Клоносекачи
- 19 Април 2013
Изумявам се как е възможно цял един народ с такава лекота да реже клона, на който седи. И нерядко дори да се радва, дори да ликува колко чевръст клоносекач е и какъв му е остър трионът.
Народ без най-умните си хора, без мислещите си хора, народ без интелигенция (в най-широкия смисъл на понятието) е като човек без вода и храна. Ала глупаците и не съвсем глупавите, но пък отказващи да мислят – всички те, които гонят умните и мислещите или вън от България, или в черна вътрешна емиграция, всички тези безхаберници няма как да осъзнаят, че скоро ще заприличат на човек без вода и храна. Те нерядко дори се радват и ликуват, когато гонят сънародниците си, които могат да ни спасят – всички нас – и от нищетата, и от глупостта, и от самите нас донякъде. Понеже кой друг, ако не интелигентната част от народа винаги го е захранвала с идеи, с вяра, с добродетели, с действена позитивна амбиция, с всичко, каквото е необходимо, сиреч – не само го е избавяла от рифовете на историята, но и го е водила напред в развитието му.
Изумявам се как е възможно цял един народ да не проявява почти никакво чувство за самосъхранение. Да си риташ сам канчето с водата и яденето вероятно е най-неразумният избор, който цял един народ може да направи. Ала кой да му каже на този народ какъв калпав е изборът му – тия, дето са прогонвани с безразличие, а нерядко с радост и ликуване ли? Да, те са му го казвали (всуе) и му го казват (всуе), преди да бъдат прогонени, но е нелепо да очакваме, че ще го вършат, докато или започват наново живота си в странство, или угасват отчаяни във вътрешната си емиграция.
Тогава каква е надеждата?
Ами същата. Ще продължат да говорят на своя народ онези, които по някакъв начин няма да се оставят да бъдат изгонени нито навън, нито навътре. Ще му го казват пак и пак, колкото и да оредяват редиците им, и ще се надяват все някога да бъдат чути.
А какво друго да сторят?
Споделете
