Какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе?
- 14 Февруари 2013
Текстът по-долу е въведението към бъдеща книга, която подготвям под работното заглавие „Дневник на писателя”. Текстът ще обясни и защо избрах в менюто да пише „Есета”: не искам да обърквам читателя. Иначе за мен тези кратки форми, тези мои радости и болки си остават „песъчинки”.От време на време ще прибавям тук по някоя и друга трошица, капнала от пясъчния часовник на времето ми.
Други „песъчинки” можете да прочетете тук и тук.
*****
Какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе?
Ще се опитам да отговоря какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе.
Ако се абстрахираме от подробностите, нужни са ни идея и писач на есета. Нека приемем, че отнякъде се е намерил писач на есета, и то добър. И да се съсредоточим – за кратко – върху проблема с идеята.
Очевидно е, че както не ни върши работа всякакъв писач на есета, а само добър, по същия начин не ни върши работа и всякаква идея. Идеята не бива да е глуповата, дребна, ялова. Тъкмо напротив, трябва да е умна, значима, да е в състояние да предизвика някакъв отклик поне у мнозина, ако не у масата люде, прочели есето. Да речем, имаме такава идея. Следва ново предизвикателство: да я изразим ясно, разбираемо, достъпно за масата люде. Ала така няма ли да загуби идеята част от дълбочината си, от стойността си? Допускаме, че макар и в по-достъпна форма, тя не ще загуби блясъка си. Чудесно! Изправяме се пред нов проблем: какво целѝ писачът с есето си? Само да сподели идеята си? Това е вълнуваща цел, ала така едва ли ще предизвика кой знае какъв отклик у читателите си. Или да подтикне публиката към размисъл? Да, това е по-съществена цел, ала и тя е все пак в рамките на статуквото. Виж, ако писачът иска да подтикне публиката към действие, ситуацията се променя. И отговорността му става огромна. Понеже, ако постигне желанието си, как може да е сигурен, че публиката му ще предприеме тъкмо действията, които той очаква? И че тези действия ще служат тъкмо на идеята му, а не на някакви други идеи, макар дори и близки на неговата. Ами ако действията на публиката послужат на съвсем различни идеи? Ами ако са определено неадекватни на идеята му? Значи, писачът застава пред нова задача: искрено и категорично да изрази позицията си спрямо идеята и ясните си очаквания за евентуалните действия на читателите си. Но в такъв случай текстът му вече няма да е есе, а нещо различно – трактат, манифест, призив, изповед-молба, Господ знае какво. И още нещо: откъде накъде писачът ще има очаквания за една или друга реакция от публиката си, при това адекватна? Само защото е написал есе за някаква значима идея? Ако не е логично обаче, ако не е разумно, правилно, редно, ако не е чисто по човешки разбираемо писачът да очаква видими адекватни резултати от труда си, тогава какъв е смисълът да пише прилични кратки есета?
И така нататък...
Е, какво е необходимо, за да се напише прилично кратко есе? Не знам. Слава на Бога, никога не съм се изкушавал да пиша есета. Каквито и да било есета.
Впрочем, не знам и какво точно означава есе.
Какво представляват тогава следващите текстове? Не знам. Написах ги и се получи каквото се получи. И не мисля, че е толкова важно да им се сложи някакво завъртяно име. Затова и ги кръстих „песъчинки”. Каквито те и са си сред безбрежните пясъци на словесността.
Споделете
