Болка за словото

 

Чета мъдра, добре преведена, извънредно полезна за мен книга. Пропуснал съм я преди 15 години, но Господ си знае работата. Бях на гости у роднини, от любопитство порових в купчина книги и я открих по-отдолу да ме чака. E, срещнахме се. Дотук – чудесно.

Освен мъдростта книгата ми дарява и повод да напиша тези няколко абзаца по тема, която ме вълнува отдавна. Вълнува е меко казано.

Сега ще приведа „представителна” извадка от най-впечатляващите преноси на думи само в първата половина на книгата. Да повторя – тя е прекрасен труд, качеството е много високо. Раздразнението от графичната обработка на текста също е високо. Поне моето раздразнение. Вече разбирате защо не споменавам издателството и заглавието. Не се заяждам. Не искам да обиждам никого. Стореното е сторено.

И тъй – страница след страница:

дос-тъпно;

същес-тво;

поз-нание;

присъс-твие;

изс-ледовател;

пот-върдите;

прив-лича;

отк-риването;

със-редоточава;

нас-троение;

неу-нищожим;

конф-ликти;

прек-расна;

проу-мее;

нео-бходими;

прос-транство;

поп-равяме;

възп-риемаме;

инст-румент;

със-тои;

въп-роса;

пос-тепенно;

пог-лед;

предс-тавлява;

изп-рати;

заб-луда;

дейс-твате;

неу-довлетворен;

нас-тавления;

мес-тните.

И така нататък.

Ето това се получава, когато никой не прави ревизия на преносите в странирания автоматично от компютъра текст. Книгата е готвена месеци, година, две. Преглеждането и корекциите на преносите отнема около два-три часа при нормално „дебела” книга от около 300 страници. Спестени са няколко часа, за да се окепази графичния облик на стойностния труд на преводач и издателство.

Повярвайте ми – това не е дребна работа, не е „чудо голямо”, не е недоглеждане или пропуск. Преносите са част от тъканта на писменото печатно слово.

Повярвайте ми – корекцията на преносите е творчески труд, понякога е необходим дори задълбочен размисъл. (Да, в рамките на няколкото часа.)

Повярвайте ми – въпреки неизбежните трудности всички тези груби „разкоствания” могат бързо и лесно да се оправят. Ако компютърът откаже да изпълни веднага нареждането, има си начини, които всеки графичен дизайнер (страньор, специалист предпечатна подготовка) знае много добре. Или все пак да кажа – трябва да знае, би следвало да знае…

Повярвайте ми – словото като цяло е живо същество. Отделното слово, отделната дума също е живо същество. Когато се налага да го разделим на два реда, трябва да оперираме внимателно, за да запазим сърцето или крайниците – корена или представките с наставките, – а така да оцелее и целостта на живия организъм.

Повярвайте ми – при правилно пренасяне красотата на думата се запазва, тя продължава да излъчва сиянието си, макар да е разположена на два реда.

Повярвайте ми – случва се дори изкушените професионалисти филолози да видят с известна изненада как преносите ги подсещат (или им „откриват”) откъде идва думата, какъв е произходът ѝ – а той най-често е „закодиран” в съчетанието на представката и леко видоизменения корен.

Повярвайте ми – понякога преносите „отприщват” мощен поток на съзнанието и всеки, който иска, има възможност да се учи от резултатите на този мисловен поток. Например – претворявам, това е първата дума, която ми идва наум Ако е пренесена правилно (пре-творявам, а не прет-ворявам), читателят може да „си спомни”, че тя идва от творя, от творчество, от творческия труд на ума; оттам синонимите сами идват леко и ненатрапчиво, сещаме се, че претворяването е преобразяване, тоест ние създаваме някакъв нов образ на нещо със самия акт на претворяване; че то, претворяването, е и превъплъщаване, сиреч творим нова плът; сетне не е много трудно да осъзнаем (отново!), че Бог ни е дарил и способността да ваем нова плът от стара плът, сиреч да бъдем създатели като него; а оттам – защо не? – никак няма да е зле, ако си припомним, че ни е създал по свой образ и подобие… И никой, никой (най-малко Бог би го сторил) не би могъл да ограничи дотук нашия поток на съзнанието, рукнал от една едничка правилно пренесена дума – претворявам. Апропо, „поиграйте си” някой път с представките съ- и въ-, ще се изумите какво богатство ще ви се разкрие.

Повярвайте ми – няма начин да възприемете една добра книга в пълнотата на възхищението, което тя заслужава, ако думите са скалпирани и обезобразени при преносите. Дори и да не забелязвате сечта.

Повярвайте ми – няма маловажен труд, когато иде реч за книга. Книгата живее столетия, тя е паметник, тя е свещено обиталище на живото човешко слово. Затова винаги когато имате възможност, настоявайте пред тези, които създават книгите, да обръщат внимание и на „детайлите”, ако Господ ги знае защо смятат преносите за детайл.

Повярвайте ми – напълно съзнавам, че малцина ги интересува това, което тук пиша. Малцина е меко казано.

Повярвайте ми – ще го преживея. Нищо ми няма, че малцина се интересуват от темата. Аз знам, че словото заслужава всяко наше усилие за съхраняването му такова, каквото е. Дори най-малкото усилие.

Нека не забравяме – то бе в началото епохи преди нас. И е. И ще бъде и пребъдва – някъде там в бъдещите епохи, когато нас няма да ни има.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com