Романът на Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова „Два живота” е писан от нея под диктовка. Започнат е по време на Втората световна война. Герои са духовните Учители на човечеството, завършили своята духовна еволюция на Земята, но оставащи тук, за да помагат на хората за духовното им възраждане. Според свидетелства на авторката книгата е записана при общуване с действителния Автор чрез ясночуване – начина, по който е написана и „Тайната Доктрина” на Елена Блаватска. Единството на Източника на тези книги е напълно очевидно. Това е същият Източник на Единната Истина, от който произтичат Ученията на Гаутама Буда и Иисус Христос.

 

За първи път в книга, предназначена за широк кръг читатели, са представени ярки и дълбоки образи на духовните Учители на човечеството, описани с огромна любов, показан е техният самоотвержен труд за разгръщането на духа на човека. В книгата образно е изобразен духовният ни живот, започвайки от етиката на всекидневието и завършвайки с най-висшите свещени понятия на надземния свят, придружено с конкретно и ясно описание на преживяванията на героите.

 

С изключение на втора част повествованието на този изумителен роман се води от името на младия Льовушка Т., тоест от името на граф Лев Николаевич Толстой. И Лев Толстой, и мнозина от другите главни действащи лица са изобразени в следващото си въплъщение - след познатия на всички ни техен реален живот на Земята. Наред със самата Блаватска, прототипове на героите са нейният приятел и съратник полковник Хенри Олкът, режисьорът Константин Станиславски - учител на Кора Евгениевна, композиторът Сергей Рахманинов и още редица изтъкнати световни учени, творци, обществени дейци. Съпоставката на техните биографии със съдбите на героите, изобразени в произведението, дава възможност дълбоко да почувстваме действието на закона за кармата, значението на предшестващите психически и духовни натрупвания, определящи дълбочината на самоотрицанието и предаността към висшите идеали.

 

Съвсем естествен е интересът как точно е бил написан този труд. Това е било и завинаги ще остане в тайна. А онези, които са били свидетели на неговата поява, могат да кажат едно: огромната книга (четири тома в три книги със започната четвърта книга, чиято завършена първа глава остава като приложение и своеобразен финал) е била създадена през четиридесетте години на миналия век изключително бързо и безусловно не е била предназначена за печат. Внимателният читател вероятно ще забележи своеобразието на литературния стил на авторката, който е по-близък до стила от началото на ХХ в., когато Кора Евгениевна е учила и се е изграждала творческата ѝ личност.

 

Жизненият път на Конкордия Антарова, от една страна, е характерен за много изтъкнати представители на руската култура по самоотвержената и безкористна любов към изкуството, а от друга, е уникален, както е уникална всяка съдба. Родена е на 13 април 1886 г. във Варшава в семейството на чиновник от департамента на народната просвета. На единадесет години губи баща си, на четиринадесет остава кръгъл сирак. Тя обаче завършва гимназия, вади си хляба самостоятелно, дава уроци. В някакъв труден момент Конкордия Евгениевна решава да се оттегли в манастир. Пеенето в църковния хор ѝ помага да развие огромния си природен талант. По-късно тя напуска манастира и отива в столицата Санкт-Петербург да учи. Изключителен певчески талант, през пролетта на 1907 г. Кора Евгениевна постъпва в Мариинския театър, където работи само година. Премества се в Москва – в Болшой театър. Веднага ѝ поверяват целия най-отговорен репертоар за контраалт. Общува близко с Шаляпин, Рахманинов, с други изтъкнати дейци на руската култура.

 

Всеки, който прочете тази необикновена книга, може да отдаде заслуженото на силата на духа на К. Е. Антарова, намерила в себе си мъжество да съхрани чистотата на чувството си на радост от живота въпреки цялата трагичност на личната ѝ съдба в условията на нечовешката тирания.

 

Създаден за много кратко време в страшните години на Втората световна война, ала написан на живия сочен език на великата руска литература от ХІХ в., мащабният труд на К. Е. Антарова е бил предназначен за сравнително малкия кръг хора, на които тя е можела да се довери.

 

Досега романът „Два живота” е издаван само в Русия. България е първата и досега единствената страна, в която четирилогията излиза на друг език.