Животът е доброта и милосърдие

downloadДраги приятели, преди няколко дни ви предложих скъпоценни късове мъдрост, посветени на човешките срещи, подбрани от четирилогията на Конкордия Антарова „Два живота”. Предстоят празнични дни, в които сърцата ни ще са обърнати със смирена благодарност към въплътената еманация на добротата, нашия Господ Иисус Христос. Добротата е една от многото осеви линии в романа на Конкордия Антарова. По-долу събрах само малка част от проникновените завети и отечески съвети как да съхраняваме и развиваме добротата у себе си и ближните си.

Весели празници! Щастлива Коледа!

 

 

 

Вече си длъжен да гледаш поновому всеки човек, търсейки в него не онова, което е видно веднага и от всички, не биещите на очи качества на ума, красотата, остроумието или лошите качества, а тази вътрешна сила и доброта на сърцето, които единствени и могат да станат светлина в тъмнината за всички наоколо сред предразсъдъците и страстите им. И ако искаш да носиш на хората светлина и свобода по пътя им – започни да се вглеждаш в хората поновому. Почни внимателно да разпознаваш разликата между дребното, случайното у човека и неговите велики способности, родени в резултат на труда, борбата и на цял низ победи над самия себе си. Започни сега, а не утре.

***

Съществуват милиони хора, които имат в себе си този огън на земята, развит до високи и дори до извънредно високи граници, и в които Светлината на слънцето или въобще не се е развивала, или тлее с едва забележима искра. Такива хора притежават големи знания за силите на природата. Дори могат да ги управляват, но в тях не гори Светлината на слънцето, светлината на Любовта и добротата. Те са предани на тъмнината на егоизма, в тях горят само страстите и желанията, само силата и упорството на волята.

***

Търсете не молитви за бъдещето, а радостна любов, та във всеки даден миг да се отразява вашето сърце, естествено творящо доброта.

***

Докато човек може да върви към усъвършенстване, той живее. Бори се, търпи поражения, разочарова се, но не губи мъжеството си, не губи целенасочеността на търсенията и вярата си, живее и побеждава. Сърцето му непрекъснато расте, съзнанието му се разширява. Той още може да носи в деня си своето творчество. Още може да отдава просто своята доброта – и затова живее.

***

И обратно, има хора, които толкова щедро са излели в своите делнични, сиви дни добротата и творчеството на сърцето си, че цялата мощ на сърцето им се е разраснала в огромна светлина. И тяхната предишна физическа форма вече не може да носи в себе си тази нова светлина. Тя се руши и изгаря под вихъра на онези нови вибрации на мъдростта, където е проникнало съзнанието им. И такива хора си тръгват от земята, за да се върнат на нея още по-радостни, чисти и извисени.

***

Виждах ясно как постоянното им раздразнение и жажда за разкош и празен живот все повече и повече ги въвличат в общуване с лъжливи, неустойчиви и дори безчестни хора. Виждах как потъват в дребни мисли и чувства. Как вечното им кипене ги сблъсква с всички възвишени, благородни сили на човешката любов и ги хвърля в постоянна егоистична съсредоточеност върху самите себе си. Но не можах да намеря никакви кукички на доброта в сърцата им, за да ги измъкна от тъпотата на еснафщината.

***

Мога само да добавя, че сега стоите на кръстопът. И в зависимост от енергията и мъжественото ви поведение, от мъжествено дадената доброта, от силата на благородството ви в този момент ще чуете един или друг зов на живота.

***

Следователно вие сте ѝ дали всички патерици, всички подпори, всички средства, за да проумее, че животът е в самия човек, в добротата му и простичкия процес на творчеството му. Вие направихте всичко за тази душа, която приехте от Единния Живот, за да я закриляте.

***

Не в теории и обети трябва да се изразява любовта ти към брата човек и към родината, а в постоянното действие в обикновения ден. И само това действие на добротатав обикновения ден е и онзи нелицемерен път към знанието, който ти търсиш.

***

Ако човек казва, че обича науката, а не обича хората, заради които търси знания, не вижда в хората висшите цели, където да приложи науката си, той е само гробокопач на науката. Ако човек върви през живота си, без да забелязва жертвите и самоотвержеността на онези, които го съпровождат в този живот, той няма да стигне до висшите пътища, по които вървят великите хора. Ако в самия човек се атрофират нежността, добротата, колкото по-нагоре се изкачва във високите степени на учеността и славата, толкова повече той сам се изключва от всички възможности да достигне радостта от общуването с хората, които го пленяват с пълнотата и размаха на своята дейност.

***

Честта на човека, неговата честност, доброта и красота, които тойе пробудил и поднесъл в сърцето на всеки срещнат, а не е чакал някой да ги донесе на него – ето вековния труд на човешкия път, пътя на живото небе и живата земя.

