Зрящият и Незрящата
Когато пак се срещнаха сега, Зрящият притежаваше малко повече богатства от Незрящата. Те не го правеха по-значим от нея, само го различаваха. И то донякъде. Той беше богат с искрената си вяра, че под Божието небе стават чудеса. А напоследък бе благословен и лично да се убеждава в чудесата Божии, да им става свидетел. Това едно. Виждаше горе-долу добре с очите си. Също богатство. И още нещо, стига по-дългият да означава и по-богат живот: този...

Островът на утехата
Господата Педро Санчес и Бели Наближаваше единадесет сутринта, когато Иво включи лаптопа си. После дни и седмици наред превърташе в ума си накъде би потръгнало всичко, ако бе постъпил, както го бе замислил. Бе възнамерявал да се запилее нанякъде през тази събота, да избяга от града и от всичко, свързано с лудницата, да преспи, където го отвееше вятърът надвечер, а в неделя да се върне колкото се може по-късно. Вероятно по същия начин...

Да върнеш лятото
Отшелника караше бавно. Влачеше се на предела на разумното влачене, за да не попречи, ако местен бързак го настигнеше на някой завой. На никого не пречеше обаче в топлия юнски следобед. Пътят продължаваше да бъде съвършено пуст. Една от много причини да го обича и лете, и зиме, и всякога. Знаеше го наизуст: всяка дупка – нарядко, всяка опасност – нарядко, всяка хубост – често-често и навсякъде. И цялата му пустота – като ласкаво...
















