Ако мога да сторя добро, ще го направя, без да се замислям

Публикувам поредния разказ от нашето общо начинание „Добро дело”.

 

Имам приятелка, наричам си я „моя ходещ Ангел на земята”. Всеки път, когато се видим, тя винаги познава моето притеснение от изключително плачевното ми финансово състояние. Така че редовно ми дава пари и заявява: „Аз знам, че при теб нещата ще се оправят.” Това се случи дори и вчера. Разплакана ѝ казах: „Дали и аз ще имам възможност така да помагам на теб!” А тя ми отговори: „Знам, че ти помагаш на хората по друг начин.”

Тогава се замислих, че вчера в движение трябваше да помогна на моя приятелка, която иска да даде коня си на човек, който би го гледал с любов, както тя се грижи за него. Тя е сама и ѝ е трудно да го гледа вече. Получи се верига от добри дела: аз звъннах на близка моя ветеринарна лекарка, тя пък на неин близък и така още същия ден се обадиха на приятелката ми, че ще дойдат да видят и вземат коня. А приятелката ми разплакана ми рече: „Не знам как да ти благодаря…”

В главата ми започнаха да изплуват добрите дела, които ми се случват да направя в движение, без да се замислям, че правя добро дело. Правя го, защото в момента хората имат нужда да им се помогне. Било то възрастните ми братовчеди, които не могат да изрежат ноктите на краката си и им водя периодично педикюристка; друг ден им трябва помощ за лекар, аз намирам специалист и записвам час; а дори и да напазаруват вече им е нужна помощ. Било съседката, възрастна дама, когато трябва да ѝ се премери кръвното или ѝ е лошо: веднага слизам, оставям каквото правя в момента, дори веднага отивам до аптеката, ако се налага. Истински съм щастлива, когато ѝ занеса някакъв специалитет или сладка вкусотия, а тя ще се обади по телефона и ще ми каже: „Браво на готвачката, много е вкусно!”

При мен се случват все такива добрини, които трябва да бъдат решени в движение. Веднъж на касата на супермаркет на една възрастна жена не ѝ стигаха стотинки и аз си представих, че на мен също може да ми се случи, и веднага дадох на касиерката стотинките, които не достигаха. Жената беше много впечатлена, че някой ѝ е помогнал.

Съвсем скоро моя приятелска се върна с изкълчен крак от Щатите и аз ѝ помогнах: само за една седмица с отдадената моя енергия и лечебен масаж тя започна да ходи.

Мисля си, че на всички ни е дадено да правим добри дела в движение. Дори и тогава, когато се обади приятел или плачеща приятелка с проблеми, само да ги изслушам и да се почувстват добре от разговора. Както казва синът ми: „И зазвъня в нашата къща телефонът на доверието.”

Със сигурност има още неща, които в движение съм направила и забравила, защото нямам навик да си поставям за цел да ги запомням. Знам обаче, че ако мога да сторя добро, ще го направя, без да се замислям. Но никога лошо.

 

 

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com