Роден съм в София през 1954 г.
Автор съм на 14 книги, повечето романи. Няколко готови ръкописа нямаха тази съдба: докато отлежаваха по издателствата, Берлинската стена рухна, а с нея рухнаха и шансовете им да станат книги. После остаряха. И още остаряват, вече заедно с мен. Че лошо ли им е?
От време на време превеждам, редактирам. Преведох четирилогията „Два живота” на руската писателка Конкордия Антарова. България е първата страна, в която романът излиза на чужд език. Досега - и единствената. Със сигурност това е най-доброто дело, което съм извършил в служба на събратята си.
Много по-често пиша къси форми – разкази, есета, размисли, възторзи, негодувания, питанки без отговор. Може да ги намерите в „Спиралата”, „Факел”, „Кафене”, „Свободата”… Каквото създам оттук нататък, ще го има вече и в моя сайт.
Комай редовно пиша и романи. Засега.
Чета сравнително целенасочено или поне не безразборно. Нямам подчертано любими писатели. Препрочитам обаче редовно едно-друго от Йовков, Достоевски, Стайнбек, Булгаков...
Слушам музика никак не безразборно. Имам си любимци: Марк Нопфлър, Ерик Клептън, Род Стюарт, Бийтълс и Стоунс, Ван Морисън и мнозина още. Както и Бах, Хендел и Вивалди, и Бетховен, и Моцарт.
Гледам и доста филми, но предпочитам да участват Ал Пачино, Дъстин Хофман, Том Ханкс, Клинт Истууд. Списъкът ми не е малък и е международен.
Всичко по-горе се отнася до днес, вчера и онзи ден. А какво правех едно време ли? Добре, но накратко. Служебно работех и работих доста и предимно безсмислено, като изключим насъщния. Неслужебно публикувах какво ли не къде ли не из медиите. Пак предимно безсмислено, този път без да изключваме насъщния. Още по-преди, в съвсем древни времена, се изучих, а през 1978-а завърших специалност „Славянска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В интерес на Божията правда, тогава Климент Охридски не беше светец.
Я да се върнем тук и сега. Имам синове, вече и внук. И съм женен – при това за майката на синовете ми. Но пък съм безпартиен.