Есенно
- 21 Октомври 2024
Може, разбира се, как да не може! Кой ни пречи да не участваме в изборите? Особено ако човек си намери подходящи основания. А основанията с лопата да ги ринеш.
Моя милост пък изобщо няма нужда да търси основание. Имам рожден ден тогава. Ама някак няма не е коректно спрямо господин президента. Въпреки някои (основателни!) колебания човекът накрая отсече: 27 октомври. С което ми дари двоен празник – избори по време на юбилей. Ех, не мога да пренебрегна такъв височайши подарък. Затова ще постъпя като добрия стар Швейк. 110 години оттогава, но светлият му пример остава. Ще напомня какво отговори Швейк, когато му предложиха да го пратят за втори път в Дирекция на полицията. Той рече на полицейския комисар: „Вие, както се казва, сте господар на положението. Да се разтъпча сега привечер до Дирекцията на полицията – за мене ще бъде малка приятна разходка.” Ето, ще се разтъпча и аз като храбрия войник Швейк – на 70-годишнината си ще се разходя (е, не привечер, а по-късничко сутринта) до изборната секция, ще изпълня патриотичния си дълг, а привечер вече ще се самопочерпя.
Не е като да не минаха и антипатриотични и антиразходкови идеи през побелялата ми глава. Отхвърлих ги. Бива ли заради някакъв си рожден ден да занемаря единственото, което мога да сторя в изборно-родолюбив контекст? А то е да зануля с моя глас гласа на някой браток от Факултета за мастития феноменоподобен новоначалник; или вота за онова фашизоидно човекоподобно нещо копейката на някой рòден олигофрен, битуващ в Канада или Германия. И понеже не бива, ще си организирам малка приятна разходка.
Докато съм на тема избори, да вметна няколко думи за една огромна грешка, която – по мое мнение – правят мнозина добри, порядъчни хора. Разделили са се тези читави хора на нещо като две „идейни” течения: проевроатлантическо и антикорупционно. И са готови да загърбят антикорупцията заради въжделената Европа. Както и обратното: в името на светата антикорупция да си позатворят очите как разни „антикорупционери” слугуват на (или се слагат пред) разнообразни азиатски деспотии и най-вече пред най-, най-великата и най-скъпата на сърцето ни братска деспотия на света. Понеже добрите хора възприемат корупцията и азиатското слагачество като два различни феномена. А те просто са едно и също нещо. Ези и тура на една монета. Ако човек поразсъждава, ако подхвърли няколко пъти монетата в шепа и добре я поразгледа, ще се убеди. И ще му се улесни изборът, ако досега още се е затруднявал, какво да избере. По мое мнение изборът извънредно се опростява.
Това дотук беше досежно политиката. Има и други кътчета в живота обаче, където – за разлика от нашенската политика – може да се вдишва кислород, а не предимно въглероден двуокис. Такъв благословен кът е писането на художествена литература. Напоследък имах щастието да дишам дълбоко кислород. Накратко, да мине данданията, веднага след това ще издам новата си книга. Нарекох я „Островът на утехата”. (Не, заглавието не е свързано с евентуалните резултати от изборите; то си дойде още докато пишех.) Засега толкова. След 27 октомври ще съобщя каквото се полага, ще публикувам откъси от романа, а най-вероятно и нещо като полуанотация-полупредговор-полуизповед. Живот и здраве да е дотогава.
Именно – бъдете здрави! И не унивайте. От определен ъгъл и нерядко какво друго е животът, ако не малка приятна разходка? Нека ѝ се порадваме, докато сме заедно.
Споделете
