И рече Бог
Мъжът седеше смирено в ъгъла на огромния храм. Не биеше на очи нито с външния си вид, нито с облеклото си. Молеше се безмълвно, благодарейки на Христа за любовта му, добротата му, за милостта му. И за търпението му. Навремени молитвата сякаш заглъхваше и сетне прекъсваше някак от само себе си. Тогава побелелият мъж отместваше погледа си от иконата на Спасителя и наблюдаваше дългата опашка, която се виеше в късния следобеден час навръх...

Визитацията
Христо Ботйов Петков оглеждаше центъра на София, столицата на Република България. От няколко минути отново бе земен човек. Харесваше му да е земен човек. Не бе очаквал, но наистина му харесваше. Харесваше му и центърът на големия град, като изключим мръсотията, шума, израза върху лицата на повечето от хората и еманациите, които почти всички излъчваха. Еманациите не му пречеха, само малко го потискаха, но някак отдалечено, като насън. За...

Зрящият и Незрящата
Когато пак се срещнаха сега, Зрящият притежаваше малко повече богатства от Незрящата. Те не го правеха по-значим от нея, само го различаваха. И то донякъде. Той беше богат с искрената си вяра, че под Божието небе стават чудеса. А напоследък бе благословен и лично да се убеждава в чудесата Божии, да им става свидетел. Това едно. Виждаше горе-долу добре с очите си. Също богатство. И още нещо, стига по-дългият да означава и по-богат живот: този...

















