Визитацията
Христо Ботйов Петков оглеждаше центъра на София, столицата на Република България. От няколко минути отново бе земен човек. Харесваше му да е земен човек. Не бе очаквал, но наистина му харесваше. Харесваше му и центърът на големия град, като изключим мръсотията, шума, израза върху лицата на повечето от хората и еманациите, които почти всички излъчваха. Еманациите не му пречеха, само малко го потискаха, но някак отдалечено, като насън. За...
Броеницата
Броеницата На попрището жизнено далеч отвъд средата Обичам числото 12. Никак не ме притеснява, че е банално да бъде обичано. Благодарен съм, че взех най-после решението. Благодарен съм на интуицията си, която ми напомни за старата ми неувяхваща любов към сакралното 12. Много повече съм признателен на Божията помощ. Извънредно съм признателен. Извънредно е неточна дума в случая: нищо извън реда няма в признателността ми. Поне извън моя...
Зрящият и Незрящата
Когато пак се срещнаха сега, Зрящият притежаваше малко повече богатства от Незрящата. Те не го правеха по-значим от нея, само го различаваха. И то донякъде. Той беше богат с искрената си вяра, че под Божието небе стават чудеса. А напоследък бе благословен и лично да се убеждава в чудесата Божии, да им става свидетел. Това едно. Виждаше горе-долу добре с очите си. Също богатство. И още нещо, стига по-дългият да означава и по-богат живот: този...
