Петата Божа заповед
- 01 Април 2020
И тази песъчинка е от книгата „169”.
Имаме ли и най-малката възможност да се избавим от едно от най-старите, най-трудните и най-болезнените изпитания за човечеството? Да се освободим от бреме, което лежи върху нас има-няма вече 3500 години? Става дума за 5-ата Божа заповед, неотделима част от вярата на юдеите и християните (за католиците заповедта е под номер 4). Императивно морално предписание, с изпълнението на което вероятно 99% от човеците по земята (ако включим всички останали вероизповедания) имат огромни, тежки или по-леки проблеми. Като оставим настрана условния 1% щастливци, трябва да си невероятен лицемер и отчаян демагог, за да не се причислиш към океана от 99-те процента.
Разбира се, че и след почти 3500 години все още нямаме никакъв шанс – като човечество, като единно цяло – да се спасим от мъките на семейната кръв. Съвсем по друг начин стои въпросът дали всеки лично за себе си не би могъл да опита поне да облекчи страданията на съвестта си.
Нека цитирам (със запазен правопис) от синодалното издание на Библията двете места във Ветхия завет, където Господ Бог оставя завета си на Мойсей.
ВТОРА КНИГА МОИСЕЕВА – ИЗХОД
20:12. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
ПЕТА КНИГА МОИСЕЕВА – ВТОРОЗАКОНИЕ
5:16. Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
Мойсей е намерил изход от Египет. Ние обаче имаме ли изход от Господнята строга, безусловна, недвусмислена повеля? Има ли човек, на когото да му се живее кратко и недобре? И въпреки всичко ето цели 3500 години – има ли човек вътре в ония 99%, който с ръка на сърцето да заяви, че винаги и за всичко е почитал баща си и майка си?
Като че няма мърдане. Човеците постоянно и навсякъде престъпваме Божията воля, не почитаме за едно, друго или за всичко родителите си, както и ние съответно не сме почитани от децата си. И така род след рода, коляно след коляно... И страдаме, измъчваме се и се самобичуваме – род след рода, коляно след коляно...
Естествено тук изобщо не коментирам основанията ни. Естествено тук изобщо не коментирам моралното ни право – ако ни стиска – да загърбим Божата заповед при бащи от Нероно-Тамерлано-Сталинова порода и майки от типа на Месалина, Лукреция Борджия или кървавата Мери.
Та има ли мърдане? Господ заповядва, той и знае. Не сме ние, които знаят.
Ала мога да споделя два едри въпроса (с доста подвъпроси), които си задавам – пак лично за своя употреба, когато най-много имам нужда да поугася угризенията на съвестта си.
Първият въпрос: все пак какво има предвид древният текст; за кои баща и майка иде реч; за биологичните ли; а ако Господ има предвид нещо съвсем различно; а ако ни е подсказал да почитаме Баща си и Майка си?
Вторият въпрос: речено ли е някъде, че трябва да почитаме всяко качество и всичко у баща си и майка си; може би Господ ни е подсказал, че трябва да ги почитаме като Божии чада, като Негови чада, а не като някакви фетиши?
Вероятно не са особено умни въпросите ми, ала лично на мен много ми помагат.
Понякога...
Споделете
