Балада за златната есен
Балада за златната есен Кръжокът на съдията Жечев при Клуба на смирените сърца Съдията и поетът се запознаха през късната есен. По-нататък, когато станаха приятели, те все така не откриваха нищо изключително в срещата си. А поводът, който ги събра онази надвечер, намираха за най-прозаичен, макар и малко комично-умилителен пред вид възрастта на съдията, която все още нарядко, но вече го поставяше в неудобно положение. В случая – да...

Изгрев преди залеза
А сега, седмица преди 24-ти май, Нейчо стоеше пред нея и се усмихваше. Според него, ако някой го попиташе, сърдечно; според нея – малко преко сили и доста притеснено. - Все пак ти си бил… – рече, преди да отвърне на поздрава му. Той кимна. - Добре дошъл – измери го тя. Точно така, по лицето му се бяха появили много нови бръчки, но си бе здравеняк. - Добре съм те заварил. Боряна стисна леко протегнатата му ръка и веднага я пусна. - Защо се...

20
Образ и подобие - Готина мацка, а? – отбеляза безпристрастно младежът. Не го произнесе сухо, а именно безпристрастно. - Не ви закачам – каза възрастният мъж. Осъзна, че младите хора го плашат вече по някакъв особен начин. Осъзна го, без да се учуди ни най-малко. Кой знае откога го плашеха. Едва сега го осъзнаваше. - И аз не те закачам – отвърна младокът. – Просто ми направи впечатление, че често я заглеждаш. - Механично. - Механично,...















