Приятелство
- 31 Януари 2014
Отдавна не бях получавал писмо за нашето общо начинание „Добро дело”. Специални благодарности на авторката. Публикувам писмото почти дословно.
Звънна ми приятелка, с която бяхме говорили вече два пъти от сутринта.
- Здравей, нали не сме се чували отдавна…
Гласът ѝ вече бе много разстроен.
- Искам да ти разкажа за сина си. Колко се гордея с него!
Синът ѝ току-що се обадил да ѝ съобщи, че най-добрият му приятел е починал тази нощ. След няколко скъпи операции на мозъка – включително и в Турция, а последната била тук в България, не излязъл от кома. Родителите му нямали вече пари дори да погребат сина си, защото били дали всичко за операциите. Синът на моята приятелка ѝ споделил: „Мамо, аз платих 1300 лева на агенцията за погребението. Почувствах, че трябва да го направя. Но ми е тъжно, че приятелите ни се покриха.”
Поплакахме и двете. Аз обаче ѝ заявих, че постъпката на сина ѝ е прекрасна и тя наистина трябва да се гордее заради него
Споделете