***

Помнете за Светлината в пътя на всеки човек дори в най-мрачните минути на живота. Помнете, че животът е доброта и милосърдие. В живота се постигат истински резултати само чрез тях. Няма безнадеждност за човека, милосърдието не познава граници и пощадата не знае отказване.

***

Фактите на външното благополучие, единственото, което хората ценят като помощ, далеч не винаги представляват истинна любов. Но всеки миг, когато ти си изляла помощта на любовта като най-проста доброта, ти си въвела своя срещнат в единствения път на чистия живот на земята: в пътя на единението в мъжеството, красотата и безстрашието. Като разбиваш в сърцето и мислите на страдалеца предвзетата престава, че животът е настръхнал срещу него, че за греховете му няма прошка, че бидейки грешник, вече не може да излезе на пътя на Светлината и да носи тази Светлина на другите – ти разбиваш преградите на авторитетите и предразсъдъците и му създаваш нови бразди, където неговата мисъл ще потече от този миг.

***

Ти ни поднесе цялата хармония на твоето съществото, цялата Мъдрост, жива, разтворена в твоята доброта и състрадание. Ти ни донесе живото небе на скръбната, плачеща земя и ни показа негово сияещо късче. За краткия миг на песента ти ние станахме по-твърди в доброто.

***

Първо постигни такта, разбери как да носиш добротата и милосърдието, а после вече ги носи на хората.

***

За съжаление сега не мога да направя нищо за вас – нито да ви помогна, нито да ви защитя. Ако влизайки тук, бяхте донесли поне капка любов в сърцето си, поне трохичка доброта, бих могъл да се хвана за тях и да ги раздухам в пламък. Но вие дойдохте тук с помисъл за зло и за предателство.

***

Невъзможно е да изхвърлиш едва ли не с кофа мътната вода, която сам си пролял в живота. Трябва да я прекараш през собственото си съзнание и труд. И само тогава водата, преминала през филтъра на собствената доброта, ще се всмуче в земята, като остави на повърхността ѝ около човека кристалите на чистата Любов. Тези искрящи кристали не могат вече нито да потъмнеят, нито да се счупят. Това са късчетата на твоята вечна Любов, които живеят в теб и у всеки. Те са леки, чисти и се сипят от нас като елмазен дъжд, стига само да се движим към труда на земята в обикновения си ден, без да мислим за себе си, а за ближните.

***

На земята могат да идват божествени пратеници, но аз не съм измежду тях. Аз съм грешен човек. И всичко, с което мога да помагам на хората, това е само – в буквалния смисъл на думата – да си обменям с тях кръв за кръв. Но и няма по-голямо щастие за човек на земята. Аз не съм водач на човечеството. Аз съм обикновен човек. Моят път на добротата ме води така, както ме допуска живеещата в мен Хармония.

***

А за човека в неговата слепота този миг от пътя на праведника е невидим. Той вижда друго, което съди и приема присърце, стараейки се да го следва с подражание. А в подражанието няма творчество. Сърцето на човека не живее и затова не снизхожда към него озарението, затова той и отрича в своето невежество.

Остави всички мечти, неофите. Действай, ежеминутно действай, творейки доброта. И ако сърцето ти е безстрашно, ще се отворят очите на духа ти, ще видиш и ще чуеш.

***

Важното в случая при общуването с опърничавите е вестоносецът да знае и помни не само любовта и грижите на онези, чиито милосърдие и дарове той по принцип носи в сивите дни на земния живот. А е важно собствената му активна сила на добротата да живее и действайки в хармония с тяхната любов, да съумее да внесе мир в сърцето на опърничавия, макар и за краткия миг, докато се извършва предаването на вестта. Вестоносецът е длъжен да намери в себе си онова истинно самообладание, от което стихва раздразнението в ближния.

***

От мига, когато човек веднъж разбере, че той е центърът на срещата, че той води акорда, в който звучи целият му ден, пред самообладанието му се разкрива нова сила и нов, укрепен от всички страни път, тъй като със своите еманации на доброта и самоотверженост той призовава и се слива с пътищата на вибриращите лъчи на Светлите Братя. От този момент той може да ги пусне до себе си като защитен пръстен, в който ще тръгнат всички негови по-нататъшни действия и срещи.

***

Нима думите могат да убедят? Само живият пример може да увлечеи да събуди в човека висшето му желание да те следва. Безсмислени са всички опити „да възпиташ” у човека онова, което ти сам не владееш. И всяка твоя дума ще прониже като куршум сърцето и мислите на човека, ако ги праща истинската ти доброта.

***

Простете ми и двамата. Всичко разбърках, всичко обърках, забравих всичко, което знаех. А сега ми се струва, сякаш не съм и живял, толкова пусто е в сърцето ми. Тежестта на недоволството си замина от него, а добротата още не е дошла. Ох, ще я разбера ли аз нея, добротата! 

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com