Бог да благослови българския учител мъченик и питомците му!
- 05 Юли 2013
Публикувам без никаква намеса поредния текст от нашето общо начинание „Добро дело”. Писмата са две, обединих ги. Авторката предпочиташе споделеното да остане между нас, но аз я помолих да ми разреши да го публикувам. Второто писмо съдържа още един разказ за доброто, този път сторено от дете. Така ми се иска да добавя няколко съпроводителни думи, ала ще се сдържа – коментарът наистина е излишен.
Бог да благослови българския учител мъченик и питомците му!
Доброто и злото в наше време тъй много се объркаха, че ето нà, пиша и се надявам само Вие да прочетете писмото ми.
Защото, какво добро има в това да учиш най-бедните деца на България и да се чудиш с какво да ги храниш, с какво да ги обуеш и облечеш. С дрехите е по-лесно, но обувките… Отначало им купувах, после му намерих лесното: видя детски обувки до някой контейнер, огледам се и хоп – в торбата. Когато съм в друг град – никакъв проблем. Пресрамих се от себе си. По-трудно ми е в моя малък градец, макар че... не знам.
Знам само, че съм готова да сменя местоработата си след 16 години събиране на детски обувки по контейнерите.
Знам само, че ако това е добро, нямам смелост да извикам пред целия свят, че го правя.
…………………
Публикувайте го, щом е за доброто на Доброто.
Но едва ли някой ще се почувства добре, след като прочете, че учителка събира обувки от контейнерите, за да обуе своите ученици. Това по-скоро би натъжило хората, не би ги подтикнало към добро. А и аз, честно казано, не мисля, че трябва да се гордея с това. Хубавото на тази история е, че всички деца се научиха да четат и пишат, а някои даже да правят много хубави съчинения. Тези, които не могат да правят писмено съчинение, разказват своите истории за доброто, а другите деца ги преразказват…
Ето историята, която ни разказа Слави, който успя само да се научи да чете и поради това другите я преразказаха в тетрадките.
Чул коте да мяука в открита шахта, слязъл по някакви телени стълби да го вземе, но като се опитал да се изкачи обратно с котето в ръце, оказало се, че е невъзможно. И тогава Славчо измислил да го сложи в пазвата си и така се измъкнал обратно. И оттук нататък историята продължава как го гледал, как го хранил.
Славчовата история за доброто е къде по-добра от моята.