Ако мога да сторя добро, ще го направя, без да се замислям
- 29 Юни 2013
Публикувам поредния разказ от нашето общо начинание „Добро дело”.
Имам приятелка, наричам си я „моя ходещ Ангел на земята”. Всеки път, когато се видим, тя винаги познава моето притеснение от изключително плачевното ми финансово състояние. Така че редовно ми дава пари и заявява: „Аз знам, че при теб нещата ще се оправят.” Това се случи дори и вчера. Разплакана ѝ казах: „Дали и аз ще имам възможност така да помагам на теб!” А тя ми отговори: „Знам, че ти помагаш на хората по друг начин.”
Тогава се замислих, че вчера в движение трябваше да помогна на моя приятелка, която иска да даде коня си на човек, който би го гледал с любов, както тя се грижи за него. Тя е сама и ѝ е трудно да го гледа вече. Получи се верига от добри дела: аз звъннах на близка моя ветеринарна лекарка, тя пък на неин близък и така още същия ден се обадиха на приятелката ми, че ще дойдат да видят и вземат коня. А приятелката ми разплакана ми рече: „Не знам как да ти благодаря…”
В главата ми започнаха да изплуват добрите дела, които ми се случват да направя в движение, без да се замислям, че правя добро дело. Правя го, защото в момента хората имат нужда да им се помогне. Било то възрастните ми братовчеди, които не могат да изрежат ноктите на краката си и им водя периодично педикюристка; друг ден им трябва помощ за лекар, аз намирам специалист и записвам час; а дори и да напазаруват вече им е нужна помощ. Било съседката, възрастна дама, когато трябва да ѝ се премери кръвното или ѝ е лошо: веднага слизам, оставям каквото правя в момента, дори веднага отивам до аптеката, ако се налага. Истински съм щастлива, когато ѝ занеса някакъв специалитет или сладка вкусотия, а тя ще се обади по телефона и ще ми каже: „Браво на готвачката, много е вкусно!”
При мен се случват все такива добрини, които трябва да бъдат решени в движение. Веднъж на касата на супермаркет на една възрастна жена не ѝ стигаха стотинки и аз си представих, че на мен също може да ми се случи, и веднага дадох на касиерката стотинките, които не достигаха. Жената беше много впечатлена, че някой ѝ е помогнал.
Съвсем скоро моя приятелска се върна с изкълчен крак от Щатите и аз ѝ помогнах: само за една седмица с отдадената моя енергия и лечебен масаж тя започна да ходи.
Мисля си, че на всички ни е дадено да правим добри дела в движение. Дори и тогава, когато се обади приятел или плачеща приятелка с проблеми, само да ги изслушам и да се почувстват добре от разговора. Както казва синът ми: „И зазвъня в нашата къща телефонът на доверието.”
Със сигурност има още неща, които в движение съм направила и забравила, защото нямам навик да си поставям за цел да ги запомням. Знам обаче, че ако мога да сторя добро, ще го направя, без да се замислям. Но никога лошо.
Споделете
