Още за невежеството

: 04 Август 2022

PISA От оня ден ме гложди, че в последния си текст („Теглейки чертата”) пропуснах едно-две важни неща за невежеството. Канех се вчера да ги напиша, отложих го за днес, трябвало е. Преди малко ми се случиха две случки: ще почна с тях, за да си спестя половината усилия нататък.

Идеалният център, връщам се от кварталния магазин. Решавам да си преместя колата малко по-назад, че предната броня „застъпваше” една мислена пешеходна линия. Преместих я, колата отзад се оказа с номер от Пирот, фаровете ѝ светят. На мястото до шофьора 40-годишен мъж с татуирани до раменете ръце се рови в телефона си. Прозорецът е открехнат, казвам му за фаровете, че ще падне акумулаторът. Той ме поглежда втренчено, след две-три секунди безмълвно се пресяга и изгася светлините. И пак мълчание, докато отново се вторачва в телефона. Отстъпвам, но преодолявам порива да си тръгна. Все пак простакът е от Пирот, а всеки ден около нас слагат скоби на чужденците. Та го питам дали знае, че тук е синя зона. „Знам бе, българин съм”, отвръща българинът и се връща към телефона.

Пирот, Пирот, ама българин. Типичен.

Втора случка. След магазина и българина с пиротски номер отидох да върна второто устройство за кабелната ни телевизия, вече не ни трябва втори приемник. Следвах указанията на оператора, дадени ми вчера по телефона. Прекрасна разходка за десетина минути, меко слънчице, ветрец, свободно време да имаш през август. Любезна девойка ме посреща и ме информира, че таксата ще си остане същата, понеже за едно или две устройства се плащало еднакво. Ако съм върнел трето или четвърто, тогава вече щели да ми отбият в таксата.

- И защо вашият колега вчера не ми го каза? – питам.

Усмихва ми се. След което тя ме пита:

- А вие казахте ли му, че го връщате, за да плащате по-малко?

Този път аз ѝ се усмихвам.

- Това бе първото ми изречение – отговарям. – Ала и заради какво друго бих го връщал?

Момичето пак се усмихва. То е учило, знае какво е реторичен въпрос.

- Съжалявам – казва мило.

- Всичко е наред, приятно ми беше да се разходя насам, толкова хубави спомени имам по тия улички.

Не я лъжа, така е. Не знам обаче дали тя ми вярва.

Така и не извадих устройството от чантата си.

Та мисълта ми е, че невежеството не е само да не знаеш колко е 2 + 2 или кога Княжество България се е съединило с Източна Румелия. Ако се поровите да прочетете що е функционалната неграмотност (и у децата, а и нататък до гроб), ще се убедите, че това означава да не разбираш „смисъла и значението” не само на непознатия текст или на проблема пред теб, но и смисъла на човешкото общуване, значението на служебните си задължения, ролята на комуникацията ти със света и твоята собствена роля в този свят –разни такива базисни щуротии.

В тесния смисъл на понятието – що се отнася до децата ни – през 2016 г. функционалната им неграмотност е била около 40%, през 2021 е 46%. Това според Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Както виждате, вървим напред и нагоре. Що се отнася до управлението и функционирането на Република България, извънредно тежък и съдбоносен проблем е какво е нивото на функционалната неграмотност на родителите на тези 46% деца, както, разбира се, и нивото на родителите на останалите 54% деца. Както и нивото на бездетните. Изобщо нивото на всички нас, гласоподавателите. Ще си позволя „еретична” мисъл: ние родителите и прародителите даваме печален пример на децата си, че може и даже е за предпочитане (от финансова и властова гледна точка, че и от имиджова, фън и куул гледна точка) да се живее в пълно или частично (примерно 90-процентово) невежество по всички фундаментални проблеми на живота. И се живее, масово се живее и богато, и фън, и куул. И се управлява държавата Република България – пак фън, и тя си функционира – то се знае куул. И естествено отвсякъде и до всякъде, чак до Пирот дори, се носи бойният вик: „Булгар! Булга-ар!” (Това е точният цитат от Алеко.)

И за да не пропусна пак: невежеството у нас се шири както долу и най-долу, което е разбираемо, а това ширене ражда обществено мнение, хранещо се с лъжи, митове, легенди и всякакви „пунта мари”; така и горе и най-горе, което пък е причината за нашенския управленски „професионализъм” и държавническа „компетентност”, нареждащи ни в разните класации винаги там, където сме си заслужили.

Толкова ще е досадно и излишно да се дават примери за нашето повсеместно невежество долу, в средата и горе. Само за малко се замислете какво се говори и как се действа у нас по повод войната на Русия срещу Украйна; или около проблемите ни със Северна Македония; или за енергийните предизвикателства пред човечеството и в частност пред Европа; или за ковида. И всичко това приказваме и вършим, докато самодоволно сме стъпили и кръшно танцуваме върху тоталното си невежество по тези и по всички останали казуси.

Няма да стане по-добре така, както сме я подкарали. Имам тук предвид само невежеството, да оставим настрана другите ни тегоби.

Ще завърша с молба ли да я нарека, апел ли, вопъл ли… Едно време, дори помня последните остатъци от такива хора, нашенците са имали усет за учените люде, за начетените, за повечко знаещите, за повечко просветените. Не знание са притежавали нашенците, а усещане. (Откъде да имат знание за знанието?) Различавали са ученото от неукото чрез усета си, чрез опита си. Пък понякога и с невъоръжено око се вижда, просто се вижда. Та вопълът ми е: толкова ли ще е трудно, когато взимаме важни общобългарски решения, когато правим важни за всички ни общонационални избори, да се вгледаме внимателно, да се доверим на очите си и най-вече на усета си, който носим кой по-дълбоко, кой по-плитко у себе си, и да изберем по-ученото, по-просветеното, по-можещото, а не неграмотното невежество? Което, сигурно сте забелязали, по правило освен неграмотно е и алчно, завистливо, проклето и престъпно невежество. Непосилна задача ли е? Чак толкова ли ще ни съсипе такова усилие?

Примерно на 2 октомври бихме могли да пробваме. Обръщам се не към твърдите партийни привърженици, които отдавна са се определили; не към коравоглавите или безмозъчноглавите – те нито ще прочетат, нито ще чуят; не към подкупните или продажните – там е друга вселена, тяхна си.

Апелът ми е към колебаещите се, към все още нерешилите какво ще правят тогава. Да изберем вежеството пред невежеството. И не само на 2 октомври. И най-вече заради самите себе си.

Споделете