкаме за 1-2 минути тази „простота”.
1. Първа стъпка: изборът да гласуваш или не. Ако не гласуваш, решението ти означава, че оставяш на другите да решават. Другите е широко понятие, особено у нас. Между другите е фашизоидът Копейкин, който иска да отваря лагерите от комунистическо време; иска още и да трича хора. Там между другите са най-различни земноводни, включително онова нещо, да го нарека условно „русенското чикаго” (напомня ми за русенското варено).
Значи – трябва да се гласува.
2. Втора стъпка: нов избор – можеш да пуснеш действителна бюлетина, а можеш и да отбележиш, че не гласуваш за никого. Протестен вот демек. Точно на моите читатели няма да обяснявам, че този акт означава нищо. Нищо! Нищо не си сторил. Този глас не се прибавя към действителните гласове, измежду които се съставя народното събрание.
Значи – трябва да гласуваш за някого.
3. Трета стъпка: „тежък” трети избор. Хей поле широко! Можеш да гласуваш за когото искаш, като изключим, надявам се, фашизоиди, и олигофрени. Но тук дебне нова дяволщина: ако гласуваш за някого, който няма да влезе в парламента, пак си сторил нищо, пак не участваш с твой си глас в опита за решаване на политическата криза. Ала има и утеха: все пак си неутрализирал със своя вот поне един глас на фашизоид, земноводно или дебил.
4. Четвърта стъпка, последна: реалният избор. Тук миналият успешно първите три стъпки, му се налага да избира между партиите и коалициите, които ще съставят новия парламент (или са близо до участие в него).
Изборът е между:
а) корупция, наглост и простотия (може и в обратен ред);
б) корупция, наглост и ориенталско разпределяне на порциите с имамбаялдъ и локум;
в) фашизоиден псевдонационализъм, включващ – да не забравяме – тричане на хора, докато озверелите кучета наоколо се забавляват и залагат копейки коя жертва колко ще издържи на процедурата – този „избор” май го поразчепкахме вече;
г) вярната ни другарка, 79-годишната несполучила „сполука за България” – че къде без нея;
д) вехти левици; пресни-пресни възходи и падения; има/няма такъв/онакъв народ, майно льо;
е) и накрая: младата коалиция от млади хора „ПП-ДБ” с всичките ѝ реални и огромни кусури и недомислия, барабар с естетическите ѝ несъвършенства, които толкова дразнят родните естети, красавици и хубавци от точките а, б, в, г, д.
Да не кажа голяма приказка, ама след бързото разчепкване изборът ни действително не е много сложен.
Бъдете здрави!
Споделете
