Изгрев преди залеза
А сега, седмица преди 24-ти май, Нейчо стоеше пред нея и се усмихваше. Според него, ако някой го попиташе, сърдечно; според нея – малко преко сили и доста притеснено. - Все пак ти си бил… – рече, преди да отвърне на поздрава му. Той кимна. - Добре дошъл – измери го тя. Точно така, по лицето му се бяха появили много нови бръчки, но си бе здравеняк. - Добре съм те заварил. Боряна стисна леко протегнатата му ръка и веднага я пусна. - Защо се...

Да върнеш лятото
Отшелника караше бавно. Влачеше се на предела на разумното влачене, за да не попречи, ако местен бързак го настигнеше на някой завой. На никого не пречеше обаче в топлия юнски следобед. Пътят продължаваше да бъде съвършено пуст. Една от много причини да го обича и лете, и зиме, и всякога. Знаеше го наизуст: всяка дупка – нарядко, всяка опасност – нарядко, всяка хубост – често-често и навсякъде. И цялата му пустота – като ласкаво...

Неведомите пътища на упованието
Ескалаторът на метрото пълзеше нагоре. По навик мъжът гледаше лицата на хората, които слизаха със съседния ескалатор. Не се съсредоточаваше конкретно върху някого, а погледът му спираше за секунда-две само върху лицето, запечатваше го в съзнанието си. След миг очите му вече бяха върху друго лице. Долу прогърмя влакът, от който бе слязъл, затихна в тунела. Както всяка привечер лицата на хората болезнено си приличаха. И на тези, чиито...















