Стокхолм, Дънинг-Крюгер и прочее сложнотии
- 31 Май 2021
Първо, да отбележа все пак, че съм изразил – публично и писмено – какво мисля за Бойко Борисов десетки, а вероятно и стотици пъти. Мнението ми е равномерно разположено в последните почти 20 години. Нямам какво да добавя, поне засега.
Второ: Румен Радев и Бойко Рашков са ми политически интересни и близки точно толкова, колкото са ми Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Все още ме вълнува какви ги върши моят народ.
И така, говори се все по-широко и по-свободно, че Бойко Борисов бил много лош, а можело да се окаже току-виж, че е и чудовище. Лъжел, крадял, грабел, насилвал… (Няма да крия, че като чух находчивия мутренски „лаф” за човешкото месо, първият, за когото си помислих, че му „пасва”, бе Бойко Борисов. Естествено някак се връзва с цялата му „пикантна” логорея.) Изобщо политическото и медийното ни пространство е пълно с думи като „ужасяващо”, „потресаващо”, „зловещо”… Появиха се и се появяват разни умувания за Стокхолския синдром на българина, за ефекта на Дънинг-Крюгер при Бойко Борисов (прост, прост, ама с коскоджамити ефект Дънинг-Крюгер), за загадъчната нашенска психоверига Фройд – Живков – Борисов – Кобургготски… Накратко – опитваме се да си обясним нещата сложно, защото ние не сме прости като Бойко Борисов, въпреки че той твърди обратното.
Да го кажа директно – нищо няма да си обясним. Само шикалкавим. И напъните да шикалкавим ще продължат, понеже това е простоват, но надежден начин да избягаме от общата си отговорност.
Онова, за което дружно си мълчим, разбира се, е на повърхността. А то е да си отговорим колко и защо. Отговорим ли си, няма да ни безпокоят нито Борисов, нито Радев, нито Рашков, нито филанкишията утре и догодина.
Колко и защо?
Колко милиона пъти българи гласуваха през последните над 15 години за Бойко Борисов, за партията на Бойко Борисов и за угодниците по места на Бойко Борисов? Което в ГЕРБ-овия случай означава да гласуваш лично за Бойко Борисов. Колко милиона човекогласове подадоха за него българите на Бог ги знае колко и всякакви избори за тези над 15 години? 8 милиона, 10 милиона? Или 12? Или са повече? Колко процента средно от вменяемите българи гласуваха за сикаджия, бандит, лъжец, мошеник, измамник?
И защо? Защо го направиха? С какво ги привлече? Само защото е прост ли? Или защото е як? Защо ослепяха? Защо оглупяха? Да не би пък да е заради възможността да крадат, която той любезно им предостави? Да не би пък да е заради възможността да не им се търси отговорност за нищо? Да не би пък да е заради възможността всяка поцинкована кофа да може да се превърне за една чалгаджийска нощ в позлатен съд за изстудяване на френско шампанско? (Според нея, според кофата.) А семействата им, родата, приятелите, които може и да не са гласували за яката проста „бащица”, но мълчаха и смятаха, че изобщо не е важно, и хич даже не им пукаше как гласуват бащите им, сестрите им, братовчедите им, приятелите им? Защо никой днес не се чувства отговорен за собствените си многократни избори – включително да не ти пука? Защо търсим отговорите в Стокхолм, Виена или при господата Дънинг-Крюгер?
Когато и ако българският народ се самозапита публично какви ги е вършил последните двайсетина години (стотици хиляди и милиони българи още го вършат), когато и ако пак публично произнесе присъдата си за собствените си политически избори, когато и ако мнозинството приеме тази самоприсъда, тогава вече бива да се кахърим коя дружина и кой войвода са подходящият ни избор да водят България към изход от батака ни.
А дотогава е все тая. Ако изобщо ще има тогава.
Споделете
