Островът на утехата
Господата Педро Санчес и Бели Наближаваше единадесет сутринта, когато Иво включи лаптопа си. После дни и седмици наред превърташе в ума си накъде би потръгнало всичко, ако бе постъпил, както го бе замислил. Бе възнамерявал да се запилее нанякъде през тази събота, да избяга от града и от всичко, свързано с лудницата, да преспи, където го отвееше вятърът надвечер, а в неделя да се върне колкото се може по-късно. Вероятно по същия начин...

Броеницата
Броеницата На попрището жизнено далеч отвъд средата Обичам числото 12. Никак не ме притеснява, че е банално да бъде обичано. Благодарен съм, че взех най-после решението. Благодарен съм на интуицията си, която ми напомни за старата ми неувяхваща любов към сакралното 12. Много повече съм признателен на Божията помощ. Извънредно съм признателен. Извънредно е неточна дума в случая: нищо извън реда няма в признателността ми. Поне извън моя...

Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...















