Какво ви става бе, хора?
- 02 Декември 2013
Опитвам се да следвам един проверен в житейската ми практика принцип: въздържам се да коментирам текстовете на колеги. Дал Бог други теми за коментиране, ако ти се коментира. Така че пак няма да коментирам (почти), а само ще цитирам. Поводът за подборката цитати по-долу е текст, който е извън представите ми за елементарна коректност, да не споменавам почтеността. Струва ми се, заслужава си да се вгледаме за поне няколко минути какви ги вършим.
Две предварителни бележки. Първо, щях вероятно да напиша нещо лично от мен и доста по-пространно още вчера, но животът реши да си направи поредната поучителна шега с моя милост. Николай Слатински, за когото допреди година не можех и да си помисля да прочета и ред от него, задето бе съветник на онзи президентски субект от село Сирищник и когото сега най-редовно чета, публикува текста: „Наистина не разбирам защо е тази омраза срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори” (http://nslatinski.org/?q=bg/node/576). С което сдържано възпитано послание той почти изчерпа темата ми, спестявайки ми много гняв. Втора бележка: уважавам журналистите от сайта „Редута”, следя публикациите им, често се възхищавам от написаното и затова почти всички автори там са ми фейсбук приятели, каквото и да означава това. Госпожа Любослава Русева – също. Апропо, не познавам лично нито нея, нито някого другиго от останалия екип на „Редута”.
А вчера прочетох в този сайт „Нарциси в акция” (http://reduta.bg/v2/article/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F). Писанието на г-жа Любослава Русева е съпроводено със снимка, на която в предан план са моят съвипускник и тогавашен приятел от студентските години проф. Александър Кьосев, а вдясно от него е доц. Кристиан Таков, когото също не познавам. Популярна вече снимка, има я във всички електронни и печатни издания. А сега ви моля да прочетете внимателно долните цитати от г-жа Русева и от г-н Таков (именно защото не го познавам), взети от текста в „Редута” и от речта на преподавателя по гражданско право в СУ „Св. Климент Охридски” пред митинга на студентите на 10 ноември(http://offnews.bg/index.php/265514/sreshtu-nas-sa-hora-koito-narichat-chestnostta-naivnost-rechta-na-dots-kristian-takov-na-10-noemvri).
Г-жа Русева:
„Горките, докъде се докараха...
Честно, не беше подигравка, а по-скоро опит да изразя искрено съжаление към печалното самоизобличение на т.нар. български интелектуален елит.
…в нашия случай става дума само и единствено за бутафория. За преиграване и нарцисизъм, при това особено нелепи.
Онези кръгове, които заради политическите/икономическите си интереси, или пък просто от суета и бездарие, претопиха и потопиха светлата гражданска енергия в локвата на посредствеността и кича.
Упрекът ми обаче не е към закъснялото им пришиване към гражданското недоволство.
…че се показа не просто прекалено чувствителен и твърде егоцентричен, а направо зъл и склонен да остракира всеки глас, различен от неговия.
Ако титулуващите се като интелектуалци… Все пак по време на т.нар. преход тези хора не предоставиха доказателства, че могат нещо повече от това да негодуват „настолно”…
На този фон „седящата професорска стачка” от 25 ноември изглежда някак... цинично. Но, пак казвам, тя нямаше да е толкова нелепа, стига да липсваше величавото самомнение на участващите в нея, че извършват граждански подвиг.
…драматурзите на тази трагикомедия
Тъкмо тук е мястото да припомня, че именно студентската окупация, която тези хора подкрепиха, представляваше драстично нарушение на университетската автономия...
…защото малобройната група окупатори сама реши да го преустанови. По една причина – не съумя да излъчи послания, различни от тези на износилите се граждански протести, за което вина носят най-вече оплелите ги в собствените си политически сметки преподаватели.
…нарцистичната групичка академични интелектуалци продължи да се бута под прожекторите.
…се имат за праведни и непогрешими, напълно отхвърляйки различното мнение, което възприемат единствено като проява на озверяване и злост.
…тези хора предпочетоха фалша, вместо да застанат на точното място в точното време...”
Г-н Таков:
„Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. ЗАЩОТО:
Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си. ЗАЩОТО:
Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.
Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:
Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:
Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;
Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
Бъдете будители, но не будете никого силом;
И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.
ИНАЧЕ:
Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги…
Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:
Не стихва;
Намира нова форма;
Назовава конкретно опозорено име;
Препречва поредното безобразие;
Осуетява наглост.
…Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.
Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.
А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.”
Обещах да не коментирам. Ще повторя само и аз като г-н Слатински – наистина не разбирам защо е тази омраза. Безпочвена, откровена, макар и базирана на фалш, абсурдна омраза. Наистина нарцистична омраза. Някой циник би подхвърлил – вероятно е заради парите на работодателя. Не вярвам да е така. Ако допусках такава възможност, нямаше изобщо да седна да си губя времето с подобна пошлост.
Какво ви става бе, хора? Деца имаме! А някои като нас с г-н Слатински – и внуци!
Споделете
