Визитацията
Христо Ботйов Петков оглеждаше центъра на София, столицата на Република България. От няколко минути отново бе земен човек. Харесваше му да е земен човек. Не бе очаквал, но наистина му харесваше. Харесваше му и центърът на големия град, като изключим мръсотията, шума, израза върху лицата на повечето от хората и еманациите, които почти всички излъчваха. Еманациите не му пречеха, само малко го потискаха, но някак отдалечено, като насън. За...

Изгрев преди залеза
А сега, седмица преди 24-ти май, Нейчо стоеше пред нея и се усмихваше. Според него, ако някой го попиташе, сърдечно; според нея – малко преко сили и доста притеснено. - Все пак ти си бил… – рече, преди да отвърне на поздрава му. Той кимна. - Добре дошъл – измери го тя. Точно така, по лицето му се бяха появили много нови бръчки, но си бе здравеняк. - Добре съм те заварил. Боряна стисна леко протегнатата му ръка и веднага я пусна. - Защо се...

Броеницата
Броеницата На попрището жизнено далеч отвъд средата Обичам числото 12. Никак не ме притеснява, че е банално да бъде обичано. Благодарен съм, че взех най-после решението. Благодарен съм на интуицията си, която ми напомни за старата ми неувяхваща любов към сакралното 12. Много повече съм признателен на Божията помощ. Извънредно съм признателен. Извънредно е неточна дума в случая: нищо извън реда няма в признателността ми. Поне извън моя...
















