Верникът и неверникът
Верникът беше на четиридесет и седем години. Личаха му най-вече по побелялата брада, по дълбоките бръчки тук-там. Иначе правата вяра държеше гърба му изправен, едрото му тяло – здраво, строгите очи – бистри. Верникът не усещаше годините си като тежест, а само като мъдрост. Не се боеше от смъртта, защото досега бе живял праведно и не виждаше каквато и да е причина да заживее другояче оттук нататък. Подобен избор означаваше да се...

Балада за златната есен
Балада за златната есен Кръжокът на съдията Жечев при Клуба на смирените сърца Съдията и поетът се запознаха през късната есен. По-нататък, когато станаха приятели, те все така не откриваха нищо изключително в срещата си. А поводът, който ги събра онази надвечер, намираха за най-прозаичен, макар и малко комично-умилителен пред вид възрастта на съдията, която все още нарядко, но вече го поставяше в неудобно положение. В случая – да...

Броеницата
Броеницата На попрището жизнено далеч отвъд средата Обичам числото 12. Никак не ме притеснява, че е банално да бъде обичано. Благодарен съм, че взех най-после решението. Благодарен съм на интуицията си, която ми напомни за старата ми неувяхваща любов към сакралното 12. Много повече съм признателен на Божията помощ. Извънредно съм признателен. Извънредно е неточна дума в случая: нищо извън реда няма в признателността ми. Поне извън моя...
















