Визитацията
Христо Ботйов Петков оглеждаше центъра на София, столицата на Република България. От няколко минути отново бе земен човек. Харесваше му да е земен човек. Не бе очаквал, но наистина му харесваше. Харесваше му и центърът на големия град, като изключим мръсотията, шума, израза върху лицата на повечето от хората и еманациите, които почти всички излъчваха. Еманациите не му пречеха, само малко го потискаха, но някак отдалечено, като насън. За...

20
Образ и подобие - Готина мацка, а? – отбеляза безпристрастно младежът. Не го произнесе сухо, а именно безпристрастно. - Не ви закачам – каза възрастният мъж. Осъзна, че младите хора го плашат вече по някакъв особен начин. Осъзна го, без да се учуди ни най-малко. Кой знае откога го плашеха. Едва сега го осъзнаваше. - И аз не те закачам – отвърна младокът. – Просто ми направи впечатление, че често я заглеждаш. - Механично. - Механично,...

Броеницата
Броеницата На попрището жизнено далеч отвъд средата Обичам числото 12. Никак не ме притеснява, че е банално да бъде обичано. Благодарен съм, че взех най-после решението. Благодарен съм на интуицията си, която ми напомни за старата ми неувяхваща любов към сакралното 12. Много повече съм признателен на Божията помощ. Извънредно съм признателен. Извънредно е неточна дума в случая: нищо извън реда няма в признателността ми. Поне извън моя...
















