Пак следизборно и много позитивно (без да се брои послесловът)
- 23 Май 2013
Уморих се от обругателства и оплювания. Ей Богу! И то от страна на умни и добронамерени хора. Уморих се от негативизма им.
Тези няколко реда по-долу са плах опит да се вслушам в мъдрите съвети на Сергей Станишев. Мъдрият ръководител на ПЕС и БСП мъдро зове за позитивен прочит на народното волеизлияние – в по-общ план, и на новата управленска структура, родена от народното волеизлияние – в по-конкретен план. Тъкмо така и ще сторя. Ще последвам мъдрите указания на мъдреца и ще се взра съвсем накратко, но пък много позитивно в очарователната пъстра картина, която се роди на и след 12 май. Я да видим!
И тъй, кой спечели изборите? Все пак… Както вече писах преди повече от седмица във фейсбук („Следизборно”), аз мисля, че спечели БКП. Сега допълвам – спечели обединената БКП и спечели заслужено заради позитивните си послания. Като казвам БКП, подразбирам здравите сили на нацията. Най-здравите. Единствено здравите дори. Като маркс-ленинизма, ако помните, дето беше хем единственото, хем най-правилното учение. Та и сега така. Спечелиха 100-процентово най-здравите сили, при това със 100 процента. От 240 – 240! Като едно време.
И какво му е лошото, ако погледнем мъдро и позитивно? Къде е трагедията? Такова беше времето едно време, такова е и сега. Позитивно време.
А ето как – доколкото вече нещата все по-ясно се оформят – здравите сили ще разпределят отговорностите си да оправдаят доверието на оня мъдър дял (къмто 37-38 процента) от суверена, който ги избра. Също нелошо според мен, да не кажа отлично и даже превъзходно разпределение на отговорностите.
Ще ни управлява (пак) мозъчният тръст на нацията. Ами много добре! Социалистите и депесарите – доказано, при това безспорно! – са най-тръстовите мозъци у нас в последните десетилетия. Трепач е тая двоица като тръст! Особено социалистите, при това не от няколко, а от много десетилетия. Не че подценявам депесарите. Така или иначе на такъв мозъчен тръст биха завидели – и наистина завиждат! – някои международни синдикати. Дори Синдиката завижда понякога!
Сидеров няма да управлява, той мрази да управлява (все още). Сидеров ще е балансьор на мозъците. Той ще привнася (освен кворум) уравновесеност и толерантност във властта. И вменяемост, да не пропусна. Той ще е „нашият кошмар”, бих добавил – нашият любим кошмар, за всички популисти, демагози и кремълски измекяри, за всякакви фашаги, хомофоби и етнофоби, за всички психари, откачалки и неуравновесени типове и типеси. Ще е кошмар за гадовете, демек. Кошмар в името на майка България.
А Бойко и Цецо? А победителите? Бойко и Цецо, както подобава на истинските победители, както подобава отдавна и на извисения им духовен ръст, ще са (поправка – от вторник те вече са) моралният коректив на парламента. И на правителството ще са. И на обществото. Те, духовно извисените титани на морала, ще са моралният коректив и на Европейския съюз. О, да, и на ООН. И на Слънчевата система, разбира се. И на вселената, то се знае.
Е, не е ли чудесно как хармонично се получава! Не ви ли умилява такава една властова хармония? Защо тогава не се вслушаме в мъдрите слова на председателя Станишев, защо не отпуснем душите си и не се оставим в обятията на позитивизма?
Оня здрав, нашенски, мил и роден, вездесъщ позитивизъм, в който така хубаво (и здраво) си живеехме допреди 25 години.
Негативен послеслов:
А ние, ще попита някой негативист, ние останалите къмто 62-63 процента от тялото на суверена къде сме в тая блага управленска схема? Признавам, не знам. Не съм ни виждал напоследък. Тука някъде трябва да сме обаче. Нали? Няма как да сме затрили изведнъж.
Ала може и да греша.
Споделете
