Седем нощи в Светлината
Глава 1. Момчето бе на цели-целенички пет години без съвсем мъничко. Притежаваше спокойния здрав сън на почти петгодишните мъже и по правило се будеше извънредно трудно. Особено пък когато трябваше да ходи на детска градина, а то постоянно трябваше да ходи, на мама и татко често се налагаше да го изриват едва ли не от леглото с любимия му камион булдозер с огромната кофа отпред. Такова дете си беше – типично дете, обикновено. Тази...

Да върнеш лятото
Отшелника караше бавно. Влачеше се на предела на разумното влачене, за да не попречи, ако местен бързак го настигнеше на някой завой. На никого не пречеше обаче в топлия юнски следобед. Пътят продължаваше да бъде съвършено пуст. Една от много причини да го обича и лете, и зиме, и всякога. Знаеше го наизуст: всяка дупка – нарядко, всяка опасност – нарядко, всяка хубост – често-често и навсякъде. И цялата му пустота – като ласкаво...

Визитацията
Христо Ботйов Петков оглеждаше центъра на София, столицата на Република България. От няколко минути отново бе земен човек. Харесваше му да е земен човек. Не бе очаквал, но наистина му харесваше. Харесваше му и центърът на големия град, като изключим мръсотията, шума, израза върху лицата на повечето от хората и еманациите, които почти всички излъчваха. Еманациите не му пречеха, само малко го потискаха, но някак отдалечено, като насън. За...

















